Има сложни романи, които дължат много на мнозина. Освен помощта на Сесар Батман Гуемес, Елмер Мендоса и Хулио Бернал — мои побратими от Кулиакан, Синалоа, — „Кралицата на Юга“ стана реалност и благодарение на приятелството на най-добрия пилот на хеликоптер на света: Хавиер Колядо, на борда на чийто ВО-105 излизах много пъти на нощен лов в преследване на моторници в Протока. На Чема Бесейро, капитан на катер III на Митническата охрана, дължа детайлното пресъздаване на последното пътуване на Сантяго Фистера, в това число и историята на скалата на Леон. Дължа благодарност на Патси О’Брайън за точните й спомени от затвора, на Пепе Кабрера, Мануел Сеспедес, Хосе Бедмар, Хосе Луис Домингес Ибора, Хулио Верду и Аурелио Кармона за техническата помощ, на Сеалтел Алатристе за щедрото приятелство, на Оскар Лобато, Еди Кампельо, Рене Делгадо, Мигел Тамайо и Херман Дееса, на моите издателки Амайа Елескано и Марисол Шулц за ентусиазма, на Мария Хосе Прада за несломимия интелект, достоен за Шерлок Холмс, и на винаги вярната Ана Лайънс, вездесъща като ангел-пазител. Не бива да забравям и Сара Велес, която даде лицето си за полицейското досие и младежката снимка на сънародничката си Тереса Мендоса. С изключение на някои цитирани по-горе имена, които се появяват с действителната си самоличност в романа, останалото — лица, адреси, фирми, плавателни съдове, места, — е измислица или е използвано със свободата, която е привилегия на романиста. Що се отнася до имената на другите, които по очевидни причини не могат да бъдат споменати тук, те знаят кои са — авторът им дължи много, много им дължи и тази история.