Космически просяк

10.

Детринджър се върна бързо в кораба си и съобщи добрата новина на Икор.

— Мислех, че няма да го направи — каза той.

— Той също — отвърна Детринджър. — Но успях да го убедя. — И той разказа на Икор разговора си с полковника.

— Значи излъгахте — тъжно произнесе Икор.

— Да. Но Кетелман знае, че го излъгах.

— Тогава защо ви помага?

— От страх, че евентуално може и да съм казал истината.

— Лъжата е не само грях, а и престъпление, господарю.

— Но да си позволя да остана на това място е още по-лошо — заяви Детринджър. — Това би било просто пълна глупост.

— Гледната ви точка е най-малкото странна.

— Може би ще бъде по-добре да не дискутираме този въпрос повече — каза Детринджър. — Имаме да свършим някои работи. Като например да излезеш навън и да ми намериш нещо за ядене.

Слугата се подчини мълчаливо, а Детринджър седна пред звездния атлас, с надеждата да измисли накъде да се насочи ако успее да се измъкне от тази планета.