Клопка за двама

СЕДМА ГЛАВА

Ранди се потопи във ваната. Водата бе толкова гореща, че краката я заболяха, ала имаше нужда от тази топлина, за да сгрее сърцето си. Беше близо до Франк Тагърт, а той беше като айсберг. Ранди се чудеше дали някога през живота си е изпитвал топлота, дали някога е обичал някого. Искаше й се да вярва, че е герой от любовните й романи, който е бил жестоко наранен от някоя безчувствена и жестока жена и зад ледената му обвивка се крие топло и любящо сърце.

За малко да се изсмее. През цялата вечер я бе наблюдавал с подозрение; почти усещаше погледа му в гърба си. Сигурно се бе чудил каква е тя, на кой свят принадлежи. Също като счетоводителите, които отчитат разходите.

— Лесли поне беше по-страстен — прошепна тя и се отпусна във ваната. — Лъжеше страстно, изневеряваше страстно, печелеше пари страстно. — А когато погледнеше в очите на Франк Тагърт, не виждаше и следа от страст. Той никога не би лъгал жена си къде е прекарал нощта, тъй като въобще не се интересуваше дали ще я нарани с изневярата си.

В края на краищата реши, че е по-добре въобще да не мисли за господин Милиардера. Домъчня й за Ели и Челси, чудеше се какво ли правят сега. Щеше ли Ели да се храни добре, ако не беше близо до него? Щеше ли да изключи компютъра си и да си легне, ако не е там, за да му направи забележка? Щеше ли…

По-добре беше да престане да мисли за сина си, защото щеше да се разплаче. Внезапно й хрумна, че този, който бе изиграл тази лоша шега на Франк Тагърт, несъмнено го бе направил и с нея. Очевидно някой си бе помислил, че ако изпрати жена от простолюдието да прекара седмица с красив и богат мъж като господин Тагърт, е най-големият майтап.

Излезе от ваната, подсуши се и отвори чантата си, за да извади нощницата си и стария халат. За малко да изпищи от ужас, когато видя съдържанието на чантата. Това не бяха нейните дрехи. Когато видя етикет „Кристиан Диор“ на красивата розова нощница, щеше да припадне. Облече я и си помисли, че е направена от най-финия египетски памук, бюстието й бе украсено с миниатюрни копринени рози. Нощницата бе в комплект с халат, който бе полупрозрачен и изключително секси. Едва ли Ели можеше да си представи подобно облекло, и то предназначено за готвачка.

Тя бързо мина покрай леглото на Франк Тагърт, вдигна завесата между леглата и започна да рови в куфара за дрехите си.

— Има ли някакъв проблем? — попита той от другата страна на преградата.

— Не, разбира се, че не. Какъв проблем може да има? — Като обезумяла хвърляше дрехите, които виждаше за пръв път. Ако беше 1930 година и известна актриса трябваше да прекара седмица в Скалистите планини, тези дрехи щяха да й свършат прекрасна работа. Що се отнася до Ранди, тя никога през живота си не бе носила кашмир и коприна.

Ранди беше спокойна личност, много рядко избухваше. От време на време й се налагаше да понася измамите и глупостите на Лесли, но това бе всичко.

Откри завесата и навря три кашмирени пуловера в лицето на Франк Тагърт.

— Искам да знам какво става тук? Защо съм тук? Чии са тези дрехи?

Седнал на единия ъгъл на леглото, Франк се бореше с ботушите си.

— Кажи ми, госпожице Стоуи, омъжена ли си?

— Разведена.

— Разбирам. Семейството ми е много голямо и постоянно се сдобива с нови членове, ако разбираш за какво говоря? Предполагам, че са поискали и аз да направя същото.

— Вие… — Изпаднала в шок, Ранди седна на леглото си. — Те са… Искате да кажете, че искат ние да се…

— Да. Или поне предполагам.

— Така предполагате? — Тя едва преглътна. — Аз пък си помислих, че семейството ви ме е изпратило тук, защото е доста забавно да съберат жена като мен и мъж като вас. Може би са решили да се повеселят.

Докато тя обясняваше, Франк се опитваше да развърже ботушите си с една ръка, ала не бе успял дори да ги разхлаби.

Без да се замисля какво прави и с какво е облечена, Ранди клекна пред него и се зае с ботушите му.

— Не че искам да си пъхам носа, където не ми е работа — рече тя, докато свали чорапите му и набързо масажира краката му, както правеше с Ели и преди време с Лесли, — ала се чудя защо са избрали точно мен. С вашата красота и пари може да имате всяка жена.

— Ти си точно техен тип. Изглеждаш доста плодовита.

Тя започна да разкопчава ризата му.

— Как?

— Символ на плодовитост. Майка. Обзалагам се, че синът ти е смисълът на живота ти.

— И какво лошо има в това? — попита тя.

— Абсолютно нищо.

Тя свали ризата му.

— Има ли по-добър живот за една жена, която се посвещава на децата?

— Само едно дете ли имаш?

— Да — отвърна тя тъжно и когато го погледна, като че ли той искаше да й каже: „Знаех си“. — И така, брат ви ме е изпратил тук с надеждата, че аз бих… бих направила, какво бих направила, господин Тагърт?

— Като гледам как си се облякла, мисля, че Майк е измислил всичко това, тъй като Саманта, жена му, прилича на романтична героиня от любовен роман.

— Романтична героиня?

— Да. Единственото, което иска в живота, е да се грижи за Майк и непрекъснато увеличаващия се брой деца.

— Личи си, че не сте чели такива романи. Днешните героини искат кариера, независимост и…

— Съпруг и деца.

— Може би. Станете — нареди му тя и започна да разкопчава панталоните му. Беше събличала толкова много пациенти, че въобще не й правеше впечатление.

— Колко пъти си чела за някой мъж, който казва: „Искам да спя с теб, но не желая да се женя и да създавам семейство?“ — попита той.

— Разбирам, значи такива трябва да бъдат мъжете.

— А може би да не искаш да се жениш и да имаш деца е нещо грешно?

Тя се усмихна хладно и рече:

— Никога не съм срещала мъж като вас, ала ще рискувам: мисля, че не сте женен, никога не сте искали да бъдете, никога няма да бъдете. Нямате деца, а ако имахте, щяхте да ги посещавате с разрешението на съда.

Беше останал само по шорти и тениска. Тялото му бе в превъзходна форма, ала тя не изпитваше нищо към него. Отнасяше се с него като към статуя.

— Какво те кара да си мислиш, че нямам жена? Можех да се оженя няколко пъти. — Ранди бе събудила любопитството му.

— Сигурна съм, че сте имали подобни случаи, ала единствената причина, поради която някоя жена ще се омъжи за вас, са парите ви.

— Моля?

Може би бе малко подло от нейна страна, ала тя искаше, да наруши леденото му спокойствие.

— Не желая да бъда груба, но вие въобще не сте мъжът-мечта.

— И за какви мъже мечтаят жените, госпожице Стоуи?

Тя се усмихна замечтано, оправи леглото му и отвърна:

— Мечтаят за мъж, който да бъде само техен, чийто свят ще бъде свързан с техния. Той може да излиза и работата да му е да решава световни проблеми, всички да си мислят, че е силен и непоколебим, ала когато се прибере вкъщи, да сложи глава в скута на жена си и да й каже, че не би постигнал нищо, ако не е тя. И най-важното, тя знае, че това е самата истина. Той се нуждае от нея.

— А, разбирам. Силен мъж, който е и слаб.

Тя въздъхна.

— Нищо не разбирате. Кажете ми, всичко ли анализирате? Всичко ли записвате в счетоводната книга? — Тя го изгледа студено. — За какво печелите вашите милиарди!

Той си легна.

— Имам много племенници и племеннички и мога да те уверя, че съм си направил завещанието. Ако нещо се случи с мен утре…

— Ако нещо се случи с вас утре, на кого ще липсвате? — попита тя. — Кой ще плаче на погребението ви?

Изведнъж Ранди се почувства ужасно изморена, отиде в своята половина и си легна. Беше по-самотна от всякога. Може би това се дължеше на желанието на Ели да отиде в колеж, или на твърдението на този мъж, че е създадена, за да ражда и да отглежда деца. Когато Ели си тръгне, ще е сама, едва ли някой мъж щеше да дойде на черен кон и да почука на вратата й… Престана да мисли и заспа.

Не знаеше колко дълго е спала, когато я събуди мъжки глас:

— Госпожице Стоуи?

Стресната, тя погледна Франк Тагърт, който бе застанал над нея по бельо, с гипсирана ръка и я гледаше с черните си и сериозни очи. Само слабият огън от камината осветяваше стаята.

Обзалагаше се, че изглежда точно така, когато сключва сделките си за милион долари, и се чудеше какво ли ще иска от нея.

— Да?

— Имам предложение за теб. Нещо като обединение.

Той се изправи, а тя отново се излегна, без да се замисля, че ефирното й облекло позволява да се види всяка извивка на тялото й. Ала като че ли Франк не забелязваше това.

— Обикновено — започна той — такива неща не ми влияят. Семейството ми са ми го казвали и по-грубо. Но може би, когато един мъж наближи четирийсетте и…

— И един милиард — прекъсна го тя.

— Да, ами, идва време, когато започва да мисли за живота и смъртта си.

— Мидас — рече тя и се сети за приказката, в която някакъв мъж превърнал всичко, включително и любимия си син, в злато.

— Да кажем нещо подобно. — Той се поколеба и за пръв път забеляза пищните й гърди. — Независимо какво си мислят другите и аз съм човешко същество.

При тези думи Ранди издърпа одеялото и се зави до врата. Тя не си падаше по флиртовете за една нощ. Всъщност не би чела и любовни романи, в които героините си имат много любовници.

— Господин Тагърт… — започна тя.

Ала той вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Въобще не се притеснявай от мен. Не съм изнасилвач.

Тя пусна завивките. Не се възприемаше като жена, която побърква мъжете от страст и те не могат да се контролират.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Опитвам се да те помоля да се омъжиш за мен.