Към себе си

Осма книга

1. И това ти помага да не бъдеш тщеславен, че вече не можеш да си философ през целия си живот или поне за времето от младостта насам, а и в ред други неща сам си се убедил, че си далече от философията. Объркал си се, така че вече не ти е лесно да си спечелиш име на философ. Противопоставя се и характерът на живота ти. Ако наистина си разбрал в какво се състои работата, не обръщай внимание на това, какво мислят за тебе. Да ти бъде достатъчно, че останалата част от живота, колкото и да е тя, ще проживееш тъй, както желае природата. Затова разбери какво желае и нищо друго да не те разсейва. Вече знаеш от опита на толкова грешки, че никъде не си открил щастието — нито в силогизмите, нито в богатството, нито в славата, нито в изпитването на наслаждения, никъде. Тогава къде е тя? В това да вършиш изискваното от човешката природа. А как ще го вършиш?

Като разполагаш с основни възгледи, от които да следват импулсите и делата ти. Какви възгледи? Които да сочат кое е добро и кое зло и че няма добро за човека, което да не го прави справедлив, благоразумен, смел, независим, и че няма зло, което да не го прави противоположен на казаното.

2. Питай се при всяко действие — в какво отношение е към мене? Няма ли да съжалявам, че съм го сторил? Скоро ще умра и всичко ще изчезне. Какво повече търся, ако в момента действувам като мислещо същество, съобразяващо се с общността и подчиняващо се на един закон заедно с бога.

3. Какви са Александър, Цезар и Помпей, сравнени с Диоген, Хераклит и Сократ? философите са видели самите неща, причините и материите им, ръководните им начала са били винаги едни и същи. А пълководците колко неща не са знаели и на колко са робували.

4. Така или иначе, ще правят същото, дори да се пръснеш.

5. Най-важното — не се разстройвай. Всичко става съобразно всеобщата природа и след малко никой никъде няма да бъде, както не са никъде нито Адриан, нито Август. После, вперил поглед в делото си, схвани го и същевременно не забравяй, че трябва да бъдеш достоен човек. И каквото изисква природата на човека, прави го, без да се извръщаш настрани и по най-справедливия начин, само че благонамерено, скромно и без лицемерие.

6. Това е работата на всеобщата природа — което е тук, да го премести там и да го преобразува, да го вдигне оттук и да го отнесе там. Всичко е промяна и няма основание за страх да не би да се случи нещо ново. Всичко е обичайно, че и разпределяните участи са едни и същи.

7. На всяка природа й е достатъчно нейното благополучие. Разумната природа е в благополучие, когато не допуска в мислите си нищо фалшиво и неясно, когато насочва импулсите си единствено към дела, полезни за общността, когато се стреми и отклонява само от зависещото от нея, когато приветствува каквото й отрежда всеобщата природа. Защото е част от тази природа както природата на листото е част от природата на растението. Но докато в случая природата на листото е част от лишена от възприятие и разум природа, на която може да се попречи, природата на човека е част от природа, която не се възпира, мислеща и справедлива, щом като дава на всяко същество равни по достойнство части време, материална същност, причина, енергия и способност за свързване. Гледай обаче не дали отделното в две неща е еднакво, а как всички части на едното се отнасят като цяло към всичките на другото.

8. Не можеш да четеш. Но можеш да не дадеш воля на надменността, да овладееш удоволствията и болките. Можеш да се издигнеш над желанието за слава. Можеш да не се гневиш на грубияните и неблагодарниците, че и да се погрижиш за тях.

9. Нека никой да не те чуе да се оплакваш от живота в двореца, нито ти себе си да чуеш!

10. Съжаляването е един вид укор към себе си, че си пропуснал полезното. А доброто сигурно е нещо полезно, за което заляга прекрасният достоен човек. Никой прекрасен и достоен човек не би съжалявал, че е пропуснал някое удоволствие. Значи удоволствието не е нито полезно, нито добро.

11. Какво представлява еди-какво си само по себе си в собствения си строеж? Кое в него е материалната същност, кое — оформящата причина? Каква е ролята му във Вселената и Колко време ще съществува?

12. Когато ти е неприятно да се вдигнеш след сън, припомни си, че съобразно собствения ти строеж и човешка природа трябва да вършиш полезни за общността дела, докато спането е общо и за лишените от разум същества. А което е съобразно с природата, то всекиму е по-присъщо, по-пригодно, а и по-приятно.

13. Непрекъснато и ако може при всяка мисъл да прилагаш знанията си за природата, човешките чувства и диалектиката!

14. Изправи ли се някой пред тебе, веднага се попитай: „Какви възгледи за доброто и злото има този човек?“ Защото, ако има еди-какви си възгледи за удоволствието и мъката и техните причинители, за славата и безславието, за живота и смъртта, няма да е чудно или странно за мене, че върши това или онова, и ще си напомня, че постъпва тъй по принуда.

15. Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър.

16. Помни, че да се промениш и да последваш човека, който те поправя, е също проява на независимост. Защото продължаваш да вършиш своето съобразно вътрешния си подтик и преценка, а също и съобразно своя ум.

17. Ако зависи от тебе, защо го правиш? Ако зависи от друг, кому се сърдиш? На атомите или боговете? И в двата случая това е лудост.

Никому не се сърди. Ако можеш, поправи човека. Ако не можеш него, поне стореното. Но ако и това не можеш, до какво ще те доведе сърденето? Нищо не бива да се върши просто така.

18. Умрялото не отпада от вселената. Щом като остава тук, то се променя и разпада в същите елементи, каквито са на вселената и твоите. И те се променят, но не роптаят.

19. Всичко е създадено за нещо — конят, лозята. Защо се учудваш? И слънцето, ще каже някой, също е създадено за нещо, и останалите богове. Ти тогава за какво си създаден? За наслаждение? Прецени дали тази мисъл е допустима.

20. Природата на всяко нещо е насочена както към своето начало и протичане, така и към своя край както при подхвърлянето на топка — дали за топката е добро, че отива нагоре, или зло, че отива надолу и пада? Добро ли е за сапунения мехур, че се е образувал, и зло ли е, че се е пукнал? Същото е и със светлината на лампата.

21. Обърни го навън и виж какво е и какво става, като остарее, като се разболее, като се отдаде на разврат.

Кратковечен е и хвалителят, и хваленият, и помнещият, и помненият. На това отгоре и в това ъгълче от света, и в него няма общо съгласие, нито човек е в съгласие със себе си. И цялата земя е точица.

22. Насочи вниманието си към разглеждания предмет, към извършваната дейност, към основния възглед и значението на думите.

С право се чувствуваш така. Предпочиташ не днес да си достоен, а утре да станеш.

23. Ако върша нещо, върша го с оглед на доброто на хората. Ако ми се случва нещо, приемам го, с оглед на божията воля и общия избор, от който тръгват нишките на всичко случващо се.

24. Каквото е къпането — масло за мазане, пот, нечистотия, лепкава вода, всякаква друга мръсотия, такъв е и всеки момент от живота и всеки предмет.

25. Луцила погреба Вер, после погребаха Луцила. Секунда — Максим, после Секунда. Епитинхан — Диотим, после Епитинхан. Антонин — фаустина, после Антонин. Винаги е така. Целер — Адриан, после Целер. Ония наперени капацитети, можели да предвиждат — като Харакс, платоника Деметрий, Евдемон и някои други, те къде са? Всичко е ефимерно и отдавна погинало — дни, без да бъдат споменавани ни най-малко, други, превърнали се в легенда, а трети вече изпаднали и от легендата. Та това помни — предстои било да се разпръсне твоето съединенийце, било да секне твоето диханийце, било да се премести и да се вреди другаде.

26. Радост е за човека да върши присъщото за човека. Присъщо му е доброжелателство към съплеменника, презрение към движението на сетивното, отделяне на заслужаващите доверие мисли, наблюдаване на всеобщата природа и на това, което става съобразно нея.

27. Три отношения — към обгръщащия ни съсъд, към божествената причина, от която следва всичко случващо се всекиму, и към другарите в живота.

28. Болката е зло било за тялото — тогава нека то само да се произнесе!, било за душата. — Да, но тя може да съхрани своята ведрост и спокойствие и да се предпази от схващането, че е зло. Защото всяка преценка, влечение, стремеж или отвръщане идват отвътре и така там нищо не прониква.

29. Изтрий празните мисли и постоянно си казвай: „От мене зависи в този момент да няма в душата ми нищо порочно, никаква страст и изобщо никакъв смут. Виждайки как стоят нещата, се отнасям към всяко съобразно неговата стойност.“ Не забравяй за тази способност по природа.

30. И в сената, и с когото и да било говори сдържано и съвсем ясно. Да си служиш със здрава реч!

31. Дворът на Август — жена му, дъщеря му, внуците му, заварените и осиновените, сестра му, Агрипа, роднините и близките, приятелите, Арий, Меценат, лекарите, жертвоприносителите — смърт е отнесла целия двор. Премини след това към другите дворове… и не отделно смъртта на един човек, а както на помпейците. Вземи предвид и следното, което се пише върху надгробните паметници — „последният потомък от този род“. Колко усилия са полагали предходниците, за да оставят някой наследник, но накрая неизбежно някой е последен. Така на свой ред умира цял род.

32. Нужно е да градиш живота си действие по действие и да е достатъчно, ако, доколкото е възможно, всяко постига своето. Никой не може да ти попречи делата ти да постигат своето. — Да, ама нещо външно ще се изпречи. Едва ли на справедливото, благоразумното и добре обмисленото. — Но може би ще се попречи на друга твоя дейност? — Да, но поради способността да посрещаш с добро настроение пречката и да преминаваш добронамерен към възможното наместо с това ще се заемеш с друго дело, добре пасващо в градежа, за който става дума.

33. Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!

34. Виждал ли си някога отрязани ръка, крак или отсечена глава, които лежат отделно от останалото тяло? Така горе-долу постъпва със себе си човек, доколкото зависи от него, когато не приема случващото се и отцепва себе си или когато постъпва егоистично. Оказва се отхвърлен от естественото единство. По природа си създаден като негова част, а в момента си се отделил. Но е прекрасно, че можеш отново да се съединиш. На никоя друга част, веднъж отделила и отцепила се, богът не позволява наново да се събере. Помисли за това добро качество, с което е поел човека. Направил е да зависи от него както по начало да не се откъсва от цялото, така и в случай, че се откъсне, да може да се завръща и сраства, да заема наново мястото си на част.

35. Както почти всички други способности са дадени на всяко разумно същество от разумната природа, така сме получили от нея и следното. Както тя се справя с всичко, което й се изпречва и противопоставя, като го врежда в общия ред и го прави своя част, така и разумното същество може да превърне в свой материал.

Всяка пречка и да си послужи с нея, независимо от първоначалното му намерение.

36. Нека не те обърква мисълта за целия живот. Недей да се занимаваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очакват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?“ Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоящето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да укориш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.

37. Да не би Пантея или Пергам да стоят край гроба на Вер? Или Хабрий и Диотим край гроба на Адриан? Би било смешно. Ами ако продължаваха да стоят, Вер и Адриан щяха ли да усетят и ако усетеха, щяха ли да се зарадват и ако се радваха, щяха ли да са безсмъртни? Не е ли било предопределено и за тях така — първо да станат старици и старци, а после да умрат? Какво щяха да правят след смъртта на господарите си? Задушаваща миризма и нечиста кръв в торба — това е всичко.

38. Ако можеш да гледаш зорко, гледай и съди … Казва той възможно най-мъдрото.#

39. Не виждам в строежа на разумното същество добродетел, която да може да се опълчи срещу справедливостта. А за удоволствието виждам — въздържанието.

40. Ако премахнеш мнението си за това, което смяташ, че те мъчи, сам ще се окажеш в пълна безопасност. — Кой е този сам? — Разумът. — Да, но аз не съм разумът. — Бъди! Значи разумът да не се мъчи сам! А ако нещо друго твое не е добре, нека то само си състави мнение за себе си.

41. Препречването на сетивното възприятие е зло за природата на животното. Препречването на влечението също е зло за природата на животното. По същия начин нещо друго препречва и е зло за строежа на растението. Значи и препречването на ума е зло за умствената природа. Приложи всичко това към себе си. Болката и удоволствието засягат ли те? Сетивното възприятие да му мисли. Твое влечение ударило на твърдо. Ако се поддаваш на влеченията си винаги и без изключение, това е вече зло за тебе като разумно същество. Но ако удържаш ума си, невъзможно е да ти се навреди или попречи. Обикновено никой друг освен ума не пречи на това, което му е присъщо. Не го засяга нито огън, нито желязо, нито тиранска воля, нито клевета, нито каквото и да е друго. Стане ли „съвършена сфера“#, запазва си тази форма.

42. Не заслужавам да си причиня мъка, защото никога и на друг не съм причинил по своя воля.

43. Един се радва на едно, друг на друго. Мене ме радва да запазя здраво ръководното си начало, така че да не се отвръща нито от човек, нито от нещо, случващо се на хората, да посреща и приема всичко с благосклонни очи и да си служи с всичко съобразно неговата стойност.

44. Ето, посвети на себе си това време. Упорито преследващите бъдната слава не си дават сметка, че хората в бъдещето ще бъдат такива, каквито са в настоящето — отегчителни и също смъртни. Изобщо какво те засяга, ако произнасят името ти с такива звуци или имат такова мнение за тебе.

45. Вдигни ме и ме захвърли, където желаеш. И там ще запазя доброжелателно моето божество, тоест задоволено, ако е настроено и действува съобразно това, което следва от собствения му строеж.

Струва ли си заради това душата ми да се чувствува зле, да бъде принизена и унизена, подвластна на желания, потопена в тревоги и страхове? Дали има нещо, което да заслужава всичко това?

46. На човека не може да се случи нечовешко събитие, нито на говедото неприсъщо за говедо, нито на лозата неприсъщо за лоза, нито на камъка неприсъщо за камък. Би ли имал основание да се сърдиш, щом като всекиму се случва каквото е обичайно и естествено? Всеобщата природа няма да ти донесе нищо непоносимо.

47. Ако си огорчен от нещо външно, не то те мъчи, а твоето съждение за него. А това да го изтриеш вече зависи от тебе. Ако пък те мъчи нещо в твоето умонастроение, кой ти пречи да изправиш неговия принцип? Също тъй, ако те мъчи, че не вършиш онова, което ти се струва правилно, защо не се заемеш, ами изпитваш мъка? — Да, ама препятствува нещо по-силно. — Тогава недей да изпитваш мъка, защото причината да не се заемеш не е в тебе. — Да, ама животът губи смисъл, ако човек не го върши. — Тогава напусни живота в доброто разположение на духа, в което умира вършещият го, а ведно с това и с добро чувство към препятствията.

48. Помни, че ръководното начало става непобедимо, когато, концентрирано в себе си, му е достатъчно, че не прави каквото не желае, дори съпротивата му да е неразумна. Какво ли, когато преценката му за нещо е обмислена и разумно основана? Това прави свободния от страсти ум непристъпен като акропол. Защото човек не разполага с по-здраво укрепление, в което, намерил убежище, да бъде сигурен, че ще остане непревземаем за в бъдеще. Невежа е, който не е разбрал това, и нещастник, който го е разбрал и не се е приютил.

49. Недей да добавяш нищо към това, което известява на мисълта ти представилото й се първоначално. Известява ти се, че еди-кой си злослови срещу тебе. Това ти се известява, а не че ти е навредил. Виждам, че детето ми е болно. Това виждам, но не че е в опасност. Та така — оставай при първото, което се представя на мисълта ти, недей да прибавяш вътре от себе си и нищо няма да ти се случи. Или по-скоро прибавяй, но като човек, който познава подробно случващото се във вселената.

50. Горчива краставица — остави я. Трънак по пътя, заобиколи го. Достатъчно е. Не добавяй: „Какво ли няма на този свят!“ Иначе ще ти се присмее човекът, изучил природата, както ще разсмееш строителя и кожаря, ако ги упрекнеш, задето виждаш в работилницата им стърготините и изрезките, останали от изработеното. Но все пак те имат къде да ги хвърлят, докато всеобщата природа не разполага с нищо извън себе си. Удивителното в нейното майсторство е, че сама определила своите граници, всичко вътре в нея, за което реши, че е безполезно, че старее и се разваля, тя го превръща в себе си и пак прави от него друго ново, за да не се нуждае нито от друг материал, нито от място, където да изхвърля прогнилото. Достатъчно й е нейното пространство, нейният материал и собственото й майсторство.

51. Нито като вършиш нещо, го провлачвай, нито като разговаряш, набърквай всякакви неща, нито допускай мислите ти да блуждаят, нито душата ти да се свие напълно или да изскочи вън от себе си, нито да те погълнат житейските дела.

Убиват те, разкъсват те на парчета, прогонват те с проклятия. Какво пречат тия работи на ума ти да остане чист, твърд, разумен и справедлив? Както ако някой иде при бистър и сладък извор и го обсипе с проклятия, от него няма да спре да извира пивка вода. И ако хвърли вътре кал или тор, скоро ще ги разнесе и ще продължи да избира съвсем незамърсен. Та как да се сдобиеш с несекващ извор, а не с геран със застояла вода? Всеки момент бъди готов да постъпваш независимо, а също благонамерено, просто и скромно.

52. Който не знае какво е вселена, не знае къде е. Който не знае за какво е създаден, не знае кой е, нито какво е вселена. Който не е наясно с един от тези въпроси, не би могъл да отговори и на това, за какво сам е създаден. Как ще прецениш човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са, нито кои са?

53. Искаш да бъдеш хвален от човек, който ежечасно се проклина по три пъти? Искаш да се харесаш на човек, който не харесва себе си? А може ли да харесва себе си оня, който след почти всяко свое действие съжалява?

54. Вече не само да вдишваш, причастен към обгръщащия те въздух, но да бъдеш причастен и към разума на обгръщащата всичко умствена способност. Тя не по-слабо се разпростира във всички посоки и прониква в можещия да я поеме, отколкото въздухът в можещия да го вдиша.

55. Общо гледано, злото не нанася вреда на вселената. В отделните случаи то не вреди на друг, вредно е само за този, комуто е предоставена възможността да се отървава от него веднага щом пожелае.

56. На моята воля за избор волята за избор на ближния е също толкова безразлична, колкото дъхът и плътта му. Защото, независимо че в най-висока степен сме родени един за друг, всяко от нашите ръководни начала разполага със своя собствена власт. Иначе злото на ближния щеше да е и мое. Което бог не е постановил, за да не бъде друг причина за моето нещастие.

57. Струва ни се, че слънчевата светлина се излива, и тя действително се лее във всички посоки, без да се изчерпва обаче. Защото това леене е един вид протягане. Затова и лъчите на слънцето се наричат така — от обтягането на лък. А какво представлява лъчът, можеш да разбереш, ако погледнеш пронизващата през пролука в затъмнено помещение слънчева светлина. Протяга се в права линия и все едно, че опира във всичко твърдо, което среща и което му пречи да продължи по въздуха нататък. Там спира и нито се приплъзва, нито свлича. Та по подобен начин трябва да се лее и разлива умът — да се протяга без да се изчерпва, и срещайки прегради, да се опира в тях не рязко и без насилие и да не се свлича, а да стои и да осветява приемащия го предмет. Впрочем това, което не пропусне лъча, самото то ще се лиши от него.

58. Който се бои от смъртта, се бои било от липсата на сетивно възприятие, било от друг род усещане. Но ако няма повече да усещаш, няма да усетиш и нищо лошо. Ако се сдобиеш с друг род усещане, ще си и друго същество и ще продължиш да живееш.

59. Хората са се родили един за друг. Или ги научи на това, или ги понасяй.

60. По един начин се движи стрелата, по друг умът. Когато е предпазлив и се върти около една мисъл, той в не по-малка степен се движи направо и към поставената цел.

61. Да проникваш в ръководното начало на всеки. Но и да допускаш всеки друг да прониква в твоето ръководно начало.