Клопка за двама

ДЕВЕТА ГЛАВА

Докато ловеше риба с Джулиан, Ранди си помисли, че днес е най-прекрасният ден от живота й. Всичко, което правеше и казваше той, бе забавно. Той флиртуваше с нея, шегуваше се, прегръщаше я, за да й покаже как слага стръвта на въдицата. Караше я да се кикоти и да се държи като тинейджърка.

През цялото време Ранди поглеждаше скришом към Франк, който седеше сам и мълчаливо ловеше риба. Вероятно ръката го болеше, ала той не издаваше болката си.

— Интересуваш ли се от него? — попита Джулиан, когато я видя да го наблюдава.

Франк седеше на разстояние от тях.

— Разбира се, че не. Не се интересувам от мъжете заради парите.

— О, разбирам. И какво искаш от един мъж? — Той се престори, че я гледа похотливо.

— Голяма любов. Истинска любов. Искам да му вярвам. Да съм сигурна в него. — Тя се усмихна. — И голяма къща сред овощна градина.

— Не се заблуждавай, Франк е най-лоялният мъж, когото познавам. Веднъж да те вземе под крилото си, той винаги ще те защитава.

Тя отново погледна Франк. Той бе висок и широкоплещест, тъмните му очи бяха интригуващи, но… Но беше толкова странен, първо й предлагаше женитба, на следващия ден дори не я поглеждаше.

— Да се обзаложа ли какво си мислиш? — попита Джулиан.

— Само си мислех, че той дори не ме забелязва.

При тези думи Джулиан се засмя.

— Франк мрази риболова. Единствената причина да дойде тук бе да се увери, че няма да те докосвам.

Тя примигна.

— Но той лови риба. Сигурно му харесва.

— На Франк му върви във всичко освен с жените.

Ранди се загледа в красивия пейзаж, после взе термоса с горещо кафе и отиде при франк.

— Забавлявате ли се? — попита го, докато той отпиваше от чашата си.

— Невероятно много. А ти?

Ранди забеляза как играе един нерв на слепоочието му.

— Прекарвам си чудесно. Джулиан с прекрасен човек. Забавен, щастлив, разсмива ме. Една жена може да се влюби много лесно в него. — Ранди го гледаше съсредоточено, ала той не трепна. Въпреки че се държеше хладно, тя бе привлечена от него. „Кажи нещо, направи нещо, как да се държа, вчера ми предлагаш женитба, днес… — помисли си тя. — Целуни ме.“

Ала Франк не направи нищо, само й подаде празната чаша и погледна към водата.

— Джулиан е чудесен мъж. И много добър служител.

— Със страхотния си външен вид, чар и талант сигурно има много приятелки. — Знаеше, че прекалява, ала искаше той да реагира по някакъв начин — да покаже чувствата си, ако въобще имаше такива.

— Не знам нищо за личния му живот — рече той и й обърна гръб.

Ранди се приближи до него.

— А вие? Много ли жени има във вашия живот? На всички ли правите предложение за брак?

— Не, само на една — отвърна той тихо.

Ранди нямаше да се разсърди, ако той я бе зашлевил! Тя се държеше грубо и не се интересуваше от чувствата на другите. Сложи ръка на рамото му.

— Господин Тагърт, аз…

Тя не можа да довърши думите си, защото той се обърна към нея, а очите му хвърляха искри.

— Какво? Искаше да ми се подиграеш?

— Не е вярно.

— Тогава какво? Какво искаш от мен?

— Аз… аз не знам.

Той рязко се извърна от нея и й нареди:

— Уведоми ме, като разбереш.

Объркана и засрамена, Ранди се обърна и тръгна по пътеката за хижата. Когато Джулиан се опита да я спре, тя му извика, че иска да бъде сама, така че той се върна при Франк, който се преструваше, че лови риба, ала не беше сложил стръв на въдицата.

Джулиан познаваше шефа си — знаеше кога е гладен, както бе сега — така че мълчаливо запали огън. Може би храната на Ранди би могла да стопли малко леда на Франк.

Час по-късно двамата седяха до огъня. През всичките тези години, през които Джулиан бе работил за Франк, приятелството им се градеше на бизнеса, ала сега Джулиан усещаше, че нещата се променят.

Той си пое въздух.

— Каза ли на Ранди, че си влюбен в нея?

Франк не отговори.

— Можеш да заблуждаваш целия свят, ако искаш, но не и мен. Кога разбра, че я обичаш?

Франк се поколеба и отговори:

— Когато видях, че тя не ме харесва.

— Франк, много хора не те харесват.

Той се усмихна и заяви:

— Но те не ме харесват заради това, за което се боря, заради това, че имам купища пари. Не мразят мен самия.

Джулиан хвърли шишарка в огъня.

— Не се заблуждавай, Франк, те не харесват самия теб. Фризерите са по-топли от сърцето ти.

Шефът му се усмихна.

— Жените не смятат така.

— Вярно е. Жените се преструват на какви ли не, когато те срещнат за пръв път. Винаги съм се чудил защо.

— Пари, власт, освен това имам отлична техника в леглото.

— В училище ли я усвои?

— Разбира се. Как иначе един… — Той замълча, усети, че говори прекалено много.

— Ранди с различна, нали? — Джулиан чакаше отговора на Франк. Щеше ли да отговори на толкова личен въпрос?

— Тя е всичко, което аз не съм. Тя се държи топло, когато аз се държа студено. Тя обича с лекота, аз не мога. Ако Миранда обича някой мъж, тя ще го обича безрезервно, със или без пари. Ще го обича вечно. Аз се нуждая от тази… тази сигурност. Жените се променят толкова бързо. Днес те обича, ала ако забравиш рождения й ден, те зарязва, без да й мигне окото.

Ранди не би желала съпругът й да забрави рождения й ден.

— Ако забравя да й го честитя на деня, ще я заведа в Париж след седмица и тя ще ми прости.

— Да, ще ти прости. Но, Франк, как може жена като нея да се впише в живота ти? Доколкото си спомням, последната, към която имаше интерес, бе изучавала китайска поезия и говореше четири езика.

— Тя бе досадна — презрително изрече той. — Джулиан, нещо се случи с мен през последните две години. Нещо в мен се преобърна. Знам, че много хора мислят, че аз нямам сърце, но грешат. Може би едва сега открих, че имам. Много хора ме питат за какво изкарвам толкова много пари, а аз никога не им отговарям. Мисля, че заради предизвикателството, заради самата цел. Ти най-добре от всички знаеш, че аз никога не съм искал да си купя нещо. Никога не съм мечтал за яхта за сто хиляди долара. Исках само…

— Да печелиш — прекъсна го Джулиан с горчивина. Може би завиждаше, ала понякога му призляваше, когато видеше, че Франк печели.

— Да, може би е така.

— Какво се случи преди две години?

— Срещнах дете. Момче на име Ели и сякаш погледнах в собствените си очи. То беше толкова амбициозно. — Франк се подсмихна. — Крадеше фирмени пликове и бланки и изпращаше писма на хората.

— Незаконно.

— Да, но го правеше с цел да помогне на хората. Погледнах го и си помислих, че искам да имам син като него. Тогава за пръв път пожелах да имам свое дете.

— Манията на Тагърт — рече Джулиан. — Най-накрая те победиха.

Франк се усмихна.

— А, да, плодовитото ми семейство. Като че ли са родени, за да се размножават.

— Не и ти, нали? Или поне не досега. Не и преди да срещнеш Ранди.

— Да, Ранди. Тя е истинска жена. Искам майката на децата ми да не бъде нищо друго освен тяхна майка.

— И твоя съпруга, предполагам.

— Да, аз… — Той си пое въздух. — Когато ми се случи това — той кимна към ръката си, — имах малко време да помисля и да си спомня. Ако си бях счупил врата, милиардите нямаше да ми трябват. И на тях няма да им липсвам, те няма да плачат от мъка на гроба ми. А най-лошото бе, че когато излязох от болницата, нямаше нито една жена, нежна и сладка жена, в чийто скут да поплача.

При тези думи Джулиан вдигна вежда от изумление.

— Можех да си поплача онзи ден. Представяш ли си какво искаше да знае дамата с китайската поезия? Тя ме попита дали счупването на ръката е било вълнуващо преживяване? Дали болката ми е предизвикала сексуално желание?

— Кажи й — разпалено го посъветва Джулиан. — Трябва да кажеш на Ранди какво чувстваш.

— Какво да й кажа? Че през целия си живот съм търсил жена като нея, някое нежно, сладко и любящо същество, което ще яхне кон и ще отиде в горите, за да лекува болен мъж? Доколкото я познавам, мисля, че тя не е задавала въпроси. Казали са й, че се нуждаят от нея, и тя е тръгнала. За смешно малко пари.

— Тогава й кажи, че имаш нужда от нея.

— Тя никога няма да ми повярва. За какво ми е нужна? Имам готвачи. Сексът е най-лесното, което мога да получа, тогава за какво ми е необходима?

— Франк, не се учудвам, че жените те мразят.

— Жените ме мразят, защото не искам да се женя за тях и да вземат от състоянието ми.

— Ти нямаш сърце.

За известно време двамата мълчаха, после Джулиан продължи:

— Ако не й кажеш, ще я загубиш.

— Джулиан, нали знаеш как правя пари? Печеля пари, защото не ми пука. Не ми пука дали ще загубя или ще спечеля. Не можеш да бъдеш безмилостен, ако ти пука.

— Значи искаш да ми кажеш, че желаеш Ранди толкова много и затова ще пробваш да я спечелиш?

Франк погледна Джулиан.

— Аз опитах и загубих. Не мога да живея повече.

— Толкова ли силна е любовта ти?

Франк отново надяна маската си.

— Не знам защо се интересувам толкова много от нея… но е така.

— И няма да се опиташ да я спечелиш?

— Точно така — отвърна той, загледан в огъня.

Джулиан се поколеба и рече:

— Въпреки това, което каза, някои жени наистина са били загрижени за теб. За теб, не за парите ти. Но ти ги изпусна. Може би, когато започнеш да уважаваш чувствата им, ще намериш покой. Не знам причината, но едва сега разбирам, че всъщност аз трябваше да ги изслушвам, да ги успокоявам, да понасям гнева им, щом ги зарежеш. Ранди не е от жените, които са имали много любовници. Тя е обикновена жена от средната класа и те харесва. Може да не го е казала, ала се познава по погледа й. Днес направих всичко възможно, за да привлека вниманието й, ала тя се интересуваше единствено от теб. Ако дадеш поне малко от себе си, тя ще те обикне. — Той погледна Франк. — Не искам да обяснявам на Ранди какъв си, не желая да пресушавам сълзите й с изумруди. — Той направи пауза. — Всъщност не искам вече да се занимавам с такива работи.

Джулиан бе дал достатъчно време на Франк да отговори, ала той мълчеше. Помощникът му се изправи и заяви:

— Франк, работих с теб десет години, възхищавах ти се, уважавах те, на моменти ти завиждах. Ала в този момент не изпитвам нищо друго към теб освен съжаление. — Тръгна, ала се спря. — Знаеш ли, писна ми да се правя, че не ми пука. Писна ми да продавам и да купувам, а да нямам личен живот. Този уикенд имах среща с очарователна жена, после ти ми се обади и ми нареди да ти донеса документите. Не ме попита; просто ми нареди. Така че аз оставих съобщение на секретаря й и дойдох. Съмнявам се, че тя ще ми проговори някога.

— Плащам ти достатъчно, за да вършиш каквото искам.

— Да, така е. Плащаше ми толкова добре, че вече не се налага да работя. Мога да си почина и да се отдам на това, за което не съм имал време. — Той се усмихна. — И смятам да направя точно това. Молбата за напускане ще бъде на бюрото ти в понеделник.

За миг Джулиан се поколеба, чакаше Франк да го повика, ала той не го направи, затова продължи по пътеката.