Клопка за двама

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Кабинетите бяха украсени за Коледа. От далечината се чуваше смях и звън на чаши. В компанията „Монтгомъри-Тагърт“ имаше коледно празненство. В кабинета на Франк Тагърт нямаше украса и лампички. Той седеше сам и преглеждаше документите на бюрото си.

През последните два месеца бе отслабнал и под очите му имаше тъмни кръгове. Напоследък като че ли бе загубил всякакъв интерес към сделките.

— Здрасти — колебливо изрече някой.

Франк вдигна глава и видя Ели. Не го беше виждал от две години, от първата им среща; поддържаха приятелството си само чрез писма.

— Ели — бе единственото, което рече Франк и за пръв път от дълго време на устните му се появи усмивка. — Ела тук — рече и протегна ръце.

Ели затвори вратата, заобиколи бюрото и застана пред приятеля си.

— Изглеждаш също толкова ужасно, както се чувствам аз — рече Франк. — Предполагам си пораснал, за да ме прегърнеш, нали така?

Ели по-скоро би умрял, за да си го признае, ала бе ядосан на баща си, на всички мъже, искаше да покаже на целия свят, че не се нуждае от баща.

— Не, не съм пораснал — рече и прегърна Франк. Момчето осъзна колко му липсва силната мъжка прегръдка.

За негов ужас Ели се разплака, Франк нищо не каза, само го държеше, докато се успокои, после му предложи носна кърпичка.

— Ще ми разкажеш ли?

— Майка ми е бременна.

— Не знаех, че се е омъжила.

— Не е.

— О! Това е проблем. Имате ли нужда от пари?

— Винаги. Ала тя има нужда от мъж, който да се грижи за нея.

— Не се ли нуждаете от пари?

— Не! — извика Ели. — Не искам да ми даваш пари.

— Добре. — Франк притисна главата му до рамото си. — Какво да направя тогава?

За известно време момчето не проговори.

— Защо не си ми писал от два месеца?

— Не мисля, че ще ме разбереш.

— Възрастните винаги казват това. Мислят си, че децата са твърде глупави, за да разберат каквото и да било. Майка ми си мисли, че не мога да разбера защо е бременна и защо не е омъжена за бащата на детето.

— Прав си. Ние, възрастните имаме склонност да поставяме децата в неловко положение и да си мислим, че те не ни разбират. Може би по този начин ги защитаваме. — Франк си пое въздух: — Извърших голяма глупост: влюбих се. Не, не ме гледай така. Мисля си, че е чудесно да обичаш някого, но аз се уплаших и избягах.

— Защо избяга? Защо се уплаши? Аз обичам майка си, ала никога не бягам от нея.

— Не е същото като да обичаш майка си. С тази жена аз имах избор. — Той придърпа Ели към себе си. — Не знам как да ти обясня. През целия си живот не съм се нуждаел от никого. Може би защото около мен имаше толкова много хора. Израснах в голямо семейство и от самото начало трябваше да поемам отговорности Може би исках да бъда различен и да се отделя от тях. Може би не желаех да приличам на тях. Можеш ли да ме разбереш?

— Да. Аз също не съм като другите деца.

— Ние с теб сме сродни души, нали…

— И какво стана с жената? — настоя Ели — Защо я напусна?

— Обичах я. Не знам как да да го обясня, тъй като няма никакъв смисъл. Аз просто срещнах и я обикнах от самото начало. Мислех си, че се преструва, че не е това, за което се представя, и първо се ядосах, ала след това разбрах, че тя е сладка и мила. — Той се усмихна. — Е, не е много нежна. — Той направи пауза. — Знаеш ли какво харесах най-много в нея? Тя се интересуваше от качествата ми, тя ги критикуваше, въобще не се интересуваше от парите и външния ми вид. Тя ми каза, че не ме харесва и не иска да бъде близо до мен. Тя дори изхвърча от хижата и си тръгна за Денвър.

— И нямаше никакво чувство за ориентация, нали?

Франк изглеждаше изненадан.

— Да, вярно е, откъде знаеш това?

— Майка ми и Челси също нямат — поясни Ели.

— Добре, че нито една от двете не те чу, като направи това изявление. Както и да е, исках тя да остане и да ми готви, така че й предложих пари. Но знаеш ли какво поиска тя?

— Нещо за някой друг? — предположи момчето.

— Точно така. Точно това направи. Как позна?

Без да обръща внимание на въпроса, Ели попита:

— И какво поиска тя?

— Да платя първата година в най-добрия университет за сина й.

— Да — прошепна Ели. — Разбира се. — После продължи по-високо: — И какво се случи?

— Ние, а-а-а, ние… после ние…

— Научих доста за бебетата в последните два месеца — каза Ели. — И какво се случи после?

— Напуснах я. Повиках пилота на хеликоптера да ме вземе и изпратих да я отведат.

Тялото на момчето се стегна.

— Ти си тръгна просто така и я заряза. Тя… обичаше ли те?

— Не знам. Тя е от жените, които като спят с някой мъж, тя… — имам предвид, че приема нещата сериозно и се влюбва.

— А ти я обичаш, така ли?

— Да, обичах я тогава, обичам я и сега. Това ме изплаши толкова много, че си тръгнах. Имах нужда от време да помисля.

— И за какво мислеше?

— За нея. Сега искам да съм е нея. Тя имаше способността да вижда истината във всичко. Каза ми, че не е бедна, а просто няма пари.

— Майка ми казва същото.

— Умна майка.

— Какво смяташ да правиш сега? С жената, която обичаш, имам предвид?

— Нищо. Нищо не мога да направя. Сигурно вече ме с забравила.

Ели вдигна глава и погледна Франк.

— Не мисля, че с така. Ами ако плаче всяка нощ за теб, както майка ми плаче за мъжа, чието дете носи?

Франк вдигна вежда.

— Не мисля така. Преди време разбрах, че жените не прощават подобни неща. Може и да ти простят, ала след време ти го връщат тъпкано.

— Ами ако тя не е такава? Ами ако тя също те обича и те разбере, като й обясниш, че си бил страхливец и си постъпил подло и неразумно?

— Караш ме да се чувствам още по-ужасно. Добре, може и да съм бил страхливец, мислех, си, че трябва да се опитам да я намеря. Може да проверя в болниците. Поисках съвет от брат ми Майк, ала той не ми говори. — Франк преглътна. — А след това, което ми каза жена му, не бих искал и с нея да говоря.

— Какво ще правиш! — попита Ели. — Какво ще направиш, като я откриеш?

Той се намръщи.

— Мисля, че ще падна на колене и ще я уверя в силната ми и вечна любов, ала не мога да си представя как ще го направя. Всъщност аз вече я помолих да се омъжи за мен, ала тя ми отказа.

— Какво! Предложил си й да се омъжи за теб?

— Да. — Франк се дръпна назад, за да го погледне. — Защо си толкова заинтересован?

— Мисля си за майка ми и мъжа, който е баща на детето й. Би ми се искало да се оженят.

— Ако е добър мъж.

— Добър е. Знам, че е така.

— Нали не е баща ти?

— Не! — почти изкрещя Ели, после се успокои. — Не, разбира се, че не. Той… — Не знаеше как да продължи.

— Добре — рече Франк, — да сменим темата. Какъв подарък искаш за Коледа? Компютър?

— Не — отвърна момчето. — Напоследък не работя много с компютри. Трябва да си намеря работа, след като свърши училището, за да помагам на майка ми и бебето.

— По дяволите! Само през трупа ми! — заяви Франк. — Ще ти дам чек, който да покрива разходите за няколко години. Няма да нараня гордостта ти!

Може би Ели не трябваше да отказва, ала го направи.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита той.

— Всичко, което пожелаеш. Искаш ли да отидете на екскурзия с майка ти?

— Искам нещо за майка ми, да. — Той си пое дълбоко въздух. — Можеш ли да яздиш?

— При това добре.

— Имаш ли черен кон? Голям жребец?

Франк се усмихна.

— Мисля, че мога да го уредя. Не знаех, че обичаш коне.

— Не е за мен. Майка ми плащаше сметките миналата седмица и каза, че трябва да се примири с действителността: на вратата й няма да почука красив мъж на черен жребец и да я спаси, така че трябва да свързваме двата края по друг начин.

— Искаш да яздя жребеца, да почукам на вратата на майка ти и да й връча чека?

— По-добре в брой. Никога няма да осребри чека.

Франк се усмихна.

— Черен жребец, значи? И предполагам искаш да направя това утре, навръх Коледа.

— Зает ли си? Ще се събираш ли със семейството си?

— Едва ли ще им липсвам. — За известно време остана безмълвен. — Добре, ще го направя. Да облека ли черна копринена риза, черни панталони, нещо такова?

— Да. Мисля, че на майка ми ще й хареса.

— Добре, утре в десет сутринта. И така, това вече е уредено, какво искаш за рождения ден?

— Паролата за данните на „Монтгомъри-Тагърт“.

При тези думи Франк се смя с часове както никога досега.

— Хайде, да хапнем нещо. Първо трябва да те осиновя, за да ти дам паролата, а все си мисля, че майка ти няма да пожелае да те дели с мен.

Докато излизаха от кабинета, той попита:

— Искаш ли да наема частни детективи да открият мъжа, който е причинил това на майка ти? Мога да проверя банковата му сметка.

— Може би — рече Ели. — Ще ти кажа след Коледа.