Къщата

96

В сряда Греъм и Ан Карпентър започнаха да си стягат багажа. В два часа Греъм видя, че пощенската кола мина покрай тях, и се отправи към портата.

Когато извади пощата, той надникна в кутията и с изненада забеляза на дъното малко пакетче. Беше увито в амбалажна хартия и завързано с найлонова връв. Очевидно не беше от мострите на сапуни, които често намираха там.

Пакетчето беше надписано за Ан, но нямаше печат, нито адрес на подателя. Греъм го занесе в кухнята, където Ан разговаряше с икономката. Когато им каза какво е открил в кутията, забеляза, че лицето на жена му стана угрижено.

— Да го отворя ли? — попита той.

Ан кимна.

Докато прерязваше връвта, тя го гледаше в напрегнато очакване. Чудеше се дали и Ан си мисли същото като него. Определено имаше нещо странно в грижливо надписаното и стегнато опаковано пакетче.

Когато го отвори, очите му се разшириха от изненада. Пъхната в найлоново пликче, отвътре блесна семейната реликва — тъмнозеленият смарагдов пръстен.

Икономката също зяпна в почуда.

— Това ли е…

Ан сграбчи торбичката, извади пръстена и го стисна в дланта си. Гласът й се извиси до остър писък, сякаш бе на ръба на истерията.

— Греъм, откъде се взе това? Кой го донесе? Нали ти казах, че смарагдите винаги се връщат при собствениците си!