Космически просяк

4.

Детринджър и Икор стояха под група дървета и гледаха как големия чуждоземен кораб кацна без грешка.

— Който и да пилотира този кораб, той е майстор от висока класа — каза Детринджър. — Иска ми се да се запозная с такова същество.

— Несъмнено ще имате този шанс — отвърна Икор. — Сигурно не е случайно това, че от цялата повърхност на планетата, те са избрали да кацнат почти до нас.

— Сигурно са ни открили — каза Детринджър. — И трябва да са решили да настъпват, точно както бих сторил аз в тяхното положение.

— Навярно е така — отговори Икор. — Но какво ще направите вие, имайки предвид вашето положение?

— Че какво, аз също ще настъпвам, разбира се.

— Това е исторически момент — каза Икор. — Представител на народа на Ферланг скоро ще се срещне с първите чуждоземни разумни същества. Каква ирония, че тази възможност се отдава на един престъпник!

— Възможността, както я нарече, е принудителна за мен. Уверявам те, че не съм я търсил. И между другото: Мисля да не казваме нищо за дребните ми разногласия с властите на Ферланг.

— Да не би да искате да излъжете по въпроса кой сте и какво правите тук?

— Това е доста грубо казано — отвърна Детринджър. — Нека речем, че ще спестя на народа си майтапа един престъпник да бъде първия му емисар при срещата с чужда раса.

— Ами… Предполагам, че така е правилно — съгласи се Икор.

Детринджър изгледа строго слугата си.

— Струва ми се, Икор, че ти не напълно одобряваш моите възгледи.

— Не, сър, не ги одобрявам. Но ви моля да разберете: аз съм ви безрезервно верен. Аз ще се жертвам заради вашето благополучие без да се колебая. Аз ще ви служа до смъртта и след нея, ако това е възможно. Но верността към една личност е съвсем различна от религиозните, социални и морални принципи. Аз ви обичам, сър, но не мога да одобря действията ви.

— Е добре, поне си ми ясен — каза Детринджър. — А сега да се върнем към чуждоземните ни приятели. Един люк се отваря. Те излизат.

— Излизат войници — каза Икор.