Клопка за двама

ТРЕТА ГЛАВА

— И какво ще правим? — прошепна Челси. Те се люлееха в градината на имението на родителите й, което надхвърляше двайсет акра. Мястото бе разкошно и се намираше в сърцето на Денвър. Бащата на Челси бе купил четири къщи, бе разрушил три от тях, за да осигури повече място. Не че сега бе тук, за да се наслади на прекрасната земя, но той изразяваше радостта си, като се хвалеше пред хората, че притежава двайсет акра в Денвър.

— Не знам — отвърна. Ели. — Не мога да я оставя сама. Сигурен съм. Тя щеше да е дала всичко на баща ми, ако не съм аз да я защитавам.

Челси не се и съмняваше, след като той й бе разказал за случилото се преди малко. И това не бе единственият път, когато Лесли Харкорт се бе опитал да се възползва от сладката си бивша женичка.

— Искаше ми се да… — Тя не довърши думите си. Изправи се и погледна Ели, който бе навел глава. Челси се замисли от какво се отказва той, ако не замине за Принстън. Знаеше много добре, че приятелят й ненавижда самата мисъл за гимназията.

— Искаше ми се да можехме да й намерим мъж.

Ели изсумтя:

— Пробвахме, не помниш ли? Тя харесва мъже като баща ми, тези, които според нея се „нуждаят“ от нея. Разбира се, те имат нужда от парите й и да им прощава всяко провинение.

— Знам, но няма ли да е хубаво, ако направим така, че някой от любовните й романи да се случи в действителност. Тя обожава тези истории. Да направим така, че да срещне висок, тъмнокос милиардер и той да…

— Милиардер ли?

— Ами да — рече тя сериозно. — Баща ми казва, че в момента е такава инфлация, че един милионер — дори мултимилионер — не е нищо особено.

Понякога Ели така се впечатляваше от факта как двамата гледат на парите. За него и майка му двеста долара бяха златна мина, а фризьорката на Челси взимаше триста долара за едно подстригване.

Челси се усмихна.

— Едва ли познаваш милиардер, който да не е женен, нали?

Тя се шегуваше, ала Ели не се засмя, а рече:

— Всъщност да. Той… ми е най-добрият приятел. Ти си най-добрата приятелка, разбира се.

При тези признания Челси стоеше като замаяна. Едно от качествата, които харесваше в Ели, бе способността му да я изненадва. Независимо че толкова добре го познаваше, все й се струваше, че не е достатъчно.

— И къде срещна милиардер, при това как ти стана най-добрият приятел?

Ели само я гледаше, без да говори. Изражението му бе такова, че едва ли щеше да измъкне нещо от него.

След два дни той й се обади да й каже, че ще се срещнат в Шеруудската гора, както наричаха градината на баща й, а Челси никога през живота си не бе виждала такъв пламък в очите му. Направо си помисли, че има треска.

— Какво се е случило? — прошепна тя разтревожена.

Когато й подаде вестника, ръката му трепереше. Нямаше представа какво се е случило и какво да очаква, затова Челси прочете статията и не разбра абсолютно нищо. Пишеше за Франклин Тагърт, един от директорите на „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“, който претърпял малка злополука и си счупил дясната ръка на две места. Тъй като предпочел да се усамоти в хижата си в Скалистите планини, докато му оздравее ръката, отложил няколко срещи и подписване на договори.

Челси погледна Ели в недоумение:

— И какво?

— Той е моят приятел — рече момчето, а Челси усети такова страхопочитание в гласа му, че чак изпита болезнена ревност.

— Твоят милиардер! — попита надменно тя.

Ели не забеляза странната й реакция. Започна да пристъпва напред-назад.

— Беше твоя идея — напомни й. — Понякога, Челси, забравям, че и ти си жена като майка ми.

На нея никак не й се понрави това твърдение.

— Не ме ли посъветва да й намеря съпруг, богат мъж, който да се грижи за нея? Ала как да бъда сигурен, че някой мъж й мисли доброто? Ами ако заради парите не е способен да изпитва любов?

Челси вдигна вежди. Никога преди не бе виждала Ели такъв.

— Основният проблем е как да представя майка ми на един богат мъж. Тя е медицинска сестра, в двайсет и един процента от романите, които чете, винаги главният герой или героиня не се чувства добре и има нужда от лекарска помощ, разбира се, и истинската любов „помага на лечението“. И така това, че е медицинска сестра, може да улесни запознанството й с богат и ранен мъж; но нали работи в обществена болница, богатите си имат частни лекари и сестри.

— Разбирам. Сега се опитваш да уредиш майка ти да се грижи за този мъж. Но, Ели — рече нежно тя, — как ще го накараш да наеме майка ти? И откъде знаеш, че освен че е богат, е и добър? Как можеш да си сигурен, че ако двамата се срещнат, ще се влюбят един в друг? Все си мисля, че любовта се дължи на някакви физически вибрации. — Беше чела последното някъде и сега разбираше какво си говорят тъпите й сестри.

Ели вдигна вежди.

— Как е възможно някой мъж да не се влюби в майка ми? Проблемът ми беше да държа мъжете далеч от нея, а не обратното.

Челси бе достатъчно разумна, за да не спори с него. Бе невъзможно да накараш Ели да мисли за майка си като за нормално човешко същество. Той я смяташе за светица.

— Тогава как… — Тя се поколеба и се усмихна. — Робин и Мариан, нали?

— Да. Мисля, че господин Тагърт е сам в хижата. Ще открием къде е, ще напишем писмо на майка ми, че я наема, ще й дадем упътвания и тя ще отиде в планината. Двамата ще се влюбят и той ще се грижи за нея. Той е подходящият мъж за нея.

Челси примигна от изненада:

— Подходящият… мъж? — Ели не възнамеряваше да й каже нищо повече, ала тя знаеше как да му въздейства:

— Ако не ми кажеш откъде познаваш този мъж, няма да ти помогна. Няма да направя нищо.

Ели бе сигурен, че тя блъфира. Момичето бе прекалено любопитно, за да не участва в проектите му, и все пак той искаше да сподели как се бе срещнал с Франк Тагърт.

— Спомняш ли си преди две години, когато изпратиха моя клас да посети „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“?

Тя не си спомняше, но въпреки това кимна.

— Аз не смятах да отида, но в последния момент реших, че може и да е интересно, така че отидох. — След това Ели започна невероятната си история.

И така той отишъл на това пътуване с учебна цел с едничката мисъл да открадне фирмени листове и бланки. В колекцията му нямало такива от „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“ и той решил да се снабди за всеки случай.

Стоял си сам, отегчен до смърт. Секретарката ги гледала отвисоко и питала децата, дали искат да си играят с кламерите. Ели забелязал отсреща някакъв мъж, който се бил подпрял на бюрото си и разговарял по телефона. Бил облечен с дънкова риза, дънки и каубойски ботуши; досущ като някакъв портиер, ала според Ели той вдъхвал респект и притежавал голяма власт.

Той се приближил мълчаливо, застанал зад него и подслушал разговора. За кратко време осъзнал, че мъжът урежда сделка за няколко милиона. Когато споменавал „пет и двайсет“, всъщност е имал предвид пет милиона и двайсет милиона. Долара.

Когато мъжът затворил телефона, Ели се опитал да си тръгне.

— Чу ли това, което ти трябваше, хлапе?

Той замръзнал, не можел да си поеме дъх. Не можел да повярва, че мъжът е знаел за присъствието му. Повечето възрастни въобще не обръщат внимание на децата. Как този мъж го е забелязал?

— Явно си голям страхливец, щом не можеш да се изправиш лице в лице с мен.

Ели мигновено се обърнал и се приближил към мъжа.

— Разкажи ми какво чу.

Тъй като повечето възрастни си мислеха, че децата чуват само това, което те позволят, Ели обикновено лъжеше. Ала този път не излъга. Той повтори всичко: числа, имена, места.

Върху лицето на мъжа имаше едва забележима промяна, когато погледна момчето.

— Видях те да тършуваш из кабинета. Какво търсиш?

Ели пое дълбоко въздух. Двамата с Челси никога не бяха споделяли с възрастни, че имат колекция на фирмени писма и бланки. Но той призна истината на този мъж.

— Нали си наясно, че това, което правите, е незаконно? — рече мъжът и не го изпускаше от поглед.

Ели го погледна и отвърна:

— Да, господине, знаем. Но ние ги използваме, за да защитим наранените хора и да накажем други, които не поемат отговорностите си. Написали сме толкова много писма на бащи, които не си плащат издръжките.

Мъжът вдигна вежди. Изучаваше Ели за известно време и после се обърна към минаващата секретарка:

— Запиши адреса на този младеж и му изпрати пълен комплект от канцеларските материали на фирмата ни. Да бъдат с надписи от Мейн, Колорадо и Вашингтон. — Той се обърна към Ели. — Обади се и в международните ни канцеларии. Лондон, Кайро, въобще всички.

— Да, господин Тагърт — рече секретарката, като гледаше учудено Ели. Всички служители се ужасяваха от Франк Тагърт и й се струваше невероятно, че това дете най-накрая бе успяло да привлече вниманието на този демон.

Когато Ели превъзмогна огромния си шок, успя да произнесе:

— Благодаря.

Франк подаде ръка на момчето:

— Казвам се Франклин Тагърт. Ела да ме видиш, когато завършиш университета. Ще ти намеря работа.

Ели попита с прегракнал глас:

— Какво трябва да уча?

— С твоя ум можеш да учиш каквото си поискаш — отвърна му Франк, стана от бюрото, обърна се и изчезна за секунди.

За кратък миг Ели остана като вцепенен: осъзна, че в този момент с тези думи бъдещето му е предопределено. Знаеше накъде е тръгнал и точно как да стигне. И за пръв път в живота си имаше идол.