Казанова

Единайсета главаГермания, Испания и затвор1767 — 1768 г.

Казанова прекарва четири месеца в Аугсбург. Играе на карти, общува с местни аристократи и напълва кесията си, като срещу 100 дуката199 обяснява на принц Чарл Кърланд как да получи философски камък. После тръгва през Кьолн за Екс-ла-Шапел и Спа, където пристига на 1 август 1767 г. Спа е известен с шестте си минерални извора и — както често по онова време се оказва — място, където много се играе хазарт. Градът е пълен с хора и Казанова е принуден да наеме стая над шапкарски магазин, любезно предоставена му от собственика и съпругата му. Красивата им, но доста несговорчива племенница Мърси, спи в килер, който е почти част от стаята му. Джакомо решава, че това може да се окаже голямо предимство.

Курортът му харесва. Главната атракция е играта на карти. Минералните бани далеч не са толкова популярни. Макар че по улиците се разхождат явно достъпни жени, мъжете се интересуват повече от хазарт и от баните, отколкото от тях. Джакомо е и комарджия, и женкар. Затова една сутрин решава да отиде в леглото на Мърси. Той плъзва ръка под завивките и момичето го удря толкова силно, че разкървавява носа му. Кръвоизливът спира и се оказва, че носът му е счупен и подут, и Казанова не смее да се появи на обществено място. Държейки кърпа на лицето си, той се измъква от къщата на шапкаря и се настанява в току-що освободил се апартамент отсреща.

Където и да отиде в Европа Казанова, рано или късно, среща познати. И пак става така. В случая това е „маркиз дон Антонио Делакроче“, човекът, напуснал прелестната мадмоазел Крозен в Милано. Той пътува със също толкова, а може би и по-красива, русокоса белгийка, Шарлот дьо Ламот, която представя за своя съпруга и която е бременна. Джакомо е толкова запленен от нея, че споделя с Крозен (както нарича „маркиза“) намеренията си. „Маркизът“ се кълне, че ще се ожени за Шарлот във Варшава, преди да наближи датата за раждане. Той обаче шеметно губи пари на карти и предчувствайки накъде вървят нещата Казанова остава в Спа само заради Шарлот, в която вече е „влюбен“. До края на септември Крозен загубва всичко, включително парите, които получава от продажбата на дрехите и бижутата на любовницата си. Той отива при Джакомо и му казва, че заминава за Париж и му оставя Шарлот — точно както изоставя мадмоазел Крозен.

Казанова обещава на Шарлот да се грижи за нея. На свой ред тя се заклева във вярност към съпруга си, макар да я е оставил и последните му думи да са били, че ще бъде по-щастлива, ако повече не го види.

Новият приятел на Шарлот дава израз на чувствата си, но не си позволява волности — отчасти несъмнено заради състоянието й, но и защото вижда, че тя все още обича Крозен. След четири дни двамата напускат Спа и заминават за Люксембург, а после за Париж. Шарлот настоява да спи в обятията му всяка нощ и Казанова успява да се въздържа, макар да усеща, че тя не е безразлична към него и че след раждането нещата ще бъдат други.

Париж е много променен, откакто Казанова е бил там за последен път. Градът се е разраснал и се е разпрострял извън крепостните стени. От километри се виждат механизми за издигане на огромни камъни. Разрушени са редица сгради, а на тяхно място са построени нови. Джакомо не среща много познати. Някои от старите му приятели са обеднели, други са забогатели, а трети са изчезнали. За съжаление мадам Д’Урфе и очевидно неизчерпаемите й богатства вече са недостъпни за него, а междувременно животът в Париж значително е поскъпнал.

На 17 октомври Шарлот ражда момче и го кръщава Жак, на Джакомо. Макар че той предлага да се грижи за детето, тя го дава в сиропиталище. Девет дни по-късно Шарлот умира от треска. Казанова седи до безжизненото й тяло, искрено натъжен. В деня на погребението пристига писмо от Дандоло с вестта за кончината на Брагадино. Той е най-щедрият покровител през по-голямата част от живота на Казанова, който го смята за свой баща. В писмото е приложена менителница за хиляда екю200, написана точно преди смъртта на сенатора. Имението си той завещава на своите наследници, затова не оставя нищо по-значително на осиновения си син.

Следва и трети удар — a lettre de cachet, писмо с кралска заповед (вероятно в резултат от жалбата на племенника на мадам Д’Урфе), в която му нареждат да напусне Париж до два дни, а Франция — до три седмици. На 19 септември 1767 г. Казанова заминава за Испания с няколко препоръчителни писма, с които се надява да си създаде полезни контакти там.

По време на пътуването Джакомо превъзмогва мрачното си настроение, което го гнети след смъртта на Шарлот. Все пак той има пари и още една банкова гаранция за близо 24 000 днешни английски лири201. Здравословното му състояние е относително добро и Казанова смята, че ще успее да стигне до Испания. Той прекарва седмица в Бордо, сетне продава каретата си и прекосява Пиринеите на муле, а багажа си натоварва на друго. Джакомо пристига в Памплона, откъдето наема до Мадрид. Отначало пътят е хубав, но докато минава през Кастилия, става все по-неравен. Гостоприемниците са неотоплени и не предлагат храна, така че пътниците са принудени сами да си осигуряват дърва и да си готвят. Казанова прекарва ужасна нощ в Агреда, който се смята за град, но е „феномен на грозотията и мрака“202, както той отбелязва. Джакомо не е изненадан, че от скука сестра Мария де Агреда е прекарвала времето си в писане на биографията на Дева Мария. Той е вбесен, тъй като се оказва, че не може да залости стаята си. После научава, че помещенията, в които пребивават чужденци, нямат ключалки, за да може шпионите на Светата инквизиция да влизат по всяко време на денонощието, за да следят какво става вътре — дали гостите ядат месо в ден за пости или пък има мъже и жени, които спят заедно.

Когато Казанова пристига в Мадрид през Puerta de Alcala, една от древните градски порти, вещите му са старателно претърсени за нецензурирани книги, екземплярът му на „Илиада“ е конфискуван (макар по-късно да му го връщат) и запасът му от емфие е изхвърлен на пътя, защото е „прокълнат“. Най-сетне го пускат в града и той наема стаи в хотел. Garni du Cafe Francaise предлага известни удобства, но не е отоплен. В града духа пронизващ вятър и през зимата испанците ходят увити в дебели наметала, но, изглежда, не знаят как да сгряват къщите си. Казанова решава проблема, като моли да му изпратят някой занаятчия, който по негови указания му прави печка с дълга тръба, изкарана през един от прозорците.

Както отбелязва в спомените си, Джакомо не харесва испанците. Те мразят чужденците само защото не са имали благоразумието да се родят испанци. Освен това са ревниви и жестоки към жените си и непрекъснато ги подозират в неприлично поведение. Жените, от друга страна, са красиви, и често „горящи от желание“. На обществени места — по улиците, в театрите и дори в църквите — те гледат похотливо и всеки, достатъчно смел мъж, не остава разочарован.203

Първият човек, когото Казанова посещава, е председателят на Съвета на Кастилия, граф Д’Аранда, който има неограничени пълномощия в Мадрид. Д’Аранда е изключително неприятен човек, налага строги ограничения, които самият той не спазва, не го е грижа за огромната му непопулярност. Графът разпитва Джакомо по какви причини е пристигнал в Испания. Казанова отговаря, че иска да бъде полезен на управниците. Д’Аранда му обяснява, че за да получи някаква длъжност, първо трябва да се обърне към посланик Алвизи Себастиано Мочениго. Без негова помощ Казанова не може да очаква нищо от испанските власти. Джакомо пояснява, че е persona non grata във Венеция и тогава графът му заявява, че в двореца няма място за него без одобрението на посланика.

Без да храни големи надежди, Казанова отива във венецианското посолство и се представя на секретаря Гаспаро Содерини, който е слисан, че ренегат като него има наглостта да се появи. Джакомо хладнокръвно отговаря, че посланикът едва ли ще го пренебрегне само защото е влязъл в конфликт със Светата инквизиция във Венеция. Още повече, че в Мадрид представлява не Светата инквизиция, а Венецианската република, на която Казанова е поданик. Содерини се изчервява и съветва Джакомо да опише всичко това в писмо до посланика. На другия ден идва граф Мануци, красив млад мъж, който казва, че живее в частната къща на посланика. Графът е изпратен да го уведоми, че Мочениго с радост ще разговаря насаме с него. Мануци знае всичко за Казанова — историята за затворничеството и бягството му от „Оловните стени“. Всъщност той се оказва синът на човека, отговорен за ареста на Джакомо.

Казанова се спогажда с Мануци и това е добре, защото младият мъж се оказва любовник на посланика. Въпреки, че е женен и има две деца, Мочениго е известен с хомосексуалните си наклонности204 и обожава Мануци. Той заявява, че може да върти посланика на малкия си пръст и съвсем не преувеличава. Това е обществена тайна в Мадрид, където Мочениго обаче се ползва с уважение. Джакомо схваща какво е положението, прегръща сърдечно Мануци и приема поканата му да пият кафе в стаята му на следващата вечер. Младият мъж казва, че ще се погрижи посланикът да присъства. Така и става. Мочениго казва, че не може да приеме открито Казанова, затова ще стори необходимото по по-дискретен начин. Скоро след това сенаторът Дандоло изпраща на посланика писмо, в което е приложена препоръка от друг виден венециански благородник и Казанова е приет в средите на италианските емигранти в Мадрид.

Той е изумен от набожността на хората, които така ревностно възхваляват църквата. Това особено личи в театрите, където по време на представления се чуват викове „Dios!“, което означава, че по улицата минава свещеник. Спектакълът спира, а публиката и актьорите падат на колене и стоят така, докато звънецът, придружаващ процесията, заглъхне. Казанова с изненада отбелязва, че ложите са отворени и имат само перила. Обясняват му, че това е така, за да могат представителите на Светата инквизиция, които седят в голяма ложа срещу сцената, да забележат и най-малкия жест на неприличие сред зрителите. Освен това той скоро разбира, че куртизанките никога не се любят, преди да покрият разпятието с кърпичка и да обърнат към стената иконите с изображенията на светците.

Джакомо установява, че потиснатата чувственост намира израз в религиозните условности. Например инфантът, братът на краля, носи навсякъде със себе си картината „Благословената Дева“ от Рафаел Менгс, чиито прелести са разголени. Според Казанова тази творба не може да бъде гледана, без да предизвиква сладострастие. Същото се отнася и за много други произведения на изкуството. На една от тях, окачена в параклиса на Карера де Сан Джеронимо, Богородица, която кърми младенец, има толкова красиви гърди, че мъжете спират каретите си и влизат в църквата да я гледат. Впоследствие властите разбират какво става и наемат художник, за да нарисува кърпичка върху безсрамно разголените гърди. След това посещението в църквата рязко намалява.

Според Казанова най-забележителната светска демонстрация на сладострастие е фандангото — толкова прелъстителен танц, че е забранен. Д’Аранда издава специални разрешения да се танцува. Джакомо незабавно решава, че трябва да научи фанданго, и тръгва на уроци. С типичната си дързост той проследява красива млада жена до дома й, която вижда да се моли в църквата „Ла Соледад“, потропва на вратата и моли от баща й да му разреши да я заведе на бал. Човекът изобщо не възразява, може би защото не знае нищо за Казанова или просто защото разпознава богатите люде от пръв поглед.

Доня Игнация се оказва изключително добра партньорка и фандангото, което танцуват, възбужда и двамата. Джакомо е доволен, макар и малко озадачен, когато след бала тя му изпраща писмо, обещавайки, че любовникът й, дон Франциско де Рамос, ще го посети, за да му обясни как да я направи щастлива. Появява се изключително грозен мъж, който смята, че Казанова гледа на Игнация като на дъщеря. После обяснява, че се нуждае от сто дублона (около 6700 английски лири), за да започне някакъв занаят и да се ожени за нея, и очаква от кавалер Дьо Сенгал да му ги даде.

Джакомо отговаря, че в момента няма толкова пари и не знае кога ще разполага с такава сума. Той е ядосан от безочливостта на мъжа, но е убеден, че ще покори красивата Игнация без да прави излишни разходи. Казанова отива при нея и започва да я ухажва. Тя се дърпа, но той е настоятелен. Игнация продължава да се съпротивлява и тогава Джакомо й казва, че я обича. Тя отговаря, че трябва да пази добродетелта си, а той — че добродетелта живее в истинската любов… Игнация му позволява няколко ласки, но неочаквано се появява майка й. Казанова отново е „влюбен“ и завежда момичето в друга зала, където пак танцуват фанданго. Тя отново изпраща годеника си при него и Джакомо му дава пари. Сетне, след поредния бал, Игнация се съгласява да пият кафе в стаята му. Казанова слиза на долния етаж да го поръча и вижда там дон Франциско, който им се натрапва. Ядосана, Игнация изобщо не му обръща внимание и не след дълго горкият годеник изчезва. Тя казва, че се е надявала да прекара известно време с Джакомо, но предполага, че Франциско ги следи и го съветва да си тръгне.

През следващите дни Казанова се колебае дали да остане в Мадрид. Приятелски настроен испанец го предупреждава, че властите може да претърсят жилището му под претекст, че притежава незаконно оръжие. И това е така, макар че Джакомо крие под дъските на пода само два револвера за самозащита. Той намира убежище при Менгс, когото познава от Рим и който през 1761 г. отива в Мадрид като дворцов художник. Казанова обаче е проследен, арестуван и отведен в затвор, където мръсотията, бълхите, дървениците и въшките не го изненадват (те пъплят навсякъде и испанците ги смятат за безобидни).

Джакомо успява да изпрати съобщение на Мануци, който носи писма на Мочениго и на Д’Аранда. Той прекарва нощта на пейка без облегалка, тъй като леглото гъмжи от бълхи, а подът е пропит с урина (в затвора няма тоалетни). На другия ден слугата на Менгс му донася хубава храна. Мануци идва, за да го увери, че писмата са предадени. Игнация и баща й също го посещават (макар че Казанова се чувства неловко). Следобед е отведен на разпит, но той отказва да отговаря на въпросите. След още една безсънна нощ му казват, че Д’Аранда е дошъл и е наредил да го освободят. Председателят на Съвета го посреща пред затвора и му се извинява. Изглежда, Д’Аранда успява да убеди видните личности в града, че Казанова е невинен. За да потвърди това, венецианският посланик присъства на вечеря в негова чест в дома на Менгс. Поканен е и френският консул, както и двама влиятелни мадридски политици. Джакомо ги смайва с познанията си за новата история на Испания и оценката си за бъдещето на страната. Един от гостите, Пабло Оливадес, организира колония на швейцарски и немски имигранти в Сиера Морена, планинска верига в Южна Испания, Казанова се изказва по въпроса толкова компетентно, че му предлагат да изложи възгледите си в писмо до министъра на външните работи. Дори известно време съществува вероятност да бъде изпратен в Сиера Морена, за да проучи нещата в детайли, но това така и не става.

Не трябва да забравяме, че Казанова прекарва част от времето си в по-сериозни занимания от съблазняването на жени. Той предизвиква сензация в Мадрид, когато научава, че в града е пристигнал италиански композитор с намерението да напише нова опера в чест на Мочениго, и написва либретото за два дни. Операта е толкова успешна, че се играе две седмици без прекъсване и е посрещната с бурни аплодисменти.205 Казанова написва и текста на няколко песни за италианската певица Клементина Пелиция, която жъне големи успехи по онова време.

Мочениго поканва Казанова да прекара Великден в Аранхуес в двореца. Там Джакомо получава някакво възпаление, което се обостря и се появява подутина колкото пъпеш. Казанова настоява да го оперират и отокът спада. Докато още е на легло, той получава писмо от Менгс, в което художникът му обяснява, че местният свещеник го е обявил за безбожник, защото не се е причестил на Великден. Притеснен за репутацията си, Менгс моли приятеля си да намери друг подслон, щом се върне в Мадрид. Джакомо се вбесява, скъсва писмото, скача от леглото и отива да се изповяда в Аранхуес. После принуждава свещеника да напише писмо, в което да потвърди, че е добър християнин, и го изпраща в Мадрид. Казанова заминава с Мануци на екскурзия в Толедо, където е смаян от пищността на църквите (една златна статуя на светец е толкова тежка, че са необходими трийсет мъже, за да я вдигнат) и от красивите антики, събрани от епископа. Колекцията включва мозайка на дракон и фрагменти от базилика.

Джакомо се връща в Мадрид и наема стаи в къща, собственост на бащата на красивата доня Игнация. Той още се надява да я покори, особено след като вече знае, че тя е отпратила простоватия си годеник. Но този път Казанова подхожда много нежно и внимателно, защото Игнация не се поддава на ухажването му. По всичко изглежда, че от всички испанки е попаднал на най-непорочната. Двамата, заедно с братовчедка й, отиват на литургия в една църква, както и на корида извън Пуерта де Алкала. Казанова се възхищава на майсторската езда и сръчността на тореадорите, но зрелището го ужасява. „Тази жестокост се гледа хладнокръвно и кара чужденеца да трепери — пише той. — На този варварски спектакъл ми дожаля не толкова за бика, колкото за коня. Конят винаги става жертва на страхливостта на нещастния си ездач… Мрачното зрелище ме порази.“206

След коридата и вечерята Игнация му позволява целувка и ласки и, изглежда, се възбужда. Той е на път да я покори, но се появява баща й. На следващия ден девойката остава в леглото си със силно главоболие. Казанова седи до нея и не си позволява волности. Той е убеден, че причината за съпротивата й е нейната набожност. Свещениците са я предупредили, че плътските удоволствия са смъртен грях. Впоследствие обаче изповедникът й допуска грешка (ако това е истина), като отказва да й опрости греховете, ако не обещае никога повече да не остава насаме с Казанова. Игнация отказва, връща се при него и го ощастливява (дори му казва, че ще си намери по-състрадателен изповедник).

Уви, макар да му потръгва в любовта, Казанова претърпява поражение заради присъщата си прибързаност и погрешна преценка. Някой си барон Дьо Фратюр, познат от игралните маси, с когото се запознава в Спа, пристига в Мадрид. Той го посещава и след като загубва пари на карти го моли да му заеме 30 — 40 пистоли (2000 — 3000 днешни английски лири). Казанова отказва, защото не разполага с толкова средства. Но казва, че познава човек, който може да му помогне, и изпраща барона при Мануци.

По същото време Дзуан Кверини, племенникът на Мочениго, пристига в Мадрид, за да поеме поста на венециански посланик от чичо си. Казанова е доволен. Той знае, че Кверини е образован човек и обича литературата, докато Мочениго не се интересува от книги и се увлича само от музика и от момчета — неща, които не привличат особено Джакомо. Казанова решава да посети двамата мъже, но му съобщават, че те не са у дома. В писмо до Мануци той настоява за обяснение и в резултат получава копие на писмо от Фратюр. От писмото става ясно, че срещу 100 пистоли Фратюр е готов да даде информация на Мануци за „врага“. Врагът се оказва Казанова, който има неблагоразумието да злослови зад гърба на приятеля си, чиито хомосексуални склонности са обществена тайна, а благородническите му титли са фалшиви. Клюката е разпространена от барона и стига до ушите на Мануци, който е не само смутен, но и разгневен.

Казанова съзнава, че лекомислено е предал приятел и искрено съжалява за стореното, но е твърде късно. Отбягва го не само Мануци, но и другите му приятели в града, над които младият мъж и двамата посланици имат влияние. Готови са да го приемат единствено онези, които поради една или друга причина мразят Мочениго. Граф Д’Аранда го повиква и го съветва незабавно да напусне Мадрид, защото няма на какво да се надява в този град.

Казанова не бърза да замине. Той иска още няколко седмици да се наслаждава на компанията на Игнация, но, от друга страна, няма пари. Затова отива при антиквар от Генуа и му предлага часовник и кутия за емфие за двайсет и пет луи. Човекът отказва, но му дава заем без гаранция. Това е неразумно от негова страна, защото Казанова приема парите с благодарност, но не ги връща. След като се сбогува с любовницата си (по-късно научава, че същата година тя се е омъжила за заможен обущар) Джакомо решава да замине за Барселона. Той отива първо в Сарагоса и после във Валенсия, където на излизане от корида забелязва особено красива жена. Казват му, че това е известната Нина. Италианската балерина Нина Бергонзи е любовница — и собственост — на Амброзио Фунес де Вилалпандо, граф Рикла, военачалник на Каталуния. Възможността да се запознае с такава жена е повече от съблазнителна и Казанова я причаква на стълбите на арената. Докато се качва в каретата си, Нина го поканва на закуска на другия ден.207

Той я сварва в голямата й къща извън града, заобиколена от слуги, как обсипва с ругатни някакъв човек, който й е донесъл неподходяща дантела. Нина взима дантелата, нарязва я на парчета, зашлевява човека с опакото на ръка си, дава му голям бакшиш и го изгонва. После казва на Казанова, че мъжът е шпионин, изпратен от любовника й.

Закуската минава в приятен разговор за Венеция и за баща й Пеланди, един от най-известните лекари шарлатани в града, който някога е продавал чудотворен балсам от сергия на площад „Сан Марко“. Казанова е поканен да я посети отново вечерта след представлението и я заварва да се разхожда полугола в градината със също толкова разсъблечен слуга. Нина приканва Казанова да свали дрехите си, но той отказва (изненадан, че тя не го вълнува сексуално). Докато става време за вечеря, тя му разказва истории от живота си, които са толкова неприлични, че смайват дори него. Нина настоява слугата да остане за вечеря, после го съблича и се отдава на сексуална оргия, „толкова мръсна и отвратителна, че не мога да я опиша“.

Нина е недоволна, защото Казанова не прави никакъв опит да се сближи с нея. Той откровено заявява, че не е възбуден и смята държането й със слугата за отблъскващо. Защо прави любов с такъв грозен и непривлекателен мъж? „Използвам го само като изкуствен член“ — отговаря тя. Джакомо се прибира вкъщи умислен. Самият той неведнъж използва някого за секс без любов, но за пръв път чува от жена, че го прави. На другия ден Казанова отново отива при Нина. Те играят примеро (стара италианска игра на карти) и след вечеря той се включва във „всички любовни лудории, които тя поиска и на които бях способен“.

Джакомо я посещава отново през следващите пет дни и спечелва 200 дублона на карти (13 300 английски лири), като решава, че Нина може да си позволи да ги загуби. Тя му казва, че заминава за Барселона, където стига да желае, може да я посети. После добавя, че Джакомо може да разчита на нея, ако има нужда от пари. Така за пореден път той е възнаграден за уменията си в леглото. Нина му препоръчва хубава гостоприемница и когато пристига в Санта Мария, близо до Плаза де Палацио, Казанова установява, че тя е наредила да се държат добре с него.

Джакомо и Нина обаче не могат да забравят факта, че вече живеят в града, където се намира и любовникът й граф Рикла. Всъщност графът е един от първите хора, с които Казанова се среща в Барселона. Военачалникът го поздравява хладно, но го поканва на вечеря. Двамата не се разбират добре. Рикла е тъжен, потискащо сериозен и крайно необщителен. Джакомо решава, че не трябва да обвинява Нина за желанието й да търси по-интересна компания. Седмица след пристигането му в града тя му изпраща писмо да я посети и той не се поколебава да го стори. Нина казва, че Рикла е бил с нея вечерта и току-що си е тръгнал. Часът е десет. Казанова разговаря с нея и с по-голямата й сестра и после се прибира в гостоприемницата, в която е отседнал. Той отива при Нина няколко вечери винаги по едно и също време, но без да си позволява еротични лудории. Една вечер, докато се връща в гостоприемницата, го спира офицер от Валунската кралска гвардия и го предупреждава да не посещава толкова често и открито любовницата на граф Рикла. Връзката им се обсъжда в кафенетата и Казанова греши, ако смята, че Рикла ще търпи това. Офицерът добавя, че мнозина предишни любовници са се разкайвали, защото са имали големи неприятности. Джакомо му благодари любезно и продължава да посещава Нина. Той не е влюбен в нея и двамата не се отдават на плътски наслади, но тя е забавна и Казанова не вижда причина да престане да я вижда.

Историята е прекратена не поради намеса на любовника на Нина, а заради факта, че една вечер Казанова я заварва да разговаря с най-големия му враг — Джакомо Пасано. Казанова незабавно я предупреждава що за човек е той и тя го изгонва. Пасано, който се надява да й продаде някои от картините си, е разгневен. На следващата вечер, когато Казанова излиза в полунощ от къщата й, го нападат двама мъже. Той ранява единия и побягва, но другият стреля и куршумът минава през ръкава на връхната му дреха. На 16 ноември 1768 г. органите на реда го събуждат в седем часа, арестуват го и конфискуват паспортите му. Гледайки през прозореца на килията, в която е задържан, Казанова вижда Пасано с неколцина офицери. Погледите им се срещат и негодникът се смее.

За процес и дума не става. Джакомо е затворен в килия на Torre de San Juan без изгледи да бъде освободен. За щастие му позволяват да обзаведе удобно килията си и да си купува хубава храна. Дават му и моливи и хартия и през следващите два дни Казанова започва да пише коментар върху историята на венецианското правителство, публикуван през 1676 г. от френския историк Амелот дьо ла Хусае. Историята на републиката разгневява венецианските патриции толкова много, че те решават да затворят Хусае в Бастилията. Казанова се надява, че коментарът му за книгата ще се хареса на венецианците и Светата инквизиция ще го помилва. Творбата му е завършена и публикувана през следващата година.208

Една сутрин най-после му казват да се облече и да излезе от килията. Връщат му вещите, включително паспортите, и му казват, че всичко е наред, но трябва да напусне Барселона до три дни, а Каталуния — до осем. Ако съдим по „Спомени“, не му обясняват защо е бил арестуван, но това сигурно е резултат от машинации на Пасано, който очевидно обвинява врага си, че наред с всичко друго е раздавал фалшиви менителници. Радостен, че излиза от затвора, Казанова решава да не обжалва решението на властите и да замине за Франция.