Картини върху варовик

IX

Връщането бе по-леко. С куцане, сякаш заобикаляше препятствие, Огнян мъкнеше безполезния вече фенер, като внимаваше да не счупи стъклото. Професорът се оглеждаше, сякаш търсеше нещо.

Край пропастта погледна уж случайно часовника си и изведнъж се закова на място.

— Вие продължавайте — каза той на Огнян, — а аз ще ви настигна.

Огнян продължи да се спуска и затова не видя как зад гърба му професорът настрои уреда и доволно се усмихна. Тризъбецът за втори път бе полетял към дъното на пропастта, изпратен там от ръката на художника Ъм. Намираше се на сигурно място.

Впрочем човекът не беше никакъв професор, а инспектор от Бъдещето, така както и Ъм не беше никакъв художник, а задоволен с всички блага убиец.

Инспекторът бе натоварен да издири проклетника Бенсън и на всяка цена да осигури прехвърлянето на съзнанието му в нов кибернетичен носител. Това най-леко можеше да стане в последната секунда, предхождаща страшния удар в слепоочието на заспалия беглец. Така нищо особено нямаше да се промени във външния ход на събитията. Картините върху варовика щяха да останат като свидетелство за високата цена на успеха, за преструвките на разкаянието и жаждата за вечност.