Казанова - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Дерек Паркър (ч. notes)

1

Преводът е на Уилард Р. Траск. — Бел.а.

2

Джована Балета, известна като Фраголета или „ягода“ заради рождения белег с форма на ягода на гърдите й. — Бел.а.

3

Венецианската цехина се равнява на 32,72 лири по съвременния курс. Вж. Бележки за използваните парични единици. — Бел.а.

4

John Masters, Casanova, p. 14 — Бел.а.

5

Спомени (в оригинал Hystoire de Ма Vie). Т. 1, с. 36, изд. Калем-90, С., 1990. Преводът на първите два тома е на д-р Андрей Андреев. — Бел.пр.

6

Цит. от Lorence Stone, The Family, Sex and Marriage in England, 1500 — 1800, p. 307. — Бел.а.

7

Спомени, т. 1, с. 59. — Бел.а.

8

Пак там, с. 62. — Бел.а.

9

Horace, Epistoles II, 1, 9. — Бел.а.

10

Спомени, т. 1, с. 71. Казанова твърди, че са били 50 цехини или 1600 английски лири по сегашния курс. — Бел.а.

11

Пак там, с. 71. — Бел.а.

12

Спомени, т. 1, с. 72 — 73. — Бел.а.

13

Години по-късно той отново среща Лучия, която става проститутка в Амстердам. — Бел.а.

14

Спомени, 5, VII, с. 159. — Бел.а.

15

Спомени, т. 1, с. 101. — Бел.а.

16

Джулиета — Джулия Урсула Преато. — Бел.а.

17

Спомени, 1, I, с. 103. — Бел.а.

18

Пак там, 1, I, 114. — Бел.а.

19

Освен случаите, които споменава в „Спомени“, сред записките, останали след смъртта му, има бележка за откъси и случки, пропуснати в книгата, включително Mes amours avec Camilla (en prison), Mon amour du giton du duc d’Élboeuf, Pederastie avec X. a Dunquerque u Pederastie avec Basin, et ses soeurs. Има и друга бележка: la bague dans les cullotes de l’Etoriere (жаргонен израз за анус). Еторие е офицер от парижката кралска гвардия, известен с красотата си. Камил е женско име, но другите бележки са недвусмислени. — Бел.а.

20

Спомени, 1, II, 131. — Бел.а.

21

Спомени, 1, I, 149. — Бел.а.

22

Pablo Günter, The Casanova Tour, p. 225. — Бел.а.

23

Спомени, 1, I, 159. — Бел.а.

24

В „Казанова“, 1961 г., Дж. Рийвс Чайлдс идентифицира Кастели като Еолус Валати, Лукреция всъщност е Ана Мария, а сестра й Анжелика се казва Лукреция. Сестрите са съответно на 29 и на 19 години, когато Казанова се запознава с тях. Ето защо Лукреция е десет години по-голяма, отколкото той смята. Както и на други места, за да избегна объркване, използвам имената, които им е дал Казанова. — Бел.а.

25

William Harlit, Conversation of James Northcote Esq., R. A., London, 1949. — Бел.а.

26

Трояно Франциско Аквавива д’Аргона, бивш посланик на Испания в Рим и кралство Неапол. — Бел.а.

27

Истинското му име е Джузепе Ричиарели. — Бел.а.

28

Stone, Family, Sex and Marriage in England, p. 327. — Бел.а.

29

Г-жа Манли, Надежда за удоволствие за жени (памфлет, Лондон, 1765). — Бел.а

30

Спомени, 1, I, 224. Ключалката е сигнал за появата на друго сексуално занимание: Казанова е непоправим воайор. — Бел.а.

31

Спомени, 1, I, 225. — Бел.а.

32

Казанова откровено описва редките си провали и затруднения, затова вероятно трябва да вярваме на разказите му за също толкова изумителни атлетични изпълнения. — Бел.а.

33

Спомени, 1, I, 225. — Бел.а.

34

Съществуват доказателства, че Белино, когото по-късно Казанова нарича Тереза, всъщност е Анджиола Калори, родена в Милано през 1732 г., която трябва да е била на тринайсет години, когато се е запознала с него. Тя пее по домовете в цяла Европа. Някъде след 1761 г. кариерата й приключва. Името й е записано в „Речник на музиката“ от Гроув. — Бел.а.

35

Спомени, 1, II, 254. — Бел.а.

36

Пак там, 1, II, 258. — Бел.а.

37

Казанова не споменава възрастта на сестрите на Белино, но те явно са по-млади от нея, вероятно десет-единайсетгодишни. Нито Чечилия, нито Марина са девствени и никой в семейството им не смята за осъдително, че спят със заможен мъж. — Бел.а.

38

Childs, Casanova, p. 31. — Бел.а.

39

Prince Charles de Linge, Melange anecdotiques litteraires et politiques, p. 387. — Бел.а.

40

Описвайки пътуването до Корфу и Цариград, съм следвал разказа на Казанова в „Спомени“. Чайлдс и други биографи подчертават, че пишейки за събитията на Корфу, Казанова обърква случките между май и 1 юли 1745 г. с онези, станали по време на посещение, което се смята, че е направил между лятото на 1742 г. и пролетта на 1743 г. Никой биограф не е успял убедително да проследи хронологично разказа на Казанова и макар да е объркан, смятам, че е най-добре да го следваме. — Бел.а.

41

Сега Коркула. — Бел.а.

42

Спомени, 1, II, 319 — Бел.а.

43

Пак там, 1, II, 328. — Бел.а.

44

Казанова пише, че „това беше единственото удоволствие от този род, на което се насладих в Цариград.“ Исмаил, разбира се, урежда всичко това, преследвайки свои цели — съществуват много доказателства, че турците смятат за особено привлекателни младите европейци. Дори се предполага, че е имало содомия; описвайки „оргията“, Казанова пише, че Исмаил „зае мястото“ на недосегаемите момичета, а после „аз се обърнах“. Изразите навеждат на мисълта, че едва ли става дума само за взаимно мастурбиране. — Бел.а.

45

Назначението вероятно е станало през 1742 г. — Бел.а.

46

500 цехини са около 16 400 сегашни английски лири. — Бел.а.

47

Спомени, 1, II, 365. — Бел.а.

48

Пак там, 1, II, 391. — Бел.а.

49

Сега Касиопи. — Бел.а.

50

Спомени, 1, II, 353. — Бел.а.

51

Всъщност той продава местата за пет представления напред, като запазва за себе си доходите за две от тях. — Бел.а.

52

Спомени, 1, II, 404. — Бел.а.

53

P.Burke, Popular Culture in Early Modern Europe, p. 340. — Бел.а.

54

Подобна внезапна покана може да означава повече от обикновен интерес от страна на сенатора и има предположения, че срещата е довела до хомосексуална връзка. Вярно е, че след бурен хетеросексуален разгул въпросният сенатор Брагадино „се е отказал от жените“, както са сторили и двамата му близки приятели, с които живее. Казанова споделя, че разказвайки историята на живота си, не споменава някои подробности, „за да не ги накарам да извършат смъртни грехове“ (1, II, 198) каквото и да означава това. Но макар че нищо не е невъзможно в контекста на сексуалния живот на Казанова, в случая няма доказателство за хомосексуална връзка. — Бел.а.

55

Спомени, 1, II, 414. — Бел.а.

56

Masters, Casanova. — Бел.а.

57

Спомени, 1, II, 453. — Бел.а.

58

Пак там, 1, II, 474. — Бел.а.

59

Зуека — остров до града, където има градина за почивка. — Бел.а

60

6 цехини — около 200 английски лири по сегашния курс. По онова време, както и на други места в други времена, дефлорацията на девственица е вълнение, за което си заслужава да платиш, при това не е скъпо; „евтина“ проститутка вероятно би струвала 8 лири. — Бел.а.

61

Цит. от Simone de Beauvoir, The Second Sex, p. 139. — Бел.а.

62

Спомени, 1, II, 479. — Бел.а.

63

Пак там, 1, II, 489. — Бел.а.

64

Йоан 18:10. — Бел.а.

65

1000 цехина се равняват на 32 700 английски лири. — Бел.а.

66

Спомени, 1, II, с. 501. — Бел.а.

67

30 цехини — 980 английски лири. — Бел.а.

68

Името й е измислено. Тя е идентифицирана като Жана Мари де Сен-Иполит (1718 — 1791), която оставя съпруга си през 1749 г. Ето защо тя е на 30 години, когато се запознава с Казанова, който тогава е на 23. — Бел.а.

69

Спомени, 2, III, с. 44. — Бел.а.

70

1500 луи са огромна сума — 107 000 английски лири по сегашния курс. Това изглежда малко вероятно. Казанова може би преувеличава или просто не си спомня добре. Но сумите, минали през ръцете му, често са изумително големи. — Бел.а.

71

Спомени, 2, V, 69. — Бел.а.

72

„Ще забравиш и Анриета“. — Бел.а.

73

Спомени, 2, VII, 104. — Бел.а.

74

Пак там, 2, VII, 106. — Бел.а.

75

Силвия — Роза Джована Балети, популярна актриса от Comedite Italienne в Париж. — Бел.а.

76

S. Mercier, Tableau de Paris (Paris, 1760, I, p. 270). — Бел.а.

77

Пак там, с. 24. — Бел.а.

78

Спомени, 2, VIII, 113. Линията на меридиана е използвана от френските мореплаватели до 1911 г. — Бел.а.

79

Prosper Jolyot de Crebillon (1674 — 1762). — Бел.а.

80

Sunt mihi septem praestanti corpore nymphae! — Бел.а.

81

Тя проституира от десетгодишна възраст, когато е държанка на „богат американец“ (Childs, Casanova, p. 69). — Бел.а.

82

Тя е родена през 1734 г. и е дъщеря на ирландец, Даниъл Морфи или Мърфи. — Бел.а.

83

Мари Луиз (1737? — 1815) по-късно става известна като „Луисон“, любовница на Луи XV от 1752 до 1755 г. — Бел.а.

84

Твърди се, че картината е от Буше, но по-вероятно е рисувана от шведския художник Густав Лундберг или от Йохан Антон Петерс, който е копирал много от картините на Буше. — Бел.а.

85

Спомени, 2, IX, 137. — Бел.а.

86

Пак там, 2, X, 150. — Бел.а.

87

Пак там, 2, XI, 184. — Бел.а.

88

Marquis d’Argenson, Memoirs (Paris, 785), p. 229. — Бел.а.

89

Спомени, 3, VIII, 138. — Бел.а.

90

Пак там, 3, VIII, 139. — Бел.а.

91

Спомени, 2, XI, 188. — Бел.а.

92

Пак там, 2, XIII, 207. — Бел.а.

93

От много години изследователите на Казанова се опитват да идентифицират самоличността на офицера и сестрите му, които в „Спомени“ Казанова нарича П. Ч., О. и К. Ч. П. Ч. може би е Чапрета, синът на Кристоферо Чапрета, венециански търговец, О. е Мария Отавиани, а К. Ч. — сестра му — Катерина Чапрета. За по-голяма яснота използвам истинските им имена. — Бел.а.

94

Спомени, 2, XIII, 210. — Бел.а.

95

Пак там, 2, XIII, 217. — Бел.а.

96

Известно време се смята, че М. М. Е Мари Маделин Пизани, монахиня в същия манастир, където е Катерина. Но това е опровергано. Тя вероятно е Мария Елеанора Мишел, чиято майка е член на фамилията Брагадино. Това обаче съвсем не е сигурно и за разлика от К. Ч. Ще я назоваваме само с инициалите. — Бел.а.

97

Спомени, 2, I, 273. — Бел.а.

98

Пак там, 2, II, 274 — 275. — Бел.а.

99

Пиетро Аретино (1492 — 1546) описва трийсет и две еротични пози в своите „Sonetti Lussuriosi“, с илюстрации от Джулио Романо. — Бел.а.

100

Спомени, 4, VII, 120. — Бел.а.

101

Пак там, 2, VII, 362. — Бел.а.

102

Венецианските власти са разтревожени, че той става особено близък с Дьо Бери и Джон Мъри. Навремето е било строго забранено венециански аристократи да имат контакт с чуждестранни длъжностни лица. Фактът, че макар да не е благородник, Казанова е близък с патриции като Брагадино и Андреа Мемо, също предизвиква подозрения. — Бел.а.

103

Пак там, Притурка, том 3 и 4. — Бел.а.

104

Christopher F. Black, Early Modern Italy (London, 2001), p. 201. — Бел.а.

105

Той го публикува в Лайпциг през 1788 г. със заглавие Histoire de ma fuite des prisons de la Republique de Venise qu’on appelle les Plombs ecrite a Dux en Boheme lánne 1787. Разказът претърпява много издания през последното десетилетие на живота му. Описанията в „Спомени“ са не по-малко завладяващи. — Бел.а.

106

Спомени, 4, XVI, 309 — 310. — Бел.а.

107

Пак там, 4, XVI, 314. — Бел.а.

108

Вж. Childs, Casanova, p. 88. — Бел.а.

109

Спомени, 5, IV, 86. — Бел.а.

110

Филип Бомбаст Парацелс (1493 — 1541), швейцарски алхимик и медик, откривател на окултната медицина. — Бел.а.

111

N. W. Wraxall. History of my Life (London, 1799), II, 269. — Бел.а.

112

Спомени, 5, VI, 121. — Бел.а.

113

Childs, Casanova, p. 93. — Бел.а.

114

В „Спомени“ Казанова нарича Томас Хоп Д. О. — Бел.а.

115

Приходите му, включително баснословната сума, равняваща се на 641 610 английски лири, от Д. О., изглеждат невероятни, но може и да са толкова; в кратко изложение на живота си, написано за приятел през ноември 1797 г. той твърди, че е милионер. — Бел.а.

116

Цит. от Childs, Casanova, p. 102 — Бел.а.

117

Малката Полша, близо до сегашната гара Сент Лазар. — Бел.а.

118

Herr Gunter (The Casanova Tour, p. 225) изчислява, че средните му годишни разходи (по сегашния курс)между 1741 и 1774 г. са 28 000 английски лири, а средният му доход — 59 200 лири. Средните му месечни разходи за жени през тези трийсет и три години са 890 английски лири, без да се броят подаръците, които дава на най-привлекателните си любовници, и малките суми похарчени за проститутки. — Бел.а.

119

Спомени, 5, VIII, 192. — Бел.а.

120

Пак там, 5, X, 233. — Бел.а.

121

Пак там, 5, III, 72. — Бел.а.

122

Всъщност венчавката се състои едва след шест месеца. — Бел.а.

123

Спомени, 6, II, 44. — Бел.а.

124

Бащата и дядото на Бетовен свирят в оркестъра на бала. — Бел.а.

125

200 дуката — около 7000 английски лири. — Бел.а.

126

Но генералът продължава да се съмнява. През март в Париж той случайно среща френския представител в Бон, някой си мосю дьо Бюсе, който е в отпуск. Кетлер злослови по адрес на Казанова и Дьо Бюсе пише на херцог Шоаси, министъра на външните работи, обвинявайки Казанова, че е шпионин. За щастие Дьо Шоаси не му обръща внимание. — Бел.а.

127

В „Спомени“ Казанова я нарича само мадам. — Бел.а.

128

Спомени, 6, V, 106. — Бел.а.

129

Дюбоа е измислено име. — Бел.а.

130

Спомени, 6, VI, 145. — Бел.а.

131

Мястото е увековечено с улица „Ан дер Мате“. — Бел.а.

132

Спомени 6, VIII, 180. — Бел.а.

133

Това е още един пример за безнравствеността на онези времена; момичето явно знае какво става и мадам Дюбоа не се противи. Всъщност тя предлага, след като Казанова й е показал „как се прави онази работа“, да посвети и момичето. А мадам Дюбоа е интелигентна, макар и недостатъчно изискана, и съвсем не е развратница. Ето защо не трябва да съдим за някогашния морал и поведение на хората по нашите. — Бел.а.

134

Спомени, 6, VIII, 184. — Бел.а.

135

Фон Халер (1708 — 1777), автор на дълга нравоучителна поема за Алпите. — Бел.а.

136

Вж. с. 100. — Бел.а.

137

Boswell on the Grand Tour, London, 1953, p. 272 — 273. — Бел.а.

138

Ibid., p. 285 — 286. — Бел.а.

139

Childs, Casanova, p. 128. — Бел.а.

140

Стихотворението е „Macharonea“ от Мерлин Кокай, за пръв път публикувано във Венеция през 1571 г. — Бел.а.

141

Трите момичета са идентифицирани като Пернет Елизабет де Ферне (31 год.), сестра й Мари (29) и братовчедка им Жана Кристина (26). — Бел.а.

142

Спомени, 7, I, 11. — Бел.а.

143

Ефемерида — таблица с разположението на Слънцето, Луната и планетите. — Бел.а.

144

Спомени, 7, III, 48. — Бел.а.

145

Пак там, 7, III, 65. — Бел.а.

146

Пак там, 7, III, 65. — Бел.а.

147

Но не и от Волтер, на когото изпраща екземпляр. Той не харесва пиесата. — Бел.а.

148

Спомени, 7, VI, 139. — Бел.а.

149

Спомени, 7, VII, 157. — Бел.а.

150

Но въпреки това похарчва огромна сума за момичето. — Бел.а.

151

Писма от началника на полицията до съдия в Пистоя доказват, че той е вярвал на Казанова и е смятал, че престъпникът е Иванов. Той, естествено, се съмнява в регистъра на хотел „Ванини“ и описва Казанова като „другар“ на Иванов. Писмата са публикувани в Casanova Gleanings (London, 1960). III. — Бел.а.

152

Спомени, 7, IX, 193. — Бел.а.

153

Пак там, 7, IX, 197. — Бел.а.

154

5000 дуката — около 93 500 английски лири. — Бел.а.

155

Спомени, 7, XI, 239. — Бел.а.

156

Пак там, 7, XI, 247. — Бел.а.

157

Childs, Casanova, p. 153. — Бел.а.

158

40 000 франка — почти 119 000 английски лири. — Бел.а.

159

50 000 франка — около 150 000 английски лири. — Бел.а.

160

Спомени, 8, IV, 100. — Бел.а.

161

Пак там, 8, IX, 234. — Бел.а.

162

Пак там, 8, IX, 255. — Бел.а.

163

Пак там, 8, X, 274. — Бел.а.

164

Пасано е известен също като Аскано Погомас. — Бел.а.

165

Макар че описанието, което Казанова прави на принца и принцесата, е точно, редът на събитията е объркан. Малко вероятно е това да се е случило през април 1763 г. — Бел.а.

166

Спомени, 9, III, 48. — Бел.а.

167

Воден дух. — Бел.а.

168

Точното време е свързано с изгряването на Луната. — Бел.а.

169

Спомени, 9, III, 63. — Бел.а.

170

Пак там, 9, III, 73. — Бел.а.

171

Всъщност в Лондон няма венециански посланик, а само представител. Вж. Бележката по-долу. — Бел.а.

172

Спомени, 9, IV, 96. — Бел.а.

173

Обичайна, но незаконна практика е да се отрязват парченца злато от края на монетите и да се претопяват за лична изгода. — Бел.а.

174

Това е неточно. Кверини предвожда делегация, която отива в Лондон по случай коронясването на крал Джордж III. Казанова не може да се е срещнал с членовете на делегацията в Лион на датата, която споменава, и това е поредната хронологична грешка. — Бел.а.

175

Спомени, 9, V, 123 — Бел.а.

176

Спомени, 9, VII, 161. — Бел.а.

177

Charles Burney, History of Music (London, 1806), IV, p. 453. — Бел.а.

178

Сумата 6200 лири изглежда огромна, дори за съвременния лондонски стандарт, въпреки че включва заплатите на иконом, готвач и слуги. Но затова пък напълно съответства на екстравагантния стил на живот на Казанова. — Бел.а.

179

Спомени, 9, VII, 181. — Бел.а.

180

Пак там, 9, X, 253. — Бел.а.

181

Пак там, 9, VII, 173. — Бел.а.

182

Charles Samaran, Jaques Casanova, p. 222. — Бел.а.

183

Спомени, 9, VIII, 191. — Бел.а.

184

Цит. От Childs, Casanova, p. 188. — Бел.а.

185

Спомени, 9, XI, 273. — Бел.а.

186

Вж. Бележка за личните имена в края на книгата. — Бел.а.

187

Спомени, 10, I, 11. — Бел.а.

188

Датури вероятно е Джакомо Тантини, известен като Датур. Мнозина от семейството му са били танцьори във венецианските театри. — Бел.а.

189

Спомени, 10, II, 35. — Бел.а.

190

Bulletin de la Society de Medicina XIX (Paris, 1925). — Бел. а.

191

Спомени, 10, III, 49. — Бел.а.

192

Mrs Montaqu’s, Letters (London, 1963), p. 204. — Бел.а.

193

Казанова публикува превода си на „Илиада“ във Венеция през 1775 — 1778. — Бел.а.

194

Спомени, 10, VI, 199. — Бел.а.

195

Пак там, 10, VII, 157 — 158. — Бел.а.

196

Пак там, 10, VIII, 196. — Бел.а.

197

Всъщност тя е много по-малка. — Бел.а.

198

Wiener Diarium, 29 November 1766. Аделаида умира от туберкулоза на 31 август, 1767 г., на девет години и осем месеца. — Бел.а.

199

100 дуката — 3000 английски лири. — Бел.а.

200

1000 екю — почти 9000 английски лири. — Бел.а.

201

Както при повечето финансови сделки на Казанова, не е ясно откъде се появява тази банкова гаранция. — Бел.а.

202

Спомени, 10, XII, 304 — Бел.а.

203

Пак там, 10, XII, 310. — Бел.а.

204

През 1773 г. Мочениго е арестуван във Венеция за содомия и е осъден на седем години затвор. — Бел.а.

205

За съжаление не е запазен нито един екземпляр. Името на композитора, както и заглавието на операта остават неизвестни. — Бел.а.

206

Спомени, 11, III, 88 — 89. — Бел.а.

207

В типичния за него стил Казанова не обяснява как е съумял да получи поканата. Можем само да предполагаме, че по това време е все още изключително привлекателен мъж, чиято физика и личност омайват жените. Разбира се, славата му на голям любовник може да го е изпреварила и да е представлявала предизвикателство за жена като Нина Бергонзи — Бел.а.

208

Confutazione della Storia del Governo Veneto d’Amelot de la Houssaie. — Бел.а.

209

Спомени, 11, VII, 210. — Бел.а.

210

Пак там, 11, VIII, 218. — Бел.а.

211

200 гвинеи — около 24 000 английски лири. — Бел.а.

212

Спомени, 11, X, 313. — Бел.а.

213

Истинската самоличност на маркиз К. не е установена. — Бел.а.

214

Спомени, 12, XI, 103. — Бел.а.

215

Той завършва няколко тома, които са публикувани през следващите седем години. — Бел.а.

216

А. Baschet, Les Archives de Venise (Paris, 1870), p. 641; превод Childs, Casanova, p. 265. Всъщност тогава Казанова е на четирийсет и седем години. — Бел. а.