Кардашев на лов

XXXIX. Пак дрипавият господин

Кардашев, огорчен от зрелището на ранното морално дебелокожие на един млад човек още на прага на обществения живот, изгуби желание да стои по-дълго тук.

— Де да търсим идеализма, ако и един интелигентен момък, като Крушкова, гледа от тая практична страна на въпросите за честност и човешка нравственост! — думаше си Кардашев, като отстъпяше.

— Къде? — попита Тачев.

— Аз си отивам.

— Не си ходете! Има още интересни проверки на дневен ред… Вижте, публиката на галерията стои, не си отива — каза адвокатът.

— Благодаря, нека се възхищават другите — каза Кардашев, като гледаше лявата трибуна и търсеше машинално с очи Каишева… Вместо него, той съзря дрипавия господин: той бе успял да издебне разсилните и да се пъхне между зрителите. Любопитна натура! Кръвта беше престанала по бузата му, само знак още оставаше от раната.

Кардашев полюбопитствува да узнае коя е тая забележителна личност, която днес му се изпречва навсякъде. Той попита Тачева.

Тачев прекъсна разговора си, който имаше със съседа си, погледна към дрипавия господин и каза:

— Той е Матрапанчев.

— Какъв е тоя Матрапанчев? Какво върши?

Тачев се усмихна.

— „Билки дири по баири“. Един скитник, безделник… Някога е бил стражар. От много време ходи без работа, гладува като куче — пропаднал човек, с една реч… Той ми е малко и рода, далечен ама…

— Защо не се потрудите да го настаните някъде? Днеска се биеше и го бяха наранили по бузата.

— А бе той беше кротък човек, кой го знае — сега е станало едно сприхаво, люто!… Каних го днес на митинга при Свети Крал: има служба горски стражар — не ще? Ядоса се. „Аз, каже, на това тиранско правителство не слугувам!“ И изпсува министъра. Голо, пък фудул! Блъсни-габър! Какво го е наежило — не знам. По-преди политикан не беше… Дявол го знае: не си види дрипите!

Като даде тия обяснения, Тачев се обърна пак към съседа си.

Публиката се поразреди в ложите. Излизаха навън да пушат.