Къщата

66

В петък сутринта Адам излезе от къщи веднага щом Ейми пристигна.

— Налага се да поговоря със свидетелите, които ще потвърдят посещенията на Тина при Скот във Флорида — обясни той на Помили.

— Джан ще дойде да ме вземе в десет часа — отвърна механично тя. — Ще се върна най-късно до два и половина. Кари Бел ще чисти днес, така че двете с Ейми ще бъдат вкъщи с Хана. Това устройва ли те?

— Помили! — Адам понечи да я прегърне, но тя се обърна и се отдалечи.

— Искате ли да ми кажете какво има? — попита Джан Помили, докато преминаваха по моста от Морис Айланд, за да излязат на пътя, който водеше към фара и шосе №28.

— Според съпруга ми и психиатъра, който ме лекува, мястото ми е в изолационната.

— Подобно твърдение е абсурдно!

— Да. И няма да им позволя да постъпят така с мен. Но нека да не го обсъждаме повече. Джан, останах с впечатлението, че Фийби се опитва да сподели нещо с мен. Завчера, когато беше у дома, тя видя папките си и мисля, че ги позна.

— Възможно е — отвърна Джан. — Понякога Фийби, изглежда, наистина има просветления.

— В тона й се долавяше възбуда. Убеждаваше ме, че Мехитабел е била невинна. Спомена нещо като: „Тобаяс Найт. Отговорът е в папката за плячкаджиите.“ Намирате ли някакъв смисъл в думите й?

— Не, наистина. Знаем, че Тобаяс Найт е построил къщата „Помни“, и вероятно те са свързани с този факт. Но днес, докато избирах местата, където да ви заведа, научих, че е направил една от най-старите къщи в Истхам. Ако разполагате с време, можем да се отбием там. В сградата се помещава историческото дружество и нищо чудно да са събирали сведения за майстора.