Космически просяк

6.

Всички на „Джени Линд“ бяха узнали за чуждоземния кораб, когато бяха на една миля от него. Така че когато се оказа, че на борда му е имало извънземен, който в този момент напредваше гордо за среща с морските пехотинци на Кетелман, никой не би трябвало да се изненада.

Но се изненадаха. Никой не беше подготвен да се срещне с истински, неподправен, странно изглеждащ, жив и ходещ извънземен. Това предизвика твърде много неочаквани проблеми. Като например какво да каже човек при първа среща с извънземен? Как да преживее историческата грандиозност на този момент? Каквото и да речеш, то ще прозвучи като „доктор Ливингстън, предполагам?“. Хората ще ти се смеят. С векове ще се подиграват на думите ти — префърцунени и банални. Срещата с извънземен носеше огромен потенциал от усложнения.

И капитан Макмилън, и Кетелман припряно подбираха и отхвърляха първоначални реплики и тайничко се надяваха, че на компютъра-преводач С31 ще му изгори някой транзистор. Морските пехотинци се молеха: „Господи, дано не заговори на мен“. Дори и корабният готвач си мислеше: „Боже, той сигурно първо ще поиска да разбере с какво се храним.“

Но Кетелман бе поел командването.

— По дяволите — мислеше той. — Сигурно няма да ми се наложи аз пръв да говоря с него, проклето да е.

Той забави ход, за да позволи на хората си да минат пред него. Но те спряха но местата си, в очакване заповедите на полковника, защото те пък, дявол да го вземе, нямаше да заговорят първи с оня. Капитан Макмилън, останал малко зад морските пехотинци, също се спря, съжалявайки, че е облякъл парадната си униформа с всички декорации. Сега беше най-представителният човек на бойното поле и просто беше сигурен, че чуждоземецът ще се насочи право към него и ще му заговори.

Всички земляни бяха застанали мирно. Чуждоземецът продължи да напредва. Сред земните редици притеснението отстъпи пред паниката. Морските пехотинци гледаха чуждоземеца и мислеха: „Исусе, какво става?“ Те се помръднаха, явно готови да побегнат. Кетелман забеляза това и си помисли: „Те ще изложат Корпуса и мен!“

Тази мисъл го отрезви. Той внезапно си спомни за журналистите. Да, журналистите! Нека журналистите да го направят! Нали затова им плащат!

— Взвод, мирно! — извика той и после изкомандва свободно.

Чуждоземецът спря, вероятно да разбере какво става.

— Капитане! — извика полковникът. — Предлагам за този исторически момент да отвържем, тоест да извикаме журналистите!

— Отлично предложение! — отвърна капитан Макмилън и издаде заповед журналистите да бъдат изведени от състоянието на хибернация и веднага да бъдат доведени.

След това всички зачакаха да пристигнат журналистите.