Казанова

Четвърта глава„Tu oublieras aussi Henriette“1746 — 1750 г.

Казанова вече е двайсет и една годишен и отдаден на еротични удоволствия, в общи линии се държи добре, с изключение на няколко студентски лудории в университета. Но във Венеция през пролетта на 1746 г. поведението му започва да става обезпокоително.

Това несъмнено се дължи на безпрецедентното му безпаричие. Уволнен от армията, Джакомо отначало решава да изкарва прехраната си като професионален картоиграч. За около седмица той загубва и малкото пари, които е взел от продажбата на военния си чин, и е принуден да се обърне за помощ към биологичния си баща, когото пита дали има място за цигулар в оркестъра на театър „Сан Самуеле“ със заплата, възлизаща на около осемнайсет английски лири на ден. Доктор Гоци го е научил достатъчно, за да може да чете партитурите, и така Казанова оцелява. Но имайки предвид социалното си положение или по-скоро липсата на такова, което го изолира от бившите му познати във Венеция, той смята, че всички го презират. Джакомо започва да излиза с млади оркестранти и се забърква в няколко неприятности, които не му правят чест, макар и, общо взето, доста безобидни. Развързва например въжетата на гондолите от пристаните на частни домове, събужда акушерки и ги изпраща в къщите на почтени възрастни семейни двойки и влиза посред нощ в църковни камбанарии и бие камбаните.

Друг случай обаче ни кара да смятаме, че е склонен към сексуално насилие. По време на карнавала група младежи, сред които Джакомо и брат му Франческо, са в magazzeno — заложен магазин, където се продава евтино вино. Там виждат трима мъже, които кротко пият в компанията на красива млада жена. Водачът на групата, млад благородник, предлага да се престорят на длъжностни лица, да арестуват мъжете и да избягат с жената. Благодарение на властния му характер планът им е осъществен. Похитителите закарват с лодка тримата мъже на остров Сан Джорджо Маджоре, оставят ги там и завеждат младата жена в гостоприемница „Деле Спаде“, където наемат стая, запалват огън и започват да се забавляват с нея.

Разказът на Казанова за случката оправдава него и съучастниците му. След като се уверява, че съпругът й — един от тримата мъже — не е пострадал, жената „не можа да прикрие радостта си, когато видя, че беше определена да ощастливи точно толкова души, колкото гости бяхме ние, и ме прие с един вид признателност“.52 Всички й се изреждат, след което я изпращат до дома й и я слагат да спи. Когато съпругът й най-сетне успява да се прибере, я намира заспала. Тя му казва, че не са й сторили нищо лошо, а само са се почерпили.

Това приключение е непростимо и ако се случи в днешно време, извършителите вероятно ще бъдат заловени и съдени, а те несъмнено ще твърдят, че жертвата е била съгласна. Ако тя подаде жалба, че е била изнасилена, думата й — на почтена омъжена жена — би имала тежест и престъпниците биха получили тежка присъда. Но във Венеция през XVIII век, особено по време на карнавала, нещата са различни. Празненствата обикновено са разгулни не само защото местните жители им се наслаждават, но и защото привличат туристи като карнавала в Рио де Жанейро или парадите на хомосексуалистите в Сан Франциско и Сидни днес. Духовенството, което през XVI век се възправя срещу крайностите, от средата на XVII век осъзнава икономическата изгода от туризма и престава да се намесва до такава степен, че светските власти се опитват да ги ограничат в рамките на църковните им задължения и да ги принудят да прекратят пировете и танците.53

Следва събитие, което се оказва една от повратните точки в живота на Казанова. Заедно с другите музиканти от театралния оркестър той е поканен да свири на поредица балове, организирани в двореца Соранца по случай венчавката на двама венециански аристократи. Третият бал приключва на зазоряване и излизайки от двореца, Джакомо забелязва един сенатор в червена роба, който изпуска писмо, докато се качва в гондолата си. Казанова го взима и му го дава. Сенаторът му благодари и настоява да го закара вкъщи.54

Докато пътуват в гондолата, сенаторът се оплаква, че лявата му ръка е като парализирана. Сковава се и левият му крак, а говорът му става неясен. Джакомо грабва фенер, вижда, че лицето му е изкривено и разбира, че човекът е получил удар. Той спира гондолата, скача на брега и изтичва до най-близкото кафене, където му казват къде да намери лекар. Лекарят го придружава до гондолата и пуска кръв на сенатора, а Казанова разкъсва ризата си, за да приготви компреси и превръзка.

После лодкарите закарват сенатора в дома му в Санта Марина — двореца Брагадино — и Джакомо разбира, че мъжът е Матео Джовани Брагадино, виден благородник и бивш държавен инквизитор. Той казва на слугите да сложат сенатора в леглото и да извикат лекар и остава до него, докато му правят второ кръвопускане. Повикват и свещеник, но не чуват изповед, защото сенаторът е още в безсъзнание. Пристигат двама приятели, Марко Дандоло и Марко Барбаро, и казват на Казанова, че ще се погрижат за всичко. Джакомо отказва да си тръгне, убеден, че ако си отиде, сенаторът ще умре, а ако остане — ще живее.

Твърдението му е интересно. Несъмнено мотивите на Казанова се основават на очакването да получи награда за услугите си, макар че ако остане и Брагадино умре, шансовете му значително биха намалели. Не трябва обаче да забравяме, че той има силна интуиция, която умее да използва. Това е едно от вероятните обяснения. Освен това е сигурен, че по някакъв мистичен начин присъствието му ще помогне на Брагадино да се съвземе. Казанова осъжда окултното шарлатанство (макар че, както ще видим, го използва), но в известна степен вярва в „магии“.

Във всеки случай присъствието му може би наистина спасява живота на Брагадино. Докторът се опитва да го лекува, поставяйки лапа с живачен мехлем върху гърдите му, която след няколко часа би причинила смъртта му. Джакомо настоява да я махне, измива живачния мехлем и на сутринта Брагадино се съвзема. Той отпраща лекаря и назначава Казанова за неофициален домашен лекар. Близки на сенатора, дошли на посещение, заявяват, че едва ли един цигулар от театрален оркестър има опит в медицината. Сенаторът обаче отговаря, че цигуларят явно знае повече от лекарите във Венеция.

Казанова се възползва максимално от новото си положение. През деня чете медицински трактати, а нощем ги цитира на глас. Брагадино е смаян от познанията му, но смята, че Джакомо притежава и свръхестествена дарба. Казанова решава да извлече полза от това и признава, че е нещо като експерт по кабала. Това е мистична система, която е на почит по онова време сред образованите мъже и жени в Европа, дори сред онези, за които думата „магия“ е анатема. Учението се заражда в Палестина през I век сл.Хр. и е от първите известни юдейски текстове, публикувани между III и VI столетие. То се насочва главно към размисъл върху десетте божествени числа на Създателя и двайсет и двете букви на ивритската азбука, които, взети заедно, съставляват „дванайсетте пътеки на тайното познание“. В кабалата, която Казанова използва, на всяка буква съответства число, за да се изчисли по-лесно чрез събиране основното число, представено от име или дума. Освен това буквите съответстват на планетите и на зодиакалните знаци — например Daleth, четвъртата буква от ивритската азбука, е обозначена с числото четири и е определена за зодията Скорпион, а Ayin, шестнайсетата буква от ивритската азбука, е обозначена с числото шестнайсет и определена за Марс. Всичко това е подробно разработено от един по-късен познат на Казанова, Джузепе Балзамо, известен като граф Калиостро, но Джакомо разбира нумерологията достатъчно добре, за да я използва за самообучение или да баламоса всеки по-необразован и по-лековерен човек.

Казанова вероятно се запознава с кабалата в университета. През определен период от живота си той явно я изучава дотолкова, че да запомни поредицата обикновени числа, съответстващи на буквите в азбуката, за да построява пирамиди от числа, които „изтълкувани“, могат да му дадат почти всеки подходящ отговор. Той твърди, че кабалата го отвежда при Брагадино — или поне така казва на сенатора. Обяснява му, че е построил пирамида преди няколко седмици и от нея е разбрал, че трябва да си тръгне от бала точно в четири сутринта — тогава, когато вижда сенаторът да се качва в гондолата си.

Брагадино и приятелите му приемат твърдението му безрезервно, разпитват го подробно, задават му въпроси и с помощта на данните от пирамидите си, Джакомо им отговаря безпогрешно. (Не е ясно как е успял, но явно такъв е бил случаят.) Тримата мъже го молят да ги посвети в тайната си и Казанова се съгласява, макар, както самият той казва, да е предупреден, че споделянето й е равнозначно на смърт. И те се отказват. За нищо на света не биха изложили на риск живота му, карайки го да разкрие божествените си методи.

Джакомо умело поддържа интереса им, изопачава всяка случка от живота си в двореца, така че да потвърждава предсказанията му, и отговаря на въпросите по такъв начин, че каквото и да се случи, да бъде правдоподобен. Казанова не изпитва угризения да ги прави на глупаци. Години по-късно, докато пише „Спомени“, не се извинява и дори се оправдава надълго и широко — какво би си помислил читателят за него, ако бе оставил сенатора Брагадино и приятелите му да станат жертва на „първия опитен крадец“, който щеше да ги разори. Той само гребва малко от меда. „Аз взех решението да се поставя в положението му и да не ми липсва вече най-необходимото.“55

И го прави гениално. Джакомо живее в двореца на сенатора в собствен апартамент, с личен прислужник и гондола, изцяло на негово разположение. Храни се на масата на Брагадино и получава десет цехини (над 300 английски лири) месечно като джобни пари. Предполага се56, че щедростта на Брагадино е резултат от хомосексуално влечение към Казанова, интерес, споделян и от Дандоло, и от Барбаро. Те се описани като трио възрастни педерасти. Трябва обаче да отбележим, че няма никакви доказателства за това.

Няколко месеца по-рано Казанова здравата закъсва, но сега отново се носи в облаците. И както обикновено, пак е на път да падне на земята. Джакомо отново се отдава на хазарт, отпуска хапливия си език и започва да обижда онези, чието приятелство би било добре да поддържа. Започва да преследва жените, като често ядосва съпрузите им. Брагадино явно не одобрява всичко това, но смята Казанова за твърде ценен съветник, за да го обиди, макар да загатва, че младият мъж след време скъпо ще си плати за бурния си живот.

По онова време, както често се случва, главната любовна авантюра на Джакомо е непредвидима. Една вечер той забелязва тъжна млада жена, която слиза от току-що пристигналия търговски кораб от Ферара, и я насърчава да му се довери. Тя се оказва графиня. Казанова я нарича само А. С. Младата жена е прелъстена от Дзането Стефани, чиновник във венецианската канцелария, който е постигнал своето и после е изчезнал. Джакомо обещава да направи всичко възможно да намери Стефани и наема обзаведени стаи за графинята в порядъчен квартал. Когато става ясно, че тя няма и пукнат грош, той й дава купища книги, с които да се забавлява, и й купува клавесин и пантофи. Както винаги, когато е замесена привлекателна жена, чувствата му са противоречиви. Казанова явно изгаря от нетърпение да я вкара в леглото си, но в същото време работи усилено, за да открие прелъстителя й. Накрая научава, че Стефани е станал монах. Джакомо чува, че бащата и братът на графинята отчаяно я търсят, и си осигурява помощта на Брагадино и приятелите му, за да събере семейството. А. С. вече е отстъпила пред чара му, макар че имат време само за няколко кратки любовни срещи, преди баща й да я отведе у дома. Тя оставя на Казанова кичури от косите си, за да си направи гривна като сувенира от Андриана. Няколко месеца по-късно той получава писмо, в което тя го предупреждава (ако случайно се срещнат), че е щастливо омъжена за благородник от Ферара.

През лятото е на мода венецианските благородници да ходят в Падуа на панаира в чест на Свети Антонио и за свързаните с това развлечения. Брагадино има там дворец, където се настаняват двамата му приятели и Казанова. За Джакомо в Падуа вече няма нищо интересно (доктор Гоци е напуснал града заедно с Бетина, която се омъжва за негодник и после го оставя), затова прекарва времето си с Анчила, известна местна куртизанка. Казанова „се влюбва“ в нея, но връзката им продължава само две-три седмици. През това време той се бие на дуел с един от любовниците й, който лъже на карти, и го ранява в ръката.

В началото на 1747 г. Джакомо се връща във Венеция и прекарва повечето си време на игралните маси. Той смята всички пари, спечелени на карти, за безплатен дар от боговете. За съжаление даровете са редки и не особено щедри. Казанова отива в заложна къща с диамант, който взима назаем от една жена, когато вижда хубаво селско момиче, седнало в гондола до възрастен свещеник. Тя го заинтригува, защото макар очевидно да е от провинцията, носи на главата си изключително скъп накит. Казанова се качва в гондолата и потегля към Местре с енорийския свещеник на Преганциол, близо до Тревизо, и племенницата му Кристина, умна девойка, която е завел във Венеция, за да й търси съпруг, макар и безуспешно.

Тя се оказва напълно достойна за Казанова. Двамата флиртуват през целия път до Тревизо край боядисаните в топли цветове къщи с изглед към обраслите с върби канали. Когато пристигат, Джакомо решава да я склони да дойде да живее с него известно време във Венеция, но не може да измисли подходящ начин да повдигне въпроса. Кристина очевидно поставя равенство между любовта и брака, както за съжаление често правят провинциалистките. Казанова успява да убеди нея и чичо й да прекарат нощта в странноприемница, преди да продължат към Преганциол, и когато се опитва да наеме две стаи, възрастният пастор казва, че това не е необходимо, тъй като в помещението има две големи легла, а у дома спи с племенницата си. Джакомо е изумен и същевременно доволен, когато Кристина дава ясно да се разбере, че спи гола. „И все пак работата беше невинна, и то толкова невинна, че той не само не я прикри, но и сам не помисли нито веднъж за възможността, че би могло да се намери нещо лошо в това… По-късно, при по-напреднала възраст и с по-голяма опитност, аз намерих този обичай в много страни у честни хора, за чиито добри нрави той съвсем не беше неприличен. Само че, повтарям, това става само между честни хора, а аз съвсем не претендирам да принадлежа към тях.“57

Когато на сутринта се събуждат, чичото вече е излязъл. Кристина е будна. Казанова й казва, че умира за целувка. „Защо не?“ — отвръща тя. Той се хвърля в леглото й и неизбежното се случва.

„Какво направихме?“ — съвсем спокойно и нежно пита Кристина после. „Оженихме се“ — отговаря Казанова и така й дава възможност да си мисли, че истинската церемония предстои. Очевидно в момента той си вярва, както често става след успешно прелъстяване. След няколко дни Джакомо осъзнава, че не го е мислил сериозно, но (отново типично за него) се терзае, че е излъгал. Момичето може да е бременно и той не може да понесе мисълта, че ще стане за срам в селото си и ще трябва набързо да се задоми до края на живота си с някой прост селянин. С помощта на винаги услужливия Брагадино и приятеля му Дандоло (убеден отчасти чрез тайните на кабалата) Казанова намира хубав млад мъж, чиновник в канцеларията на националната лотария, който си търси съпруга. Когато го представят на Кристина, младежът решава, че тя е най-красивото създание, което е виждал. Джакомо отива в Тревизо за сватбата и се разплаква пред красотата на булката, която вече е загубил.

Деветнадесетата глава на първия том на „Спомени“ е озаглавена „Малки нещастни случки, които ме принуждават да напусна Венеция“. „Малки“ вероятно не е най-точната дума, която бихме използвали, за да ги опишем.

Първата малка случка става, когато един ден Казанова се разхожда с приятели близо до село Зеро Бланко на няколко километра от Тревизо. Те са в добро настроение и се впускат в детински игри — събарят леглата, правят се на духове, дават на младите дами диуретични хапчета или „понякога такива, предизвикващи образуване на газове, които не можеха да бъдат сдържани.“58 Прието е всеки да се смее на грубите шеги, които правят с него, за да не го помислят за страхливец. Компанията стига до едно имение, но пътят дотам минава по тясна дъска над дълбок и кален ров. Някой е поръчал на местен човек да среже наполовина дъската, която се счупва, когато Джакомо преминава над рова, и той се озовава до гуша във воняща кал. Скъпата му нова дреха е съсипана. Разбира се, Казанова се смее, но вътрешно кипи от гняв и решава да открие виновника. Малък подкуп разкрива извършителя — гръцки търговец на средна възраст на име Деметрио, явно ядосан, че Джакомо е прелъстил камериерка, в която е влюбен.

Отначало Казанова не може да измисли достатъчно забавно отмъщение, но после вижда погребална процесия и му хрумва идея. През нощта той отива в гробището, разкопава наскоро погребан труп, отрязва едната му ръка с ловджийския си нож („без мъка“) и я взима. На следващата вечер Джакомо се скрива с мъртвешката ръка под леглото на Деметрио. Гъркът се съблича, ляга и угася светлината. Казанова протяга ръка и дръпва завивките му. Търговецът решава, че това е шега, и казва: „Който и да сте, вървете си и ме оставете да спя; аз не вярвам в никакви духове.“

Джакомо отново дръпва завивките и когато Деметрио посяга да ги вдигне, слага ръката на мъртвеца в неговата. Настъпва тишина. Казанова се връща в стаята си. Сутринта гъркът е намерен в безсъзнание. Той изобщо не се свестява и прекарва остатъка от живота си в кома. Местният свещеник погребва ръката и се оплаква на властите във Венеция. Незабавна реакция не последва и, изглежда, случаят е сметнат за хубава шега, но за съжаление с трагичен край. Жалко, че Деметрио я приема толкова сериозно, но в крайна сметка ударът е можел да бъде причинен и от друг, по-незначителен инцидент. Изглежда, никой не обвинява Казанова за това.

Но когато получава призовка да се яви пред специален съд от магистрати, Джакомо предполага, че някой (който му има зъб), е подкрепил оплакването на свещеника. Всъщност е повикан да отговаря по друго обвинение, подадено от жена, която твърди, че е отвлякъл дъщеря й в Зуека59 и я е изнасилил.

Действително подобно нещо се случва. Казанова обяснява, че е срещнал момичето и майката на улицата и ги е поканил да пийнат нещо освежително. Отначало момичето се съпротивлявало на милувките му и майката обяснила, че дъщеря й е девствена и той трябва да плати значителна цена за благосклонността й. Споразумели се за сумата от шест цехини60. Майката изпълнила своята част от сделката и завела момичето при него в манастира на Зуека. Но девойката продължила да се съпротивлява и накрая Джакомо я набил с метла, накарал я да се облече и я върнал във Венеция. Не я изнасилил. Дори учтивата молба да остави жената на мира обикновено му е достатъчна, за да го накара да се откаже да я прелъсти. (Явно отношението му се различава от това на съвременниците му. По онова време „вроденият морал“ често означава за мъжете пълна нравствена разпуснатост и дори Жан-Жак Русо смята, че „жената е създадена да отстъпва пред мъжа и да се примирява с неговата преценка“.)61

В случая обаче раздразнението на Казанова надделява. Той си признава извършеното насилие, което се прибавя към оплакването за злополучната шега в Зеро Бланко. Това е достатъчно за сенатора Брагадино, който съветва Джакомо да напусне Венеция.

Шегата му струва скъпо и сериозно накърнява репутацията му пред венецианските власти. Взаимоотношенията му с Брагадино вече не са същите. Сенаторът е на път да осинови Джакомо и дори го нарича „сине мой“. Те никога повече не се сближават, ала младият мъж не се разкайва. Казанова напуска града с известно съжаление. Той преживява няколко много приятни любовни приключения, печели на карти и е сигурен, че отново ще се върне. „Моите приятели ме увериха, че най-късно след една година и двете мои дела ще бъдат прекратени, понеже във Венеция се урежда всичко, щом публиката е забравила.“62

Богохулствената шега с ръката на мъртвеца вероятно би възмутила съвременния читател. Побоят над момиче също не би представил Казанова в добра светлина, но не бива да забравяме, че такива са били времената.

Казанова напуска Венеция, нощува във Верона и през януари 1748 г., се озовава в Albergo del Pozzo в Милано (гостоприемница, съществувала до 1918) и търси нещо, с което да се залови. Първата вечер той отива на опера. И на сцената се появява Марина. Джакомо я вижда за последен път на Корфу. Тя е петнайсетгодишна и му се струва по-прелестна от всякога. След представлението той научава адреса й и отива в дома й, докато Марина вечеря с любовника си, когото представя като „граф“ Чели (известен също като Алфани, който не е граф, а професионален комарджия). Чели се ядосва от чувството, с което Марина поздравява Казанова, и я нарича курва. Вярно е, казва тя, и той е сводникът й. Чели хвърля нож по нея. Марина побягва и той хуква след нея. Казанова изважда шпагата си, отблъсва го и завежда Марина в стаята си. Там тя му обяснява, че е станала любовница на Чели, след като й обещал дял от печалбите си от игра на карти, но скоро започнал да настоява да спи с приятелите му. Марина споделя, че иска да отиде в Мантуа — голям град с 24 000 души население, където има договор като примабалерина. Тя казва на Казанова, че Тереза е още в Неапол и успява да убеди благородниците там да харчат парите си.

Двамата прекарват приятна нощ заедно и на сутринта Джакомо отива в имение в предградията на Милано, където има среща с Чели, който иска да обсъдят въпроса с Марина. Докато чака в кафенето, Казанова се заговаря с един французин и когато вижда, че Чели се приближава с някакъв главорез, моли познатия си да бъде наблизо. Скоро става ясно, че ще се стигне до бой. Джакомо извиква французина и двамата пребиват Чели и приятеля му. Така приключва още един инцидент.

Французинът се оказва не кой да е, а Антонио Балети, двайсет и четири годишен танцьор, бъдещ партньор на Марина в Мантуа (по-късно той става известен балетмайстор и актьор). Казанова ги запознава и те веднага си допадат. Балети е смаян от аплодисментите, които Марина получава след всяко представление, а тя е запленена от красивата му външност и от таланта му на танцьор. Джакомо харесва младия мъж, възхищава се на остроумието и изисканите му обноски и е доста изненадан от отличното му образование.

Той скоро осъзнава, че Марина желае да прелъсти Балети (твърде удобно, щом трябва да работят заедно). Когато всички тръгват за Мантуа, тримата се споразумяват тя да вземе младежа в двуместната си кола, а Казанова да пътува сам. Освен това Марина пита Джакомо дали би имал нещо против, ако не идва в леглото му по време на пътуването, защото Балети може да остане с погрешно мнение за нея. Както винаги, когато съперничеството не е голямо и не е влюбен страстно, Казанова е щастлив да прояви снизхождение. В края на краищата Марина се съгласява да се срещат от време на време в Мантуа, където с партньора си имат отделни жилища, уредени от нейния импресарио. Джакомо наема стаи в „Albergo della Posta“.

През първата си вечер в града Казанова остава твърде дълго в една книжарница и докато бърза в здрача към гостоприемницата, го арестуват, защото няма фенер. Началникът на стражата, която го задържа, се оказва млад барон, майор Франц О’Нийлан, четири години по-голям от Джакомо. Тъй като Казанова не познава местните закони, О’Нийлан не го праща в затвора, а го кани на вечеря с други офицери и няколко не твърде привлекателни проститутки. В знак на учтивост Джакомо се люби с една от жените, но е по-въодушевен от играта на фараон в съседната стая. Когато сутринта го освобождават, той е спечелил 250 цехини и се е сдобил с поредната венерическа болест.

О’Нийлан, който много добре е знаел, че двете проститутки са болни, не съчувства на Казанова. Той заявява, че гонореята не го притеснява. Какъв е смисълът? Излекуваш ли се, пак я хващаш, затова защо да се тормозиш? О’Нийлан влачи Джакомо от един бордей в друг и се оказва „най-развратният млад мъж, когото съм срещал.“ Светските му обноски също са съмнителни. Упрекнат от млада дама, че е изял всичките фурми на масата, той я пита дали си ги иска обратно и когато тя отговаря утвърдително (като мисли, че ги е скрил на шега), ги повръща на килима в краката й. Но „при това — пише Казанова, — той беше благороден, великодушен, смел и честолюбив“.63 Още едно доказателство за нравите по онова време, когато подобна постъпка не би била одобрена, със сигурност не и от потърпевшия, но би предизвикала по-скоро смях, отколкото презрение.

Друг случай прави интересен краткия престой на Казанова в Мантуа. Приятелят му Балети често говори с обич за баба си, бивша актриса, и Джакомо пита дали може да се запознае с нея. Тя се оказва окаяна жена — сбръчкана и беззъба, с прекалено много грим и смешна перука. Докато разговаря с нея, Казанова забелязва на разголените й гърди рожден белег с формата на ягода. Възрастната жена забелязва интереса му и казва, че това е причината за сценичното й име Фраголета („ягода“ на италиански). Джакомо осъзнава, че това е жената, заради която баща му Гаетано е напуснал дома си години преди раждането му и че вероятно заради нея може би никога е нямало да се роди.

Двата месеца, прекарани в града, са доходни за Казанова. Той спечелва значителна сума на карти и наложеното му въздържане от жени може би също му спестява загуби. Заминаването му от Мантуа е ускорено от среща в операта с млад мъж. Той настоява да му покаже колекцията от антики на баща си, включваща ръждясалия нож, с който Свети Петър отрязва ухото на Малх, слугата на еврейски първосвещеник, в Гетсиманската градина.64 Бащата, Антонио де Капитани, съдия в Мантуа, остава доволен, като чува, че Казанова познава притежателя на оригиналната ножница и може би ще го убеди да я продаде за хиляда цехини.65 Ако двата трофея се съберат заедно, очевидно стойността им значително ще се повиши. Де Капитани проявява още по-голям интерес, когато разбира, че Джакомо притежава дарба на магьосник. Той му доверява, че един негов приятел има имение, в което е скрито съкровище, и търси вещ магьосник, който да му помогне да го намери. Казанова иска перо, мастило и хартия, рисува кабалистични пирамиди и от тях научава, че съкровището е заровено на брега на Рубикон. Бащата и синът са изумени. Реката Рубикон наистина минава през имението на приятеля им в Чезена. Джакомо (който е зърнал името „Чезена“ в писмо в ръката на Де Капитани) е доволен, че може да помогне на приятеля им. Но на първо място е изчезналата ножница на Свети Петър. И Казанова е сигурен, че ще я намери. Той сварява подметка от ботуш, докато омекне, нарязва я така, че ножът да влезе вътре, натърква я с пясък, за да изглежда стара, занася я на Де Капитани и получава менителница за хиляди римски дуката, която може да осребри в Болоня. После отива в Чезена.

Сутринта Казанова и младият син на Де Капитани потеглят с кораб за Ферара и сетне, през Болоня, към имението на Джорджо Франция (където е съкровището), който (както Джакомо със задоволство забелязва) има красива четиринайсетгодишна дъщеря.

Страните постигат споразумение за съкровището. Франция ще задържи една четвърт, Де Капитани — друга, а на Казанова, великият магьосник, се полага половината. Те си стискат ръцете и Джакомо казва, че му е нужна стая с две легла и преддверие с вана. Освен това за мистичните си цели се нуждае от девствена шивачка на възраст около петнайсет години.

Франция и съпругата му предлагат дъщеря им Дженофева. Тя е непорочна и може да шие, пък и е най-добре цялата работа да остане в семейството. Казанова се съгласява.

В днешно време кимаме многозначително, когато чуем за магически експеримент, за който е нужна млада девственица, която още в самото начало трябва да се съблече. Несъмнено Казанова вижда в тези случаи възможност за прелъстяване, но не трябва да забравяме, че сериозно се интересува от магии и има познания в тази област, която наистина предполага девственици и разголване. Но докато Джакомо се наслаждава на сексуалния елемент, който често е част от магическите му експерименти, удоволствието не е напълно безкористно.

Чистотата на участниците в магията е важна и първата задача на Казанова е да събере цялото семейство Франция в преддверието. Той потапя чиста кърпа във вода, казва някакви неясни заклинания и измива гърдите им. Това му дава възможност да разгледа по-отблизо Дженофева. Казанова пише, че тя „може би не би ми предоставила гърдите си, ако не бях започнал с тези на нейния баща, нейната майка и брата й.“66 Джакомо установява, че отблизо момичето не притежава класическа красота. Ръцете й са дебели, косите „много руси“, загоряла е от слънцето и устата й е твърде голяма, но „трябваше значи да не се забелязват известни неща“. (Припомняйки си живота си половин век по-късно, той вижда младия Казанова ясно и с известна доза неодобрение и ирония.)

На другия ден Джакомо казва да му изпратят Дженофева с игли, конци и бяло ленено платно и я накарва да направи нещо като стихар (широка бяла връхна дреха). Вечерта убеждава баща й да влезе във ваната преди вечеря и го изкъпва със студена вода, после го забавлява на масата. Казанова прави същото и с Де Капитани. На следващата вечер идва ред на Дженофева и успявайки да се въздържи да не направи нищо повече, освен внимателно да я изкъпе и подсуши, Джакомо я убеждава, че на третата вечер тя трябва да го изкъпе. И сетне трябва да спи в стаята му всяка нощ, за да е сигурен, че ще е девствена, когато дойде време за магическото разкриване на мястото на съкровището.

Тя е щастлива от това и човек би се усъмнил, че е напълно непорочна, защото на следващата вечер, след като ушива стихара, изпълнява задължението си и внимателно изкъпва Казанова, двамата прекарват страстна нощ. Дженофева е много изобретателна и талантлива в любенето, което го изумява, или поне така твърди той.

Идва денят, когато Казанова трябва да убеди подземните духове да изнесат съкровището на повърхността. Той поръчва на Дженофева да зашие около трийсет листа хартия в голям кръг, на който нарисува чудновати фигури — астрологически и кабалистични символи — и издялва скиптър от маслинена пръчка. Наближава полунощ. Казанова облича чистия бял стихар, разпуска дългите си коси, слага на главата си саморъчно изработена корона със седем върха, взима ножа, с който Свети Петър е отрязал ухото на Малх, очертава кръг в градината и мърморейки сложни магически заклинания, влиза в него.

В същия миг от запад се задава черен облак и се разразява силна буря. Гръмотевиците и мълниите сякаш се насочват в кръга. Искрено уплашен и стъписан, Джакомо си внушава, че само магическият кръг може да го спаси от светкавиците. Той решава, че Господ ще го накаже за греховете му. После се излива пороен дъжд и Казанова започва да мисли, че в края на краищата това е само буря. Дъждът спира и луната изплува на ясното небе. Джакомо казва на всички в семейството тихо да си легнат (макар че позволява на Дженофева да го придружи до стаята му и да го избърше).

Сутринта той решава да се измъкне, докато все още е възможно, защото Светата инквизиция е особено силна в страната. И ако някой суеверен селянин е станал свидетел на среднощната сцена, животът му може да се усложни. Казанова оставя на Франция споразумение с подземните духове, изброявайки съдържанието на съкровището (диаманти, рубини, смарагди и златен прах), уверява го, че лесно може да бъде изровено по-късно, и заминава, като се отбива в гостилница в Чезена, за да върне на Де Капитани ножа на Свети Петър, и му продава ножницата за петстотин дуката (по-късно, с присъщата си щедрост, той дава на Дженофева две красиви златни гривни като подарък на раздяла).

Казанова решава отново да отиде в Неапол, но отлага пътуването, за да отиде на опера в местния театър. Там вижда куртизанката Джулиета, с която разменят дрехите си във Венеция. Тя е омъжена за един от любовниците си, синьор Кверини, но се среща с генерала от кавалерията Бонифацио Спада. Срещата продължава в стаите им и после на игралните маси и това го забавя още. Една сутрин Джакомо се събужда от врява в съседна стая в гостоприемницата, където е отседнал. Той става, вижда, че вратата на стаята е отворена и в леглото седи мъж, който крещи на латински на неколцина стражи.

Казанова разпитва собственика на странноприемницата. Мъжът е бил в леглото с жена и стражите на епископа са дошли да проверят дали това е съпругата му. Ако е тя, младата жена ще бъде отведена в затвора (макар че по всяка вероятност няколко монети биха откупили съгрешилите). Но проблемът е там, че мъжът е унгарски офицер и говори само латински.

Казанова владее свободно латински и без да обръща внимание на издайническата издутина под завивките, обяснява на офицера какво е положението. И двамата са възмутени от факта, че някой може да иска информация за семейното положение на лицето в леглото му. Джакомо веднага отива при епископа, за да се оплаче, и го изпращат при граф Спада, който е упълномощен да се намеси. Спада е зает. Казанова трябва да чака няколко часа и решава да се върне и да увери унгареца, че несъмнено всичко ще бъде наред.

Мъжът е още в леглото и признава, че приятелката му говори само френски. Той не знае този език и не може да й обясни какво става. В същия миг над завивките се подава рошава глава и Казанова отново „се влюбва“ от пръв поглед, защото макар косата да е подстригана късо, по момчешки, това не може да е нищо друго, освен изключително очарователно момиче. Той сяда на леглото, докато пият кафе, без да е в състояние да обърне внимание на бъбренето на унгареца в присъствието на такава красавица.

Вечерта Спада изпраща един от хората си с извинение, трийсет цехини за нанесените морални щети67 и покана за вечеря. Офицерът облича най-хубавата си униформа. Идва и приятелката му — изумително красива и облечена в същата униформа като унгареца (по-късно Джакомо научава, че тя няма дрехи и носи ризите и бричовете на любовника си). Дори и да си бе наумила да плени сърцето му, тя не би избрала по-подходящо облекло. Стройна и с момчешко телосложение, макар и не лишено от женствени извивки, тя остроумно и без злоба отговаря на враждебните, иронични подмятания на другите жени на трапезата. Казанова иска да я притежава. Унгарецът наближава шейсетте, а освен това му е задължен, тъй че не би трябвало да е трудно.

На другия ден офицерът се приготвя да продължи по пътя си. Той отива в Парма с дипломатическо писмо за министър-председателя. Казанова решава, че трябва да види инфанта, херцога на Парма, и пита дали ще е удобно да пътуват заедно. Той може да бъде посредник между любовниците, след като говорят на различни езици. Унгарецът и приятелката му (Джакомо вече знае, че тя се казва Анриета68) могат да пътуват в личната му карета. Те приемат с благодарност предложението и той хуква да купи карета (защото всъщност няма). Казанова взима двуместна английска кола и си ляга доволен от подготовката за пътуването.

И така, те потеглят — унгарецът и Анриета на седалката, а Джакомо — на сгъваемо седалище срещу тях. Когато спират да пренощуват във Форли, между Болоня и Римини, Казанова убеждава Анриета да му разкаже как е станала любовница на офицера. Оказва се, че възрастният мъж е случаен познат, с когото се е сближила само за да стигне до Парма, където има работа. Анриета отказва да обясни повече и Джакомо не научава много за нея, освен че е французойка. Тя прилича на куртизанка, но в същото време излъчва достойнство, което, съчетано с красотата и остроумието й, го кара да й се възхищава. Анриета казва на двамата мъже, че в Парма иска да се раздели с тях, и ги предупреждава да не я следят или търсят.

Сутринта, насърчен от неестествено реалистичен сън, в който Анриета се заклева да бъде негова, Казанова отива при унгареца и му обяснява, че е влюбен в нея. Офицерът веднага му я преотстъпва. Джакомо се хвърля в краката й и заявява, че няма да я остави сама и без средства за препитание в непознат град. Докато целува ръцете й, унгарецът влиза, поздравява двамата и предлага да пътува сам до Парма. И без това няма да е удобно, ако през нощта останат заедно в някоя гостоприемница. Кой с кого ще спи? Анриета се съгласява.

Казанова и Анриета наемат стаи в една гостоприемница в Парма, собственост на французин, като се представят за „синьор Фарузи“ и „Ана д’Арси, французойка“. Постепенно Джакомо научава повече неща за нея. Тя е напуснала дома си, след като е била малтретирана от съпруга и свекъра си. Но по-голямата част от миналото й остава загадъчно — факт, който я прави още по-привлекателна. Както обикновено в любовта, Казанова е щедър въпреки ограничените си средства. Той наема шивачки и поръчва на Анриета долни ризи, рокли, шапки, бонета, обувки и всякакви други дрехи. Купува й и ръкавици, ветрило, обеци и бижута и с удоволствие я превръща от разрошено момче в красива жена. След всичко това двамата си лягат за пръв път и през следващите три месеца Казанова е щастлив, както винаги, когато е влюбен и има обичана любовница.

„Онези, които вярват, че една жена не е достатъчна, за да направи един мъж щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, не са притежавали никога една Анриета. Щастието, което ме изпълваше, беше много по-съвършено, когато разговарях с нея, отколкото когато я държах в прегръдките си… Една красота без ум предлага на любовта само материалната наслада от нейните прелести; напротив, една грозна, но духовита, пленява с прелестите на ума си, и най-накрая не остава на мъжа нищо повече да желае. Следователно, как трябваше да се чувствам аз, който притежавах една Анриета, която беше красива, интелигентна и културна? Щастлив, толкова щастлив, че не можех да измеря щастието си!“69

Няма съмнение, че тя е забележителна млада жена. След седмица-две Анриета вече говори свободно италиански. Тя е изключително музикална, обича операта и когато отиват на концерт, за изумление на Джакомо, взима едно чело и свири толкова добре, че я аплодират дори оркестрантите.

Анриета определено е една от най-големите любовни преживявания в живота на Казанова. Но дали тя го е обичала? Всички са единодушни, че той е много привлекателен и щедър млад мъж и освен ако не е била изключително добра актриса, Анриета поне го е харесвала, макар да не е била сляпо влюбена, както той в нея. Тя сигурно го е познавала и разбирала много добре и още в началото на връзката им решава, че освен потеклото му фактът, че Джакомо живее, използвайки остроумието си, е основателна причина да отказва на постоянните му предложения за женитба. За човек, който търси емоционална и финансова стабилност, не би било разумно да гледа в тази посока.

Казанова е очарован от живота в Парма. Според мирния договор в края на Войната за австрийското наследство градът преминава под контрола на инфанта Филип Испански, който триумфално влиза там през март 1749 г., точно преди пристигането на Джакомо. Улиците са пълни с испанци и французи и италианците трудно се приспособяват към нравите им. Анриета крие френския си произход до такава степен, че ходи на опера без да си слага червило, което, макар и използвано от проститутките в цяла Европа, във Франция е белег на социално различие. Дори настоява да няма свещи в ложата. Очевидно се чувства неловко. През декември се случва нещо, което я кара да изпитва още по-голямо неудобство. Двамата с Казанова са на вечеря, на която присъства и инфантът. Джакомо забелязва, че ги преследва възрастен мъж, който внимателно наблюдава приятелката му. След малко кавалерът се приближава към тях и се представя като граф Франсоа д’Антоан-Блакас, камердинерът на херцога на Парма. Той, изглежда, познава Анриета. Но тя отрича и графът се оттегля.

След няколко седмици Анриета е принудена да признае на Казанова, че графът е неин далечен роднина. После, след разговор с Д’Антоан, заявява, че той я е убедил да се върне във Франция. Джакомо я придружава чак до Женева. Те пътуват в английската му кола, пренасят ги на столове-носилки през прохода Мон Сени и сетне се спускат с шейна до Ланлебур. В Женева Казанова е изумен, когато Анриета му урежда чрез един банкер хиляда луи и му връчва пачка с още петстотин.70 Преди да се разделят, тя го кара да обещае, че ако някога се срещнат във Франция, да се престори, че не я познава. Рано една сутрин Анриета заминава. Когато каретата се скрива от погледа му, Казанова се хвърля в леглото, плаче, докато заспи, остава там до следващата сутрин, когато пощальонът му донася писмо от нея. В него пише една-единствена дума: „Сбогом“.

Ден по-късно той получава още едно писмо от Анриета. Съдържанието свидетелства за факта, че Джакомо дарява на любовниците си толкова удоволствие, колкото и получава от тях. И може би няма да е преувеличено, ако наречем поне някои от авантюрите му „любов“. Анриета пише:

Казанова решава на следващия ден да замине за Парма, а дотогава не излиза от стаята, в която са били заедно. На стъклото на един от прозорците той вижда надраскани с диамант думите: „Tu oublieras aussi Henriette“72.

Макар че се виждат още два пъти, неизвестно защо тя избягва да говори с него. Той не я забравя и макар отношенията им да са забележително откровени, връзката им безспорно е изпълнена със силни чувства.