Ключът

Исторически бележки

От февруари 1692 г. до май 1693 г. в колония Масачузетс са били обвинени, намерени за виновни и осъдени на смърт за вещерство двайсет души, четиринайсет от които жени. Прословутите съдебни процеси срещу вещиците от Салем са оставили неизличим белег в историята, но те са само финалният истеричен спазъм на големия лов на вещици, който вече преминал през цяла Европа. Там гоненията продължили почти три века и отнели живота на повече от шейсет хиляди „вещици“, които били горени на клада, бесени и давени.

Цялото това кръвопролитие започнало внезапно през петнайсети век и може да се припише на излизането на една книга — наръчник на ловци на вещици, озаглавен Malleus Maleficarum (което може да се преведе като „Чук за вещици“). Тя била издадена от немския католически духовник Хайнрих Крамер през 1487 г. и получила одобрението както на университета в Кьолн, така и на главата на Римокатолическата църква папа Инокентий VIII. Благодарение на нововъведената печатна преса копия на книгата бързо залели цяла Европа и достигнали до Америка. С времето тя се превърнала в своеобразна „библия“ за инквизитори и гонители за идентифициране, изтезаване и екзекутиране на магьосници, най-вече жени. Мнозина учени я сочат като една от най-кървавите книги в историята наравно с „Моята борба“.

Преди публикуването на наръчника отношенията между вещиците и християнството не са били така праволинейни, както изглеждат на пръв поглед. Първоначално вещиците не са били обявявани толкова категорично за зло. В Стария завет цар Саул се обръща към магьосницата от Ендор (Аендор) да призове духа на покойния пророк Самуил, а през Средновековието вещиците често са били образовани лечители, използващи целебни билки според древни традиции. Дори по време на кървавата Испанска инквизиция най-преследвани и измъчвани били не вещиците, а еретиците.

Друго доказателство за това размиване на границата между магьосничество и католицизъм е култът към св. Колумба, процъфтявал през Средните векове в Испания и най-вече в северната област Галисия, смятана за бастион на вещиците. Според легендата Колумба била вещица от девети век, която срещнала духа на Христос на пътя. Той й казал, че тя няма да влезе в рая, ако не приеме християнството, и тя се покръстила — но си останала вещица. Накрая станала мъченица и била обезглавена заради вярата си и била известна като „светица покровителка на вещиците“. И до днешен ден тя изпълнява тази роля и се застъпва за добрите вещици, като в същото време се бори срещу онези, които покваряват това изкуство за зли цели.

И сега може би времето е подходящо да запалим свещ на св. Колумба, защото ни предстои да навлезем в една нова епоха на вещерство.