Клопка за двама

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

— И какво стана после? — попита Челси.

— Изпрати ми фирмените пликове и бланки — ти си ги виждала, — аз му благодарих с писмо и той ми отговори. И така станахме приятели.

Една част от Челси искаше да крещи, защото това мълчание за нея бе предателство. Две години! Пазил е тази тайна от две години. Знаеше, че няма смисъл да се кара с Ели. Той си имаше тайни, когато си поиска, и никой не бе в състояние да промени това.

— Значи искаш майка ти да се омъжи за този човек. И защо тази идея ти хрумна едва сега? — Искаше думите й да са злобни, за да му го върне. Знаеше отговора на този въпрос. Досега Ели бе искал прекрасната си майка за себе си. Очите й се разшириха. Ако Ели бе решил да прехвърли грижите за майка си на този мъж, то той трябва да…

— Наистина ли го харесваш толкова много?

— Той ми е като баща — рече нежно Ели.

— Разказвал ли си му за мен?

Челси се успокои, когато той веднага изстреля:

— Разбира се.

— Добре тогава. Как ще ги съберем? Къде се намира хижата му? — Тя нямаше нужда да пита как ще отведат майка му в планината. Единственото, което трябваше да направят, бе да напишат писмо от името на „Монтгомъри-Тагърт Ентърпрайсиз“, в което да й предлагат работа.

— Не знам — отвърна Ели. — Но съм убеден, че все ще измислим нещо.

След три седмици Челси бе готова да се откаже.

— Ели — рече тя развълнувано. — Трябва да се откажем. Не можем да го открием.

Ели стисна зъби, беше отчаян. От три седмици изпращаха факсове, пишеха, че е жизненоважно да разберат къде се намира Франк Тагърт. Но хората или не знаеха къде е, или не искаха да кажат.

— Просто не знам какво друго можем да направим — рече Челси. — Наближава Коледа и става все по-студено в планините. Съвсем скоро ще си тръгне оттам и майка ти никога няма да го срещне.

През първата седмица Челси го бе попитала защо просто не представи майка си на господин Тагърт. Ели я бе погледнал така, сякаш с побъркана.

— И двамата ще се държат любезно заради мен. Иначе какво общо ще имат помежду си. Нищо ли не си разбрала от любовните романи на майка ми?

Досега бяха пробвали всичко и все още не бяха запознали майка му с господин Тагърт.

— Има само едно нещо, което още не сме пробвали — каза Челси замислено.

Ели бе хванал главата си с ръце, отчаян и сломен.

— Няма нищо. Пробвахме всичко.

Все още не сме опитали с истината. Той се обърна към нея:

— Каква истина?

— Родителите ми направо бяха вманиачени в желанието да омъжат сестра ми. Майка ми каза на сестра ми, че тя пропилява шансовете си, защото остарява. Наближаваше трийсетте. Така че, ако господин Тагърт е на четирийсет, семейството му ще гори от желание да го ожени.

Ели я погледна в недоумение.

— Да си уредим среща с някого от братята му и да му кажем, че сме намерили подходяща жена за господин Тагърт. Да видим дали ще ни помогне.

Ели не отговори и Челси се намръщи.

— Поне си струва да се опита, нали? Хайде де, престани да се цупиш, а ми кажи имената на братята му, които живеят в Денвър.

— Майкъл — отвърна той. — Майкъл Тагърт. — Добре, да си уговорим среща.

След кратък миг колебание момчето се обърна към клавиатурата си и каза:

— Точно така, да пробваме.