Казанова

Първа главаДа бъда там и да имам онова1725 — 1743 г.

В горещите летни месеци на 1723 г. в Италия Гаетано Джузепе Казанова, двайсет и шест годишен професионален танцьор в театър „Сан Самуеле“ във Венеция, се запознава и се влюбва в красивата шестнайсетгодишна девойка Дзанета Фарузи. Това не е първата му любовна история. На осемнайсет години, той е очарован от актриса, известна като Фраголета2, напуска дома си и я последва на сцената. Там, макар че не е нито добър танцьор, нито даровит актьор, успява да изкарва прехраната си. Семейството му е потресено от факта, че той е избрал подобна кариера. Бащата на Дзанета също е възмутен от връзката й с човек, свързан с театъра. (Тази професия с известно основание е смятана за изключително непочтена, а танцьорите — за жигола и проститутки.) Говори се, че той умира от срам три седмици, след като дъщеря му и любовникът й се оженват на 27 февруари 1724 г. Година по-късно, на 2 април 1725, Дзанета ражда син и го кръщава Джакомо.

Казанова наследява фамилията си не от биологичния си баща, а от благосклонния съпруг на майка си. Смята се, че истинският му баща е Микеле Гримани, който произхожда от аристократично семейство, собственик на театър „Сан Самуеле“. Вероятно преди да се запознае с Гаетано, Дзанета е била любовница на Гримани. Родителите не проявяват особен интерес към детето. Майка му няма възможност да се сближи с него. След като съпругът й я представя на сцената, тя бързо става изключително популярна. Дзанета е талантлива и често отсъства от Венеция, тъй като играе в една уважавана гастролираща трупа с международна известност. После се заселва в Дрезден, където остава трийсет години до оттеглянето си от сцената през 1764 г. Джакомо не е близък с нея и всъщност няма възможност да я опознае.

Второто дете на Дзанета също е извънбрачно — заченато и родено по време на турне в Лондон през 1727 г. Смята се, че Франческо е син на Уелския принц, по-късно крал Джордж II. Няма съмнение обаче, че Гаетано е баща на другите й три деца — Джовани Батиста (роден през 1730), Мария Магдалена Антония Стела (1730) и Гаетано Алвизио (роден през 1732 след смъртта на баща си). Франческо и Джовани са, общо взето, добри художници. Франческо рисува предимно пейзажи и батални сцени, а Джовани става директор на Дрезденската академия за изящни изкуства.

Най-забележителната личност в ранните години на Казанова е баба му Марция Фарузи. Първото паметно събитие, което той отбелязва в „Спомени“, се случва през 1733 г., когато е на осем години. Изведнъж му потича кръв от носа — и то така обилно, че разтревожена, баба му го завежда при старица на остров Мурано. Хората я смятат за вещица и може би с основание, ако вярваме на спомените на момчето — възрастна жена с котка в ръце, заобиколена от още пет-шест мъркащи котки. Най-напред старицата затваря Джакомо в сандък, където го оставя известно време, ужасен от странни викове, заклинания и тропот. После отваря сандъка, съблича детето, увива го в чаршаф, просмукан от дима на горящи билки, натрива челото му с мехлем и му дава захаросани сливи. Накрая го изпраща у дома, макар че носът му още кърви, и му обещава, че през нощта ще го споходи красива жена и „от нея ще зависи моето щастие“. И през нощта при Джакомо наистина идва красива жена, облечена с изящни одежди и с блестяща корона на главата. Тя се появява през комина, сяда на леглото му, изсипва няколко кутийки върху него, целува го и изчезва.

Сънят оказва необикновено въздействие върху Джакомо. Преди това развитието му е бавно, той е разсеян и не може да се научи да чете и пише. После обаче паметта му изведнъж се засилва и (според собствения му разказ) за по-малко от месец се научава да чете. Случката разпалва и неговия интерес към окултизма — интерес, който по един или друг начин му е полезен през по-голямата част от живота му. Но кървенето от носа продължава и Джакомо губи по литър кръв на седмица. Приятел на Микеле Гримани пише на един лекар в Падуа, който го съветва да отведе момчето извън Венеция, където въздухът му действа зле (много разумен съвет).

По същото време Гаетано Казанова умира от възпаление на мозъка, влошено от намесата на некомпетентни лекари. Преди смъртта си той моли абат Гримани да се грижи за семейството му. Микеле, биологичният баща на Джакомо, и двамата му братя Франческо и Джовани се съгласяват (впоследствие Джовани забравя за обещанието си). Гримани убеждава бабата на Джакомо, че за момчето е по-добре да отиде в Падуа заради здравословното му състояние и за да получи образование там. По онова време децата на актьорите не си губят времето да ходят на училище, а започват да си изкарват прехраната колкото е възможно по-рано. На Джакомо му провървява, получавайки възможност, каквато биха имали само деца на семейства от средната и висшата класа.

На 2 април 1734 г. абат Гримани и синьора Фарузи придружават момчето по време на осемчасово пътуване по канала Брента. Ако разказът му за пътуването е достоверен, става ясно, че още в ранна възраст Джакомо проявява различен поглед към света. Той дреме на дъното на лодката, но се събужда и виждайки минаващите край него дървета, решава, че те се движат. Когато му обясняват, че всъщност се движи лодката, той отговаря, че така му се е сторило. После заявява, че не слънцето се движи на небето, а по-скоро се движи земята. Баба му е възмутена от тази безбожна мисъл, но Гримани е направо смаян.

Джакомо е настанен в пансион в Падуа с три други момчета на неговата възраст. Баба му плаща на хазяина шест цехини3 — около 196 английски лири по курса през 2001 г. — за храна и дрехи за шест месеца, докато се лекува и учи в училището на Антонио Мария Гоци, млад абат и доктор по канонично и гражданско право. Деветгодишното момче се чувства изоставено и никога не забравя мъката си. В спомените си той пише, че семейството му се е „отървало“ от него.

Всъщност Джакомо няма причини да бъде благодарен. Първия ден, след като баба му с обич се сбогува с него, мърлява и развлечена жена го завежда на тавана, където ще живее с три други момчета и прислужницата — немарливо селско девойче. В стаята гъмжи от плъхове и въшки. На долния етаж, където децата се хранят, има само една глинена кана с вода, в която са варени чепки от грозде. Сребърната лъжица и вилица на Джакомо изчезват и той яде с ръце сушената риба и ябълката, които му се полагат. Когато поисква чиста риза, му отговарят, че може да сменя дрехите си само веднъж седмично, в неделя.

Учителят му Гоци е добър човек, на двайсет и шест години, който живее с родителите си (баща му е обущар като починалия дядо на Джакомо). Тринайсетгодишната му сестра е известна като Бетина. Смята се, че той е потискал хомосексуалните си наклонности4, но предположенията, изглежда, се основават единствено на факта, че Гоци остава ерген, обича музиката (научава ученика си да свири на цигулка) и мрази жените — с изключение на майка си, която обожава. В мемоарите си Казанова не намеква за нищо непочтено, дори изтъква „безукорните“ навици на свещеника. Учителят несъмнено е симпатичен. Изтощението на Джакомо го озадачава и отначало той смята обяснението му, че не може да спи заради въшките и плъховете в леглото си, за оправдание. Когато обаче вижда ухапванията от въшки по тялото на ученика си, се убеждава, че той не го лъже, но не е в състояние да направи каквото и да било. С парите, които е платил, Джакомо може да очаква да живее само в такива условия.

Въпреки всичко здравословното му състояние значително се подобрява — заради чистия въздух в Падуа и защото измисля начини да краде храна, която скоро укрепва организма му (за няколко дни момчето поглъща петдесет пушени херинги, които намира в кухнята на пансиона, и редовно яде сурови, току-що снесени яйца от кокошките на двора). Той обича работата в училище и е добър ученик. Очевидно интелигентният му преподавател разбужда неговата любознателност и пъргав ум. Джакомо е любимец на доктор Гоци, който му обръща специално внимание и го насърчава. Вероятно момчето спечелва благосклонността на учителя си с прословутия си чар, но едва ли е било само това. Гоци вижда и природната интелигентност на своя ученик. Скоро Джакомо започва да проверява работата на другите момчета (и да взима от тях храна, защото им помага в уроците). След известно време, с помощта на Гоци, той пише писма на Гримани и на баба си и разказва за условията, при които живее. Абатът му отговаря да не бъде толкова неблагодарен, но госпожа Фарузи незабавно пристига в Падуа, взима го от пансиона коптор, урежда да обръснат главата му, за да се отърве от въшките, и го изпраща да живее при доктор Гоци (който му дава неподходяща руса перука, за да скрие голата си глава).

Шест месеца по-късно Джакомо е единственият ученик в училището. Другите напускат, защото Гоци посвещава времето си само на него. Той е идеалният ученик — схватлив, с неутолим стремеж към знания и вече обсъжда с учителя си въпроси на астрономията, философията и дори на религията. (Как е възможно Бог да е създал вселената от нищо. Това е нелепо!) Ранният интерес на Джакомо към теологията е съпроводен от също толкова преждевременен интерес към секса. В библиотеката на Гоци има една забранена книга — Satyra sotadica de Arcanus Amoris et Venus от Никола Шорие, прочуто еротично произведение, което Казанова прочита и заявява, че му е харесало, макар и на толкова ранна възраст. Добрият доктор очевидно не прави нищо, за да попречи на друг член на семейството да разшири познанията си в тази област. Вероятно той не забелязва последиците, когато казва на сестра си Бетина да се грижи за момчето, да пере дрехите му и да се старае винаги да е чист и спретнат. Джакомо е възхитен от вниманието на „най-хубавото момиче“ в Падуа, както пише на майка си. Тя се радва, че някой, когото синът й харесва, се грижи за него, и изпраща на Бетина коприна и ръкавици. Момичето удвоява старанието си и ходи при момчето да реши косите му, преди да е станало от леглото. Скоро грижите й стават по-интимни.

„Тя идваше при мен всеки ден да ме реши и понякога това ставаше, още преди да съм станал от леглото; казваше, че нямала време да ме чака да стана. Миеше ми лицето, врата и гърдите; даваше ми детински милувки, които считах за невинни и които ме караха да се укорявам, защото ме възбуждаха. Понеже бях три години по-млад от нея, струваше ми се, че тя нищо не си мисли, когато ме милува, и се ядосвах, че аз си мислех нещо. Когато, седнала върху леглото, ми казваше, че съм напълнял и се убеждаваше с ръцете си в това, тя ме възбуждаше много силно… Тогава се ядосвах сам на себе си, задето не се осмелявах да правя същото с нея, но същевременно се радвах, че тя не забелязва колко голямо желание имах за това.“5

Не след дълго пристига нов ученик — петнайсетгодишният Кордиани, син на фермер. Казанова го смята за груб, невеж, глупав и с лоши обноски. Кордиани обаче е запознат с въпросите на секса и Бетина започва да му обръща голямо внимание. Джакомо се държи хладно с нея и я лишава от сутрешните милувки. Тя го обвинява в ревност — непознато за него чувство. Но момичето няма намерение да позволи на първия си ученик да я отхвърли и скоро след пристигането на Кордиани занася на Казанова чифт бели чорапи, които е изплела за него, и го моли да ги пробва, за да види дали не се нуждаят от поправка. Първо обаче трябва да измие мръсните му крака, за да не изцапа чорапите. Тя го прави и той изпитва първия си оргазъм.

Силното преживяване, естествено, го смущава. В края на краищата Джакомо е само на единайсет години. Той мисли, че е „обезчестил“ Бетина и нейното любезно, гостоприемно семейство, и че сигурно трябва да се ожени за нея. Чувството му за вина нараства, когато Бетина престава да го посещава сутрин. Тя вероятно също изпитва вина. Може би това означава, че го обича? Инак не би го докоснала нарочно там? Разсъждавайки за това, Джакомо стига до извода, че колкото и невероятно да изглежда, Бетина трябва да е изпитала същото възхитително усещане като него.

Тази случка определя насоката на сексуалния живот на Казанова. От ранна възраст той осъзнава, че като бъде там и има онова, може да доставя огромно удоволствие на момичетата. Удовлетворението от любенето зависи до голяма степен от удовлетворението, което партньорките изпитват от неговото ухажване. Това вероятно е една от причините за успеха му като любовник, защото малцина мъже през XVIII век са се интересували от удоволствието на любовниците си. Както казва един познавач по въпроса, сексуалната активност по онова време се изразява в „мъжът отгоре, жената отдолу, малко игра, бърза еякулация и мъжко безразличие към женския оргазъм“.6 Казанова прави изключение. Освен това той обича да бъде прелъстяван или да си позволява да мисли, че е така. Макар да го смятат за велик прелъстител, той предпочита да се смята за жертва. Насладата от удоволствието на партньорките му е белег на нарцисизъм, но при него никога не стига до крайност (макар че се проявява другаде — например в прекалени грижи за външността и дрехите). Важна е отчасти и причината за една от най-привлекателните му черти: за разлика от съвременниците си, Казанова не се натрапва на жените.

За Джакомо има само един начин да потвърди съмненията си, че Бетина също се радва на компанията му. Той й изпраща послание, че през нощта ще остави открехната вратата на стаята си и ще я чака. Тя обещава да отиде при него, но не се появява и на зазоряване той вижда Кордиани да излиза от стаята й.

Следва поредица от драми. Бетина се страхува, че Казанова ще й измени, и се преструва на обладана от зли духове, за да избегне подозренията, че забавлява сина на фермера. Гоци урежда посещение на заклинател. Бетина казва на Джакомо, че Кордиани я е заплашил да каже на Гоци за интимностите между нея и по-младото момче. После Бетина се разболява от шарка и това слага край на всичко. След като оздравява, тя се омъжва за обущар. Макар че Казанова не я вижда години наред, през 1776 г. е извикан на смъртния й одър.

Целият този емоционален смут не се отразява на учението на Джакомо. От училището на Гоци той отива в Университета на Падуа на площад „Дел Бо“ и го завършва на шестнайсет години. Там учи философия на морала, химия, математика и право. Оказва се, че най-добрият му шанс да направи кариера е като стане адвокат по канонично право и Джакомо чете ненаситно и изучава не само общоприети трудове, но и магия и окултни науки, особено кабала, и разширява познанията си в областта на еротиката. Казанова живо се интересува от медицина и по-късно съжалява, че не е направил кариера в тази област, макар да става ревностен и често инстинктивно добър лекар любител. Изглежда, връзката му с Бетина за момента остава единственият му физически контакт с жена. Въпреки че се сприятелява с група буйни състуденти, които го посвещават в хазарта и алкохола, той твърди, че не е бил с проститутки, защото не среща „нито една, която да е така хубава като Бетина“7, а и е, общо взето, взискателен в избора си на жени.

През октомври 1739 г. Джакомо се връща във Венеция и живее с брат си Франческо, който учи изобразително изкуство. Следващата година е ръкоположен за свещеник. По онова време мнозина млади мъже се занимават с право. Църквата е приемливо, удобно и безопасно място за онези, които не успяват да се утвърдят като юристи. Това, че Джакомо става свещеник, не му пречи да се наслаждава на живота, нито дори да се ожени, ако иска. Църковните му задължения са малко и могат да бъдат пренебрегнати — помага на духовниците по време на служба, за което не получава нито пари, нито уважение. Той е на най-ниското стъпало в църковната йерархия, откъдето има възможност да се издигне, стига да е достатъчно амбициозен.

Казанова става истинско конте. Висок, с мургаво лице, с черни, напудрени, напарфюмирани и изящно накъдрени коси, той спечелва благоразположението (талант, който винаги е притежавал) на седемдесет и шестгодишния венециански сенатор Алвизи Гаспаро Малипиеро. За Малипиеро се знае малко, освен че е един от сто и двайсетте сенатори на града. Предполага се, че е произхождал от аристократичен род и е наследил богатство, тъй като никъде не се споменава, че е работил. Той се движи в най-изисканите среди в града и научава Джакомо на много неща за хубавите храни и вина, а също и как да се държи в обществото. Казват, че в разцвета на силите си сенаторът ерген (вече беззъб и сакат) е имал двайсет любовници и още е забавлявал красиви жени в дома си на Канале Гранде. Казанова отбелязва, че те са „използвали добре най-хубавите си години“8 и несъмнено с удоволствие биха научили на обноски толкова обаятелен млад мъж.

За амбициозния младеж с малко средства е важно да се сприятели с някой богат благородник (комбинацията между прилагателното и съществителното е задължителна), който да му помогне да се издигне. И това е почти последният период във венецианската история, когато подобно нещо е относително лесно. През XVIII век Венеция е все още средище, което привлича художници и архитекти от целия западен свят, а също и композитори и певци, гастролиращи в десетте опери на града. Търговците и благородниците обаче започват да усещат затрудненията от икономическия упадък. Продължителните войни с Турция изпразват градската хазна. Венеция изгубва политическото си надмощие в Италия и Средиземноморието, в резултат на което търговията запада. В средата на XVIII век градът е все така прекрасен, но обеднял. Броят на просяците достига дванайсет хиляди и слугите са отчаяно вкопчени в работните си места в домовете на аристократични семейства, които живеят в бавно рушащи се дворци, а някога доходните им имения изсмукват парите им. Все още обаче има богати възрастни хора, чието покровителство може да се потърси. Малипиеро обича младите и Казанова е един от онези, които взима под крилото си.

В двореца на Канале Гранде Джакомо се превръща в нещо като домашен талисман. Той е любимец на жените, красив аксесоар и има предимството, че макар и едва петнайсетгодишен, умее да води светски и често остроумен разговор. Енорийският свещеник го упреква, че полага прекалено много грижи за външността си, че прекарва часове наред да къдри дългите си, лъскави коси и харчи много пари за благоуханни помади. Казанова му отговаря твърде дръзко, в резултат на което, свещеникът се промъква в стаята му, докато спи, и отрязва косите му. Изпаднал в истерия от гняв, младежът решава да съди свещеника, тъй като в този вид не може да отиде дори на вечеря. Вместо да му се присмее, Малипиеро го изпраща при бръснаря си, за да поправи нанесените щети. Така Джакомо отива на вечеря, горд, че демонстрира нова мода в прическите.

Скоро пред Казанова се открива изненадваща и перспективна възможност. Сенаторът Малипиеро има правото да избере проповедник за неделна служба в църквата „Сан Самуеле“ и поканва Казанова, който още не е навършил шестнайсет години. Джакомо е самоуверен и твърдо решен да смае всички. Убеден, че съдбата му е отредила да стане най-известният проповедник на века, той се втурва към къщи, за да подготви проповедта си.

Когато я прочита на отец Джовани Тозело, свещеника, отговарящ за „Сан Самуеле“, горкият човек е направо слисан. Оказва се, че Казанова е взел текста не от Библията, а от „Послания“ на римския поет еретик Хораций: „Задето очакваното благоволение не отговаряше на заслугите, тя плачеше.“9 Вероятно той хитро си прави сметката, че богомолците ще оценят достойнствата му, макар че главната тема на проповедта е коварството на човечеството, съпротивляващо се на божествения план на Всевишния. Несъмнено много похвална идея. Казанова обаче цитира не само Хораций, но и други писатели еретици като Сенека, Ориген и Тертулиан. А това вече е недопустимо! Ала противно на мнението на Тозело, когато същата вечер Джакомо прочита проповедта на гостите в дома на Малипиеро, всички го аплодират единодушно, а след няколко дни свободомислещите богомолци в църквата напълно възприемат подобна гледна точка. Доколко дамите от паството на отец Тозело са смаяни от знанията на младия мъж и доколко от външността и чара му, не става ясно, но когато клисарят изсипва кесията за дарения, се оказва, че в нея е имало значителна сума10, както и няколко бележки от дами, които изразяват възхищението си. (В „Спомени“ Казанова гневно пише, че една от анонимните бележки „ме подтикваше към погрешна стъпка, която ще отмина с мълчание.“11 Той е изключително дискретен по отношение на авантюрите си и вероятно в случая не споменава интересна история.)

Не е чудно, че Джакомо започва сериозно да мисли за поприще на проповедник. След необещаващото начало той решава да спечели благоразположението на свещеника и редовно ходи при него за съвет. Посещенията му са свързани и с присъствието на Анджела Катерина, племенницата на отец Тозело, в която се влюбва. Въпреки първоначалните си възражения, чичо й е силно впечатлен от проповедите на младежа (и вероятно от размера на даренията). Няколко седмици след първия му триумф той отново го поканва да проповядва. Казанова е сигурен в успеха си, но този път е прекалено самоуверен. В деня, в който трябва да проповядва (19 март 1741) той е на обяд с познати благородници. Малко преди четири часа, когато трябва вече да е в църквата, се налага клисарят да отиде да го търси. „С пълен стомах и разгорещена глава аз изтичвам до църквата и се качвам на амвона. Казах въведението много добре; но едва бях казал първите изречения от темата, не знам вече какво говоря и какво трябва да кажа. Опитвам се насила да продължа. Това, което съвсем ме обърка, беше едно замайващо мърморене между неспокойните слушатели, всеки от които бе забелязал моето нещастие. Видях някои да напускат църквата и мислех, че чувам смехове; забърках се съвсем и загубих надеждата да се измъкна с достойнство от това неприятно положение. Невъзможно ми е да кажа дали се престорих на припаднал, или наистина припаднах. Знам само, че се строполих първо върху амвона и ударих силно главата си в стената. Бих предпочел да умра. Двама църковни служители притичаха и ме отнесоха в църковната канцелария; без да кажа никому дума, взех мантията и шапката си, отидох вкъщи и се затворих в стаята си.“12

На другия ден Казанова заминава за Падуа и се връща едва когато решава, че неприятната случка е забравена.

През следващите дванайсет месеца Джакомо получава няколко житейски урока. Първият е през есента на 1741 г., когато се връща във Венеция и посещава графиня Монте Реале в имението й в Пазеано, на петдесетина километра североизточно от Венеция. Там той среща красиво четиринайсетгодишно момиче, дъщерята на пазача на имението. Без да я е канил, Лучия заявява, че ще му бъде прислужница, и тъй като стаята му е на партера, тя има възможност да влиза и излиза безпрепятствено. Сутрин тя идва още по нощница, сяда на леглото му и му помага да облече халата си.

Може би Лучия се е различавала от другите момичета на нейната възраст, сближили се с Казанова през живота му, мислейки го за богат. Вероятно майка й е знаела за нейните намерения. Но за Джакомо Лучия е целомъдрена — красиво момиче, което го смята за неустоим, както той нея, нещо като Бетина, но без лицемерието й. И много скоро той се влюбва в нея. Или поне така си мисли, доколкото е способен да се „влюби“. Вероятно Казанова така и не разбира какво означава да си „влюбен“, по начина, по който го възприемат повечето хора. Джакомо я намира за очарователна, хубава, привлекателна и изпълнена с желание. Поканва я в леглото си и тя с радост се съгласява. В края на краищата той е свещеник и добър човек. Не би си позволил волности с нея. Лучия е толкова безкористна, а родителите й — така дружелюбни, че Казанова се чувства виновен само при мисълта да се възползва от нея. Макар че тя идва в стаята му единайсет нощи поред, двамата лежат прегърнати. Девойката му позволява интимни милувки, но остава девствена, когато, макар и неохотно, той се връща във Венеция.

Седем месеца по-късно Джакомо отново отива в Пазеано и разбира, че месец, след като е заминал, Лучия е прелъстена от (или може би е прелъстила) един от прислужниците и е избягала с него.13 От този момент той никога повече не прави грешката да бъде прекалено деликатен, когато има до себе си очевидно изпълнена с желание жена.

Подчертаният му интерес към секса го завладява напълно. От спомените му става ясно с какво нетърпение минава от една авантюра към друга, колко малко време отделя за подготовката си за свещеник (баба му и майка му все още смятат, че се е отдал на това поприще) и колко дълго прекарва в ухажване на млади жени. Биографите му, които предполагат, че въпреки доказателствата, сексът е на заден план сред интересите му, грешат. Колкото и да се опитваме да открием „по-сериозен“ интерес на страниците на „Спомени“, се оказва, че такъв няма. Не може да се твърди, че Казанова не се е стремял да „се издигне“, да си създаде връзки с известни личности или да печели пари, нито че няма интелектуални потребности. Но през целия си живот той се отдава по-скоро на сексуални наслади, отколкото на нещо друго и за това можем да съдим по спомените му, когато описва някое историческо събитие или личност.

За щастие Казанова е проницателен наблюдател на човешкия характер и разказва не само за интересните и пикантните подробности около любовните си връзки. За него всяка млада жена е личност със своя индивидуалност, а не просто тяло в понякога комичния любовен танц. Това превръща инак скучния рецитал на завоеванията му в интригуващ документ, често разкриващ истинската същност на любовниците му и на самия него.

Анджела не е така красива и привлекателна като Лучия, но Казанова продължава да се среща с нея и се опитва да я склони да се люби с него. Тя обаче не е особено въодушевена, но двете й приятелки, Нанета, на шестнайсет, и Марта Саворнян, на петнайсет години, момичета с аристократичен произход, очевидно се възхищават на Джакомо много повече. Всъщност те флиртуват с него толкова открито и пламенно, че това не убягва дори на отец Тозело, който предупреждава Казанова за опасностите от сближаването с представителки на женския пол. Ала нито Джакомо, нито момичетата се вслушват в съвета му. Казанова спечелва благоразположението на синьора Катерина Орио, младата леля на графините, успява да си издейства да го покани в дома си и влиза в спалнята на момичетата заедно с Анджела. Трите девойки не устояват на изкушението да подразнят шестнайсетгодишния младеж и го докарват до сълзи от отчаяние. Нанета и Марта обаче явно го смятат за неустоим и след седмица отново го поканват в спалнята си, където той загубва девствеността си. После всички сядат в леглото „с костюми от златния век“, наслаждават се на среднощно угощение с хляб и сирене, заклеват се във „вечно приятелство“ и прекарват остатъка от нощта във „взаимни доказателства на нашата страст“14.

Няколко дни по-късно те му изпращат парче восък, в което има отпечатък от ключа на къщата, за да си направи дубликат и да прекарва нощта с тях, когато пожелае.

Няма съмнение, че сестрите Саворнян са прелъстени доброволно. Момичетата във Венеция през XVIII век още в ранна възраст забелязват, че сексуалният морал не е на първо място сред добродетелите на възрастните. Така Казанова преодолява скрупулите, които му попречват да се възползва от Лучия. От този момент той е доволен да бъде Казанова, любовникът, от външността, интелигентността и остроумието си, без да е прекалено високомерен. Самочувствието е част от обаянието му и той е привлекателен любовник, щастлив от изключителната си мъжественост. Ако някой смята, че възбудата често го довежда до преждевременен оргазъм, то трябва да отбележим, че Джакомо се възстановява бързо и любовниците му няма от какво да се оплакват, особено когато по време на втория или третия път усилията му продължават твърде дълго. Той не принуждава жените да се любят с него. Всъщност се отвращава от мисълта за насилие в леглото. Предпочитанията му са недвусмислени (като изключим няколко хомосексуални връзки). Казанова участва в оргии, но винаги след това се чувства неловко.

Казанова става известен в относително ограничения светски кръг във Венеция, където интересът към красивия и преждевременно развит млад мъж е значителен. Всяка представа за него като сериозен ученик за свещеник би била погрешна. Няма доказателства да е приемал религиозното си обучение по-сериозно, отколкото е необходимо. Издигането на Казанова в църковната йерархия е все още най-вероятният начин да си изкарва прехраната, но според него светският живот в града е твърде забавен, за да се изкуши да прекарва часове наред над богословски писания. Освен това той започва смътно да осъзнава, че някои мъже водят лесен живот, стига да използват остроумието си. Мнозина например се посвещават на хазарта. Други не правят нищо, освен да придружават богати жени на светски събития и после да ги изпращат до дома.

Казанова започва да разбира „механизма“ на венецианското общество, а и на по-широкия свят и да разграничава различните прослойки. Все още обаче не е научил значението на тактичността, което ясно проличава от случка след представянето му на една от най-известните куртизанки в града, Джулиета, прочута като Кавамаки, „чистачката“, защото баща й е уличен метач.15 Тя е на около осемнайсет години и е много търсена. Говори се, че маркиз Джакомо Санвитали, виден държавник, е платил сто хиляди дуката за нейната благосклонност. Казанова обаче смята, че Джулиета прекалява с грима и устните й са непривлекателни, а ръцете и краката — твърде големи. Според него тя не струва сто хиляди дуката. Една вечер този въпрос е повдигнат в гостната на Малипиеро и Казанова не се притеснява да изрази мнението си. Той казва, че Джулиета няма изискани маниери и притежава само един талант. Малипиеро го предупреждава, че думите му със сигурност ще стигнат до ушите й. Така и става. Следващия път, когато Джакомо я посещава, тя грубо го отблъсва.

Не след дълго Джулиета наема голяма стая в къщата, където живеят Джакомо и брат му (осигурена им от семейство Гримани), за да организира бал. По време на увеселението предлага на Казанова да разменят дрехите си — тя да облече свещеническите му одежди, а той — роклята й. Джакомо е заинтригуван и с удоволствие й помага да нахлузи панталоните му, но не устоява на изкушението и погалва гърдите й, докато оправя яката на ризата. (Казанова пише, че Джулиета е жена, за която са платили сто хиляди дуката и „си струва труда да бъде разгледана по-подробно.“)16. Тя отново го отблъсва и когато смъква панталоните си (които не е искал да събува), за да облече роклята й, той внимава да не издаде интереса си към нея. Джакомо се опитва да я целуне, но Джулиета се противи. Казанова стига до оргазъм. Тя се преструва на ядосана. Колко перверзно, мисли си той. Всяка „порядъчна“ жена в подобно положение би допуснала, че ще има поне бързо опипване. Но куртизанката трябва да дразни мъжете.

След като той се съвзема, двамата слизат в салона и танцуват. Джакомо е доволен, защото всички предполагат, че я е обладал. Но когато се качват горе да се преоблекат и Казанова прави още един опит, тя му удря плесница. Въпреки че наплисква лицето си със студена вода, отпечатъкът от ръката й ясно личи, когато се връща при гостите. Така Казанова разбира, че колкото и да е неустоим, не може да се сравнява с професионалистка. Научава и нещо за себе си — склонността да облича женски дрехи, която остава до края на еротичния му живот.

Известно време след тази случка (не се знае точно кога) Казанова изпада в немилост пред Малипиеро. Старецът се влюбва в седемнайсетгодишната Тереза, дъщеря на Джузепе Имер, актьорът, в чиято трупа играе майката на Джакомо. (Вероятно тя също му е била любовница.) Прозорецът в спалнята на момичето гледа към спалнята на сенатора. Тя му показва прелестите си и той се предава. Майка й я води при него всеки ден. Казанова е заинтригуван от начина, по който Тереза възбужда възрастния мъж и от гнева му, когато тя му отказва целувка или малки интимности. Един ден, когато синьора Имер отсъства, Джакомо е поканен за четвърти на обяд. Останалите гости са Урсула Гардела, още една девойка, от която Малипиеро се интересува (дъщеря на гондолиер и впоследствие любовница на херцог Вюртембург). Казанова остава насаме с Тереза и двамата (както той се изразява) „пожелахме да установим разликата в нашето телесно устройство“.17 Неочаквано сенаторът се връща, удря с бастуна си младежа, изгонва го и никога повече не го кани в дома си. Казанова получава още един урок — този път за необходимостта от дискретност. Но бързо го забравя.

През март 1743 г. синьора Фарузи, бабата на Джакомо, умира след боледуване, по време на което той съвестно се грижи за нея. „Беше й невъзможно да ми остави нещо, тъй като ми бе дала приживе всичко, което можеше да даде“18 — с обич пише той. Майка му пише от Варшава, че не може да се върне във Венеция. Освен това дава ясно да се разбере, че е дочула за лошото му поведение — че не учи, общува с проститутки и прекарва твърде много време в ухажване — и това не й харесва.

Притеснението й е разбираемо. Казанова проявява вкуса си към красивите жени, хубавата храна и дрехи и висшето общество и това е много по-силно от желанието му да учи и да осмисли бъдещето си. Нещо повече, той започва да осъзнава, че благодарение на своя чар и съобразителност може да оцелее и да изкарва прехраната си, без да работи. Красивата му външност, привлекателни му маниери и способността му да бъде сговорчив му дават възможност да се движи в обществени кръгове, в които извънбрачният син на актриса не би бил приет, и съумява да живее удобно на чужди разноски. Защо да не продължава да го прави? Макар да е изпаднал в немилост пред сенатора Малипиеро, има други богати възрастни мъже и жени с достатъчно пари, които могат да бъдат склонени да покровителстват приятен млад мъж. И Казанова успява да спечели благосклонността им.

Може би по един или друг начин той оценява даренията, които получава (малцина, които му дават пари, впоследствие съжаляват за щедростта си), но истината е, че вече е такъв, какъвто е през по-голямата част от живота си — професионален паразит, който живее на гърба на другите. „Паразит“ е тежка, но точна дума. Казанова не знае какво е труд. От време на време прави услуги, за които му се плаща, но обикновено за тях е нужно да използва интелигентността си и често пъти малко повече късмет. Той става секретар с минимални задължения, шпионин, без да шпионира, политик, който не се интересува от политика, финансов посредник с основни познания по финанси, астролог, който знае малко за астрологията, магьосник, чиито магии никога не се проверяват, и писател, който пише стихове, театрални пиеси и памфлети без особен успех. За сметка на това в светския живот и в любовните отношения пожънва безспорна слава. Що се отнася до парите, Казанова рядко остава без средства и това не го притеснява особено — нещо, което впоследствие неизбежно се променя.

Майка му обаче има планове за него. Дзанета напомня на Джакомо за обещанието му към Гримани да се издигне (Казанова не гледа сериозно на това) и смята, че е намерила начин да му помогне. Тя има известно влияние над наскоро избрания епископ на Калабрия, Бернардо де Бернардис, който се съгласява да назначи Казанова на работа като секретар. Епископът поема ангажимента да вземе младежа, когато минава през Венеция на път за Марторано. В това време абат Гримани и отец Тозело решават, че Джакомо трябва да постъпи в семинарията „Сан Чиприано“ в Мурано и да изучава Светото писание, докато епископът пристигне. Семинарията е отлична и известна. Наред с редица прочути личности там е учил и доктор Гоци. Казанова няма друг избор, освен да се съгласи. След прощална нощ с Нанета и Марта той пристига в Мурано в състояние на непознато дотогава сексуално изтощение и няколко дни спи непробудно.

В „Сан Чиприано“ има около сто и петдесет семинаристи. Джакомо се обижда, когато е принуден да положи приемен изпит — нещо, което е далеч под достойнството му, още повече, че го слагат не при големите ученици, а при девет-десетгодишни момчета. Правилата му се струват нелепи и досадни (каквито биха изглеждали на всеки млад мъж, вкусил свободата), а останалите ученици — слабоумни. Казанова обаче се сприятелява с красив и интелигентен петнайсетгодишен младеж, с когото става много близък. Двамата обичат да четат и обсъждат Тасо, Ариосто, Петрарка и Хораций. В „Спомени“ Джакомо твърди, че приятелството им е напълно невинно, но си го спомня със страстта на любовник и дори споменава за чувство на ревност, виждайки юношата да говори с друг. И ако си спомним обзелото го отчаяние след раздялата с благосклонните сестри, вероятно бихме си помислили, че не е било задължително Казанова и приятелят му често да се събират в едно легло, за да обсъждат тънкостите в „Оди“ от Хораций. Не ги заварват заедно, но въпреки това ги сполетява беда. Докато Джакомо е при приятеля си, друго момче вижда, че леглото му е празно, обърква го със своето и ляга да спи. Казанова се връща, без да вдига шум, и заспива. Сутринта ги намират заедно и ги налагат с камшик. Джакомо настоява да подпише клетвена декларация, че дори не е говорил с момчето, намерено в леглото му, и това несъмнено е истина. Въпреки всичко обаче ги изключват от семинарията.

Казанова не е хомосексуалист, нито дори бисексуален, ако това означава забавление и с мъже, и с жени. Но утолявайки страстта си, когато и където намери възможност, от време на време той го прави и с представители на мъжкия пол19. Той прибягва до хомосексуални авантюри, когато няма на разположение жена или когато е в състояние на неудържима сексуална възбуда и е удобно да се възползва от познанство с някой мъж. Но Джакомо не е особено въодушевен от тези свои контакти. Няколко пъти той хладнокръвно отблъсква ухажорите, макар че понякога може и да се е съгласявал, ако е имал материална изгода.

Сред хронологичните неточности на Казанова в „Спомени“ е разказът му за събитията в периода 1742 — 1743 г. Изглежда, през август 1742 той отива на остров Корфу, където става секретар на Джакомо да Рива, губернатор на венецианските галери там, и се връща във Венеция през март 1743 г., когато умира баба му. Той не споменава нищо по този въпрос и не дава ясно да се разбере истинската причина, поради която през пролетта същата година е задържан в крепостта „Сант Андреа“ на остров южно от Венеция, заедно с две хиляди арестувани албанци. Биологичният му баща Гримани, който сигурно е знаел за задържането му, вероятно е решил, че Казанова трябва да бъде наказан за лошото си поведение в Корфу. Какъвто и да е случаят, за пръв, но не и за последен път Казанова се озовава в затвора. Няма с какво да убива времето, освен да обикаля насам-натам, да разговаря с коменданта на крепостта (подполковник, комуто липсва една четвърт от главата и който дъвче чесън), и да посещава казармите, „за да търся развлечение, където намирах малко любов“20 — израз, който понякога се тълкува като хомосексуален флирт. Други смятат, че някои офицери са му отстъпвали съпругите си. Казанова прелъстява омъжена гъркиня, съпруга на портупей юнкер. Той по-скоро приема благоволението й в замяна срещу писмено заявление мъжът й да бъде повишен в подпоручик и за пръв път се заразява с венерическа болест, вероятно гонорея. Това е още едно преживяване, което впоследствие се повтаря често. Като се има предвид сексуалната свобода по онова време, не е чудно, че венерическите болести са много разпространени в Европа. Джеймс Бозуел се разболява седемнайсет пъти.

До края на XVIII век дори лекарите не правят разлика между гонорея, сифилис и шанкър. Последното заболяване е най-безопасно, макар да причинява болезнени рани, язви и възпаления. Гонореята не е по-малко неприятна, тъй като води до възпаление на тестисите и увреждане на уретрите при мъжете и на маточните тръби при жените. Някога тези болести не са били лекувани и са минавали от само себе си. Препоръчвали са се превръзки и сексуално въздържане. Сифилисът е друг въпрос — в най-лошия случай води до жестоко обезобразяване и смърт. Лечението на сифилиса и гонореята с живак, приеман чрез инхалации, на таблетки или като мехлем, е мъчително и почти безполезно, защото причинява язви в устата, загниване на венците и увреждане на бъбреците.

Хората през XVIII век гледат изключително несериозно на венерическите болести и често не им обръщат внимание (паралелът със СПИН е поучителен). Мъже и жени си ги предават един на друг, без да им мигне окото. Понякога Казанова използва презервативи — но по-скоро да предотврати забременяване, отколкото да избегне заразяване. Тъй като симптомите на сифилиса се забелязват по-трудно при жените, отколкото при мъжете, той има късмет, че избягва смъртоносна инфекция. Обикновено взима мерки, когато се заразява. Уви, Казанова не разполага с презервативи в крепостта и горчиво съжалява, когато синьора Орио завежда двете си племенници при него и се налага да се ограничат само до любовна игра. В крепостта има лекар, който прилага medicina spagirica, алхимичен лек. Лечението може и да не е подействало, но след шест седмици въздържане, Джакомо се смята за излекуван.

Освен злочестата си любовна авантюра с гъркинята, Казанова решава да отмъсти на Рацета, мошеник, нает от семейство Гримани, който присвоява или продава голяма част от мебелите на баща му, за да изплати дълговете си. Планът е свидетелство за гениалността на Джакомо. Докато си играе с малкия син на адютанта на крепостта, той се преструва, че навяхва глезена си и моли войника прислужник да го отнесе в стаята му. После му дава достатъчно ракия, за да го приспи. Накрая подкупва лодкар и го кара да се приближи до прозореца му. Така успява да отиде във Венеция, пребива Рацета и се връща в леглото си, преди прислужникът да се е събудил. Той се заклева, че Казанова е бил там цяла нощ.

Войникът потвърждава думите си пред комисар, изпратен да разпита Джакомо. Рацета много добре знае, че нападателят му е Казанова, но е безпомощен да стори каквото и да било. Историята скоро се разчува в салоните на Венеция и хитростта на Джакомо в уреждането на алибито му става пословична.