Към себе си

Шеста книга

1. Всеобщата същност е послушна и се насочва лесно. Разумът, който я направлява, няма в себе си никаква причина да върши зло. Защото злото му е чуждо и той нито може да стори зло, нито нещо да претърпи зло от него. Всичко се поражда и осъществява съобразно неговата воля.

2. Да бъде без значение дали трепериш от студ, или ти е топло, когато вършиш подобаващото, дали ти се спи, или си се наспал, дали говорят добри или лоши думи за тебе, дали умираш, или си в друго състояние. Защото и умирането е един от житейските актове. Значи е достатъчно да се извърши добре, каквото е свързано с него.

3. Гледай навътре в нещата. Нека не ти убягва нито собственото им качество, нито стойността им.

4. Всичко съществуващо бързо се променя и или ще се изпари, ако се свежда до една същност, или ще се разпръсне.

5. Направляващият разум знае своето положение, знае какво върши и върху каква материя.

6. Най-добрият начин да се защитиш е да не се оприличаваш.

7. На едно се уповавай и радвай — на това, като сториш нещо полезно за общността, да преминеш към друго полезно за общността, без да забравяш за бога.

8. Ръководното начало в тебе само да се буди, насочва, да прави от себе си каквото желае, да постъпва тъй, че всяко събитие да изглежда каквото желае.

9. Всичко се осъществява според всеобщата природа, а не според някоя друга, обхващаща я отвън, съдържаща се в нея или независима, намираща се извън нея.

10. Било бъркотия, взаимно вплитане и разпръскване, било единство, ред и промисъл. Ако е първото, за какво ми е да пребивавам в подобно случайно съединение и смес? Каква друга грижа бих имал, освен как да стана земя# един ден? И защо да се разстройвам? Каквото и да правя, разпръскването ще споходи и мен. Но ако е второто, спокоен и изпълнен с почит се уповавам на този, който ме направлява.

11. Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш — като влизаш постоянно в себе си.

12. Ако имаше едновременно мащеха и майка, мащехата щеше да уважаваш и все пак постоянно щеше да се връщаш при майка си. Това са за тебе сега дворецът и философията. Затова често се връщай да дириш покой при философията, която прави поносим живота в двореца, а и тебе самия в него.

13. Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха#, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен. Виж примерно това, което Кратет казва за Ксенократ.

14. Повечето работи, на които се възхищава човешкото множество, се свеждат до най-основното, удържано в устойчиво състояние от направата си или от самата природа — предмети от камък и дърво, смокини, маслини и лози. Това, на което се възхищават хората от по-средна ръка, се свежда до работи, подчинени на душа — примерно стада от дребен и едър добитък, а което се харесва на още по-културните люде, то пък се свежда до работи, подчинени на разумната душа, не на всеобщата обаче, а на тази, която води до упражняването на някакво изкуство, на нещо друго подобно или просто до притежаването на голям брой роби. А който цени разумната всеобща и обществена душа, той от нищо друго не се интересува, както от това собствената му душа да е настроена и да се движи разумно и общностно, като съдействува за същото и на своите съродници.

15. Винаги едно е устремено да се породи, друго да престане да бъде и от току-що породилото се някоя част е вече угаснала. В потока на промените вселената непрекъснато се обновява, както и непрестанният бяг на времето постоянно прави нова безкрайната вечност. Та в тази река от пробягващи неща дали си струва да цениш нещо повече, след като не можеш да се опреш на него. Все едно човек да заобича едно от прелитащите врабчета, а то вече е изчезнало от погледа. Нещо подобно е и животът на всеки от нас — изпарение на кръв и вдишване на въздух. Каквото е веднъж да вдишаш и издишаш — правим го всеки момент, — същото е да върнеш там, откъдето си я откъснал, цялата своя способност за дишане, придобита при раждането ти вчера или завчера.

16. Нито изпаряването, както е при растенията, е ценно, нито дишането, както е при домашните и дивите животни, нито образуването на представи в мисълта, нито разиграването ни като марионетки от влеченията, нито сбирането в стадо, нито приемането на храна, също и отделянето на остатъците от нея. Кое е ценно тогава? Да ти ръкопляскат? Едва ли. Следователно не е ценно и да ти ръкопляскат с език. Защото ръкопляскане с език е когато човешкото множество те хвали. Отказал си се и от славата? Тогава какво ценно остава? Според мене това да се движиш или да се задържаш съобразно собствения си строеж, към онези неща, към които те насочват също заниманията ти и изкуствата. Защото всяко изкуство се стреми произведеното да бъде пригодно за работата, за която е произведено. Подобен въпрос стои и пред лозаря, който се грижи за лозето, и пред обяздващия коне, и пред кучкаря. Към какво се стреми робът, който се грижи за малкото момче, към какво учителят? Тогава това е ценното. И ако то е наред, за друго няма да те е грижа. Няма ли да престанеш да цениш ред други неща? Значи няма да си нито свободен, нито независим, нито незасегнат от страсти. Защото няма как да не завиждаш, да не ревнуваш, да не се отнасяш с подозрение към можещите да ти го отнемат, да не замисляш зло срещу притежаващите цененото от тебе. Изобщо няма как да не изпадне в крайно объркване лишеният от някое измежду тия блага, а освен това да не се изпълни с недоволство към боговете. А уважението и цененето на собствения ум ще те направи приятен на себе си, лесно приспособим към твоите другари по общност и в съгласие с боговете, това ще рече — одобряващ всичко, което те разпореждат и разпределят.

17. Горе, долу, наоколо — потоци от елементи. Но в никой от тях не се открива движението на добродетелта. Тя е нещо божествено и се движи по прекрасен, ала труден за проумяване път.

18. Странно е това, което правят. Желаят да ги възхваляват не людете от същото време и техните съвременници; държат да ги обсипят с похвала бъдните хора, които нито са видели, нито ще видят. Това е все едно да изпиташ огорчение, че и живелите преди тебе не са ти посветили похвални слова.

19. Ако нещо затруднява лично тебе, недей да го смяташ невъзможно за човека, а обратно — ако нещо е възможно и свойствено за човека, смятай, че е постижимо и за тебе.

20. При упражненията на палестрата (спортна площадка)някой ни одрасква с нокът и рязко ни удря с глава. Но нито обръщаме внимание, нито се сърдим, нито го подозираме после, че е замислял зло срещу нас. Разбира се, предпазваме се — не обаче като от враг, нито с подозрение, а с благосклонно отклоняване. Нека да постъпваме тъй и в останалите житейски случаи. Да не се замисляме толкова над това, което вършат един вид упражняващите се заедно с нас. Както казах впрочем, можем да се отклоним — но без да подозираме или мразим.

21. Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорствуващият в собствената заблуда и незнание.

22. Аз върша моя дълг, другото не ме разсейва. Защото става дума било за предмети, било за лишени от разум същества, било за заблудени и незнаещи пътя.

23. След като имаш разум, отнасяй се към лишените от разум същества и изобщо предмети и неща, нямащи разум, великодушно и с широко сърце, а към хората се дръж като към имащи разум и с оглед на общността. Призовавай на помощ всички богове и да няма значение колко време го правиш. Достатъчни са и три такива часа.

24. Александър Македонски и неговият мулетар са се превърнали в едно и също след смъртта си: или са били поети от същите пораждащи принципи, или са се разпръснали по подобен начин сред атомите.

25. Обърни внимание за едно и също незначително време колко неща стават едновременно във всеки от нас — както в телата, така и в душите ни. Тъй няма да се удивиш, че в едното и цялото, наричано Вселена, се осъществяват едновременно много повече, по-скоро всички неща, които стават.

26. Ако някой те запита как се пише името Антонин, дали ще произнесеш всеки отделен звук с крясък? Ами ако се ядосат, и ти ли ще се ядосаш? Няма ли да изречеш кротко един по един всеки звук? Тогава по същия начин помни и в този случай, че всеки дълг е съставен от определен брой моменти. Нужно е да ги спазиш и да осъществиш правилно това, което предстои, без да изпадаш в смут и без да отвръщаш с недоволство на тези, които изпитват недоволство.

27. Колко жестоко е да не позволяваш на хората да се стремят към нещата, които им изглеждат присъщи и полезни. Но по някакъв начин ти не им позволяваш да го правят, като негодуваш, че грешат. Защото те всъщност се държат тъй, все едно, че са им присъщи и полезни. — Да, ама не е така. — Тогава ги осведоми, покажи им, но без да негодуваш.

28. Смъртта е покой от сетивното отразяване, от разиграването ни като марионетки, на което ни подлагат влеченията, от криволиченето на мисълта и служенето на плътта.

29. Срамно е тялото ти да не се отказва от този живот, а душата да се отказва преди него.

30. Внимавай да не се проникнеш до дъно от положението на император. Защото е възможно опази се прост, честен, чист, достоен, безизкуствен, приятел на правдата, изпълнен с почит към боговете, добронамерен обичлив и твърд във вършенето на това, което подобава. Бори се да останеш такъв, какъвто философията пожела да те направи. Свени се от боговете, помагай на хората. Кратък е животът и един плодът на земното съществуване — благочестно умонастроение и дела, полезни за общността във всичко като ученик на Антонин следвай неговото упорство в действията, съобразени с разума, способността му да остава еднакъв навсякъде, благочестието, спокойното и ласкаво изражение на лицето, липсата на тщеславие и настоятелността при вникването в нещата. И това, че изобщо не оставяше нищо, преди да го е разбрал и схванал напълно, и че можеше, без да хули, да изтърпи тия, които го хулеха несправедливо. И това, че не бързаше в нищо и че не даваше ухо на клевети. И колко добре вникваше в човешките нрави и действия. И това, че не употребяваше груби думи, не се нуждаеше от показен шум, не беше подозрителен, нито говореше заплетено и надуто. И от колко малко се задоволяваше — покрив, постеля, дреха, храна, домашна прислуга. И колко трудолюбив и издръжлив беше, в състояние поради простите си нужди да стои на едно място чак до вечерта, без да му се наложи да се облекчи повторно, след като е направил това в обичайния час. Също неговата устойчивост и непроменимост в приятелствата и това, че понасяше да се изказват откровено срещу неговите мнения и се радваше, когато някой му покажеше нещо по-добро. И това, че беше изпълнен с почит към боговете без суеверие. Дано и ти да посрещнеш сетния си час с такова ясно съзнание като него.

31. Изтрезней и ела на себе си, отвори очи и осъзнай, че са те мъчили сънища. Събудил се, погледни на свой ред това, както преди гледаше онова.

32. Съставен съм от тяло и душа. За тялото всички неща са безразлични. Защото те не могат да го засягат. За ума е безразлично онова, което не влиза в неговата дейност. А каквото влиза в дейността му, зависи от него. Умът обаче се занимава само с работите, отнасящи се до настоящето. Бъдещата дейност, както и миналата, са му безразлични в настоящия момент.

33. Работата на ръката, както и работата на крака не са против природата, додето ръката върши делото на ръката и кракът — делото на крака. Значи по същия начин и работата на човека като човек не е против природата, додето той върши човешки дела. А щом не е против природата му, значи не е и нещо лошо.

34. Колко големи удоволствия са изпитали разбойниците, развратниците, отцеубийците и тираните!

35. Не виждаш ли, че овладелите занаят успяват да се нагласят в някаква степен към хората, непричастни в техния занаят? Но това не е причина да не спазват разума на занаята си и да допускат да отстъпват от него. Не е ли странно строителят и лекарят да уважават повече разума на своето занимание, отколкото човекът своя разум, който е общ за него и боговете?

36. Азия, Европа са ъгълчета на Вселената, цялото световно море — капка във Вселената, Атон — бучица пръст във Вселената, цялото настояще време — миг от вечността. Всичко е дребно, лесно променимо, готово да изчезне.

Всичко произтича оттам, тръгвайки от оня общ ръководен принцип или от онова, което следва от него. Тогава и зиналата паст на лъва, и отровата, и всяко зловредно действие — на тръна, на калта, са допълнителни порождения на високото и красивото. Затова недей да мислиш за тях като за нещо чуждо на това, което почиташ, а разсъди за общия избор на всичко.

37. Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно защото всичко е от един род и един вид.

38. Често си мисли за зависимостта и взаимната връзка на всичко във Вселената. По някакъв начин всички неща са вплетени едно в друго и поради това настроени дружески помежду си. А едно следва друго поради реда в движението, поради съгласието и единството в материалната същност.

39. Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.

40. Добре е, ако инструментът, средството за труд, всяко оръдие върши това, за което е изработено. Впрочем в този случай създателят не е налице. Докато при създаденото от природата съоръжаващата сила е вътре и остава. Затова е редно и повече да я уважаваш и да смяташ, че щом сам реагираш и постъпваш съобразно нейната воля, значи всичко твое става съобразно твоето желание. По същия начин и нещата във вселената стават, съобразно нейното желание.

41. Което и от независещите от твоята воля неща вземеш да разгледаш като добро и зло, в случай че те сполети подобно зло или пропуснеш подобно добро, няма как да не укориш боговете или да не намразиш хората, понеже ще ги заподозреш, че са виновни за сполетялото те зло и пропуснатото добро. Немалко неправда вършим поради неприятностите, изпитани от тези работи. Но ако смятаме за добро и зло само това, което зависи от нас, не остава никаква причина нито да виним бог, нито да вдигаме война срещу човек.

42. Всички съдействуваме за общия резултат — едни съзнателно и с ума си, други, без да знаят. И Хераклит, предполагам, това иска да каже, като нарича спящите съдеятели на ставащото във Вселената. Един съдействува за едно, друг — за друго, съдеятел е дори в по-висока степен недоволствуващият, опитващият се да върви срещу ставащото и да руши. Вселената има полза и от такива хора. Затова реши за в бъдеще сред кои ще се наредиш. Защото направляващият вселената ще си послужи по най-прекрасен начин с тебе, ще те приеме и ще ти отреди място сред съдеятелите и работещите задружно. А ти само гледай да не го заемаш като глупавия и смешен стих в драмата, за която споменава Хризип.

43. Да не би слънцето да държи да върши работата на дъжда? Или Асклепий — делото на Деметра Карпофорос? А какво ще кажем за отделните звезди? Макар различни, не съдействуват ли за едно и също?

44. Ако боговете са мислили за мене и за това, което е редно да ми се случи, те добре са помислили. Защото не ми е лесно дори да си представя лишен от разум бог. А дали нещо би ги накарало да ми навредят? Какво би последвало от това за тях или за вселената, която е най-голямата им грижа? Ако не са помислили лично за мене, сигурно добре са помислили за общото, следствие на което е и случващото се на мене. Затова съм длъжен да го приемам с удоволствие и радост. Но в случай, че не замислят нищо — неблагочестиво е да го вярваме, както и да не принасяме жертви, да не се молим и вричаме и да не вършим всички останали работи, които вършим, защото смятаме, че боговете са тук и живеят сред нас — та в случай, че не замислят нищо, отнасящо се за нас, аз мога да помисля за себе си, мога да се замисля кое е полезно за мене. За всеки е полезно съобразното със собствения му строеж и природа.

Град и родина за мен като Антонин е Рим, а като човек — вселената. Затова единствено което е от полза за тези градове е благо за мене.

45. Всичко, което се случва всекиму, е от полза за цялото. Това щеше да е достатъчно. Но ако гледаш внимателно, ще забележиш още, че което е полезно за един човек, винаги е полезно и за другите хора. Нека употребим в този случай думата „полезно“ както във всекидневието — за безразличните неща.

46. Както представленията в амфитеатъра и на други подобни места ти се струват все едни и същи, от един вид и ти дотягат, такова чувство предизвиква и животът като цяло. Горе и долу всичко е едно и също, произлизащо от едно и също. И докога?

47. Постоянно да е в ума ти, че са измрели всякакви хора, упражнявали всякакви професии и принадлежали към най-различни народности. Стигни чак до филистион, феб и Ориганион. Премини после към други племена. И ние трябва да се прехвърлим там, където са отишли толкова велики оратори и толкова прославени философи — Хераклит, Питагор, Сократ, преди тях толкова герои, а по-късно толкова военачалници и тирани. Добави Евдокс, Хипарх, Архимед и други изключителни таланти, осенени от велики идеи, трудолюбиви, изобретателни, безпощадни хулители на подвластния на смъртта човешки живот като Менип и толкова други. Нека е в ума ти, че всички те отдавна са измрели. Но дали това е зло за тях и дали впрочем и за ония, чието име изобщо не се споменава? Тогава човек трябва да държи само на едно — воден от истината и справедливостта да проживее живота си, благосклонен към лъжците и вършителите на неправда.

48. Решиш ли да си доставиш радост, представи си преимуществата на твоите другари в живота — деятелността на един, скромността на друг, отстъпчивостта на трети, нещо друго на четвърти. Нищо не доставя такава радост като многобройните примери за добродетел, които се откриват в нравите на твоите другари по живот и на чиято цялост можеш постоянно да се натъкваш. Затова е редно да ти бъдат подръка.

49. Да не би да си недоволен, че тежиш толкова килограма, а не деветдесет и пет? На същото основание недей да си недоволен, че ще живееш толкова години, а не повече. Както приемаш количеството на определената ти материална същност, така постъпи и с времето.

50. Опитай се да ги убедиш, но действувай и против волята им, когато разумът на справедливостта те насочва така. Ако някой обаче си послужи със сила и попречи, приеми го без болка и използувай препятствието, за да се обърнеш към друга добродетел. И помни, че си се насочил натам по изключение, че не можеш да се стремиш към невъзможното. Тогава към какво се стремиш? Към един вид подобно стремление. Това е постижимо. Едва-що сме се насочили, и то става.

51. Честолюбивият смята за собствено благо чуждата дейност, обичащият насладата — собствените усещания, а умният човек — собствената дейност.

52. По този въпрос можеш да нямаш мнение и да не тормозиш душата си. Защото природата на тия работи не поражда способността ни за отсъда.

53. Привикни се да не слушаш с половин ухо това, което казва другият, и колкото се може повече прониквай в душата на говорещия.

54. Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.

55. Ако моряците ругаят кормчията, а болните лекаря, сигурно не друга им е грижата, а това единият да положи усилие за оцеляването на пасажерите, а другият за здравето на тия, които лекува.

56. Колко люде, с които стъпих на тоя свят, вече са си отишли.

57. За болните от жълтеница медът е горчив, за болните от бяс страшна водата, а за децата хубаво нещо топката. Защо се сърдя тогава? Или смяташ, че грешката ти нанася по-малко поражение, отколкото жлъчката на болния от жълтеница и отровата на побеснелия от ухапване.

58. Никой не би ти попречил да живееш съобразно разума на твоята природа. И нищо не би могло да ти се случи против разума на всеобщата природа.

59. На какви хора искат да се харесат, със средствата на какви усилия и в името на неща, които колко ще оцелеят? Колко скоро вечността ще погълне всичко и колко много вече е погълнала!