Книгата на живота

13.

Когато телефонът иззвъня, навън беше пълен мрак. Изтръгнах се от съня и се пресегнах към другата страна на леглото да събудя Матю. Нямаше го.

Претърколих се и вдигнах мобилния от нощната масичка. На екрана беше изписано името Мириам, както и часът. Три сутринта в понеделник. Сърцето ми се разтуптя тревожно. Само спешен случай би я накарал да позвъни в такъв час.

— Мириам? — казах, след като натиснах копчето за свързване.

— Къде е той? — Гласът на Мириам трепереше. — Трябва да говоря с Матю.

— Ще го намеря. Сигурно е долу или е излязъл на лов. — Отметнах завивките. — Станало ли е нещо?

— Да — рязко потвърди Мириам и заговори на друг език, който не разбирах. Ритъмът обаче не можеше да се сбърка. Мириам Шепард се молеше.

Матю нахлу в стаята, следван от Фернандо.

— Ето го и Матю. — Включих спикърфона и му подадох апарата. Нямаше да проведе този разговор на четири очи.

— Какво има, Мириам? — попита Матю.

— Намерих бележка. В пощенската кутия. С уебадрес на нея. — Чу се ругатня, задавено хлипане и Мириам продължи да се моли.

— Кажи ми адреса, Мириам — спокойно рече Матю.

— Той е, Матю. Бенджамин — прошепна тя. — И на плика нямаше печат. Явно още е тук. В Оксфорд.

Скочих от леглото, треперейки в мрака преди зазоряване.

— Прати ми адреса — повтори Матю.

В коридора се появи светлина.

— Какво става? — Крис застана до Фернандо на прага, като търкаше сънените си очи.

— Обажда се колега на Матю от Оксфорд, Мириам Шепард. Нещо е станало в лабораторията — обясних му.

— О. — Крис се прозя. Тръсна глава, за да се разсъни, и се намръщи. — Да не е онази Мириам Шепард, която написа класическата статия как инбридингът при животните в зоопарка води до загуба на хетерозиготността?

Бях прекарала много време сред учени, но това рядко ми помагаше да разбера какво точно казват.

— Същата — промърмори Матю.

— Мислех си, че е мъртва — рече Крис.

— Не съвсем — обади се Мириам с пронизителното си сопрано. — С кого говоря?

— Крис... Кристофър Робъртс. От университета в Йейл — запелтечи той. Звучеше като докторант, който се представя на първата си конференция.

— О. Последната ви статия в „Сайънс“ ми хареса. Изследователският ви модел е впечатляващ, макар че заключенията са напълно погрешни. — Мириам звучеше повече като себе си, когато критикуваше колега. Матю също забеляза положителната промяна.

— Накарай я да продължи да говори — прошепна Матю на Крис и даде тиха команда на Фернандо.

— Това Мириам ли е? — попита Сара, докато пъхаше ръцете си в ръкавите на халата си. — Вампирите нямат ли си часовници? Три сутринта е!

— Какво им е на заключенията ми? — недоволно попита Крис.

Фернандо се върна и подаде на Матю лаптопа му. Вече беше включен и сиянието на монитора освети стаята. Сара се пресегна и завъртя ключа, прогонвайки останалата тъмнина. Въпреки това усещах как сенките притискат къщата.

Матю седна на края на леглото с лаптопа на коляно. Фернандо му подхвърли друг мобилен телефон и Матю го включи към компютъра.

— Видя ли съобщението на Бенджамин? — Мириам говореше по-спокойно отпреди, но страхът в гласа й бе все така силен.

— В момента го отварям.

— Не използвай интернет връзката на Сара! — Вълнението й бе осезаемо. — Той следи трафика на сайта. Може да разбере къде сте по айпи адреса.

— Всичко е наред — успокои я Матю. — Използвам телефона на Фернандо. А компютърджиите на Болдуин се погрижиха никой да не може да проследи местоположението ми по него.

Сега разбрах защо Болдуин ни беше осигурил нови мобилни телефони, преди да напуснем Сет-Тур, бе променил всичките ни тарифни планове и беше прекратил договора с интернет доставчика на Сара.

На екрана се появи празна стая. Беше облицована с бели плочки и напълно празна с изключение на стар умивалник с външни тръби и маса за аутопсии. На пода имаше канал. Датата и часът бяха изписани в долния ляв ъгъл, секундите пълзяха напред.

— Какво е онова там? — Крис посочи купчина парцали на пода. Тя се размърда.

— Жена — каза Мириам. — Лежи там, откакто влязох в сайта преди десет минути.

Веднага след като чух думите й, успях да различа тънките ръце и крака, извивката на гърдите и корема. Парцалите отгоре й не бяха достатъчни да я предпазят от студа. Жената потръпна и изскимтя.

— А Бенджамин? — попита Матю, без да сваля поглед от екрана.

— Пресече стаята и й каза нещо. После погледна право към камерата. И се усмихна.

— Каза ли още нещо? — продължи с въпросите Матю.

— Да. „Здрасти, Мириам.“

Крис се наведе над рамото на съпруга ми и докосна тракпада на компютъра. Образът се увеличи.

— По пода има кръв. И тя е окована с вериги за стената. — Крис впери поглед в мен. — Кой е Бенджамин?

— Синът ми. — Матю го стрелна с поглед и отново насочи вниманието си към екрана.

Крис скръсти ръце на гърдите си и се загледа с немигащи очи в образа.

От тонколоните на компютъра зазвуча тиха музика. Жената се сви до стената с широко отворени очи.

— Не — изстена тя. — Не отново. Моля ви. Не. — Гледаше право в камерата. — Помогнете.

По ръцете ми проблеснаха цветове и възлите на китките ми пламнаха. Усетих тръпки — глухи, но нямаше как да ги сбъркам.

— Тя е вещица. Тази жена е вещица. — Докоснах екрана. Когато отдръпнах пръста си, към него бе закрепена тънка зелена нишка.

Нишката се скъса.

— Тя може ли да ни чува? — попитах Матю.

— Не — мрачно отвърна той. — Не ми се вярва. Бенджамин иска аз да го слушам.

— Не говори c гостите. — Синът на Матю не се виждаше никакъв, но познах студения глас. Жената моментално се сви и обгърна тялото си с ръце.

Бенджамин приближи камерата, докато лицето му изпълни екрана. Жената още се виждаше зад рамото му. Беше се постарал с постановката.

— Имаме си още един посетител. Матю, разбира се. Колко хитро, че си маскирал местоположението си. Скъпата Мириам също е все още с нас, доколкото виждам.

Бенджамин отново се усмихна. Нищо чудно, че Мириам беше потресена. Гледката бе ужасяваща — извити устни и мъртви очи, които помнех от Прага. Дори след повече от четири столетия Бенджамин приличаше на мъжа, когото рави Льов наричаше хер Фукс.

— Харесва ли ви лабораторията ми? — Той разпери ръце, показвайки стаята. — Не е оборудвана така добре като твоята, Матю, но аз не се нуждая от много. Опитът наистина е най-добрият учител. Достатъчен ми е единствено отзивчив опитен образец. А топлокръвните разкриват далеч повече от животните.

— Господи — промърмори Матю.

— Надявах се, че при следващия ни разговор ще обсъждаме последния ми успешен експеримент. Нещата обаче не се развиха точно по плана. — Бенджамин завъртя глава и гласът му стана заплашителен. — Нали?

Музиката зазвуча по-силно и жената на пода изстена и се помъчи да запуши ушите си.

— А преди обичаше Бах — с подигравателно тъжен тон подхвърли Бенджамин. — Особено „Страсти по Матея“. Гледам да ги пускам всеки път, когато я вземам. И сега кучката става необяснимо тревожна всеки път, когато чуе първите звуци. — Той затананика мелодията.

— Дали има предвид онова, което си мисля? — с безпокойство попита Сара.

— Бенджамин изнасилва многократно онази жена — каза Фернандо с едва сдържана ярост. За първи път виждах вампира зад безгрижната му фасада.

— Защо? — попита Крис.

Преди някой да успее да отговори, Бенджамин продължи:

— Веднага щом покаже признаци на забременяване, музиката спира. Това е наградата й, че си е свършила работата и ми е доставила удоволствие. Само че понякога природата има други идеи.

Веднага проумях значението на думите му. Подобно на йерусалимската от миналото, тази вещица трябваше да е тъкачка. Закрих уста с длан, когато жлъчта се надигна в гърлото ми.

Блясъкът в очите на Бенджамин се засили. Той нагласи камерата и увеличи образа на кървавите петна по краката на жената и по пода.

— За съжаление, вещицата пометна. — Гласът му беше безстрастен като на учен, докладващ резултатите от изследванията си. — Беше в четвъртия месец, най-дългият период, през който успя да задържи плода. Засега. Синът ми я оплоди миналия декември, но тогава тя пометна на осмата седмица.

Ние с Матю също бяхме заченали първото си дете през декември. Бях пометнала рано, горе-долу по същото време като вещицата на Бенджамин. Разтреперих се заради тази нова връзка между мен и жената на пода. Матю ме прегърна през кръста, за да ме успокои.

— Бях толкова сигурен, че способността ми да зачена дете е свързана с кръвожадността, която ми даде — дар, който споделих с много от собствените си деца. След като вещицата пометна първия път, аз и синовете ми се опитахме да оплодим демони и човеци, но без успех. Стигнах до заключението, че трябва да има някакъв специален репродуктивен афинитет между вампири с кръвожадност и вещици. Но сегашните неуспехи означават, че ще трябва да преразгледам хипотезата си.

Бенджамин придърпа един висок стол към камерата и седна, без да обръща внимание на растящия ужас на жената зад него. Бах продължаваше да звучи на заден план.

— Има и нещо друго, което трябва да взема предвид в разсъжденията си — твоя брак. Новата ти жена успя ли да замести Елинор в чувствата ти? Лудата Жулиет? Горката Селия? Онази пленителна вещица, която срещнах в Прага? — Бенджамин щракна с пръсти, сякаш се мъчеше да си спомни нещо. — Как беше името й? Даяна?

Фернандо изсъска. Кожата на Крис настръхна. Той погледна Фернандо и се отдръпна.

— Разбрах, че новата ти жена също е вещица. Защо никога не споделяш идеите си с мен? Трябва да знаеш, че бих те разбрал. — Бенджамин се наведе напред, сякаш имаше да каже нещо поверително. — В края на краищата, и двамата сме задвижвани от едни и същи мотиви — стремеж към власт, неутолима жажда за кръв, желание за отмъщение.

Музиката достигна кресчендо и жената започна да се люлее напред-назад в опит да се успокои.

— Няма как да не се запитам откога си знаел за силата в кръвта ни. Вещиците със сигурност знаят. Каква ли друга тайна може да съдържа Книгата на живота? — Бенджамин замълча, сякаш очакваше отговор. — Няма да ми кажеш, а? Е, добре тогава. Нямам друг избор, освен да продължа със собствения си експеримент. Не се безпокой. Рано или късно ще разбера как да забременя тази вещица. Или ще я убия, докато се опитвам. После ще потърся нова вещица. Може би твоята ще свърши работа.

Бенджамин се усмихна. Отдръпнах се от Матю, тъй като не исках да усети страха ми. Но изражението му ми каза, че знае какво изпитвам.

— Чао засега. — Бенджамин махна жизнерадостно. — Понякога позволявам да ме гледат как работя, но днес не съм в настроение за публика. Ще се погрижа да те уведомя, ако се случи нещо интересно. Междувременно няма да е зле да помислиш дали да не споделиш онова, което знаеш. Така можеш да ми спестиш усилията да питам жена ти.

С тези думи Бенджамин изключи образа и звука. Екранът почерня, единствено часовникът отброяваше времето в ъгъла.

— Какво ще правим? — попита Мириам.

— Ще спасим онази жена — каза Матю. Яростта му беше очевидна. — Като за начало.

— Бенджамин иска да се втурнеш презглава и да се разкриеш — предупреди го Фернандо. — Атаката ти трябва да бъде добре планирана и изпълнена безупречно.

— Фернандо е прав — подкрепи го Мириам. — Не бива да атакуваш Бенджамин, преди да си сигурен, че можеш да го унищожиш. Иначе излагаш Даяна на риск.

— Онази вещица няма да издържи още много! — възкликна Матю.

— Ако прибързаш и не успееш да поставиш Бенджамин на колене, той просто ще вземе друга и кошмарът ще продължи за поредното невинно създание — каза Фернандо и постави ръка върху ръката на Матю.

— Прав си. — Матю откъсна поглед от екрана. — Можеш ли да предупредиш Амира, Мириам? Тя трябва да знае, че Бенджамин вече държи една вещица и най-вероятно ще отвлече още някоя.

— Амира не е тъкачка. Не би могла да зачене от Бенджамин — отбелязах аз.

— Не мисля, че Бенджамин знае за тъкачите. Засега. — Матю потърка челюстта си.

— Какво е тъкач? — попитаха едновременно Мириам и Крис. Отворих уста да отговоря, но Матю леко поклати глава и се спрях.

— Ще ти кажа по-късно, Мириам. Ще направиш ли каквото те помолих?

— Разбира се, Матю — съгласи се тя.

— Обади ми се по-късно да кажеш как си. — Разтревоженият поглед на Матю се спря върху мен.

— Ако трябва, задуши Даяна с вниманието си, но аз нямам нужда от бавачка. Освен това имам работа за вършене.

Мириам затвори.

Секунда по-късно Крис нанесе силен ъперкът в челюстта на Матю. После ляв къс. Матю пресрещна удара с вдигната длан.

— Вече получих един заради Даяна. — Той сключи пръсти около юмрука на Крис. — В края на краищата, жена ми събужда защитните инстинкти у хората. Но не злоупотребявай с късмета си.

Крис не помръдна. Фернандо въздъхна.

— Откажи се, Робъртс. Няма да спечелиш двубой с вампир. — Той постави ръка на рамото на Крис, готов да го дръпне назад, ако се наложи.

— Ако позволиш на онова копеле да приближи на осемдесет километра от Даяна, няма да видиш следващия изгрев, независимо дали си вампир или не. Ясен ли съм? — процеди Крис, без да откъсва поглед от съпруга ми.

— Кристално ясен — отвърна Матю. Крис дръпна ръката си и Матю отпусна юмрук.

— Никой няма да мигне вече тази нощ. Не и след това — изохка Сара. — Трябва да поговорим. Имаме нужда от много кафе. И да не си помислила за безкофеиново, Даяна. Но първо ще изляза да изпуша една цигара, пък Фернандо да казва каквото ще. — Тя тръгна енергично към изхода. — Ще се видим в кухнята — добави през рамо.

— Не излизай от сайта. Когато включи отново камерата, Бенджамин може да направи или да каже нещо, което да издаде местоположението му. — Матю подаде на Фернандо лаптопа с все още включения към него телефон. Екранът продължаваше да е черен и онзи ужасен часовник все така отброяваше изминалото време. Матю кимна към вратата и Фернандо излезе след Сара.

— Да видим дали съм разбрал правилно. Злият копелдак на Матю се е захванал с някакво домашно генетично изследване, включващо наследствено състояние, отвлечена вещица и някакви полусурови идеи за евгеника. — Крис скръсти ръце на гърдите си. Липсваха някои детайли, но в общи линии беше успял да прецени ситуацията за нула време. — Във вчерашната приказка си пропуснала някои съществени части от сюжета, Даяна.

— Тя не знаеше за научните интереси на Бенджамин. Никой от нас не знаеше. — Матю се изправи.

— Но няма как да не си знаел, че злият ти копелдак е луд като кенефен плъх. Все пак е твой син. — Крис присви очи. — Според него и двамата имате онова кръвожадно нещо. Което означава, че и двамата представлявате опасност за Даяна.

— Да, знаех, че е нестабилен. И името му е Бенджамин. — Матю предпочете да не отговаря на втората половина от забележките на Крис.

— Нестабилен? Та онзи тип е психопат. Опитва се да създаде господарска раса от вампировещици. И защо гадното... Бенджамин не е затворен на сигурно място? Така нямаше да влезе с отвличания и изнасилвания в списъка на побъркани учени наред със Симс, Вершуер, Менгеле и Стенли.

— Да идем в кухнята — предложих и ги подкарах към стълбите.

— След теб — промърмори Матю и постави длан на кръста ми. Изпълнена с облекчение от спокойствието му, започнах да слизам.

Чу се тупване и приглушена ругатня.

Крис беше прикован към вратата. Ръката на Матю стискаше трахеята му.

— Съдейки по простащините, излезли от устата ти през последните двайсет и четири часа, единственото ми заключение е, че мислиш за Даяна като за едно от момчетата. — Матю ме изгледа предупредително, когато понечих да се намеся. — Само че грешиш. Тя е моя жена. И ще бъда благодарен, ако ограничиш вулгарните си изпълнения в нейно присъствие. Ясен ли съм?

— Кристално. — Крис го изгледа с ненавист.

— Радвам се да го чуя. — Матю мигом се озова до мен и ръката му отново докосна извивката на гръбнака ми, където се бе появил огнедишащият дракон. — Внимавай със стълбите mon coeur — прошепна той.

Когато стигнахме долния етаж, аз се озърнах назад към Крис. Той изучаваше Матю, сякаш виждаше някаква нова форма на живот — което в случая си беше точно така. Сърцето ми се сви. Матю може и да беше спечелил първите няколко битки, но войната между най-добрия ми приятел и съпруга ми далеч не бе приключила.

Когато Сара дойде при нас в кухнята, косата й лъхаше на тютюн и на хмела, който пълзеше по верандата. Махнах с ръка пред носа си — цигареният дим беше едно от малкото неща, от които още ми се гадеше в толкова напреднала бременност — и направих кафе. Когато то стана, разлях димящото съдържание на кафеника в чаши за Сара, Крис и Фернандо. Двамата с Матю предпочетохме чиста вода. Крис пръв наруши тишината.

— И тъй, Матю, ти и доктор Шепард изучавате от десетилетия наред генетиката на вампирите, за да разберете кръвожадността.

— Матю е познавал Дарвин. Той изучава произхода и еволюцията на създанията повече от няколко десетилетия. — Нямах намерение да казвам на Крис колко повече, но не исках да остава в неведение за възрастта на Матю, както беше станало с мен.

— Точно така. Синът ми работеше с нас. — Матю ме погледна, за да ме накара да млъкна.

— Да. Това го видях — каза Крис и един мускул на бузата му потръпна. — Макар че аз самият едва ли бих се фукал с подобно нещо.

— Не говоря за Бенджамин. А за другия ми син, Маркъс Уитмор.

— Маркъс Уитмор. — Крис изсумтя развеселено. — Май покриваме всички бази, доколкото виждам. Ти се занимаваш с еволюционна биология и неврология, Мириам Шепард е експерт по генетика на популациите, а Маркъс Уитмор е известен с изследванията си на функционалната морфология и с усилията да развенчае фенотипната гъвкавост. Страхотен изследователски екип си събрал, Клермон.

— Голям късметлия съм — благо рече Матю.

— Чакай малко. — Крис го изгледа изумено. — Еволюционна биология. Еволюционна физиология. Генетика на популациите. Разбирането как се предава кръвожадността не е единствената цел на изследванията ви. Опитвате се да очертаете еволюционния произход. Работите върху Дървото на живота, при това не само с човешките разклонения.

— Така ли се казва дървото в огнището? — попита Сара.

— Не мисля. — Матю потупа ръката й.

— Еволюция. Проклет да съм. — Крис се отблъсна от кухненския плот. — Значи сте открили общия прародител на хората и вас? — Той махна в наша посока.

— Ако под „вас“ имаш предвид създанията като демони, вампири и вещици, не. — Матю повдигна вежди.

— Добре. Какви са основните генетични разлики, които ни отделят едни от други?

— Вампирите и вещиците имат допълнителна двойка хромозоми — обясни Матю. — А демоните само една допълнителна хромозома.

— Разполагате ли с генетична карта на тези хромозоми?

— Да — потвърди Матю.

— В такъв случай сигурно работите върху този малък проект още преди деветдесета, за да не изоставате от човеците.

— Точно така — каза Матю. — И от шейсет и осма работя върху въпроса как се наследява кръвожадността, ако искаш да знаеш.

— Разбира се. Адаптирал си метода на Донахю за определяне на предаването на гените между поколенията — кимна Крис. — Добро попадение. Докъде си стигнал с разчитането? Откри ли гена на кръвожадността?

Матю се взираше в него, без да отговори.

— Е? — настоя Крис.

— Навремето имах учител като теб — хладно вметна Матю. — Докарваше ме до лудост.

— А аз имам студенти като теб. Не изкарват дълго в лабораторията ми. — Крис се облегна на масата. — Доколкото разбирам, не всеки вампир на планетата има това заболяване. Определи ли как точно се предава кръвожадността и защо някои се заразяват, а други не?

— Не напълно — призна Матю. — При вампирите е малко по-сложно, като се има предвид, че имаме трима родители.

— Трябва да ускориш темпото, приятел. Даяна е бременна. С близнаци. — Крис ме изгледа многозначително. — Предполагам, че си направил пълни генетични профили и на двама ви и си предвидил вероятността за наследяване на отделни черти от поколението ти, в това число и кръвожадността, но не само нея.

— През по-голямата част от годината бях в шестнайсети век. — Матю наистина не обичаше да го разпитват. — Нямах тази възможност.

— Значи е крайно време да започнеш — изтърси безцеремонно Крис.

— Матю работи върху нещо. — Погледнах към съпруга си за потвърждение. — Помниш ли? Намерих онзи лист с хиксове и нули.

— Хиксове и нули ли? Всемогъщи Боже! — Това сякаш потвърждаваше най-лошите страхове на Крис. — Казваш ми, че имате трима родители, но въпреки това упорито си оставаш привърженик на модела за наследяване на Мендел. Предполагам, че подобно нещо може да се очаква, щом си стар като пръстта и си познавал Дарвин.

— Веднъж се срещнах и с Мендел — хладно отвърна Матю с тона на раздразнен професор. — Впрочем, кръвожадността може да е характеристика по неговия модел. Не можем да отхвърлим тази възможност.

— Много малко вероятно — възрази Крис. — И не само заради проблема с тримата родители, който ще трябва да обмисля по-подробно. Той сигурно създава пълен хаос в данните.

— Обясни. — Матю събра пръсти пред лицето си.

— Нима трябва да обяснявам не-Менделовото наследяване на колега от „Ол Соулс“? — Крис повдигна вежди. — Някой трябва сериозно да прегледа политиката на назначаване в Оксфорд.

— Разбираш ли ги какво казват? — прошепна ми Сара.

— Само една от три думи — извинително признах.

— Имам предвид генна конверсия. Инфекциозно наследяване. Геномен импринтинг. Мозаицизъм. — Крис свиваше пръстите си един по един. — Тези неща говорят ли ти нещо, професор Клермон, или искаш да продължа с лекцията, която изнасям на първокурсниците си?

— Мозаицизмът не е ли форма на химеризъм? — Това беше единствената дума, която разпознах.

Крис ми кимна одобрително.

— Аз съм химера, ако това може да помогне.

— Даяна — изръмжа Матю.

— Крис е най-добрият ми приятел, Матю — казах аз. — И ако искаш да ти помогне да разбереш как вампири и вещици могат да се възпроизвеждат, да не говорим за откриването на лек за болестта, той трябва да знае всичко. Включително и резултатите от генетичния ми тест, между другото.

— Тази информация може да бъде убийствена, ако попадне в неподходящи ръце — заяви Матю.

— Прав е — съгласи се Крис.

— Много се радвам, че мислиш така — ехидно процеди Матю.

— Не се дръж с мен снизходително, Клермон. Знам опасностите от изследванията върху хора. Аз съм чернокож от Алабама и израснах в сянката на Тъскиги.* — Крис се обърна към мен. — Не разкривай генетичната си информация пред никого извън тази стая, дори да е облечен в бяла престилка. Всъщност, особено ако е облечен в бяла престилка.

* Градче в Алабама, чиито чернокожи работници изполичари били умишлено заразени със сифилис в началото на 30-те. Експериментът се пазел в тайна десетилетия наред, а когато през 40-те години на 20 в. било открито лекарство срещу сифилис, заразените не били лекувани, за да могат да се наблюдават крайните стадии на заболяването. Експериментът бил прекратен едва през 1972 г. и дава повод на някои привърженици на конспиративни теории да твърдят, че СПИН е умишлено създаден вирус. — Б. пр.

— Благодаря за приноса, Кристофър — сухо рече Матю. — Ще се погрижа да предам идеите ти на останалите от екипа ми.

— И какво ще правим с всичко това? — намеси се Фернандо. — Преди може и да не беше спешно, но сега... — Той погледна въпросително съпруга ми.

— Размножителната програма на Злия копелдак променя всичко — обяви Крис, преди Матю да успее да отвори уста. — Първо трябва да разберем дали кръвожадността е наистина фактор, който прави зачеването възможно, или става дума за комбинация от фактори. Трябва също да установим вероятността децата на Даяна да са заразени с болестта. За целта ще ни трябват генетичните карти на вещица и вампир.

— Ще ти трябва и моята ДНК — тихо допълних аз. — Не всички вещици могат да се възпроизвеждат.

— Значи трябва да е добра вещица? Или лоша? — Глупавите шеги на Крис обикновено ме караха да се усмихвам, но не и този път.

— Трябва да е тъкачка — отвърнах. — Трябва да анализираш конкретно моя геном и да го сравниш с този на други вещици. После трябва да направиш същото с Матю и вампирите без кръвожадност. Трябва да разбираме достатъчно добре болестта, за да можем да я лекуваме, в противен случай Бенджамин и децата му ще продължат да бъдат заплаха.

— Добре тогава. — Крис се плесна по бедрата. — Трябва ни лаборатория. И помощ. Както и куп данни и компютърно време. Мога да впрегна хората си в тази задача.

— Категорично не. — Матю скочи на крака. — Аз също имам лаборатория. Мириам работи върху проблемите на кръвожадността и геномите на създанията от известно време.

— В такъв случай тя трябва да дойде незабавно тук и да донесе със себе си работата си. Студентите ми са добри, Матю. Най-добрите. Ще видят неща, които ти и аз безусловно не виждаме.

— Да. Неща като вампири. И вещици. — Матю прокара пръсти през косата си. Крис сякаш се разтревожи от трансформацията в спретнатия му вид. — Не ми харесва идеята повече човеци да научават за нас.

Думите му ми напомниха кой трябваше да знае за последното съобщение на Бенджамин.

— Маркъс. Трябва да кажем на Маркъс.

Матю набра номера му.

— Матю? Всичко наред ли е? — попита Маркъс веднага щом вдигна.

— Не бих казал. Имаме ситуация. — Набързо му разказа за Бенджамин и отвлечената от него вещица. После съобщи причината. — Ако ти пратя адреса, ще поръчаш ли на Натаниел Уилсън да измисли как да постави сайта под постоянно наблюдение? А ако успее да открие откъде произлиза сигналът, ще ни спести страшно много време — добави.

— Смятай го за направено — отвърна Маркъс.

Матю тъкмо затвори и моят телефон иззвъня.

— Сега пък кой е? — учудих се и погледнах часовника. Слънцето тъкмо беше изгряло. — Ало?

— Слава богу, будна си — с облекчение въздъхна Вивиан Харисън.

— Какво е станало? — Усетих бодване в черния палец.

— Имаме неприятности — мрачно съобщи тя.

— Що за неприятности? — попитах. Сара лепна ухо на телефона ми. Махнах й да се разкара.

— Получих съобщение от Зидони фон Борке — каза Вивиан.

— Коя е Зидони фон Борке? — Никога досега не бях чувала това име.

— Една от вещиците на Паството — отговориха едновременно Вивиан и Сара.