Космическият ловец (Гълтачът на души)

ГЛАВА 6

Измина седмица. После друга, след това трета.

„Смъртоносен“ мина покрай Пинайпс, стигна до края на облака и пое обратен курс. От Звездопрах нямаше и следа.

Корабът мина покрай половин дузина звезди, след това край още двайсет. Той се стрелкаше навън-навътре из облака, намери няколкото регистрирани черни дупки, запалваше отвреме-навреме по един космически фар. Без ответна реакция.

— Търсенето на игла в купа сено е нищо в сравнение с това — изкоментира развоя на нещата Лейн един ден докато се хранеха. — Нашата Галактика е дяволски голяма, Моряко, а това създание е много малко за нея.

— Тук е някъде — убедено заяви Моряка. — Аз съм един стар недъгав човек, Лейн, и изкачването на онази планина на Ансард IV не ми беше особено от полза. Но ако някъде из космоса се крие Бог, той няма да ми позволи да умра без да съм видял отблизо Звездопрах. Бил съм на твърде много места и съм видял твърде много странни неща, за да ми бъде отказан един последен поглед върху най-странното от всички.

— Първо трябва да го намерим — каза Лейн. — А после можеш да го гледаш до насита.

— Ще го намерим, няма проблем.

— Разполагаш с още три седмици — напомни Лейн, стана от масата и отиде да си легне в хамака.

Но не бяха нужни три седмици, нито дори две. Трябваха им само единайсет дни, два часа и трийсет и пет минути.

— Дяволите да ме вземат — обади се Лейн докато оглеждаше пулта за наблюдение. — Или там някъде има кораб, който пътува без определена цел, или най-сетне се натъкнахме на твоя Звездопрах.

Той отстъпи встрани и даде възможност на стареца да погледне сам. Моряка безуспешно опита да направи спектроскопичен анализ.

— Той е, наистина е той — потвърди Моряка. — Чиста енергия и с големината на неутронна звезда.

— Е, това едва ли си го разбрал от експеримента преди малко — усъмни се Лейн.

— Той е гигант — настоя Моряка. — Приближи се още малко и ще видиш как скрива звездите.

— Аз бих предложил по-малко слаба поезия и повече навигация — и Лейн подаде на компютъра задание да изчисли два курса, които биха позволили на „Смъртоносен“ да пресече курса на създанието и да избере по-заобиколния от двата.

Лейн не изпускаше образа върху екрана, а „Смъртоносен“ започна да скъсява дистанцията между тях. Движеше се без да създава впечатлението, че бърза за някъде и това му напомни за първата им среща. Бяха на около два часа от точката, в която курсовете максимално се доближаваха, когато създанието смени курса си.

— Мислиш ли, че се опитва да ни се изплъзне, Лейн? — попита обезпокоено Моряка.

— Съмнявам се — отговори Лейн. — Вероятно дори не предполага, че сме наблизо. И освен това, защо ще иска да ни се изплъзва?

— Може би защото знае, че на борда има убиец — предположи Моряка.

— Нека не му приписваме прекалено много паранормални способности засега — предложи Лейн. — Освен това, нали само искаме да го разгледаме, а не да го убием.

— За него тази разлика може да не съществува — възрази Моряка. — А когато се приближим достатъчно, тя може да престане да съществува и за теб.

— Виж какво, нямам нищо против, че прякорът ти идва от древността — каза Лейн, — но съм сигурен, че би ми се искало да не звучиш така архаично — той се обърна към компютъра, въведе новите координати на съществото и промени курса в съответствие с указанията.

Следващите деветдесет минути изминаха без никакви събития и тогава Лейн активира наблюдателните екрани на кораба.

— Ако макар и за минута напусне облака, трябва да можем да го видим — обясни той. — От това разстояние сигурно ще изглежда като много ярка звезда, но трябва да пулсира и при всички положения да се движи много енергично.

Те зачакаха. Погледите им скачаха от екрана на уредите и обратно, но създанието не показваше намерение да напуска облака.

— Вече се сближаваме — напомни Лейн на Моряка. — Може би ще го изплашим да излезе на открито.

Той превключи „Смъртоносен“ на ръчно управление и се приближи на около осем хиляди километра. Създанието оставеше в облака и тогава той изстреля едно от лазерните си оръдия.

— Не го убивай преди да съм го видял! — изкрещя Моряка.

— Мисля, че ще ни трябва нещо доста по-мощно от лазер за да убием това нещо — успокои го Лейн. — Опитвам само да го сръчкам да ни се покаже на открито.

Съществото замря неподвижно и Лейн се озова на хиляда километра преди да съумее да спре „Смъртоносен“. Сега очите му долавяха някакъв намек за Звездопрах, защото част от облака бе започнала леко да просветлява в някакво сияние.

— Това не ми харесва — каза Лейн. — Проклетото животно би трябвало да се опита да направи нещо!

Той отново започна да се приближава, спирайки на всеки петстотин метра. Дланите му бяха потни и левият му клепач започна да играе. Безкрайно предпазливо той приближаваше кораба все повече и повече.

— Дявол да го вземе! — прошепна той. — Защо не помръдва?

— Тресеш се като лист, Лейн — каза му Моряка и истерично се изкиска.

— Ти сам не изглеждаш безкрайно спокоен — върна му го Лейн, поглеждайки плувналия в пот старец.

В един момент кораб и същество останаха неподвижни в космоса. Лейн изведнъж сам осъзна, че се тресе, точно както Моряка му беше казал. За четвърт век лов и убийства, той беше попадал в не малко опасни ситуации и бе развил навика да става все по-хладнокръвен с увеличаване на опасността. Изненадващо за себе си той установи, че се бори с пристъп на сляпа паника, с неудържимото желание да обърне кораба и да се се измете оттук колкото може по-бързо.

С огромно усилие на волята той отдръпна ръката си от пулта за управление и отново започна да приближава към съществото. Моряка седна в едно от креслата и със сила се облегна назад. Лицето му беше пепелявосиво, а ръцете му стискаха облегалките на креслото с всичка сила.

Съществото започна да отстъпва и в един миг се изтръгна от облака в открития космос. „Смъртоносен“ го последва след няколко секунди и тогава двамата мъже да първи път успяха да го огледат добре. Имаше неправилно сферична форма, излъчваше тъмночервено сияние и непрестанно променяше интензивността на излъчването. Не се забелязваха никакви сетивни органи, нито органи на движението, макар да бе напълно очевидно, че създанието великолепно осъзнава къде се намира и че е напълно в състояние да ги напусне когато пожелае. Беше голямо, може би към седем километра в диаметър, но размерите му се меняха непрестанно и синхронно с пулсациите в яркостта и цвета му. Лейн нямаше никаква представа как това същество би могло да се храни, как се репродуцира и дали изобщо можеше да се репродуцира. Подозираше, че не може. Би могло да бъде на една година, на един век или на възрастта на Галактиката — излъчваше някакво чувство за извънвремие, което правеше всички предположения за възрастта му безсмислени и ненужни. Висеше в пространството, огромно, пулсиращо, живо същество от чиста енергия, впечатляващо с размерите си и с потенциала на своята мощ.

— Е — изграчи Лейн, — какво чака?

— Великолепно е! — задъхано прошепна Моряка. — То е всичко, което съм си представял, че ще бъде.

— Я да видим сега ще можем ли да го накараме малко да подскочи и да разберем как се движи — предложи Лейн.

Той насочи корабния молекулярен имплодер към съществото без видим ефект.

— Хм, а как иначе — промърмори Лейн. — Проклетата твар няма никакви молекули.

Все още се бореше с епизодичните импулси да избяга оттук, но установи, че вече му е по-лесно да се контролира, може би защото съществото се бе изтеглило малко по-далече.

— Какво ли прави там, Лейн? — попита Моряка.

— Проклет да съм, ако имам някаква представа — отговори Лейн. — Преценява ни вероятно, опитва се да разбере какво сме намислили. Но е красиво, нали?

Двамата гледаха съществото на екрана. Точно в този момент то спря да се отдалечава и вместо това започна да се приближава към тях.

— Имаме два избора — каза Лейн с хладнокръвие, каквото не чувстваше. — Можем да опитаме да избягаме, но можем и да видим дали вибраторът ще го задържи поне на една ръка разстояние.

— Да бягаме — предложи Моряка.

Лейн също искаше да избяга, толкова силно искаше да се махне оттук, че си наложи да остане. Чувството на страх му беше непознато и той бе толкова обезпокоен от него, че реши да се пребори с него по единствения възможен начин — чрез насрещен курс за сблъскване. Дори не мислеше за съществото, което приближаваше към кораба им. Единствената му грижа бе да победи скрития демон, който изведнъж се бе изтръгнал на свобода в съзнанието му.

Лейн премести ръката си върху вибратора — стационарен вариант на скрийчър, работещ в обхвата на радиочестотите — и изстреля импулс към създанието.

И тогава настана ад.

Лейн и Моряка едновременно изкрещяха. Старецът рухна на пода, но Лейн съумя да запази равновесие макар и не разсъдъка си. Страхът и безпокойството, които бе изпитвал само допреди секунда изчезнаха и се смениха с нещо друго — нещо толкова странно и чуждо, толкова болезнено, че заплашваше да разкъса съзнанието му на парчета.

Напълно инстинктивно той задържа вибратора насочен към съществото и едновременно с това успя да вкара с маневра кораба обратно в облака. Остана така — неподвижен и немислещ — почти десет минути, преди да започна да се съвзема.

Провери екрана, но на него не се виждаше нищо друго освен прах. Пултът за дистанционно наблюдение първоначално не му предложи нищо, но след малко локализира обект, който се отдалечаваше с половината от скоростта на светлината.

— Събуди се, Моряко — каза Лейн, наведе се над стареца и го разтърси.

Никаква реакция.

Той опря ухо на гърдите му, опитвайки се да долови сърдечен пулс. Но нямаше нито пулс, нито признаци на дишане.

— Е, поне успя да го видиш преди да умреш — прошепна Лейн. Вдигна трупа на рамо, отиде до въздушния шлюз и го остави там. Миг по-късно тялото се понесе в пространството — деформираната фигура на нещо, което допреди малко е било човек.

Той поклати глава, все още замаян от силата на онова, което ги бе ударило. След това се върна на пулта, откри на него панически отдалечаващото се същество и изчисли два курса: един, след съществото, и друг — към Северна точка.

Остана да гледа данните за курсовете дълго. Накрая въведе курса към дома, макар че дълбоко в него един тъничък глас пищеше възмутено в агония.