Към себе си

Дванадесета книга

1. Вече можеш да притежаваш всички ония неща, до които се молиш да достигнеш по заобиколен път, ако сам не си пречиш, тоест ако оставиш цялото минало, повериш бъдещето на провидението и единствено настоящето насочиш в пътя на благочестието и справедливостта — на благочестието, за да приемаш с обич което ти се отрежда, тъй като природата на тебе ти донася него, а на него тебе; в пътя на справедливостта, за да говориш свободно и незаплетено и за да вършиш всичко в съответствие със закона и в съответствие със стойността му. И нека не ти пречат нито чуждата злонамереност, мнение или глас, нито пък усещанията на обгръщащата те плът. Нека да се занимава с тях това, което ги изпитва. Когато един ден се изправиш на изхода на живота, оставил всичко друго настрана, счел за ценно единствено ръководното си начало и божественото в себе си и изпитващ страх не от възможността в един момент да престанеш да живееш, а от това да не започнеш да живееш несъобразно с природата, ти ще си човек, достоен за породилата те вселена, ще престанеш да си чужденец в родината си, да смяташ с удивление, че е неочаквано, което ти се случва всекидневно, и да зависиш от това и онова.

2. Богът вижда всички ръководни начала голи, без тяхното материално вместилище и мръсна обвивка. Бидейки само ум, той се допира само до умственото, изтекло и отведено от него в тях. Привикнеш ли се и ти да правиш същото, ще отпаднат повечето ти грижи и тревоги. Защото, ако човек свали поглед от обгръщащата го плът, дали ще си губи времето да се занимава с дрехи, къщи, слава и други подобни аксесоари и декор?

3. От три неща си съставен: тяло, дихание, ум. Първите две са твои, доколкото полагаш грижи за тях. Единствено третото е собствено твое. Затова, ако отделиш от себе си, тоест от твоя ум всичко, което говорят или вършат другите, всичко, което ти сам си казал или сторил, предстоящото, което те смущава, всичко, принадлежащо на обгръщащото те тяло и сроденото с тебе дихание, което става независимо от волята ти, и всичко, в което те увлича обхващащата те отвън вихрушка, така щото откъсната от обстоятелствата на предопределеното, чиста и независима, умствената ти способност да заживее свой личен живот, вършейки правда, желаейки случващото се и говорейки истината, та казвам, ако отделиш от това ръководно начало всичко, свързано с пристрастие, и от времето — предстоящото или миналото, ти ще направиш от себе си, както казва Емпедокъл:

„Съвършена сфера, радостна от своя завършен покой.“

Стига само да се съсредоточиш в живота, който живееш, тоест в настоящето, ти ще можеш да изживееш оставащото до смъртта време без смут, в добро разположение на духа и настроен доброжелателно към своето божество.

4. Често съм се учудвал, че всички най-много обичат себе си, но държат по-малко на собственото мнение за себе си, отколкото на чуждото. Затова, ако някому се изпречи бог или умен учител и му нареди да не съобразява и мисли за себе си нищо, което да не може да изрече с пълен глас, той дори един ден не би издържал на подобно нещо. Така че повече държим на това, което ще помислят за нас нашите близки, отколкото на себе си.

5. Как е възможно, след като боговете са уредили всичко тъй добре и човеколюбиво, да са допуснали единствено тази грешка, че някои хора, и то толкова добри, дали толкова доказателства за привързаността си към божеството и сближили се с него в толкова благочестиви дела и ритуали, като умрат веднъж, повече не се появяват и изчезват напълно? Та щом това е така, бъди уверен, че ако трябваше да бъде иначе, боговете щяха да го сторят. Ако беше справедливо, щеше и да е възможно, и ако беше природосъобразно, природата щеше да го създаде. А щом не е така, по това си направи извод и повярвай, че не е редно да бъде така. Виждаш и сам, че повдигайки този празен въпрос, ти се жалваш пред бога. Нямаше да е възможно да разговаряме с боговете по този начин, ако не бяха така съвършени и толкова справедливи. Щом е така, значи те не са допуснали подобна грешка при уреждането на вселената в разрез с правдата и разума.

6. Свикни и с това, в което не успяваш. Не навикнала, и лявата ръка се справя лошо с другото, но държи по-добре от дясната юздата. На това е привикнала.

7. В какво телесно и душевно състояние трябва да те завари смъртта — осъзнал краткостта на живота, бездната на вечността, зинала зад тебе и пред тебе, безсилието на всичко материално.

8. Виждай оформящите причини, оголени от всякаква обвивка! Към какво се отнасят делата ти? Какво е мъката и удоволствието? Какво смъртта? Какво славата? Да не би човек сам да си е виновен за грижите? Защо никой не може да пречи на друг? Всичко е в мнението.

9. В ползуването на основните възгледи трябва да приличам на борец, не на гладиатор. Изпадне ли от ръката му мечът, гладиаторът е загубен, докато борецът винаги разполага с ръката си и нищо друго не му трябва, освен да я свие в юмрук.

10. Да гледаш какво представляват самите неща, като ги разчленяваш на материя, оформяща причина и отношението им към цел.

11. С каква способност разполага човекът да не върши друго освен това, което одобри богът, както и да приема каквото му отрежда.

12. За съобразното с природата човек не трябва да укорява нито боговете, защото те не бъркат — по своя воля или неволно, нито хората, защото те бъркат само неволно. Та човек никому не трябва да се сърди.

13. Колко смешен и странен е който се учудва на каквото и да е от нещата, случващи се в живота!

14. Било съдбовна необходимост и непрестъпим ред, било милостиво провидение, било неръководен хаос от случайности. Ако е съдбовна необходимост, защо се противиш? Ако е провидение, допускащо умилостивяване, стани достоен за помощта, която ще получиш от бога. Ако е хаос, лишен от водачество, бъди доволен, че в такъв водовъртеж ти разполагаш с някакъв ум, който те ръководи. И да те отнася водовъртежът, отнася плътта, диханието ти, останалото. Ума ти няма да отнесе.

15. Светлината на лампата, додето не угасне, свети и не престава да излъчва. А истината, справедливостта и сдържаността в тебе дали ще угаснат, преди да угаснеш самият ти?

16. Ако някой оставя в тебе впечатление, че е сбъркал, попитай се: „Сигурен ли съм, че това е грешка?“ Ако наистина е сбъркал, кажи си: „Навярно сам се е укорил.“ Това е равносилно да издере с нокти собственото си лице.

Да желаеш негодният човек да не греши е все едно да желаеш смокинята да не налива със сок плода си, бебето да не плаче, конят да не цвили и всичко друго неизбежно. Какво ти е станало, че си изпаднал в такова състояние? Ако си припрян, излекувай се!

17. Щом не бива, не го върши. Щом не е вярно, не го казвай. Нека инициативата е твоя!

18. Във всички случаи да те интересува кое поражда в тебе тази представа, после да го разгънеш, като отчлениш материалното в него, отношението му към цел и времето, в което е редно да престане да съществува.

19. Хайде да разбереш вече, че имаш в себе си нещо по-благородно и божествено от това, което те кара да изпитваш чувства и, с една дума, те разиграва като марионетка. В какво състояние е сега умът ти? Да не би да е обхванат от страх, от подозрение, от силно желание? Да не би от нещо друго такова?

20. Първо, никога напосоки и без отнасяне към цел! Второ, да се насочвам не към друга цел, а към общностно съобразената!

21. Не след дълго ще бъдеш никой и никъде няма да си, както и всяко нещо, което сега виждаш, и всеки човек, който сега е жив. Което е създадено, естествено се променя, превръща и погива, за да се роди друго на негово място.

22. Всичко е в мнението и то зависи от тебе. Затова пожелаеш ли, премахни го и като кораб, завил край носа, пред тебе ще се разкрие тихо и спокойно море и залив без вълни.

23. Ако е навременно, спирането за никоя човешка дейност не е зло, поради това, че е спиране. Нито нейният извършител изпитва зло поради самия факт, че престава да я извършва. Същото е и със съставеното от всички дейности, с живота — ако спре навреме, що се отнася до самото спиране, то не му причинява зло, нито пък изпада в зло преустановилият навреме това сцепление от дейности. Точното време и срок се определят от природата, в някои случаи от собствената, когато човек е стар, но предимно от всеобщата, вследствие промяната на чиито части вселената остава винаги млада и в разцвет като цяло. Красиво и навременно е винаги полезното за цялото. Следователно спирането на живота за никого не е зло, понеже не е срамно, щом като не зависи от собствената му воля и не е общностно несъобразно. Напротив — то е добро, понеже е съобразено с цялото, полезно за него и увлечено в неговия път. Така увлечен от бога е оня, който следва същия път, както и същата мисъл като бога.

24. Тези три положения да ти бъдат подръка — във връзка с действията ти, никога напосоки и винаги така, както би действувала самата правда; във връзка със случващото се отвън, че е или случайно, или следващо промисъл и че не бива да се сърдиш на случайността, нито да виниш промисъла. Второ — какво е всяко същество от зачеването до вдишването на въздуха и от първото вдишване до издъхването, от какво е съставено и в какво се разпада. Трето — ако изведнъж се вдигнеш и погледнеш отвисоко разнообразните и изменчиви човешки работи, ще ги презреш, като видиш ведно с тях обхващащото ги огромно пространство на обитателите на въздуха и ефира. И колкото пъти се вдигнеш, ще видиш все същото — еднородност и кратковечие. Това за самочувствие!

25. Изхвърли навън мнението и си спасен. Може ли да ти попречи някой да го изхвърлиш?

26. Ако си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата природа; че чуждите грешки не те засягат, и още, че всичко ставащо винаги е ставало и ще става така и че в момента става навсякъде. Значи си забравил в какво сродство е свързан човекът с целия човешки род, в общност не на кръвта и семето, а на ума. Значи си забравил и това, че умът във всеки от нас е бог и че е дошъл оттам; че никой не притежава нищо свое и че оттам са дошли неговата рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем единствено в настоящия момент и него единствено губим.

27. Непрестанно да минават пред погледа ти людете, които са изпитали крайно възмущение от нещо, и тия, които са били сполетени от велика слава, нещастие, вражда или от някаква друга висока участ. Помисли си после: „Къде е сега всичко това? Дим и пепел, легенда или дори не легенда.“ Представи си и случаите от подобен характер: фабий Катулин на село, Лузий Луп в градините си, Стертиний в Байи, Тиберий на Капри, Велий Руф и изобщо осъзнатото желание да се различаваш в каквото и да е, колко евтини са всички тези усилия! И колко по-философски постъпва човек, когато се държи справедливо и сдържано в материята, която му е дадена, и просто следва боговете. От всичко най-непоносимо е надуването, което се изразява в надутост поради липсата на надуване.

28. На тия, които те питат: „Къде си видял боговете или как си установил, че съществуват, та ги почиташ?“, да отговориш първо, че те са видими и за погледа, а после, че не съм виждал душата си, но въпреки това я уважавам. Та така е и с боговете — установявам, че съществуват по това, в което изпитвам всеки път тяхната сила, и се изпълвам с уважение.

29. В това е здравето на живота — да се прониква във всичко и да се разбира какво е, кое е материалното в него и коя оформящата причина. От цялата си душа човек да върши справедливи дела и да говори истината. Какво друго остава, освен животът да се използува за вършенето на добро след добро, като се свързват тъй, че помежду им да не остава дори най-малко разстояние.

30. Една е светлината на слънцето, макар да е разделяна от стени, планини и безброй други прегради. Една е общата материална същност, макар да е разделена на безброй тела със свои особености. Една е душата, макар да е разделена на безброй същества със собствени граници. Една е умствената душа, макар и да изглежда разделена. Другите същества измежду споменатите вече, примерно одушевените и неодушевени, са чужди и без усещане едно за друго, макар че съдържащото се в тях и това, което тегне върху им, ги събира. Докато умът по особен начин е устремен да се свърже със сродното нему и неговото общностно чувство не търпи преграда.

31. Какво повече искаш? Да оцелееш? Да не би да усещаш и да изпитваш влечения? Да не би да растеш и отново да спреш? Да не би да си служиш с гласа? Или да размишляваш? Кое от тези неща ти се струва достойно за желанието ти? Ако се окаже, че са лесни за пренебрегване, обърни се накрая към следването на разума и бога. — Да, но цененето им е в несъгласие с недоволството, че смъртта ще лиши човека от тях.

32. Каква незначителна част от неизмеримата, зинала вечност е отредена всекиму? Защото толкова скоро потъва в безкрая. И каква незначителна част от цялата материална същност? Каква незначителна част от цялата душа? И върху колко малка, бучица пръст от цялата земя креташ? Имайки в ума си всичко това, нека нищо друго да не те занимава, освен че природата ти действува, постъпва и изпитва тъй, както определя Всеобщата природа.

33. Как се отнася към себе си ръководното начало? От това зависи всичко. Останалото — независимо дали подвластно или неподвластно на волята — е мъртво и дим.

34. Към презирането на смъртта подтиква най-вече това, че и считащите удоволствието за добро и болката за зло, все пак също презират смъртта.

35. За когото добро е само навременното, за него имат еднаква стойност както многото, така и малкото постъпки, съобразени със здравия разум, и му е все едно дали по-дълго или по-кратко наблюдава вселената. За него и смъртта не е страшна.

36. Човече, станал си гражданин на този Велик град. Какво значение дали за пет или за три години! Съобразеното със закона има за всеки еднаква стойност. Страшно ли ти се струва тогава, че те отпраща от града не тиран и не несправедлив съдия, а въвелата те в него природа? Все едно преторът да наеме комически актьор и да го освободи от сцената. — Да, но играх не в пет, а в три акта. — Точно така. Цялото представление в живота е от три акта. Колкото до края, определя го виновникът за тогавашното ти поставяне и за сегашното ти освобождаване. Ти не си виновен нито за едното, нито за другото. Затова си иди с добро чувство. Защото и оня, който те освобождава, е с добро чувство.