Към себе си

Азбучен показалец на имената и античните понятия

Август — Октавиан Август, 63 г. пр.н.е. — 14 г. от н.е., римски император.

Агрипа — Марк Випсаний Агрипа. 63–12 г. пр.н.е., пълководец, приближен и зет на император Август.

Адриан — Публий Елий Адриан, римски император (117–138 г.).

Александър — Александър III Велики, 356–323 г. пр.н.е., цар на Македония.

Александър — от фригия, прочут филолог в епохата на Антонините, автор на коментар върху Омир; Елий Аристид му е посветил похвална реч; учил Марк Аврелий на гръцки език.

Антонин — Антонин Пий, римски император (138–161 г.), осиновен от Адриан и заставен от него да осинови Луций Вер и Марк Аврелий.

Аполоний — от Халкида, стоически философ, учител на Марк Аврелий.

Арий — придворен философ на император Август.

Архимед — от Сиракуза, 287–212 г. пр.н.е., ученик на Евклид, старогръцки учен — математик, физик и механик.

Асклепий — (мит.), бог-лечител, покровител на лекарите.

Атенодот — ретор, учител на фронтон.

Байи — прочут римски курорт.

Брут — Марк Юний Брут (1-ви в. пр.н.е.), любимец и по-късно убиец на Цезар; Плутарх му посвещава биография.

Вер — 1) Марк Аний Вер, дядо на Марк Аврелий по бащина линия (I. 1),

2) Марк Аний Вер, баща на Марк Аврелий (VIII, 25),

3) Луций Вер, император заедно с Марк Аврелий (VIII,37).

Веспасиан — Тит флавий Веспасиан, римски император (69–79 г.).

Волез — вожд на сабините по времето на цар Нума Помпилий. Вж. Плутарх, Нума 5.

Грануа — река, приток на Дунав.

Деметра Карпофорос — (мит.), Деметра носеща плодове, представяна с ръце, отрупани с всички плодове на земята.

Деметрий — от фалерон, 345–283 г. пр.н.е., държавен деятел и писател, македонски наместник в Атина.

Демокрит — от Абдера, 460–370 г. пр.н.е., старогръцки философ, развил учението за материалните първоелементи атомите.

Диоген — от Синопа, 4-ти в. пр.н.е., старогръцки философ, родоначалник на киническата философска школа.

Диогнет — учен и художник, учител на Марк Аврелий.

Дион — от Сиракуза, роднина на тиранина Дионисий Стари, приятел на Платон, убит в 353 г. пр.н.е.; Плутарх му е посветил биография.

Диотим — освободен роб на император Адриан.

Евдокс — от Книд, 4-ти в. пр.н.е., ученик на Платон и на питагорееца Архит, старогръцки лекар, математик и астроном.

Емпедокъл — от Акрагант в Сицилия, 5-и 6. пр.н.е., старогръцки философ и поет.

Епиктет — ок. 50–138 г., стоически философ от Късната стоа, освободен роб, проповядвал в Рим, а по-късно прогонен оттам от император Домициан в град Никопол в Епир, където умира. Беседите му са записани от неговия ученик, историка Ариан.

Епикур — от Самос, 341–270 г. пр.н.е., старогръцки философ — материалист и сенсуалист, продължител на учението на Демокрит, основател на школа, която носи името му.

Зевс — (мит.), върховното божество в старогръцкия пантеон, олицетворяващо в стоическата философия всеобщия ръководен принцип на вселената.

Кайета — пристанищен град в Кампания.

Камил — Марк Фурий Камил, починал 364 г. пр.н.е., римски пълководец, петорен диктатор, наречен „Вторият Ромул“.

Карнунт — град в антична Панония на южния бряг на Дунав; Марк Аврелий често отсядал там по време на походите си през 170–174 г.

Катон — Марк Порций Катон Стари, 234–149 г. пр.н.е., римски политически деец и писател, защитник на римската традиция.

Катон — Утически (95–46 г. пр.н.е.), правнук на Марк Порций Катон, републиканец и стоик, самоубил се в Утика.

Катул — Цина Катул, стоически философ.

Квади — германско племе, обитаващо територия от днешна Чехословакия, срещу което воюва Марк Аврелий.

Кекропс — (мит.), древно атическо божество, по чието име Атика се наричала още Кекропия; легендата го представя и за първия цар на Атина, основател на града.

Клото — (мит.), една от трите Мойри, богини на човешката съдба; запридаща нишката на живота.

Консул — висше длъжностно лице в Рим, осъществяващо изпълнителната власт.

Кратет — от Тива, 4-ти в. пр.н.е., ученик на Диоген от Синопа, кинически философ.

Крез — 6-и в. пр.н.е., цар на Лидия, баснословно богат и претърпял крайни несполуки според историческия разказ на Херодот.

Ксантипа — жената на Сократ, станала пословична със свадливия си характер.

Ксенократ — 4-ти в. пр.н.е., старогръцки философ, ръководи Старата академия след Спевзип.

Ланувиум — антично градче на юг от Рим, родно място на император Антонин Пий.

Лепид — Марк Емилий Лепид, участвувал в триумвирата с Антоний и Октавиан, но скоро лишен от власт; починал в дълбока старост в 13 г. пр.н.е.

Лориум — антично градче на северозапад от Рим, където Антонин Пий притежава вила, в която умира.

Луцила — Домиция Луцила, майката на Марк Аврелий.

Максим — Клавдий Максим, стоически философ, много ценен и от Антонин Пий, консул, легат в Горна Панония и проконсул в Африка.

Менип — от Гадара, 3-ти в. пр.н.е., старогръцки кинически философ, автор на недостигнали до нас сатири, наречени по името му Менипови.

Меценат — Гай Цилний Меценат, починал 8 г. пр.н.е., приближен на император Август.

Моним — от Сиракуза, 4-ти — 3-ти в. пр.н.е., кинически философ, ученик на Диоген от Синопа и на Кратет; първоначално роб; автор на сатирични творби.

Нерон — Домиций Нерон, римски император (54–68 г.) от Юлиево-Клавдиевата династия.

Нестор — (мит.), герой от Омировата „Илиада“, преживял три поколения; името му е синоним за дълговечие.

Панкратий — вид свободна борба, съчетана с бокс; една от най-трудните спортни дисциплини в Древна Елада.

Пантея — от Смирна, освободена робиня, от свитата на император Луций Вер.

Патриций — принадлежащи към висшето съсловие в Рим; в епохата на Антонините не се ползуват с добро име; висшите държавни служители по това време се излъчват от Конническото съсловие.

Пергам — освободен роб на император Луций Вер.

Пердика- Пердика II, цар на Македония (455–413 г. пр.н.е.).

Питагор — от Самос, 6-и в. пр.н.е., старогръцки философ, основал философска школа в Кротон (Южна Италия), развивал математически идеи, както и учението за метемпсихозата.

Платон — 427–347 г. пр.н.е., старогръцки философ, основател на школата, наречена „Академия“, създател на утопичен проект за идеална държава — в диалозите „Държавата“ и „Законите“.

Помпей — Гней Помпей, 108–48 г. пр.н.е., римски пълководец и държавен деец.

Помпей — римски град в Кампания, унищожен при избухването на Везувий през август 79 г.

Претор — длъжностно лице в Рим със съдебни функции, което се грижи и за уреждането на театралните представления в града.

Рустик — Квинт Юний Рустик, стоически философ и близък съветник на Марк Аврелий, консул и префект на Рим.

Саламин — остров в Егейско море в непосредствена близост до Атика.

Секст — от Херонея, внук или племенник на Плутарх, стоически философ, изнасял сказки в Рим, посещавани от Марк Аврелий.

Секунда — съпругата на философа Максим.

Синуеса — античен град в Кампания.

Сократ — ок. 470–399 г. пр.н.е., старогръцки философ, учител на Платон; не е писал съчинения, философствувал устно; знаем за него основно по диалозите на Платон и сократическите произведения на историка Ксенофонт.

Сципион — Публий Корнелий Сципион Африкански, 235–183 г. пр.н.е., римски пълководец и културен деец.

Телагуес — може би един от синовете на Питагор, в случая синоним на незначителен философ.

Теофраст — 372–287 г. пр.н.е., съратник на Аристотел, ръководил перипатетическата школа след смъртта му; плодовит писател и изследовател — повечето произведения на Теофраст са изгубени.

Тиберий — Тиберий Клавдий Нерон, римски император (14–37 г.), недоверчив и затворен в себе си, особено в последните години на живота си, когато се уединява в имението си на остров Капри.

Тразей — Тразей Пет, сенатор от времето на Клавдий, опълчил се срещу императора и принуден от него сам да сложи край на живота си — вж. Тацит, Анали XVI, 21 и сл.

Траян — Марк Улпий Траян, римски император (98–117 г.).

Тускулум — античен град на югоизток от Рим.

Фаларис — 6-и в. пр.н.е., тиран на Акрагант в Сицилия, синоним на жесток и разпуснат властник.

Фаустина — 1. Ания Галерия фаустина, съпруга на Антонин Пий и леля на Марк Аврелий,2. нейна дъщеря със същото име, братовчедка и съпруга на Марк Аврелий.

Филип — филип II, цар на Македония (380–336 г. пр.н.е.,), баща на Александър III Велики.

Фокион — 4-ти в. пр.н.е., атински пълководец, политически деец и оратор, привърженик на македонците, осъден на смърт в 318 г.

Фронтон — Марк Корнелий Фронтон, от Африка, починал между 165 и 169 г., прочут ретор, поканен от Антонин Пий за възпитател на Луций Вер и Марк Аврелий; от него са запазени речи и части от преписката му с неговите ученици — също и писмата му с Марк Аврелий.

Хабрий — освободен роб на Адриан.

Халдейци — вавилонски жреци, вещи в магията, гадатели-астролози и астрономи.

Хелвидий — вж. Тразей, негов роднина, последвал примера му.

Хелика — античен град в областта Ахея В Пелопонес, погълнат от земята при земетресение В 371 г. пр.н.е.

Хераклит — от Ефес. 6-и — 5-и в. пр.н.е., старогръцки философ-диалектик; учението му оказва силно влияние при формирането на стоическите възгледи за природата.

Херкулан — римски град в Кампания, унищожен при избухването на Везувий през август 79 г.

Химатион — връхната дреха на древните гърци.

Хипарх — от Витиния, 2-ри в. пр.н.е., старогръцки математик и астроном, живял на остров Родос и в Александрия.

Хипократ — от остров Кос, ок. 460–377 г. пр.н.е., знаменит лекар и автор на медицински трудове, основател на школа.

Хризип — от Соли в Киликия, 280–207 г. пр.н.е., стоически философ от епохата на Старата стоа.

Цезар — Гай Юлий Цезар, 100–44 г. пр.н.е., римски пълководец, държавник и писател.

Цезон — Цезон фабий, предвождал тристата Фабиевци срещу етруските от Веий при Кремера в 477 г. пр.н.е. Вж. Тит Ливий II, 48–50.

Целер — Каниний Целер, ретор, приближен на император Адриан.