Към себе си

Бележки

[#1 Марк Аний Вер, баща на Марк Аврелий, починал като претор твърде млад.]

[#2 Домиция Калбила, наречена Луцила, майка на Марк Аврелий.]

[#3 Вероятно става дума за Луций Катилий Север, прадядото на Марк Аврелий по майчина линия.]

[#4 Става дума за Марк Корнелий фронтон — вж. азбучния показалец.]

[#5 Така са означавали В Рим, а и по-късно във Византия враждуващите партии В цирка.]

[#6 Става дума за разпространена в Атина, а по-късно и в Рим ловна игра.]

[#7 Имена на неизвестни лица. Непосочените по-нататък в азбучния показалец имена са на неизвестни лица.]

[#8 Тъй като Марк Аврелий няма брат, предполага се, че в случая става дума за неизвестен за нас негов братовчед. Според един съвременен издател на текста има се предвид Клавдий Север, перипатетик, консул в 146 г., чийто син се оженил за Аврелия фаустина, най-възрастната дъщеря на Марк Аврелий.]

[#9 Мястото е повредено в ръкописите.]

[#10 Марк Аврелий има предвид своя осиновител, император Антоний Пий — вж. азбучния показалец.]

[#11 Ксенофонт, Спомени за Сократ I, 3, 15 (вж. на бълг. Ксенофонт, Сократически съчинения, 1985).]

[#12 Става дума за Ания Корнифиция, сестрата на Марк Аврелий.]

[#13 Отново става дума за император Антонин Пий, осиновител на Марк Аврелий.]

[#14 Очевидно става дума за Луций Цейоний Комод, приел името Луций Вер, син на Елий Цезар, осиновен заедно с Марк АВрелий от Антоний Пий.]

[#15 Марк АВрелий има от брака си с Ания Галерия Фаустина тринадесет деца, седем от тях почиват невръстни.]

[#16 Ания Галерия фаустина, съпруга и братовчедка на Марк Аврелий, починала в 175 г., дъщеря на Антонин Пий и на лелята на Марк Аврелий със същото име. Добродетелите, които й приписва авторът, не се потвърждават от други извори, на които, разбира се, не може да се вярва безрезервно.]

[#17 От недостигнало до нас съчинение на Теофраст.]

[#18 фразата „са си спечелили“ е добавена от съвременен издател.]

[#19 Платон, Теетет 173 с — 174 а, който цитира Пиндар (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 4, 1990).]

[#20 фрагмент от неоцеляла комедия на Менандър.]

[#21 Марк Аврелий прави намек за враговете на Сократ, които го подвеждат под съдебна отговорност и го осъждат на смърт.]

[#22 Платон, Тимей 61 д (вж. на бълг. в бел. 19).]

[#23 Марк Аврелий цитира мисъл на Демокрит.]

[#24 фрагмент от изгубена комедия на Аристофан.]

[#25 фрагмент от Демокрит.]

[#26 Алюзия за Омир, Одисея I, 242.]

[#27 Цитатът е от изгубено съчинение на Епиктет или е предаден по устна традиция.]

[#28 На това място текстът е повреден.]

[#29 Мястото е повредено, предложеното тълкуване не е сигурно.]

[#30 фрагмент от недостигнала до нас комедия на Менандър.]

[#31 Омир, Одисея IV, 690. (вж. на бълг. Омир. Одисея, 1971).]

[#32 Хезиод, Дела и дни, ст. 197 (вж. на бълг. Хезиод, 1988).]

[#33 Намек за Омир, Илиада VII, 99.]

[#34 Става дума за т. нар. тога претекста — обшитата с пурпурна ивица дреха на висшите длъжностни лица.]

[#35 В оригинала за „благополучие“ се използува старогръцката дума eudaimonia — буквално, „състояние, зависещо от доброто разположение на божество“. Това прави разбираемо следващото обяснение. В думата eudaimonia действува същата идея както и в българското „богат“.]

[#36 Мисълта е на Демокрит.]

[#37 Марк Аврелий резюмира текст на Епикур.]

[#38 Платон, Държавата VI, 486 а (вж. на бълг. Платон. Държавата, 1975).]

[#39 Думи, казани от Антистен на Кир и цитирани от Епиктет IV.]

6,20.

[#40 фрагмент от изгубената трагедия на Еврипид „Белерофонт“.]

[#41 Цитат от неизвестен източник.]

[#42 Трите фрагмента са от изгубени трагедии на Еврипид — за първия се знае, че е от „Хипсипила“.]

[#43 Платон, Апология 28 д. в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 1, 1979).]

[#44 Платон, Апология 28 д, в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. бел. 43).]

[#45 Платон. Горгий 512 д-е, в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 2,1982).]

[#46 Цитатът е фрагмент от недостигнало до нас съчинение на Платон.]

[#47 фрагментът е от недостигналата до нас трагедия на Еврипид „Хризип“ — очевидно се резюмира мисъл на Анаксагор.]

[#48 Цитат от трагедията „Молителките“ на Еврипид, ст. 1109.]

[#49 Цитат от неизвестен автор.]

[#50 На това място текстът е повреден.]

[#51 Епиктет I, 28. 4; II, 22, 37.]

[#52 Намеква се за стих 362 от „Облаци“ на Аристофан. Останалите факти от биографията на Сократ се привеждат от Платон и Ксенофонт.]

[#53 На това място текстът е повреден. Не е ясно чии думи са това.]

[#54 фрагмент от Емпедокъл.]

[#55 Марк Аврелий отново има предвид не баща си, а своя осиновител Антонин Пий.]

[#56 „Викането на мъртвите“, което прави Одисей в единадесета песен на Омировата „Одисея“.]

[#57 На това място текстът е повреден.]

[#58 Островите на блажените — традиционна представа за острови далече на запад, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите — вж. Хезиод, Дела и дни. ст. 170 и сл. (на бълг. В бел. 32); Пиндар, Олимпийски оди II, 68-74; подобна е представата за т. нар. Елисейски полета — срв. Омир, Одисея IV, 563 и сл. (вж. на бълг. в бел.31).]

[#59 Сармати — германско племе, с което воюват продължително легионите на Марк Аврелий.]

[#60 фрагмент от трагедия на Еврипид, цитиран и от Аристотел, Никомахова етика VIII, 1, откъдето го е взел вероятно Марк Аврелий.]

[#61 Неточен цитат от Платон, Теетет 174 д.]

[#62 Омир, Илиада VI, 147–8, в превод на Ал. Милев и Бл. Димитрова (вж. на бълг. Омир. Илиада, 1969). (Илиада е също и он лайн на 123.dir.bg или евентуално bezmonitor.com. (бел. на Victor от victor@mbx.isoc.bg.))]

[#63 Софокъл, Едип цар, ст. 1391 (вж. на бълг. Антични трагедии, 1977).]

[#64 Вече цитирани стихове в кн. VII, 38–41 — вж. за източниците там.]

[#65 Старата атическа комедия (5-и — 4-ти в, пр.н.е.) е на злободневни теми със свободен, често фантастичен сюжет; именит неин представител е Аристофан.]

[#66 Средната атическа комедия (4-ти в. пр.н.е.) развива митологични пародийни сюжети — от нея до нас не са достигнали образци; новата атическа комедия (4-ти — 3-ти В. пр.н.е.) е на битови теми, с интерес към човешкия характер, именит неин представител е Менандър. В случая Марк Аврелий я оценява ниско, тъй като тя пресъздава живота пасивно.]

[#67 От предводителя на Музите — т. е. от Аполон, който е десетият, водещият хорото на деветте Музи.]

[#68 Срв. Езоп, басня 297 (вж. на бълг. Езоп. Басни, 1967) и Бабрий, басня 108.]

[#69 Срв. Епиктет II, 1,15.]

[#70 Марк Аврелий казва „Пердика“ наместо „Архелай“ — негов незаконороден син, цар на Македония, който се опитва да привлече Сократ в своя двор. Авторът знае за този случай вероятно от Аристотел, Реторика 1398 а (вж. на бълг. Аристотел. Реторика 1986).]

[#71 Ефесците — жителите на град Ефес В Мала Азия. Един издател на текста предлага думата да се замени с „епикурейците“ поради близост на това място с фрагмент от Епикур.]

[#72 фрагмент от трагедия на неизвестен автор.]

[#73 Омир. Одисея IX, 413 (вж. на бълг. в бел. 31).]

[#74 Хезиод, Дела и дни, ст. 186 (вж. на бълг. в бел. 32).]

[#75 Следващите параграфи до 38 се опират на Епиктет, както следва — III, 24,87; III, 24,88; III, 24,91-92; III, 22,105; фрагменти 27, 28. Изглежда и последният параграф 39 е зает от Епиктет.]