Космическият ловец (Гълтачът на души)

ГЛАВА 23

Останаха така дълго — ловец и дивеч.

Но един ден Гълтачът на души започна да се отдалечава много бавно и озадачен Лейн го последва. Скоростта му се постепенно се увеличи, но Лейн поддържаше скоростта на „Смъртоносен“ постоянна, защото се безпокоеше за запасите си от гориво. След няколко минути съществото изравни скоростта си с тази на звездолета.

След известно време те се приближиха до черна дупка, може би почти толкова голяма, колкото бе онази, през която бяха проникнали в това пространство и това време. Около нея не се виждаше акреционния диск на всмуквана материя, защото тази дупка бе всмукала всичко около себе си още преди много време. В този район на пространството нямаше нищо друго, освен осезаемото присъствие на самата черна дупка.

Гълтачът на души опита три курса на сближаване преди накрая да бъде удовлетворен от ъгъла и Лейн нямаше друг избор, освен да го следва, повтаряйки всичките му маневри ход след ход. Не след дълго се озоваха под хоризонта на събитията.

И пак Лейн очакваше да изпита някакви по-особени физически усещания, но пак не усети нищо. Гледаше право напред и виждаше Гълтача на души, а когато погледна назад, установи, че не може да види нищо от вселената, която напускаха.

Нямаше представа колко време прекараха в черната дупка, нито какво разстояние бяха изминали, защото тук пространството и времето нямаха смисъл, но в крайна сметка „Смъртоносен“ изплува в друга вселена.

Неговата вселена.

Той потърси стандартните звездни ориентири, въведе координатите им в компютъра и установи, че се намира на половината разстояние между ядрото на Галактиката и Вътрешната граница. Гълтачът на души го очакваше, носейки се бавно на неколкостотин километра от него.

Той прегледа корабните системи, убеди се, че всички работят както трябва и реши, че първата му грижа са горивото и водата. Изчисли курс към Работ VI — най-близкият пограничен свят, за който знаеше, че притежава станции за зареждане. Не след дълго достигна светлинна скорост и продължи по инерция, докато Гълтачът на души се носеше редом с него.

Накрая, много седмици по-късно, той започна да намалява скоростта. Съществото осъзна, че възнамерява да кацне и изстреля към него в бърза последователност чувства на изненада, нещастие, паника и нараненост. Той се опита да го успокои, да премахне някак страховете му, но не знаеше как. И когато влезе в орбита, очаквайки да получи разрешение и инструкции за кацане, ужасът на съществото надделя и то отлетя в противоположна посока.

Лейн зареди и попълни запасите си от вода, допълни склада с храна и без успех се опита да разбере съдбата на „Рейчъл“. Накрая, убедил се, че всичко е наред, той излетя със „Смъртоносен“ за последен път.

Както бе очаквал, Гълтачът на души го чакаше недалече от Работ. Двамата изравниха скоростите си и продължиха безкрайното си пътешествие в космоса, който бе станал някак по-малък и не така ужасяващ.