Клопка за двама

ПЕТА ГЛАВА

Майкъл Тагърт изгледа секретарката си Кети, която седеше на вратата с дяволита усмивка.

— Спомняш ли си писмото от господин Елая Джей Харкорт, който искаше среща днес?

Майк се намръщи и кимна. Трябваше да обядва с жена си след половин час, а изражението на Кети сякаш му казваше, че ще има някои промени в графика.

— Да?

— Довел е секретарката си… — рече Кети и се усмихна.

Майк не проумяваше защо някакъв мъж и неговата секретарка могат така да я забавляват, но когато Кети застана встрани, Майк видя две хлапета на около дванайсет. Момчето бе високо, слабо, с огромни очила, а очите му бяха толкова проницателни, че приличаше на ястреб. Един поглед върху момичето и Майк си представи каква красавица ще бъде тя, като порасне, освен това си личеше, че е много богата.

„Нямам време за такива шеги“ — помисли си Майк и се зачуди кой е пуснал тези деца тук. Безмълвно им посочи да се настанят.

— По всичко личи, че сте зает, уверявам ви, че ние също, така че няма да ви губим времето, а ще започнем по същество — рече Ели.

Майк прикри усмивката си. Момчето се държеше като зрял човек и определено му напомняше на някого, ала не можеше да се сети на кого.

— Искам майка ми да се ожени за брат ви.

— О, разбирам — рече Майк и се облегна на стола си. — И кой по-точно от братята ми?

— Най-големия — Франк.

Майк щеше да падне от стола си.

— Франк? — прошепна. Големият му брат бе истински демон, тиранин, студен като лед. — Франк ли? Искаш майка ти да се омъжи за Франк? — Той се наведе напред. — Кажи ми, момче, защо си убеден, че майка ти е подходящата жена?

При тези думи Ели се изправи, лицето му бе почервеняло от яд:

— Господин Тагърт е много добър мъж, а също така не може да кажете и дума против майка ми!

Момичето сложи ръка на рамото му и момчето веднага седна. Ала се извърна встрани и повече не погледна Майк.

— Може би аз трябва да обясня — рече момичето и се представи.

Майк бе впечатлен от начина, по който момичето набързо разказа тяхната история, предложението на Ели за Принстън, нежеланието му да изостави майка си. Докато говореше, той не откъсваше поглед от Ели, като се опитваше да си обясни всичко. И така, момчето искаше милиардер да се грижи за майка му. Амбициозно дете, не можеше да се отрече!

Нещо в Майк се преобърна, когато чу Ели да казва:

— Не му казвай това. Той не харесва брат си.

— Какво да не ми казва? — настоя Майк. — Аз обичам брат си. Просто понякога е трудно да се общува с него. Сигурен ли си, че имаш предвид Франк Тагърт? Да не би да си допуснал грешка?

При тези думи Ели извади плик от вътрешния джоб на якето си. Майк веднага разпозна личната кореспонденция на Франк. Тяхното семейство разграничаваше личната от бизнеспощата. Всички от фамилията винаги се шегуваха с Франк, че не пише на никого освен на семейството си. Напоследък се носеше слух, че дори и на жените изпращал писма от името на фирмата.

И така, брат му бе изпратил писмо на това момче и по надписа на листа се познаваше личната му поща.

— Може ли да видя? — попита Майк и протегна ръка. Ели понечи да прибере плика в джоба си.

— Покажи му го — настоя Челси. — Важно е.

Ели неохотно му подаде писмото.

Майк бавно извади листа от плика и го прочете. Беше написано на ръка, а не напечатано. Доколкото знаеше, Франк не бе писал, откакто завърши университета.

Майк трябваше да прочете писмото три пъти и дори и след това не бе сигурен, че то е от Франк. Когато на някого от братята му се родеше дете, Франки винаги казваше:

— Няма ли да спрете най-накрая?

А тук заявяваше, че новороденото на брат му има бузки като домати — което си беше истина.

Майк внимателно сгъна листа и го пъхна в плика. Ели за малко да го сграбчи от ръцете му.

— Ели искаше майка му да срещне Франк Тагърт на място, където социалното и материалното положение няма да имат значение — поясни Челси. — Тя е медицинска сестра и ние си помислихме, че тя би могла да отиде в планинската хижа, където е отседнал господин Тагърт, ала не можахме да я открием.

Майк се затрудни да разбере същността на казаното. Той погледна часовника си и подхвърли:

— Имам среща с жена си след десет минути, за да обядваме. Искате ли да дойдете с мен?

След около час с помощта на съпругата му Саманта Майк най-накрая разбра цялата история. И което бе по-важно — сети се на кого му напомня Ели. Той приличаше изцяло на Франк: хладно държание, проницателни очи, гениален ум, завладяваща личност.

Докато ги слушаше, Майк се почувства наранен и ядосан, че големият му брат обичаше непознато дете, но това поне бе доказателство, че с способен да обича. Би могъл да обича.

— Мисля, че това е много романтично — рече Саманта.

— Смятам, че горката жена ще се ужаси, когато срещне Франк — промърмори Майк, ала млъкна, защото Саманта го срита под масата.

— И така, как да организираме това? — попита Саманта. — Какъв размер носи майка ти?

— Дванайсет, тя е дребничка — отвърна Челси. — Всъщност е ниска и д… — Нямаше нужда да се обръща, за да усети погледа на Ели. Той не бе говорил много, държеше се някак враждебно към Майк. — Тя е, а-а-а, закръглена — довърши Челси.

— Разбирам. — Саманта извади малък бележник от чантата си.

— Защо размерът на дрехи е толкова важен? — попита Майк.

Челси и Саманта го погледнаха така, сякаш е малоумен.

— Как да отиде в хижата — по дънки и риза ли? Челси, хайде да отидем да купим нещо от кашмир?

— Кашмир ли?! — едновременно изкрещяха Ели и Майк и като че ли това ги сближи: мъжете против жените.

Саманта не обърна никакво внимание на съпруга си.

— Майк, ти напиши писмо на госпожа Харкорт…

— Стоуи — поправи я Ели. — Сегашната съпруга на баща ми искаше майка ми да си върне моминското име и тя го направи.

При тези думи Саманта изгледа уплашено и загрижено съпруга си. Той знаеше, че няма връщане назад. Защото отсега нататък всичко, което Ели и Челси поискаха, щяха да получат.