Космическият ловец (Гълтачът на души)

ГЛАВА 4

Лейн бе изненадан да установи, че присъствието на Моряка на борда не е бреме за него.

Старецът можеше да се оправя на борда на звездолет. Освен това притежаваше забележителен мозък, натъпкан до отказ с подробности за за хиляди планети, по-голямата част от които Лейн можеше да използва при търсене на по-екзотичните форми на живот. Беше в състояние да одере трупа на убитото животно почти с ловкостта на кой да е от дабийците, а това означаваше, че Лейн бе в състояние да ограничи екипажа си само до двама — той и Моряка.

Дори Муфти, който по правило не бе в състояние да понася никого освен Лейн, започна да харесва Моряка. Всеки ден старецът прекарваше часове, разказвайки в патетичен стил спомени за славните си подвизи и приключения, и когато приключеше с дневната си доза приказки, Муфти обикновено спеше свит на пашкул в скута му, сладко мъркайки и позволявайки на Моряка да го почесва между онова, което при него минаваше за ключици.

Направиха две кратки ловни експедиции, всяка от по около три месеца. После Лейн прие поръчка за две дузини демонороги — огромни хищници с наистина феноменални рога — от Ансард IV, планета, отстояща на около половин парсек от системата Пинайпс.

— Е, сега вече може и да го видим — въздъхна Моряка, когато „Смъртоносен“ излетя в посока на Ансард.

— Моряко — каза Лейн, — дори един търпелив човек като мен започва да се изморява, слушайки през ден за Звездопрах в продължение на шест месеца. Освен това, изтече повече от година откакто бях на Пинайпс… и ще ти призная, че все още не съм сигурен, че това, на което се натъкнах тогава там, не е било чужд кораб.

— Глупости — възрази Моряка. — И двамата знаем много добре какво си видял. Да не би да те е страх, че ако го признаеш на глас, ще трябва да излезеш на лов за него?

— Не — спокойно отговори Лейн. — Но Галактиката е голяма. Там, сред звездите, има страшно много неща. И вероятността ние двамата с теб да сме видели едно и също нещо, е доста малка.

— Ти не искаш да приемеш, че Бог би могъл да създаде две подобни същества, а, Лейн? И ти си видял Звездопрах, разбери това! Но не мога да схвана защо ти е толкова неприятно да го признаеш пред себе си.

— Може би защото не искам да започна да се интересувам от него — замислено прошепна Лейн. — Просто не мога да си представя, че ще прекарам половин век в преследване на това проклето същество без да имам шанса да се добера на разстояние, от което да го заловя. Освен това, в подобно начинание няма пари.

— Е — намеси се старецът, — предполагам, че това е един от начините човек да се бори с съблазните. Мен ако питаш, бих дал всичко, за да го погледна в очите и да го накарам да сведе поглед.

— Не се опитвай да ме изкушиш да ти изпълня последното желание малко преждевременно — каза Лейн.

— Говориш дивотии, Лейн — усмихна се старецът. — Това че мога да те нервирам за Звездопрах е много по-добре отколкото да умираш от скука, пътувайки сам.

— Каши ми, Моряко, някой друг нарича ли го Звездопрах?

— Не знам — каза Моряка. — Вероятно не. Създанието е известно под много имена: Хипнозвяр, Звездопрах, Смъртоносец и още половин дузина. Имената са без значение. Нали знаеш за какво става дума. Аз също знам. Така че Звездопрах е не по-лошо име, с което да го наричаме, от останалите.

— А защо „Смъртоносец“? — поинтересува се Лейн. — Убил ли е някога някого?

— На мен поне не ми е известно — призна Моряка, — макар че доколкото схващам, потърпевшите едва ли биха имали възможността да се върнат и разкажат за това.

— Знаеш ли, първият ми кораб се казваше „Смъртоносец“.

— Че защо не? — сви рамене старецът. — Името на кораба е една възможност да обявиш за какъв се смяташ. Не бих очаквал Никобар Лейн да кръстосва из Галактиката в нещо, наречено „Миротворец“.

— Което, от своя страна, е било името на модел пистолети във времената, когато сме живеели само на Земята — напомни Лейн. — Нямаш представа колко човешки живота са били отнети с Миротвореца.

— Това е алогизъм — каза Моряка. — Никой не може да сътвори мир като убива другия. Разбира се, не е изключено по този начин войната да стане за известно време ненужна или непрактична, но за мен това не е същото като мира. Миротворец… ха! Имаш много недостатъци, Лейн, но си честно момче. Това не мога да то го отрека. „Смъртоносец“ е много подходящо име за твоя кораб.

— Страшно ти благодаря — каза сухо Лейн. — Но да се върнем на имената. Защо са го нарекли Хипнозвяр? Като че ли това име съм чувал най-често.

— Да, наистина това име е общоприетото — съгласи се Моряка. — Което не означава задължително, че е най-доброто. Звучи добре, леко мистично. И все пак, в това създание няма нищо хипнотично, нищо свързано с човешките блянове, мечти или сънища. Името просто е глупаво.

— Както и да е, интересуваше ме, какво е станало повод да го нарекат така — настоя Лейн.

Старецът сви устни и издаде с тях неприличен звук.

— Тъпо име. Звездопрах, това е точното име.

— Както кажеш, Моряко — въздъхна Лейн. — Готов ли си за обяд?

— За закуска — коригира го старецът. — И не, не съм готов. Имам малко работа за свършване.

— Каква? — попита Лейн.

— Още не съм очертал районите, в които Звездопрах се храни — обясни Моряка. — А трябва да го направя, за да знаем къде да го търсим.

— Първо, разполагаш с два стандартни месеца преди да стигнем Ансард — уточни Лейн. — И второ, тръгнали сме на лов за демонороги, а не за Звездопрах.

— Но ако мога точно да ти посоча къде… — започна старецът.

— Не — твърдо отсече Лейн. — Сега идваш ли да се нахраним?

— По-късно — отговори Моряка, работейки с такава скорост на компютъра, поддържащ тримерния звезден атлас, че пръстите му просто не можеха да се проследят по клавишите, превключвателите и плъзгачите на потенциометрите. Лейн поклати глава и се отправи към камбуза.

Когато се върна половин час по-късно, старецът беше въвел нова карта в компютъра, на екраните на който сега можеше да се види сектор широк към дванайсет парсека, обхващащ онзи район от Галактиката, в който влизаха Пинайпс, Теразейн, Канфор и може би дузина други звезди и светове край които Звездопрах е бил забелязван през последното столетие.

— Виждаш ли облака? — попита Моряка и щракна два ключа за да активира тримерно изображение на излъчващ слабо сияние облак междузвезден прах. — Започва на около парсек от Теразейн, обхваща целия район на Канфор и достига чак зад Пинайпс.

— Това е много грубо приближение на действителното състояние на нещата, Моряко — възрази Лейн след бегъл поглед към картата. — Дявол да го вземе, този облак изобщо не достига до Канфор. Погледни тук… макар да минава точно покрай Алфард, няма никакви сведения за засичане на твоя Звездопрах в този район.

— А кой може да каже какви точно са навиците му, Лейн? — контрира Моряка. — Единственото, което със сигурност ми е известно е, че всички сигнали за срещи са максимум на парсек от облака и по правило много по-наблизо.

— Дори ако си прав — започна Лейн, — нещо, което съм склонен да допусна само заради този спор, става дума за един огромен облак. Не биха стигнали и… десет живота, за да се кръстоса макар и една трета от него. Не забравяй, че когато летим със субсветлинни скорости, уредите ни са почти толкова безполезни, колкото са нашите очи. Не е възможно да го претърсиш старателно, дори ако разполагаше с капитан, който е склонен да ти го позволи.

— Това, което говориш изобщо не е необходимо — прекъсна го Моряка. — Гледайки от мястото, където се намираш, придвижването на това същество винаги е било отдясно наляво. От друга страна, Пинайпс не е много далече от края на облака, така че изглежда логично да предположим, че то се намира някъде между Пинайпс и…

— Какво те кара да мислиш, че не се е върнало обратно? — попита Лейн, усещайки, че противно на желанието му започва да се заинтересова. — Това същество се навърта тук вече от много време, може би дори по-дълго, отколкото съществува човешката цивилизация. На мен ми се струва, че за толкова време то е добило доста добра представа за очертанията на неговото пасбище. Защо, в такъв случай, ще обикаля по границите му?

— Не, не — поклати глава старецът. — Той е подвластен на навиците си, Лейн. И понеже няма естествени врагове, може да прави каквото му се прииска. Не разбираш ли, че всичко във Вселената е елемент от някаква система, която става възможна само защото хаосът има възможност да действа в такива необятни мащаби? Така че той ще се храни до края на облака, а после ще се върне.

— Ако съществува, и ако яде междузвезден прах — отбеляза Лейн.

— О, той съществува, със същата сигурност, с която знаем, че Сатаната седи на трона си в ада — зави Моряка.

— Чуй ме сега, Моряко — предупреди го Лейн. — Предстои ни да останем затворени един до друг в продължение на петдесет до шейсет дни. Ще очаквам да проявиш малко разнообразие в избора на теми за разговор и имай предвид, че ако не ми угодиш на този каприз, двамата с теб отиваме в камерата за хипносън.

— Ще ти предложа една сделка, Лейн — каза Моряка след кратко мълчание.

— Каква?

— Колко време смяташ да прекараш в лов на демонороги?

— Пет седмици, може би шест — отговори Лейн.

— Ако ти покажа как да свършиш работата за по-малко от седмица, ще прекараме ли следващите пет седмици, търсейки Звездопрах?

— Ще ти призная, че никога не съм виждал демонорог — отговори Лейн, — но ако вярвам на данните в компютъра на кораба, ще ми трябва поне месец, докато само попадна на следите им. Защото те обитават най-гъстата част на тропическите гори. Освен това, ще трябва да излизаме за тях на лов индивидуално, защото те умират много бавно, а аз не искам да имам на главата си пет-шест смъртно ранени виещи демонороги едновременно.

— Ти не ми отговори — уточни Моряка. — Сключваме ли сделка?

— Това, което предлагаш, просто не може да стане.

— Е, тогава ти не можеш да загубиш, нали? — отбеляза старецът с онзи самодоволна усмивка, който накара Лейн да поиска да префасонира лицето му.

— Не знам дали ме разбра, Моряко, но според компютъра…

— Лейн, кой, по дяволите, мислиш, че е картографирал тази проклета планета? — попита Моряка. — Та нали всичко, което компютърът ти знае, е въведено от моите доклади.

— Значи знаеш нещо, което не е било включено в докладите ти? — заключи Лейн.

— Разбира се, че знам — въздъхна Моряка. — Докладите ми бяха предназначени за миньори и колонисти, а не за ловци.

— Прав ли съм да приема, че няма да ми кажеш онова, което знаеш, ако не се съглася на условията ти?

— Абсолютно си прав, Лейн.

Лейн отпусна глава и се замисли за една дълга минута.

— Добре, стари мръснико — каза той накрая, — ще сключим тази сделка. Казвай сега как смяташ да убиеш демонорогите.

— Ще видиш — успокои го Моряка ухилен. — А междувременно, предлагам ти да започнеш да мислиш как ще убиеш Звездопрах. Ще обсъдим темата, след като закуся.

Той стана и накуцвайки се отправи на свой ред към камбуза, тананикайки си стара песничка за плешива зеленокожа мома на име Бийла, която имала по три неща от онези, които мъжете считат за съществени.