Лабиринтът - Невъзможно бягство

5

В края на краищата отидоха зад Чифлика — както Чък бе нарекъл наклонената постройка от дърво с прозорци. В сгъстяващите се сенки между дървеното съоръжение и стената.

— Къде отиваме? — попита Томас, все още под впечатлението за огромните местещи се стени и за дебнещия отвън лабиринт. Трябваше да намери начин да успокои мислите си, преди да е изгубил здравия си разсъдък. Може би в опит да се върне към нормалното съществуване той понечи да се пошегува: — Ако очакваш целувка за лека нощ, забрави.

Ала Чък оставаше непреклонен.

— Просто си затвори устата и стой близо до мен.

Томас въздъхна и продължи да се промушва след него покрай задната страна на сградата. Не след дълго стигнаха малко, прашно прозорче, през което се процеждаше тънък лъч, озаряващ обраслата с бръшлян стена. Томас чу някой да се движи вътре.

— Това е банята — прошепна Чък.

— Е, и? — попита неспокойно Томас.

— Обичам да правя това с тези типове. Доставя ми удоволствие преди лягане.

— Кое да правиш? — Нещо подсказваше на Томас, че Чък е намислил някоя дяволия. — Може би аз трябва…

— Мълчи и гледай — сряза го Чък и се покатери на един дървен сандък до прозорчето. Наведе се така, че отвътре да не могат да го виждат. Протегна ръка и чукна леко по стъклото.

— Това е глупаво — прошепна Томас. Едва ли имаше по-неподходящ момент да се шегува — можеше Нют и Алби да са вътре. — Не искам да загазя — махам се оттук!

Чък притисна устата си с ръка. за да не се разсмее. Без да обръща внимание на Томас, той се пресегна и почука отново.

Една сянка запречи светлината и прозорчето се отвори. Томас отскочи и се притисна до стената. Все още не можеше да повярва, че са го забъркали в толкова глупава шега. Беше се притаил добре, но знаеше, че ако някой пъхне глава през прозорчето, мигом ще забележи Чък.

— Кой е? — провикна се момчето от банята и в гласа му се долови гняв. Томас затаи дъх, осъзнал, че това е Гали — вече познаваше този глас.

Без предупреждение Чък внезапно вдигна глава към прозорчето и изкрешя с цяло гърло. Силен трясък отвътре потвърди, че номерът се е получил — последва порой от ругатни, разкриващи настроенията на Гали. Томас бе завладян от странна смесица от ужас и срам.

— Ще те убия, сбръчканяк! — дереше се Гали, но Чък вече бе скочил от сандъка и тичаше към откритото пространство на Езерото. Томас замръзна, когато чу, че Гали отваря вратата на банята и излиза навън. Малко след това се съвзе и хукна след своя нов — и единствен — приятел. Изскочи зад ъгъла и едва не се блъсна в Гали, който бе излетял от Чифлика и имаше вид на пуснат на свобода Див звяр.

Ядосаното хлапе вдигна пръст към Томас.

— Ела тук! — кресна той.

Сърцето на Томас се сви от уплаха. По всичко личеше, че му предстои да изтърпи юмрук в лицето.

— Не бях аз, кълна се — заговори той, макар да си даваше сметка, че няма от какво толкова да се бои. Гали не беше чак толкова голям — Томас вероятно би могъл да се справи с него.

— Не си бил ти? — озъби се Гали. Пристъпи към него. — Тогава откъде знаеш, че е станало нещо, което не си направил ти?

Томас премълча. Определено се чувстваше объркан, но страхът напълно бе изчезнал.

— Не съм глупак, новако — просъска ядно Гали. — Мярнах дебелото личице на Чък зад прозореца. — Той забоде пръст в гърдите на Томас. — Най-добре час по-скоро да решиш кой искаш да ти бъде приятел, ясно? Още един подобен номер — не ме интересува дали идеята ще е на твоето другарче — и някой ще храчи кръв. Разбра ли ме, новак? — Но преди Томас да успее да отговори, Гали се бе обърнал и се отдалечаваше.

— Съжалявам — промърмори в гърба му Томас, осъзнавайки колко глупаво звучи.

— Познавам те — подхвърли Гали, без да се обръща. — Видях те при Промяната и скоро ще разбера кой си всъщност.

Томас го изпрати с поглед, докато се прибра в Чифлика. Не беше сигурен, но му се стори, че никога досега не е изпитвал толкова силна неприязън. Дори се изненада, че мрази това хлапе. Наистина го мразеше. Обърна се и установи, че зад него стои Чък и го гледа объркано.

— Благодаря ти, приятел. Извинявай, но ако знаех, че вътре е Гали, нямаше да го направя, кълна се.

За своя изненада Томас неочаквано се разсмя. Преди час не би повярвал, че е способен на нещо подобно.

Чък го изгледа втренчено.

— Какво има?

Томас поклати глава.

— Не съжалявай. Онзи… изтърсак си го заслужаваше, макар дори да не знам какво е изтърсак. Беше страхотен номер. — Сега вече се чувстваше много по-добре.

Само след няколко часа Томас лежеше в спален чувал до Чък на легло от трева, близо до градините. Намираха се на просторна морава, която не бе забелязал по-рано и която, изглежда, бе предпочитана от повечето момчета като място за спане. Томас го намираше за странно, но вероятно мястото в Чифлика бе доста ограничено. Поне беше топло. Което го накара за милионен път да се зачуди къде всъщност се намират. Измъчваше го подозрението, че едва ли дори и едно от момчетата знае отговора на този въпрос.

Доста дълго време лежа в тишината, загледан в звездите и заслушан в тихите гласове наоколо. Сънят бе необозримо далече, не можеше да се отърси от отчаянието и чувството за безнадеждност, които изпълваха ума и тялото му. Краткотрайната радост от номера, който Чък бе спретнал на Гали, си бе отишла. Зад гърба му имаше един безкрайно дълъг и странен ден.

Всичко бе толкова… необичайно. Помнеше немалко дреболии от предишния си живот — храна, дрехи, учение, игра, общи картини от света. Но детайлите, които трябваше да изпълнят тази картина, по някакъв начин бяха изтрити. Беше като да гледа отражение в кална вода. И най-много от всичко го измъчваше… тъгата. Чък прекъсна мислите му.

— Ей, зеленяк, даваш ли си сметка, че преживя първия ден?

— Почти. — „Не сега, Чък — искаше да добави. — Не съм в настроение.”

Чак се подпря на лакът и погледна Томас.

— Ще научиш доста неща през следващите дни и ще започнеш да привикваш. Разбра ли?

— Да, да, предполагам, че е така. Откъде са се взели всички тези странни думи и изрази? — Сякаш бяха използвали някакъв чужд език и ги бяха претопили от него.

Чък се настани с пъшкане.

— Не зная — тук съм само от месец.

Томас все още не беше сигурен дали Чък не се преструва на по-несведущ, отколкото е в действителност. Той беше приятно хлапе, забавен и донякъде простодушен, но кой би могъл да знае със сигурност? Наистина и той беше загадъчен като всичко останало в Езерото.

Изминаха още няколко минути и Томас започна да усеща ъздействието на този дълъг и изпълнен с премеждия ден. Ала в този миг в главата му неочаквано блесна нова мисъл. Нямаше представа дори откъде може да се е взела.

Внезапно Езерото, стените, лабиринтът… всичко това му се стори познато. Уютно. Топла вълна на спокойствие изпълни гърдите му и за пръв път, откакто се бе озовал тук, той престана да гледа на Езерото като на най-лошото място във вселената. Застина неподвижно, усети, че очите му се разширяват, дъхът му спря. „Какво става? — запита се. — Какво се промени?” Странно, но усещането, че всичко ще бъде наред, го караше да се чувства напрегнат.

Без да разбира как, вече знаеше какво трябва да направи. Нямаше представа какво го бе подтикнало да стигне до това заключение. Но просто му се струваше най… правилното.

— Искам да съм един от онези, които излизат отвън — заяви той на глас, макар да не знаеше дали Чък е още буден. — В лабиринта.

— Какво? — изпъшка Чък. Томас усети раздразнението в гласа му.

— Бегачите — добави, без да има представа откъде се е взело това название. — Каквото и да правят, искам да го правя и аз.

— Дори не знаеш за какво говориш — изръмжа Чък и се обърна на другата страна. — Заспивай.

Томас обаче усети нов прилив на увереност, макар че наистина не знаеше за какво говори.

— Искам да бъда бегач.

Чък отново се обърна към него и се подпря на лакът.

— Можеш да го забравиш, поне за известно време.

Томас бе учуден от реакцията на Чък, но въпреки това продължи да настоява.

— Не се опитвай да…

— Томас. Новако. Мой нови приятелю. Забрави.

— Утре ще кажа на Алби. — „Бегач — помисли си Томас. — Вярно е, че не знам какво означава. Дали пък не съм се побъркал?”

Чък се изтегна по гръб и се разсмя.

— Ама и ти си един цопльо. Заспивай.

— Знаеш ли — продължи Томас. — Там има нещо… което ми се струва познато.

— Хайде… заспивай.

И в този миг Томас бе споходен от ново хрумване. Сякаш изведнъж бе разкрил загадката. Не знаеше още как ще изглежда цялостната картина, но следващите думи се отрониха от устата му като че ги бе произнесъл някой друг.

— Чък, аз мисля, че съм бил тук и преди.

Чу, че приятелят му сяда и поема рязко дъх. Но Томас му обърна гръб и не промълви нито дума повече. Страхуваше се, че ще прогони тази нова увереност, спокойствието, изпълващо сърцето му.

Сънят дойде далеч по-лесно, отколкото бе очаквал.