Къщата

86

Докато караше Тина към апартамента й след следствието, Фред Хендин имаше неприятното чувство, че вероятно никога вече не ще може да върви с изправена глава. Не му убягна фактът, че всички в залата го сравняваха с онова жиголо, Скот Коуви. Фред знаеше, че Коуви е сладкодумен лицемер, но от това не му ставаше по-леко, тъй като Тина все пак го беше преследвала през цялата зима.

Когато застана на свидетелското място, Фред направи всичко възможно, за да я подкрепи. А и от решението на съдията стана ясно, че връзката на Тина с Коуви и смъртта на Вивиан Карпентър са две съвсем отделни неща.

Фред познаваше Тина по-добре, отколкото самата тя се познаваше. Няколко пъти през почивките в коридора поглеждаше към Коуви. Очите й говореха съвсем ясно. Дори и слепец би разбрал, че все още е луда по него.

— Много си мълчалив, Фреди — заяви Тина и го хвана под ръка.

— Да.

— Толкова се радвам, че всичко свърши.

— И аз.

— Ще се опитам да си взема отпуск, за да ида малко при брат си. До гуша ми дойде да слушам как хората си шушукат зад гърба ми.

— Не те спирам, но ми се струва, че Колорадо е доста далеч, ако искаш да отидеш някъде само за да се махнеш оттук.

— Не е чак толкова далеч. Има-няма пет часа път от летището в Логан. — Тя облегна глава на рамото му. — Фреди, искам просто да се прибера вкъщи, да се стоваря на леглото си и да заспя. Имаш ли нещо против?

— Не.

— Но утре ще си приготвим хубава вечеря. Дори смятам да сготвя сама.

Фред изпитваше болезнено желание да приглади блестящата черна коса, която се беше разпиляла на ръкава му. Загубил съм си ума по теб, Тина, помисли си той. И скоро няма да ми мине.

— Не се притеснявай за готвенето, но можеш да пийнеш нещо, докато ме чакаш. Ще дойда към шест.