Казанова

Пета главаК. Ч. и М. М.1750 — 1755 г.

Казанова постепенно се съвзема от депресията по пътя за Венеция през прохода Сан Бернар (колата му съпровождат седем мулета, натоварени с багажа), Торино и Парма, където се утешава с актриса от театъра и отново се заразява с гонорея. Той приема шестседмичното затваряне в стаята си и лечението с живак като наказание, че се е опитал да забрави Анриета толкова бързо. Това и молитвите към Бога за прошка го убеждават, че трябва да се поправи. И когато от Венеция пристига новината, че обвиненията срещу него са оттеглени, Джакомо тръгва за града, който винаги е смятал за роден. През пролетта на 1750 г. Брагадино и приятелите му се чудят, че Казанова отбягва кафенетата и игралните маси, редовно посещава богослужения и е решил да изплати дълговете си.

Много скоро обаче Джакомо отново си навлича неприятности и обещава да се ожени за друга хубава млада жена, връща се към хазарта и спечелва значителна сума от лотарията. Междувременно Балети, който още участва в представления в Мантуа, се появява заедно с Марина, за да играят в един от театрите във Венеция. После трябва да отпътуват за Париж и да танцуват в Theatre Italien за празненствата по случай очакваното раждане на син на съпругата на дофина. Казанова решава да замине с тях. Той е приятна компания и тъй като майка му е била известна актриса в Париж, пък и там ще има възможности да се запознае с интересни и вероятно богати, а следователно полезни хора.

Както често прави през живота си, Казанова отива там, накъдето го водят краката. Няма особена причина да замине за Франция, освен че може да му бъде забавно. Няма и специални планове, но това не е необичайно за него. Джакомо не вижда определена възможност за печалба и издигане в обществото развитие или дори за удоволствия, а просто иска да си опита късмета.

Казанова тръгва за Париж на 1 юни. В Лион (в града случайно се запознава с Анчила, която доскоро е танцувала в театър „Хеймаркет“ в Лондон и се е върнала заедно със съпруга си) той е посветен в масонството, чиято загадъчност искрено го привлича и интригува. Джакомо обаче ясно съзнава предимствата, които би имал, ако стане член на бързо разрастваща се организация с вече значително влияние. Ложата, в която е приет в Лион, вероятно е Великата шотландска ложа. По-късно Казанова става майстор и член на Парижката ложа на херцог Клермон. Масонството става все по-популярно като средство за обединяване на хората с добра воля от всякакви религиозни и социални прослойки и въпреки неодобрението на папата, към организацията се присъединяват много католици. Сред масоните има мъже, с които по-късно Джакомо се среща — Томас Хоп от Амстердам (от когото натрупва малко състояние), сър Хорас Ман (британски представител във Флоренция), херцог Маталона от Неапол, граф Панин от Москва, принц де Лин, граф Валдщайн и, разбира се, Моцарт. Макар да съзнава социалните предимства на масонството, Казанова се интересува и от стремежите му като организация и не си прави илюзии за неговия характер. Той отбелязва, че сред членовете му има „доста нехранимайковци и изметът на човешкия род“.73

Пътуването от Лион до Париж продължава пет дни. Мястото на Джакомо в известния лионски дилижанс е луксозно и струва 225 английски лири (по сегашния курс). Дилижансът е осемместен и се тегли от шест коня. Но макар да се смята за комфортен, друса толкова много, че на Джакомо непрекъснато му е лошо и повръща няколко пъти. (Спътниците „ме помислиха за лош компаньон, но не ми го казаха.“74)

Въпреки това неудобство той се възхищава и се радва на красотата на пътищата, чистотата на френските гостоприемници, доброто обслужване и удобните легла. Прислужниците са красиви, чисти и учтиви, за разлика от немарливите, арогантни и безочливи италиански слуги.

По съвет на майката на Балети, известна като Силвия75, Казанова се настанява в къщата на мадам Кенсон на Ру Моконсе. Силвия е сред най-известните актриси в Париж навремето. Тя е красива, интелигентна, сговорчива и остроумна. Комедията е нейното истинско амплоа. (Пиер Мариво написва няколко роли специално за нея). Освен това е изключително, но не и досадно добродетелна. Харесва всеки и всички я харесват.

Казанова се наслаждава на Париж, където живее, ако не в лукс, то поне удобно, с месечна сума, равняваща се на деветстотин английски лири, които му изпраща сенаторът Брагадино от Венеция. Важно е да има пари, ако иска да си осигури прилично жилище във френската столица, както впрочем и във всеки голям европейски град. Обзаведените стаи, обикновено собственост на търговци на вино или на майстори на перуки, са мръсни, пълни с бълхи и въшки и се обитават предимно от проститутки, престъпници, чужденци и бедняци, дошли от провинцията. Собствениците, разбира се, печелят добре.

„В една-единствена къща във Фабурже Сен-Оноре има толкова пари, колкото в цялата област Сен-Марсел76 и ако човек може да си позволи стаи на партера, помещенията са относително чисти, но колкото по-нагоре се качваш, толкова по-лоши стават, докато на шестия или седмия етаж, в кулите и таваните, са толкова лоши, че наемателите се срамуват да поканят гости.“

„Често цяло семейство живее в една стая… където окаяните легла нямат завеси и домакинските принадлежности са до нощните гърнета.“77

В „Спомени“ Казанова оставя блестящ разказ за социалния живот в града. Невъзможно е да го цитираме целия, но един откъс, в който са описани градините на Пале Роял, дава представа за неговата наблюдателност и добрата му памет за хората, местата и нещата.

„Видях една доста хубава градина, алеи с високи дървета, фонтани, високи къщи наоколо, много разхождащи се господа и дами и навсякъде павилиони, в които можеха да се купят новоизлезли книги, благоуханни води, клечки за зъби и всевъзможни дреболии. Видях редица сламени столове, което се наемаха срещу едно су; седнали на сянка хора, които четяха вестници, кокотки и господа, които закусваха сами или в компания, и келнери, които бързаха по една стълба, прикрита с храсти… В един ъгъл на градината видях много хора, които стояха неподвижно с вторачени погледи. Попитах какво интересно има там. Един млад човек каза, че следят меридиана; всеки държи часовник в ръката си, за да го нагласи точно на дванадесет.“78

Изглежда, по онова време Казанова решава да стане известен писател. Той определено притежава необходимите качества — има чувство към езика и е доста интелигентен. Неговата начетеност ясно проличава по време на срещата му с известния драматург Кребийон79. Джакомо го приема в къщата на Силвия и рецитира собствен превод на италиански в бял стих от най-прочутата му творба „Зеноби и Радамис“. Кребийон харесва италианския език и остава възхитен. Той с готовност се съгласява да дава на Казанова уроци по френска проза и поезия и го прави три пъти седмично през следващата година (макар ученикът да признава, че така и не е могъл да се освободи от италианския стил).

Както обикновено, трябва да оценим личния чар на Казанова. Обаянието му не само оказва въздействие върху интелигентните хора, но прави чудеса в случайни срещи, които биха стрували скъпо на един не толкова обаятелен човек. Една вечер в театъра Джакомо разговаря с елегантно облечен, възпълничък мъж, когато в ложата влиза дебела, отрупана с бижута жена. „Каква е тази дебела свиня?“ — пита той. „Жената на този дебел шопар“ — отговаря непознатият. На Казанова му се ще да потъне в земята от срам, но съпрузите избухват в смях и му стават приятели и често го придружават на опера или на балет.

В „Спомени“ откриваме интересни впечатления от театъра по онова време. Казанова гледа големия балетист Луи Дюпре — тогава на петдесет и пет години, но все още на почит — и великата и още по-известна Мари Ан Камарго. Казват му, че тя е достойна за възхищение, защото макар да не носи бельо, винаги спазва благоприличие, дори при изпълнението на прочутите си скокове. Джакомо е очарован и от представленията в „Комеди Франсез“.

Обикновено поради липса на благосклонни млади жени, Казанова прибягва до услугите на проститутки и посещава парижки бордей — нещо непривично за него. Там го завежда новият му приятел, писателят Клод Пиер Патю. Хотел „Дьо Рул“ във Фабурже Сен-Оноре е може би най-известният публичен дом във френската столица. Четиринайсет момичета живеят в хубава къща под опеката на „мадам Пари“. След като прекарва щастлива нощ с момиче, Джакомо напомня на мадам Пари стих от „Вергилий“, който превежда: „Притежавам два пъти по седем отбрани нимфи“.80 Тя иска да окачи над вратата този девиз, но за съжаление властите й забраняват.

Мадам Пари се грижи за момичетата си добре, осигурява им храна и вино и — естествено — удобни легла. Най-напред посетителите минават през зоркото око на слуга, а после ги канят в стая, където момичетата — високи, ниски, дебели, слаби, брюнетки и блондинки — седят и шият, всички облечени с еднакви муселинени рокли. Мъжът си избира компаньонка и отива с нея в градината, докато приготвят обяда или вечерята. След това се наслаждава на превъзходни ястия (готвачът е отличен). Това струва дванайсет франка — над трийсет и пет днешни английски лири. Ако гостът желае да прекара нощта с момичето, цената е един луи или седемдесет и една лири. Любимката на Казанова там е двайсет и тригодишната Сен Илер — истинското й име е Габриела Сибер, която той посещава десет пъти. По-късно тя заминава с английски благородник за Лондон.81

Патю запознава Джакомо с шестнайсетгодишна актриса на име Виктория О’Морфи82. Тя играе в комична опера и една вечер след представлението двамата приятели отиват в дома й на Ру дьо Ду Портрес в Сен-Савийор. Патю я завежда в спалнята. Казанова остава сам и пита дали има легло, на което да си почине. Мари Луиз83, по-малката сестра на Виктория, тогава дванайсет-тринайсетгодишна, му предлага своето — дюшек на пода. Той отказва, но е заинтригуван от девойката и й предлага пари, за да се съблече пред него. Тя е невероятно нечистоплътна, но след като Джакомо я изкъпва, се оказва голяма красавица. Казанова твърди, че не й отнел девствеността. Според Мари Луиз сестра й е казала, че това ще му струва най-малко шестстотин франка (около 1800 английски лири). Джакомо, изглежда, решава да плати сумата. Въпреки твърденията му, че през следващите няколко седмици й е дал повече и връзката им едва ли е била платонична, неизвестно защо тя остава девствена. Той очевидно е поразен от изключителната й красота и това не трябва да ни учудва, защото разполагаме с доказателство — неин портрет, поръчан от Казанова, на който тя позира полугола, легнала по корем. Друг портрет я представя съвършено гола и това е една от най-непристойните еротични картини от онази епоха.84

Камердинерът на краля вижда копие на творбата, от което е възхитен, и го показва на Луи XV. Той незабавно повиква Мари Луиз и я прави своя любовница. Сестра й е благодарна на Казанова, че не й отнел девствеността, защото иначе кралят не би я приел. Мари Луиз му ражда син, който за съжаление се появява на бял свят, след като тя изпада в немилост. По-късно той става републиканец и командва антироялистки войски по време на революцията.

Силвия и съпругът й Марио Балети завеждат Казанова във Фонтенбло, където участват в спектакъл. Джакомо е доволен от възможността да наблюдава дворцовия живот. Докато гледа опера, му показват любовницата на краля, мадам Помпадур, която седи в ложа точно над него. Казанова изразява възторга си от красотата на една актриса, но един кавалер не се съгласява с него, твърдейки, че краката й са грозни. Джакомо възразява, че това не се вижда на сцената, пък и „когато преценявам красотата на една жена, преди всичко оставям краката настрана“.85 (Тази остроумна забележка звучи много по-изискано на френски.) Мадам Помпадур се разсмива и впоследствие Казанова установява, че нейната интелигентност не отстъпва по нищо на красотата й. Той е поразен и от хубостта на краля (Мари Луиз казва на Луи, че много прилича на мъжа на монетата от шест франка.)

В Париж в резултат на своята влюбчивост Казанова за пореден път си създава неприятности. Неговата хазяйка, мадам Кенсон, има възхитителна петнайсетгодишна дъщеря на име Мими, която често посещава стаята му и коментира клюките в града. Джакомо не й обръща особено внимание, но един ден, когато се прибира и я вижда заспала на леглото му, неизбежното се случва. После „тя споделяше леглото ми, когато пожелаеше и когато не я отпращах.“86

Твърде удобно. Ала четири месеца по-късно Мими съобщава, че е бременна. Джакомо не се въодушевява от новината и изчаква развоя на събитията. Когато на Мими започва да й личи, мадам Кенсон изтръгва с бой истината от нея, втурва се при Казанова и настоява да се ожени за дъщеря й. Джакомо е принуден да излъже, че вече е женен в Италия. Тогава тя се оплаква на областния комисар. Казанова твърди, че майката е изпратила дъщеря си в леглото му. Последвалото е било неизбежно и макар да се е любил с момичето, няма гаранции, че е бащата на детето. Най-изненадващо, полицейският наместник взима решение в негова полза и нарежда на мадам Кенсон да заплати разноските. Джакомо плаща за раждането и урежда бебето (момче) да бъде изпратено в сиропиталище. Той постъпва толкова почтено, колкото всеки друг мъж по онова време.

Докато Казанова е в Париж, граф Мелфор го запознава с младата и красива Луиз Хенриет дьо Бурбон-Конти, херцогиня на Орлеан. Тя е омъжена за Луи Филип, херцог дьо Шартър, син на бившия регент Луи Филип. Мелфор е един от многото й любовници. Безнравствеността й е пословична в двореца. Джакомо веднага я харесва, въпреки че когато се запознават, Луиз има неприятен обрив на лицето. Тя проявява интерес към окултизма и когато чува за способностите на Казанова в тази област, Мелфор изказва предположение, че той може да помогне. Джакомо й дава разумен съвет — да яде хубава обикновена храна, да избягва средствата за разхубавяване и да се мие с вода от живовляк. След седмица отвратителните пъпчици изчезват. Луиз е изключително благодарна, но възобновява предишния си начин на хранене (тя особено много обича ликьор) и пъпките отново се появяват. Отново извикват Казанова. Този път Луиз по-скоро се опитва да го убеди да построи кабалистични пирамиди, да разказва за скандалните клюки в двореца и да разкрие личния живот на приятели и познати, отколкото да спазва диета. С пъпки или не, Джакомо лудо се влюбва в нея. Но респектиран от общественото й положение, той не прави опити за сближаване. „Не си позволявах никога да й дам да забележи това — пише Казанова. — Страхувах се да не бъда унизен от гордостта й — а може би нямах право. Знам само това: съжалявам и досега, че съм се поддал на този глупав страх.“87

Ненаситният му афинитет към секса е съчетан с боязън от отказ. Това е причината, поради която той ухажва само жени с относително ниско социално положение (ако му откажат, той лесно ще преодолее неловката ситуация) и насочва мерника си към жени от неговото или по-високо обществено положение само когато те недвусмислено показват интереса си. В случая Джакомо наистина постъпва глупаво. Макар и едва на двайсет и две години, херцогинята, по думите на неин съвременник, е „голяма курва“88 и по всяка вероятност би приела опитите му за сближаване. Но може би всъщност е проявил наивност. Казанова все още не осъзнава напълно, че в Париж моралът безспорно е по-разпуснат и често изпада в неловко положение. Веднъж, докато го представят на известната оперна певица Мари Ле Фел, Казанова се възхищава от красотата на трите деца, играещи около нея, отбелязвайки забележителната индивидуалност на всяко. Сигурно, отговаря мадам Ле Фел, защото едното е от херцог Аненсиз, другото от граф Егмонт, а третото от Етиен дьо Мезонруж. Джакомо се извинява, че я е помислил за майка на трите деца. „Да, така е“ — невъзмутимо отвръща тя. Всички избухват в смях. Смутен, Казанова също е във възторг от нея. „Тя не беше безсрамна, а откровена и надраснала предразсъдъците.“89

Веднъж, докато няколко момичета на около тринайсет-четиринайсет години се обучават при балетмайстор в операта, едното от тях се оплаква от главоболие. Джакомо й предлага парфюм и я пита дали се е наспала. Момичето обяснява, че причината за нейното неразположение е друга, а именно, че е бременна. „И през ум не ми мина, че може да сте омъжена“ — отговаря той, с което отново предизвиква смях. „Тръгнах си, обзет от срам и реших за в бъдеще да не приписвам добродетел на младите жени от театъра — пише той. — Те се гордеят, че не я притежават и се присмиват на глупостта на онези, които я имат.“90

Казанова прекарва две много приятни години в големия град. Единственият недостатък е недостигът на пари поради доста по-разточителния му начин на живот, отколкото може да си позволи. Той напуска Париж през октомври 1752 г. и заедно с брат си Франческо отива на гости на майка си в Дрезден. Тя, дъщеря й, Джакомо и Мария, сестрата на Франческо, живеят в двореца на курфюрста. Франческо вече се е прочул като художник и иска да се обучава в галерията на дрезденския Цвингер. Казанова остава там само пет месеца, но през това време написва пиеса „La Moluccheide“, пародия на „Братята врагове“ на Расин, която е поставена и приета добре от публиката. Тъй като в двореца цари изключителна порядъчност и не може да намери благосклонни красавици, Джакомо прекарва известно време в един от местните бордеи, където за седми път хваща гонорея. Но вече посреща заболяването хладнокръвно. Казанова отбелязва, че венерическите болести може да оставят белези, но поне се утешава по-лесно, когато се замисли, че „тези белези, които може би са по-малко достойни, отколкото тези, придобити в борбите на Марса, не бива да предизвикват съжаление у носителя им, ако ги е спечелил с удоволствие.“91

От Дрезден Джакомо отива в Прага, а после заминава за Виена. Там научава, че в града, по настояване на Мария-Терезия, е създаден Keuschheits-Kommission, или Комитет на девствеността, с цел да се запази моралът и здравето на населението. Това го вбесява. Всяко момиче, което се разхожда без придружител по улиците, може да бъде заловено и обвинено в проституция от един от петстотинте цивилни комисари. Много момичета, които ходят на работа, започват да носят броеници и когато ги арестуват, заявяват, че отиват на църква. Мъжете също са под наблюдение и веднъж, докато Джакомо пикае на ъгъла на улицата (нещо съвсем безобидно), към него се приближава някакъв човек и му казва да се махне, защото на един прозорец в далечината стои жена, която може да го види. „Ако има далекоглед“ — язвително отговаря той. Казанова прекарва във Виена само месец, после се връща във Венеция, където пристига на 29 май 1753 г., и отново е радостно посрещнат от Брагадино, Дандоло и Барбаро.

По време на карнавала, както обикновено, сенаторът Брагадино отива в Падуа на спокойствие и тишина и Джакомо заминава с него за няколко дни. Една събота след вечеря той решава да се върне във Венеция. При Ориаго, на десетина километра от града, го изпреварва кабриолет с два коня, каран от мъж в униформа, до когото седи красива жена. След малко кабриолетът излиза от пътя и се преобръща. Жената изхвърча навън и се търкулва към близката река. Казанова скача от каретата си, успява да я хване и придърпва надолу — вероятно с неочаквана галантност — полите й, които са се вдигнали при падането. Липсата на бельо я смущава. Тя му благодари прочувствено и двете карети продължават по пътя си.

Сутринта Джакомо пие кафе на площад „Сан Марко“, когато жена с маска на лицето го докосва по рамото с ветрилото си. По-късно той я среща отново и установява, че тя е дамата, която е спасил предния ден. Придружава я офицерът, който е карал кабриолета. Казанова би трябвало да се запита дали срещата е случайна, но не го прави. Той поканва двойката на гондолата си, за да проследят процесията на дожа по време на годишната церемония за благославяне на морето. В замяна те го канят на вечеря и когато офицерът тактично (или по-скоро умишлено) ги оставя сами и отива да поръча храна, Казанова заявява, че не може да живее без младата жена. Тя отлично разбира, че той иска да се люби с нея, а не й предлага сърцето си. Името й е Мария. Казва му, че го смята за забавен, но че е по-добре да се въздържа. Това очевидно не е възможно. Без маската, тя е още по-хубава, отколкото Джакомо предполага (пък и е видял нещо повече от лицето й). След като тримата обядват, Казанова им предлага ложата си в операта, завежда ги на вечеря и после ги закарва у дома, където „под закрилата на нощния мрак, получих от красавицата всички доказателства за благоволение, които могат да се дадат в присъствието на трети, за когото трябва да се държи сметка.“92

Всичко сякаш върви добре. Впоследствие обаче офицерът се представя като Пиер Антонио Чапрета, син на венециански търговец.93 Той признава, че поради нечестна сделка, в която е бил замесен, има дългове и моли Казанова да му даде три менителници. Джакомо веднага разбира, че Мария, която е омъжена, е използвана за примамка, и възмутено му отказва. Надявайки се да го склони, Чапрета представя Казанова на майка си и на сестра си Катерина. Майка му е приятна и порядъчна жена, а сестра му — „същински образец на красота, невинна и чистосърдечна, весела и жива, умна и разумна, най-съвършената жена.“ Той мигновено е омагьосан от нея и страстно се „влюбва“. Винаги, когато смята, че е разпознал истинското целомъдрие и скромност, Казанова се срамува. След първата среща с Катерина той си тръгва дълбоко потиснат. „Реших да не я видя никога вече; защото имах чувството, че аз не бях мъжът, който да й пожертва свободата си, като я поиска за жена; и все пак я считах за създадена, за да ме направи щастлив.“94

Междувременно Казанова лесно покорява Тереза Имер, момичето, заради което сенаторът Малипиеро го удря с бастун преди тринайсет години. Тя е омъжена и изгонва осемгодишния си син от леглото, за да направи място на Джакомо. Но Катерина е пленила сърцето му. Той среща брат й на улицата и разбира, че тя не желае да разговаря с никого, освен с него. Тогава Казанова се съгласява да отиде в дома им на чай, след което си тръгва по-влюбен отвсякога. Чапрета, който очевидно все още смята да измъкне малко пари от Казанова, му казва, че Катерина е получила разрешение да отиде на опера и го моли да запази ложата за тримата. В гондолата на път за операта „Сан Самуеле“ тя е още по-очарователна. Чапрета иска да го оставят пред дома на любовницата му и казва, че по-късно ще се присъедини към тях.

Катерина съвсем не се безпокои, че остава насаме с Джакомо. Ала той е притеснен и отчаяно се опитва да задържи погледа си върху лицето й и да не наднича в деколтето й, защото гърдите й, които ясно се виждат през дантеленото наметало, са прелестни. Тя му прави забележка, че е мълчалив. Казанова измърморва нещо в отговор. Тя го уверява, че изобщо не се притеснява от близостта им, защото той е един от най-почтените мъже във Венеция, и че изобщо не прилича на женен мъж (макар да признава, че според нея момичето, което ще се омъжи за него, ще бъде най-щастливото в града). Това вече е твърде много. Казанова прави последно усилие да я пожали и я пита дали съзнава, че е достатъчно възрастен да й бъде баща. „Каква безсмислица!“ — отговаря Катерина. Има ли значение, че той е на двайсет и осем, а тя — на четиринайсет?

Вечерта направо е отчайваща. Двамата едва издържат операта, ядат сладолед в антракта и после отиват да вечерят заедно с Чапрета. Джакомо е толкова развълнуван, че онемява. Преструва се, че го боли зъб, за да обясни мълчанието си. Към края на вечерята Чапрета предлага Катерина да позволи на Казанова да я целуне. Тя се обръща с лице към него и той нежно я целува по бузата. Катерина е възмутена, но и натъжена. „Що за целувка е това?“ — негодува тя. Джакомо не я целунал истински, защото смята, че тя не го харесва. Накрая той се предава, взима я в обятията си и страстно я целува по устните. Катерина се изчервява. „Гълъбицата беше в ноктите на орел“, както по-късно се изразява Казанова. Джакомо я пита дали още се съмнява, че я харесва. „Вие ме убедихте; но не бива да ме наказвате за това, че ме извадихте от моето заблуждение“ — отговаря тя. После Казанова ги изпраща до вкъщи и си тръгва доволен, но и много тъжен.95

Невинността и пълното доверие на Катерина го обезоръжават. Чапрета най-брутално се люби с приятелката си в театралната ложа и Казанова пита момичето дали не се страхува, че и той може да се отнесе с нея по същия начин. Разбира се, че не, отговаря Катерина, докато се разхождат в градините на Зуека. Тя е убедена в чувствата му, но ако я унизи по подобен начин, вече няма да го обича. Заявява, че докато не се оженят, няма да му позволи да я люби.

Всичко това е чудесно, но е прекалено за чувствената натура на Казанова. Той й предлага да се оженят веднага. Ще се закълнат във вярност и после ще се венчаят в църква. Двамата наистина се заклеват във вечна любов и се приютяват в едно казино, малка къща за развлечения на остров Мурано. Това е една от най-лиричните и възхитителни нощи, които Джакомо прекарва с любовница. На сутринта възприема връзката им още по-сериозно. Той дори моли Брагадино да отиде при баща й и да поиска ръката й. Сенаторът с радост се съгласява. Майката на Катерина е също покорена от чара на Казанова и дори се съгласява да прекара нощта с дъщеря й. Предупреждава го обаче, че съпругът й няма да разреши на Катерина да се омъжи, докато не навърши осемнайсет години, при това само за богат търговец от тяхната класа.

След няколко дни Казанова получава тайно писмо от Катерина, която е под грижите на игуменката на манастира „Санта Мария дели Анджели“ на остров Мурано (там по една случайност бившата му любовница Марта Саворнян е монахиня). Катерина трябва да остане там през следващите четири години, докато навърши осемнайсет години. След това баща й сериозно ще обмисли дали Казанова е достоен кандидат за ръката й. Шест седмици по-късно чрез посредник Джакомо научава, че момичето е направило спонтанен аборт и е много зле.

„Моментите на разкаяние са много тъжни“ — отбелязва Казанова. Разкаянието му е искрено. Той е нещастен и се тревожи за здравето на Катерина. Утешават го само писмата, изпратени му тайно от момичето, което нарича „моята малка жена“. При липсата на любовна авантюра, която да го разсее, той прекарва времето си в игра на карти и позира на един художник. Впоследствие изпраща на Катерина миниатюрния портрет, скрит в брошка.

В края на август 1753 г. Джакомо отива в манастира по време на публична молитва и седи на няколко метра от Катерина. Тя му се вижда по-хубава отвсякога. Той решава да ходи на литургия в църквата на манастира всеки празничен ден. Няма да може да я вижда, но тя ще го гледа през решетката, която обикновено скрива монахините от погледите на посетителите. Казанова става известен сред тях като загадъчен странник. По-възрастните монахини подозират, че нещо тайно го измъчва. В деня на Вси светии, когато Джакомо излиза от църквата, някой пъха в ръката му бележка, която довежда до една от най-заплетените любовни истории в живота му. Монахиня, която го е виждала редовно на богослуженията, го моли за среща. Предлага му да се видят в манастира или в къщата на остров Мурано, до която тя има достъп. Или може би ще я покани на вечеря във Венеция?

Казанова е изумен. Английският посланик Джон Мъри го уверява, че монахините във Венеция са винаги на разположение срещу пари. Джакомо се съгласява да се срещне с непознатата, предполагайки, че тя е близка с Катерина и ще му донесе вести от нея. Жената му дава указания да се свърже с приятелката й графиня Сегуро. Тя го придружава до манастира, казва името си и пожелава да види една от монахините, която Казанова идентифицира само като М. М.96

Въпреки огромната си привързаност към Катерина Джакомо се влюбва в монахинята от пръв поглед. Тя е „една от най-красивите жени, които човек изобщо може да види, ръстът й надминаваше средната мярка, нейното много бяло лице беше малко бледо, изразът й — благороден и смел, но същевременно въздържан и скромен; нейните добре оформени очи имаха красив небесносин цвят, изражението й беше нежно и усмихнато, устните й бяха красиви и влажни от най-сладка чувственост, зъбите й — два реда перли от най-блестящ емайл… Но което ме възхити най-много, това бе нейната ръка, която виждах чак до лакътя. Длетото на Праксител никога не е оформяло нещо по-красиво заоблено, по-съвършено и по-грациозно.“97

М. М. говори без заобикалки. Тя изразява възхищението си от Джакомо и надеждата си, че „нашето приятелство ще бъде както нежно, тъй и искрено и че ще знаем да прощаваме взаимно грешките си.“ Без повече предисловия, монахинята му дава ключ за малката къща, която е споменала. Той го приема с удоволствие, макар уговорката им да го навежда на мисълта, че тя вече има любовник. Как иначе монахиня ще има ключ за тази къща? Що се отнася до Катерина, той смята, че подобна изневяра не може да я обиди, защото „се извършваше само за да ме спаси и запази за нея, понеже по този начин забравях мъката, от която умирах.“98 М. М. идва на срещата и прекарва нощта с него, но след бурни закачки в леглото не му позволява да я люби. На сутринта Казанова става и отива да вземе писмо от Катерина. За негово изумление, тя признава, че е наблюдавала първата му среща с „моята прелестна приятелка, майка М. М.“, която познава добре и се е грижила за нея, докато е била болна.

Казанова решава да продължи новата си авантюра. За следващата си среща с М. М. той наема бившата къща на предишния английски посланик граф Холдърнис. Джакомо поръчва великолепна вечеря. М. М. е облечена прекрасно и изглежда толкова красива, че направо му прималява. Те ядат стриди, дивеч, чига и трюфели и пият превъзходно бургундско вино. Накрая, тя го кани в леглото и този път няма хитруване. На другия ден двамата пият кафе на площад „Санти Джовани е Паоло“, където се разделят. Но не за дълго. Въодушевен, Казанова остава в къщата на лорд Холдърнис десет дни, през които М. М. го посещава четири пъти. Докато нея я няма, Джакомо пише любовни писма на Катерина.

От самото начало М. М. дава ясно да се разбере, че има друг любовник и се среща с Казанова с негово знание и разрешение. Другият мъж се оказва френският посланик Франсоа Жоаким дьо Пиер дьо Берни, възпитан в йезуитски манастир благородник. Той решава да стане духовник, но впоследствие, благодарение на интереса на мадам Помпадур към него (чийто любовник може да е бил), става посланик във Венеция. Дьо Берни наема къщата за развлечения на остров Мурано, луксозно обзаведена и добре пригодена за любовни срещи. Вратите и прозорците са направени така, че хората вътре да не виждат нито да бъдат виждани от слугите. Стаите са облицовани с порцеланови плочки с изображения на великолепни еротични сцени. Лавиците са отрупани с книги с изящни порнографски илюстрации към стихове и проза от най-известните автори на еротични творби. Спалните и баните са елегантни, а в кутия до всяко легло са приготвени ленени презервативи.

Казанова леко се изненадва, когато М. М. споделя, че Дьо Берни е наблюдавал първата им среща в казиното. И сега би желал да ги гледа как се любят, ако Джакомо няма нищо против. Тя му показва рисунка на цвете с миниатюрни дупки, през които се вижда какво става в спалнята. Джакомо отговаря, че е съгласен, тъй като няма от какво да се срамува. На Бъдни вечер двамата показват на скрития посланик великолепно изпълнение, демонстрирайки няколко пози на Аретино99. След Коледа Казанова си поръчва портрет, малко по-голям от този за Катерина, защото М. М. иска да го скрие под изображението на Благовещение. Тя му изпраща кутия за емфие с нейна рисунка в монашески одежди. Той вдига двойното дъно и я вижда изобразена гола върху черна атлазена постеля.

Дьо Берни е смаян от техните умения и сексуална мощ. Той не е предполагал, че на света може да има толкова енергичен мъж. М. М. се съгласява и добавя, че бедрата им са били като разглобени. Междувременно тя явно прелъстява Катерина. Двете често спят в едно легло, където „често аз съм жена й“, пише момичето. Една вечер жената в монашески одежди, която идва в къщата, се оказва не М. М., а Катерина. Казанова е озадачен. Дали това е някаква шега? Двамата разговарят цяла нощ. „Тя не си позволи никаква задявка и всяка нейна постъпка беше въздържана и прилична“ — спомня си той. М. М. и любовникът й, които ги наблюдават зад рисунката, вероятно са били разочаровани.

Дьо Берни явно харесва момичето, което е вече на петнайсет години, и предлага четиримата да вечерят заедно. Казанова приема. Той обаче се усъмнява, когато двете жени се появяват, а от посланика няма и следа. Разбира се, Дьо Берни отново влиза в ролята на воайор и е щедро възнаграден от развихрените сексуални изпълнения на Казанова и двете жени. „Нощта беше пълно благополучие“ — признава Казанова. Той прави и интересната констатация, че „всички станахме от един пол в тройките, които изпълнявахме“100. Това потвърждава убеждението му, че повечето мъже и жени са бисексуални и вероятно това е естественото състояние на нещата.

Джакомо си дава сметка, че е повече влюбен в М. М., отколкото в Катерина, която оставя на посланика, макар и след известно колебание. „Виждах я по лош път — и аз бях виновният за това.“ Но сетне преценява, че не бива да се тревожи толкова много. Катерина му разказва за една вечер, която двете са прекарали с Дьо Берни и съжалява, че Казанова не ги е гледал. Явно старият й приятел я е обучил добре. „Никога не ми е било напълно ясно дали срамът, който почувствах, беше тъй нареченият фалшив срам. Ще оставя този проблем неразрешен.“101 — пише Казанова.

Между ноември 1754 до юли 1755 г., докато се забавлява с любовните си похождения, Джакомо е наблюдаван от Джовани Батиста Мануци, шпионин на Венецианската инквизиция. Причината за интереса към него не е известна, но Казанова обвинява за това Антоан Кондулмер, един от агентите на Светата инквизиция, с чиято любовница има връзка.

След като на Мануци е наредено да разследва Казанова, задачата се оказва лесна. Поведението на Джакомо е всеизвестно. Шестте доклада, изготвени от шпионина, са запазени във венецианските архиви и обхващат периода от ноември 1754 до юли следващата година. В тях пише, че Казанова се препитава благодарение на своята находчивост, че подтиква към разврат приятелите си и самият той развращава момичета и омъжени жени; разорява сенатора Брагадино („от когото измъква пари“), представя се за благородник, лъже на карти и е в интимни отношения с чужденци в града.102 Казанова лъже хората (особено Брагадино) с измамните си магии, сводничи за приятелите си благородници и „непрекъснато замисля големи ходове, за да забогатее“. Няма нищо по-чудовищно от отношението му към религията.

Той смята вярващите за малоумни и когато човек разговаря с него, „вижда, че е изпълнен с недоверие, шарлатанство, сладострастие и похотливост, които предизвикват ужас.“103 И действително, Мануци го чува да чете на глас неприлични стихове, осмиващи религията.

Светата инквизиция вече е запозната с тези факти, но нарежда на Мануци да вземе стиховете и издава заповед за арестуването на Казанова, „след като се осведомихме за извършените сериозни нарушения… предимно публични безчинства срещу свещената религия“. Но мярката, изглежда, се основава повече на неприличното му сексуално поведение и особено на интереса му към магьосничеството. В периода 1631 — 1720 г. Светата инквизиция осъжда 641 души за „практикуване на магически изкуства“, докато само 107 са обвинени в ерес и едва 61 в богохулство.104

На 24 юли трийсет души нахлуват в жилището на Казанова, претърсват го, конфискуват книгите му за магии и астрономия, преводите на Ариосто и Петрарка и книжка с еротични пози на Аретино и го арестуват. Той извиква слугата си да оправи прическата му, облича елегантна дантелена риза, най-хубавото си палто, копринено наметало и шапка, украсена с испанска дантела и перо, и тръгва с офицерите. В дневника на секретаря на Светата инквизиция е записано, че на 12 септември 1755 г. Казанова е обявен за виновен в „публични безчинства срещу свещената религия“ и е осъден на пет години затвор. За процес и присъда никой не му споменава.