След приключване на следствието Нат Куган не се поздрави с чаша вино. Стоеше във всекидневната, пиеше студена бира и прехвърляше в ума си събитията от деня.
— Излезе така, както предполагах — заяви той на Деби. — Убийците често остават ненаказани. С дни мога да ти цитирам примери, при които всички знаят, че съпругът, съседът или съдружникът е извършил престъпление, но липсват достатъчно доказателства, за да се предяви обвинение към него.
— Ще продължиш ли да работиш върху случая? — попита Деби.
Нат сви рамене.
— Проблемът е, че няма за какво да се хвана.
— Тогава хайде да решим как ще отпразнуваме годишнината от сватбата ни. Ще спретнем ли тържество?
Нат изглеждаше притеснен.
— Мислех си двамата да вечеряме сами в луксозен ресторант, а после да преспим в някой мотел — намигна й той.
— В немия мотел. — Деби си послужи с една стара шега, която двамата обичаха.
Нат си допи бирата.
— По дяволите, Деб! — извика той. — Има улика и тя ми е под носа. Но аз не мога да я видя.