Космическият ловец (Гълтачът на души)

ЕПИЛОГ

Годините минаваха.

Годините минаваха и заминаваха, така както можеше да се очаква от тях. Демокрацията опита една последна демонстрация на сила и единство преди окончателно да се разпадне. Кредитът отново се превърна в стабилна валута, совите-сатани бяха добавени към нарастващия списъка на изчезналите видове. Лекарството срещу еплазията се оказа не толкова ефикасно, колкото първоначално се смяташе, така че болестта продължаваше да взема жертви. Както и в миналото, пограничните светове не обръщаха много внимание на този развой на нещата.

Заведението на Чака както обикновено беше претъпкано.

Рамо до рамо на масите седяха ловци, изследователи, търсачи на приключения и неудачниците, които бяха избрали да дойдат до границата. В дъното на салона се бе разположил екипаж от дабийци, търсещи работа като работници по дране на животни в ловните експедиции. До вратата седяха четирима търговци на забранена стока, всеки от които се опитваше да надхитри и блъфира другите. На една от масите, където светлината можеше най-добре да разкрие великолепието на облеклото му, седеше търсач на скъпоценни минерали, който съвсем наскоро се бе натъкнал на своята жила. Две от курвите на Чака се бяха подпрели в края на дългия излъскан бар, ползвайки се от правото си на почивка.

Самият Чака обслужваше на бара. Беше наддал още някой друг килограм, на лицето му можеха да се забележат няколко новопоявили се бръчки, кокалчетата на дясната му ръка бяха ожулени от свадата миналата седмица, но той изглеждаше все така внушителен и бе все така пълен с живот както обикновено. Изкуственото му око проблясваше и хвърляше ослепителни искри, а малкият гущер висящ на меката част на ухото му символизираше трийсет и седмото поколение на жива бижутерия.

Трима младежи с бради и мустаци, предназначени да скрият възрастта им, нахлупили шапки под ъгъл, демонстриращ желанието им да се повеселят, нахлузили нови и подозрително чисти ботуши, седяха на маса непосредствено до бара. Бяха изчерпили оскъдния си запас от невероятни истории, една от които бе станала причина за възникването на малък спор.

— Да попитаме Чака — предложи единия от тях. — Той знае всичко.

— Може и да знае — съгласи се вторият. — Хей, Чака, би ли ни помогнал?

— Руса или червенокоса? — ухили се Чака. — Винаги съм готов да услужа на платежоспособен клиент.

— По-късно — каза първият младеж. — Трябва ни малко информация.

— Питайте — каза Чака и се пресегна през бара за да ощипе по задника една от курвите, която мина пред него.

— Моите спътници тук — започна младежът с очакваната леко презрителна нотка в гласа, — мислят, че има някаква истина в новата легенда за Летящия холандец.

— Че аз даже старата не знам — призна си Чака.

— Древната легенда разказва за един капитан, който трябвало вечно да кръстосва океаните на Земята, докато проклятието над него не бъдело премахнато чрез любовта на една жена. Но напоследък се говори, че имало някакъв невероятно стар мъж, който кръстосва далече от границата и че бил обречен да преследва някой или нещо, което никой никога не е виждал.

— Твърдят, че корабът му никога не кацал — намеси се друг от младежите, — и че той избягвал всеки, който се опита да се приближи до него.

— И вие питате за мнението ми? — осведоми се Чака.

— Да. Какво мислиш?

— Оригиналната версия ми харесва повече — информира ги Чака с усмивка, която никой не можа да разбере.

— Не питах за това — каза младежът. — Интересува ме самата история. Как мислиш, дали е истина или не е?

Един прошарен стар миньор, който внимателно се бе вслушвал, се приближи до тях.

— Това са истории, измислени от разни слабоумници, за да им мине по-леко дежурството — каза той. — Ако ще вярвате на тях, по-добре вярвайте на… — и той направи пауза, търсейки най-точния израз, — …о, на легендата за Хипнозвяра.

Тримата изтънчени младежи се изсмяха едновременно. Миг по-късно Чака се присъедини към тях и отметнал глава назад показа всичките си златни зъби, блеснали като ситни жълти звездици в огромната пещера на устата му.