Клубът на мъртвите

15

Каква уютна вечер се очертаваше само — почитаемата аз и четирима вампири, след като Бил и Ерик пристигнаха поотделно, но почти едновременно. Само аз и моите приятелчета на другарско събиране вкъщи.

Бил настоя да сплете косата ми — колкото да се изтъкне, че познава и къщата ми, и навиците ми — и наперено влезе в банята, за да донесе кутията ми е финтифлюшки за коса. После ме настани на отоманката пред себе си и започна да ме реше. Тази процедура винаги ми е действала много успокояващо. Веднага се потопих в спомените си за една друга наша вечер, с подобно начало и великолепен финал. Не се и съмнявах, че Бил правеше всичко възможно да измъкне от миналото точно тези спомени.

Ерик наблюдаваше това е вид на човек, който си води записки, а Пам се подсмихваше подигравателно. Изобщо не можех да проумея защо всички те трябваше да са тук по едно и също време и не си ли бяха омръзнали до болка — както и аз на тях, — та не си тръгваха. След няколко минути, прекарани сред тази прилично голяма навалица, вече копнеех да остана отново сама. Как съм могла изобщо да си помисля, че съм самотна?

Буба си тръгна сравнително бързо, нетърпелив да отиде на лов. Не исках да знам подробности. Когато излезе, вече спокойно можех да разкажа на другите вампири цялата история за Джери Фалкън.

Ерик не изглеждаше особено разтревожен, че инструкциите му към Буба са довели до смъртта на Джери Фалкън, а аз отдавна бях признала пред себе си, че не мога да пророня и една сълза за него. Ако трябваше да избирам между него и мен, избирах себе си с чиста съвест. Бил прояви безразличие към съдбата на Джери, а Пам намираше историята за много забавна.

— Да те последва до Джаксън, когато инструкциите са били дадени само за тук и само за една нощ… и да продължи да ги изпълнява докрай, независимо от обстоятелствата! Не е много вампирско, признавам, но Буба определено е добър войник, не може да му се отрече!

— Щеше да е още по-добре, ако беше казал на Суки какво е направил и защо — отбеляза Ерик.

— Ами… да, можеше да остави бележка — саркастично добавих аз. — Или някакъв знак, какъвто и да било. А не да отворя гардероба и насреща ми да се оцъкли труп.

Пам щеше да се задави от смях. Явно умеех да провокирам чувството й за хумор. Браво на мен!

— Просто си представям изражението на лицето ти — кискаше се тя. — И двамата с върколака е трябвало да се отървете от тялото! Ще падна от смях!

— Жалко, че не знаех всичко това днес, когато Алсид беше тук — лежах със затворени очи и се наслаждавах на блаженството от съприкосновението на гребена с косите ми. Изведнъж се възцари мълчание — балсам за ушите ми. Най-после и аз да изпитам някакво удоволствие.

— Алсид Ерво е идвал тук? — попита Ерик.

— Да, донесе багажа ми. Видя как съм пребита и остана известно време, за да ми помогне с някои дреболии.

Когато отворих очи — защото Бил вече не ме решеше, — срещнах погледа на Пам. Тя ми намигна. Аз й се усмихнах.

— Разопаковах ти багажа, Суки — любезно каза тя. — Откъде си се сдобила с онази кадифена наметка?

Стиснах устни. Хм.

— Ами… шалът, който си носех, пострада първата вечер в клуба на… в „Жозефина“. Алсид бе така добър да ми купи нов. Получих го като изненадващ коледен подарък… Алсид каза, че се е почувствал виновен — изобщо не си спомнях кога съм го взела от предната седалка на колата и съм го качила в апартамента. Но бях много доволна от постъпката си.

— Има великолепен вкус като за върколак — призна Пам. — Ако взема назаем червената ти рокля, ще ми дадеш ли и шала?

Не знаех, че двете е Пам вече си разменяхме дрехи. Тази палавница определено кроеше нещо.

— Разбира се — отвърнах.

Малко след това Пам обяви, че си тръгва.

— Мисля да се прибера тичешком през гората — каза тя. — Изведнъж ме обзе желание да почувствам нощта.

— Ще тичаш чак до Шривпорт? — зяпнах насреща й аз.

— Няма да ми е за пръв път — усмихна се тя. — О, за малко да забравя… Бил, кралицата се обади тази вечер във „Вамптазия“, за да попита защо закъсняваш с нейната задачка. Каза, че у вас никой не отговарял няколко нощи подред.

Бил отново започна да реше косата ми.

— Ще й се обадя по-късно — каза той. — Като се прибера вкъщи. Ще се зарадва да чуе, че съм готов със задачката.

— Ти едва не загуби всичко! — внезапно избухна Ерик и стресна всички ни.

Пам стрелна поглед от Ерик към Бил и се изниза през вратата. Това малко ме изплаши.

— Да, наясно съм — гласът на Бил, обикновено спокоен и приятен, сега звучеше ледено.

Ерик, от друга страна, едва се побираше в кожата си.

— Постъпи като пълен глупак… как можа да се хванеш отново с онова изчадие Лорена?

— Ехо, момчета — намесих се аз. — Тук съм, нали не сте забравили?

И двамата ме изгледаха кръвнишки. Явно възнамеряваха да доведат спора си до край и аз реших да не им преча. Все още не бях благодарила на Ерик, че ме докара до Бон Темпс; щях да го направя, но може би не точно тази вечер.

— Така — казах. — Надявах се да избегнем това, но… Бил, анулирам поканата ти за влизане в къщата ми — Бил тръгна на заден ход към вратата с безпомощно изражение на лицето, стиснал в ръка четката ми за коса. Ерик му се ухили победоносно. — Ерик — казах и усмивката му помръкна — Анулирам поканата ти за влизане в къщата ми — той тръгна назад, прекрачи прага и слезе от верандата. Вратата хлопна след (а може би пред?) тях.

Седнах на отоманката и изпитах неописуемо облекчение от внезапно настъпилата тишина. И изведнъж осъзнах, че компютърната програма, за която кралицата на Луизиана даваше мило и драго, същата компютърна програма, заради която загинаха мнозина и която разруши връзката ми с Бил, беше в моята къща… където нито Ерик, нито Бил, нито дори кралицата можеха да влязат без мое позволение. Не се бях смяла така от седмици.