Космически просяк

5.

Новопристигналите бяха двукраки и имаха два горни крайника. Всеки един имаше само една глава, една уста и един нос, както и самия Детринджър. Нямаха видими опашки или антени. Явно бяха войници, ако се съдеше по оборудването, което носеха. Всеки един бе тежко натоварен с по всяка вероятност стрелково оръжие, газови и експлозивни гранати, излъчватели, атомни оръжия с близък обсег и още много други неща. Имаха персонални защитни облекла и главите им бяха покрити с прозрачни пластмасови балони. Двадесет бяха екипирани по този начин. Имаше и още един, очевидно командирът им, който на пръв поглед не носеше оръжие, а някаква гъвкава пръчка — вероятно показваща ранга му — с която се потупваше по горната част на левия крак, докато вървеше начело на войниците си.

Войниците напредваха разпръснати в редица, като се прикриваха умело зад естествени прегради и непрекъснато демонстрираха своята сила и съмнение към всичко. Офицерът вървеше право напред без да се крие и видът му явно показваше безстрашие, смелост или глупост.

— Мисля, че няма защо да се спотайваме повече зад тези храсти — каза Детринджър. — Време е и ние да тръгнем напред и да ги посрещнем с достойнството, с което е благословен един емисар на народа на Ферланг.

Той веднага пристъпи Напред и се насочи към войниците, последван от Икор. Детринджър бе великолепен в този момент. Смешното беше, че много приличаше на латвийския посланик Проколчуф, когато е бил представен за първи път в двора на Луи XIV.