Къщата

68

Кари Бел бършеше кухненските шкафове и си бъбреше с Ейми.

— Очарователно бебе — каза тя. — И е толкова послушна.

Ейми хранеше Хана.

Бебето сякаш схвана комплимента, защото отправи ослепителна усмивка на Кари и бръкна с юмручето си в бурканчето с пюре от праскови.

— Хана! — запротестира Ейми и се разсмя.

— И ще прилича много на брат си — отбеляза Кари.

— И аз мисля така — съгласи се Ейми. — На снимката на нощното шкафче на мисис Никълс приликата е голяма.

— Още по-голяма е на касетата, която мистър Никълс донесе миналата година. — Кари сниши глас и продължи: — Нали знаеш, че чистех малката къща до жилището на Елейн, която той нае. Веднъж влязох и го видях да гледа касета, в която Боби тича към майка си. Кълна се, че сърцето ми се късаше, докато наблюдавах изражението на лицето му. — Тя вдигна старинната кукла. — Не ти ли омръзна да я вадиш от столчето на Хана, Ейми? Защо не я сложиш в старата люлка в стаята на бебето? Според мен мястото й е точно там.