Книга за Балтиморови

ЕПИЛОГ Четвъртък, 22 ноември 2012 година Денят на благодарността

Тук идва краят на моята книга — в Деня на благодарността през 2012 година, в Монтклеър, пред дома на моите родители. Паркирах колата на алеята. Двамата с Александра слязохме и тръгнахме към къщата. За пръв път след смъртта на моите братовчеди празнувах Деня на благодарността.

Спрях за момент пред вратата. Преди да позвъня, извадих от джоба си снимката, на която бяхме аз, Хилел, Уди и Александра в „Оук Парк“ през 1995 година. Загледах се в нея.

Александра натисна звънеца. Отвори мама. Когато ме видя, лицето ѝ грейна.

— О, Марки! Питах се дали наистина ще дойдеш!

После отвори безмълвно уста, сякаш не вярваше на очите си.

— Здравейте, госпожо Голдман. Честит Ден на благодарността! — поздрави Александра.

— Честит и на вас, деца! Толкова е хубаво, че отново сте заедно.

Майка ми ни прегърна и дълго ни притиска до гърдите си. Почувствах сълзите ѝ върху лицето си.

Влязохме вътре.

Патрик Невил вече беше тук. Поздравих го сърдечно и оставих върху масата пакет подвързани листове.

— Какво е това? — запита мама.

— „Книгата за Балтиморови“.

Една година след смъртта на чичо Соул бях изпълнил даденото обещание. Бях разказал историята на Балтиморови и така ги бях събрал отново.

Предишната вечер бях сложил последната точка на моя роман.

Защо пиша ли? Защото книгите са по-силни от живота. Те са най-прекрасният реванш. Те са свидетелство за непреодолимата стена на нашия дух, за непревземаемата крепост на нашата памет. А когато не пиша, веднъж годишно отивам до Балтимор, спирам за малко в квартала „Оук Парк“, после се отправям към гробището „Форест Лейн“, за да се срещна с тях. Поставям по едно камъче на техните гробове, като продължавам да градя паметта им, и се вглъбявам в себе си. Припомням си кой съм, откъде идвам и накъде отивам. Покланям се пред тях, полагам длан върху имената им, издълбани в камъка, и ги докосвам с устни. После притварям очи и усещам как те живеят в мен.

Чичо Соул, да бъде благословена паметта ти. Всичко е забравено.

Лельо Анита, да бъде благословена паметта ти. Всичко е изцелено.

Братовчеде Хилел, да бъде благословена паметта ти. Всичко е простено.

Братовчеде Уди, да бъде благословена паметта ти. Всичко е изкупено.

Те си отидоха, но аз чувствам, че все още са тук. Вече зная, че все още пребивават на мястото, наречено Балтимор, рая на праведните, или може би просто в моята памет. Без значение. Зная, че някъде там те ме очакват.

Ето, чичо Соул, любими мой чичо. Полагам пред теб книгата, която ти бях обещал.

Всичко е изкупено.