Космически просяк

8.

Разговорът на Детринджър с капитан Макмилън протече много добре. Те имаха относително еднакви възгледи по повечето въпроси, двамата притежаваха естествена тактичност и всеки беше готов да се отнесе с разбиране към гледната точка на другия. Те се харесаха взаимно и капитан Макмилън почувства известно учудване от мисълта, че Детринджър за него бе по-малко чужд отколкото полковник Кетелман.

Разговорът с Кетелман, който последва веднага след това, бе нещо съвсем различно. След кратки поздравления, Кетелман се насочи направо към същността на въпроса.

— Какво правиш тук? — попита той.

Детринджър бе подготвен за необходимостта да обясни положението си.

— Аз съм авангард на космическите сили на Ферланг — каза той. — Бях захвърлен далеч от курса си от една буря и кацнах тук, тъй като горивото ми свърши.

— Значи си откъснат — заяви Кетелман.

— Да, наистина. Временно, разбира се. Щом хората ми успеят да съберат необходимото оборудване и персонал, те ще изпратят спасителен кораб да ме прибере. Но това ще отнеме известно време. Така че ако нямате нищо против да ми заемете малко гориво, аз ще ви бъда дълбоко благодарен.

— Хммм — каза полковник Кетелман.

— Моля?

— Хммм — отговори компютърът преводач С31. — Това е възпитан начин на земните хора за отбелязване на известен период мълчаливо обмисляне.

— Има и много други значения — прекъсна го Кетелман. — „Хммм“ всъщност не означава нищо. Казваш, че ти трябва гориво ли?

— Да, полковник — отвърна Детринджър. — Съдейки по разнообразни външни белези, аз мисля, че двигателните ни системи са съвместими.

— Двигателната система на „Джени Линд“ — започна С31.

— Чакай, това е секретно — прекъсна го Кетелман.

— Не е — отвърна С31. — Всеки на Земята използва тази система през последните двадесет години и миналата година информацията бе официално разсекретена.

— Хммм — изръмжа полковникът и загледа нещастно, докато С31 обясняваше двигателната система на земния кораб.

— Точно както си мислех — каза Детринджър. — Няма да ми се налага даже да модифицирам формулата. Мога да използвам горивото направо. Ако можете да ми заемете, разбира се.

— О, няма проблеми — заяви Кетелман. — Имаме достатъчно. Но мисля, че първо трябва да поговорим по някои въпроси.

— Какви? — запита Детринджър.

— Например дали е в интерес на нашата сигурност да ти дадем гориво.

— Не разбирам какъв е проблемът — каза Детринджър.

— А той е ясен. Ферланг явно е високоразвита технологична цивилизация. Като такива, вие сте потенциална заплаха за нас.

— Скъпи ми полковник, нашите планети са в различни галактики.

— И какво от това? Ние, американците, винаги сме водили войни колкото е възможно по-далеч от родината си. Може би вие, ферлангците, се придържате към същия принцип. Какво значение има разстоянието, щом като изобщо може да се измине?

Детринджър въздържа нервите си.

— Ние сме мирен народ — каза Детринджър. — Нашата военна доктрина е отбранителна и ние дълбоко вярваме в междузвездното приятелство и сътрудничество.

— Така казваш — отвърна Кетелман. — Но как мога да бъда сигурен?

— Полковник — каза Детринджър, — не сте ли малко… — Той не успя да намери точната дума и я изрече на собствения си език. — Юрмугуахт.

С31 заговори:

— Той иска да попита дали не сте малко параноик.

Кетелман се наежи. Нищо не го ядосваше повече от намеци за параноя. Това го караше да се чувства преследван.

— Не ме обиждай — каза той заплашително. — Не мислиш ли, че мога да заповядам да те убият и да унищожат всяка следа от кораба ти в интерес на земната сигурност? Докато твоите хора стигнат дотук, нас отдавна няма да ни има и ферлангците или както ги наричате, няма да знаят нищичко за нас.

— Това би било едно много разумно действие по отношение на сигурността — отвърна Детринджър, — ако само не съществуваше факта, че аз изпратих радиограма на хората си още щом видях кораба ви и продължих да предавам чак до момента, когато излязох да се срещна с вас. Казах на командването на базата всичко, което можеше за вас, включително и научно предположение за типа слънце, отговарящо на вашия физически тип. Също и предположение за посоката, в която се намира вашия свят, базирано на йонно-следови анализ.

— Умничък си ми ти, а? — изрече подигравателно Кетелман.

— Освен това казах на хората си, че ще поискам гориво от вашите явно изобилни запаси. Предполагам, че ако ми откажете тази услуга, те ще го счетат като извънредно враждебен акт.

— Никога не съм мислил по този въпрос — каза Кетелман. — Хммм. Имам заповеди да не предизвиквам междузвезден инцидент…

— Тогава… — въпросително го изгледа Детринджър и зачака.

Последва дълго и неудобно мълчание. На Кетелман никак не му харесваше да окаже едва ли не военна помощ на същество, което можеше да се превърне в следващия му противник. Но май нямаше друг изход.

— Добре — каза той. — Ще изпратя горивото утре.

Детринджър му благодари и заразказва открито и честно за огромното и комплексно въоръжение на ферлангските междузвездни въоръжени сили. Той малко преувеличаваше. Всъщност нито дума от казаното не беше вярна.