Летящ старт

Състезание 25

Продължителност: 4 часа и 24 мин.

Състезание 25 с лекота спечели титлата най-оспорваното състезание досега.

Никой не отстъпваше и сантиметър.

Онези пилоти, които още не се бяха класирали за Спонсорския турнир, даваха всичко за победата. А онези, които се бяха класирали, се състезаваха не по-малко яростно, защото знаеха много добре, че ако един от тях спечели, това означава по-малко конкуренция в неделя.

Енергията на състезанието беше направо яростна.

В Обиколка 11 Джейсън още участваше.

След като на косъм избягна сблъсъка между три коли в Обиколка 2, той не изоставаше от рано поелите водачеството Зейвиър, Варишна Кришна (талантлив млад пилот от Индия) и Айзая Уошингтън и сега, след повече от четири часа състезание, се намираше на доброто 4-то място в класирането.

Размагнетизиращите ивици предизвикваха хаос — ако вземеш по-широк завой, се озоваваш върху някоя и магнитните двигатели се изтощават пред очите ти.

Причина за голямата катастрофа в Обиколка 2 отново бяха „дяволските фенери“ и неколцина от състезателите отпаднаха.

Вината беше на Барнаби Бейкър.

Беше се плъзнал над размагнетизиращата ивица, докато се опитваше да вземе острия завой близо до боксовете. Беше останал над размагнетизиращите лампи повече от пет секунди — това беше достатъчно и шестте му магнитни диска да паднат. Изгубил контрол над колата, той се плъзна обратно на пистата, като забърса още двама състезатели, между които и Ериъл Пайпър, и сложи край на участието им.

Ериъл беше адски ядосана.

Джейсън чувстваше, че се справя много добре с дяволските фенери — не чак съвършено, но много добре. Във всяка обиколка се плъзгаше за малко над няколко от ивиците и губеше мощност. Обаче ако се съдеше от съвпадението на плановете за отбиване в питстоповете, никой от останалите състезатели не се справяше по-добре.

А най-важното беше, че никой от участниците в ендурото не се беше опитал да се възползва от прекия път.

Водачите завършиха Обиколка 11 и групово се отправиха към боксовете. Джейсън също.

Плъзна се в своя питстоп и Тарантула започна да се спуска върху „Аргонавт“: стискаше в ръцете си магнитни дискове и маркучи за охладителна течност.

Задъханият Джейсън отпи няколко глътки енергийна напитка. Досега отбиванията в боксовете бяха минавали добре. Магнитните им дискове и компютърните системи изглеждаха наред…

Изведнъж Тарантула замръзна.

— Неее! — изрева Джейсън.

Сали Макдъф се хвърли към конзолата на сервизния робот, затрака по клавиатурата и изкрещя:

— Системата отново заби! По дяволите! Трябва да рестартирам.

Пръстите й бягаха шеметно по клавиатурата.

Джейсън рязко се извърна…

… и видя как първо Кришна, след това Уошингтън и накрая Зейвиър излитат от питовете един след друг и отново се включват в състезанието.

— Хайде, Сали, хайде!

— Още секунда! — извика тя. — Още само секунда…

— По дяволите!

Секундите отлитаха — и всяка забиваше по пирон в ковчега на Джейсън.

10 секунди…

15…

20…

— Готово! — изликува Сали.

Тарантула завърши работата си и се вдигна нагоре под тавана на бокса, а Сали се провикна истерично:

— Давай, давай!

Джейсън натисна педала до ламарината и „Аргонавт“ с рев се върна на трасето…

… където беше посрещнат от изненадваща гледка.

Веднага след изхода от боксовете Джейсън видя Кола №1 — черният „Локхийд“ на принц Зейвиър, „Острие на скоростта“, се беше завъртял в центъра на пистата. Зейвиър размахваше юмруци към една оранжева кола, която се беше блъснала в близките дървета.

Джейсън веднага разбра какво се е случило.

Докато Зейвиър бе излизал от питлейна, злополучният пилот на оранжевия болид — вечният последен Брент Хърст — се бе носил насам без ни най-малка представа, че Зейвиър излиза от боксовете. В резултат се бяха разминали на косъм. „Острие на скоростта“ се беше завъртял, а Хърст беше пропуснал следващия завой, минал беше над дяволските фенери и се бе плъзнал безконтролно към дърветата.

Зейвиър успя да даде газ и двамата с Джейсън се върнаха в играта почти едновременно. Изоставаха с 20 секунди от водачите, като „Острие на скоростта“ изпреварваше „Аргонавт“ със съвсем малко.

Колкото и да се опитваше, през следващите три обиколки, Джейсън не успя да стопи преднината на водачите.

Последва още едно отбиване в боксовете, но след като повече или по-малко всички спираха по едно и също време, разликата във времето на двамата водачи — Кришна и Уошингтън — и останалите от групата, водени от Джейсън и Зейвиър, си остана непроменена — 20 секунди.

Едва след като завърши Обиколка 14, Джейсън получи просветление.

Обиколките бяха на път да свършат!

Оставаха още шест, повечето състезатели планираха още един питстоп, а той въобще не наваксваше.

Беше ужасно. С тази огромна разлика от 20 секунди никога не можеше да спечели. А трябваше!

Освен ако…

— Сали! Бъг! Бързо допитване! — извика той в микрофона. — Дали в следващата обиколка да не опитаме прекия път?

— Джейсън, право да ти кажа, не знам… — измърмори Сали. — Ако се прецакаш вътре, сто процента губим.

— Вече и без това губим — възрази Джейсън. — Освен ако не извадим някакъв галактически късмет! Бъг?

Бъг прошепна отговора си.

— Толкова зле значи? — възкликна Джейсън. — Братко, има ли някоя статистика, която не знаеш?

Анализът на по-малкия му брат не му вдъхна доверие. Само един пилот на летяща кола беше печелил професионално състезание, използвайки успешно прекия път — от 165 трасета, оборудвани с пряк път. Това не беше добър коефициент.

— Прецакани сме — изпъшка Джеймс.

Обиколките се сменяха: 15, 16…

Изоставането си оставаше 20 секунди.

„По дяволите — помисли си Джеймс, — дори Черния принц не мога да надмина.“

Обиколка 16. Поредното отбиване в боксовете.

Кришна и Уошингтън точно излизаха по питлейна, когато Зейвиър и Джейсън се плъзнаха по него.

Докато Тарантула си вършеше работата, Джейсън не отместваше поглед от оживения бокс на Зейвиър.

В средата на това оживление стоеше „Острие на скоростта“. Джейсън видя как Зейвиър обсъжда разгорещено нещо със своя старши механик Оливър Кох. А в дъното на техния бокс стоеше млад мъж, който не носеше черната униформа на членовете на принцовия отбор…

Джейсън замръзна.

Младият мъж в дъното на бокса на Зейвиър беше Върнолд Смайт.

— Ей, Сали — подвикна Джейсън. — Откога Върни Смайт е в бокса на принца?

— Дойде преди няколко обиколки. Започна дълъг разговор с Кох неизвестно за какво.

Джейсън погледна отново към питстопа на „Острие на скоростта“. Видя Зейвиър и Кох да разговарят. Германецът правеше някакви резки жестове, сякаш даваше подробни упътвания на пилота.

След това Джейсън погледна отново към Върнолд Смайт. Спомни си, че го беше видял преди две вечери край шосето, покрит целия със сив прах, а летящият му мотоциклет беше в същото състояние.

И внезапно Джейсън прозря.

— Бъг? Прекият път при Дунъли е през изоставена мина, нали?

Бъг потвърди.

— Каква мина?

Бъг каза, че било въглищна мина.

— Въглищна мина… — замислено повтори Джейсън. — Варовиков прах…

— Джейсън? Какво замисляш? — попита Сали.

Джейсън обясни:

— Във въглищните мини използват варовиков прах, за да пречат на процеждането на запалителни газове от стените. Това е сива прах, с която миньорите пръскат стените и таваните в рудника. Покрива всичко. Веднъж четох за това в един трилър.

— И какво?

— Ами във вторник вечерта случайно видях Върнолд целия покрит със сив прах…

И изведнъж картината му се изясни.

— За това Кох и Зейвиър са платили на Върни! — извика той. — Не са плащали на този задник да ни дава негодни части. Платили са му да отиде и да разузнае за тях прекия път, да открие пътя през лабиринта! Боже мили, току-що извадихме галактически късмет!

Рууум!

„Острие на скоростта“ се изстреля от питстопа — точно в мига, когато Тарантула се вдигна и се отдръпна от „Аргонавт“.

Вече със свален визьор Джейсън насочи дюзите напред и полетя след Зейвиър сякаш животът му зависеше от това.

„Острие на скоростта“ на принц Зейвиър изскочи от питлейна, преследван по петите от „Аргонавт“.

Боксовете бяха построени вдясно от устието на река Дъруент, в средата на най-гадната част от трасето с остри завои, чиито краища бяха покрити с неравни размагнетизиращи ивици.

Зейвиър се стрелна в първия завой остро наляво, като се наклони силно. Джейсън го следваше отблизо с „Аргонавт“.

Следващият завой беше тесен десен — и точката, където състезателите можеха да си опитат късмета, срязвайки тока на полуостров Порт Артър при провлака Дунъли.

Преди да влезе в завоя, Зейвиър пое по алтернативния маршрут, зави наляво, изоставяйки основното трасе, и се отправи към прекия път.

Това, че водачите бяха избрали по-дългия, но безопасен маршрут, правеше решението му още по-дръзко. Това, че принц Зейвиър Зонора — елегантен, красив, и водач във временното класиране — беше решил да го направи, вълнуваше зрителите още повече.

Обаче тогава се случи нещо още по-удивително.

„Аргонавт“ зави също наляво и пое след „Острие на скоростта“ към прекия път пред тях.

Двете коли се стрелнаха с висока скорост към провлака Дунъли. Докато летеше, Джейсън виждаше безбрежния син океан отвъд тясната ивица земя.

Обаче на преден план, подобен на оръдейна площадка, която сякаш пази пътя, зееше ниският бетонен входен тунел към прекия път през мината.

„Острие на скоростта“ не се поколеба. Потъна в рудника с 300 км/ч.

Джейсън преглътна. Трябваше да следва отблизо принца, защото той знаеше правилния път.

Черният входен тунел на мината се носеше към него като пастта на изгладнял великан. Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Дръж се, Бъг. Влизаме!

След това „Аргонавт“ се гмурна под земята и изчезна в мрака на изоставения рудник.

Фучаха през мрака.

Стените на мината прелитаха покрай Джейсън с удивителна бързина — целият подземен свят пред него бе пронизан от подобните на мечове светлини на фаровете. Шахтите бяха с височината и ширината на някогашните железопътни тунели.

Пред себе си виждаше червените стопове на „Острие на скоростта“, което потъваше във вътрешността на земята по стръмния входен тунел, който падаше право надолу.

Червените светлини без предупреждение се стрелнаха наляво, защото бяха стигнали до дъното.

Джейсън даде газ — не биваше да изпуска от поглед тези стопове…

Бъг каза нещо.

— Знам, знам! — изкрещя Джейсън в отговор. — Опитвам се да не го изпусна!

За миг „Острие на скоростта“ изчезна от погледите им и след още миг Джейсън изведнъж се озова пред две разклоняващи се шахти… а стопове не се виждаха никъде.

Полазиха го ледени тръпки.

Не…

И в този момент видя червените очи на стоповете напред по шахтата вдясно и изпита дълбоко облекчение, докато даваше газ.

Шахтите на рудника се снишиха. „Острие на скоростта“ се носеше по тях със скоростта на самолет, взимаше завоите с лекота: тук един остър ляв, там един широк десен, а „Аргонавт“ го следваше плътно по петите.

В този момент Джейсън забеляза, че тунелът започва да се издига. Значи бяха започнали да се приближават към повърхността. Следваше отблизо „Острие на скоростта“, взе един последен завой и…

… го заслепи ярка слънчева светлина.

Бяха излезли!

Бяха успели да минат през лабиринта на прекия път!

Възхитителната източна брегова линия на Тасмания се простираше отляво, а „Острие на скоростта“ на принц Зейвиър се отдалечаваше бързо по протежението й.

„Аргонавт“ се наклони силно, за да избегне специално поставените размагнетизиращи ивици на кръстовището между прекия път и нормалното трасе, и точно в този момент — руум! руум! — две коли профучаха от двете му страни.

Варишна Кришна и Айзая Уошингтън!

Доскорошните водачи в класирането!

Джейсън се ококори.

Благодарение на Черния принц „Аргонавт“ беше отново в играта.

Следващата обиколка и половина Джейсън преживя най-яростното каране в живота си.

Пое по S-образните завои в горния десен ъгъл на Тасмания, между остров Кейп Берън и остров Флиндърс, като се стараеше да не налети на някой „дяволски фенер“ и да надмине противниците си.

Точно тогава Варишна Кришна се опита да се промъкне покрай Зейвиър на острия завой до питлейна, обаче принцът го блокира безмилостно и го принуди да мине по размагнетизиращата ивица.

Кришна изгуби контрол, плъзна се настрани и Уошингтън се стрелна покрай него и го измести от второто място. Джейсън също опита да се възползва, но Кришна си върна контрола върху болида и не само препречи пътя на „Аргонавт“, но и го накара да намали за малко темпото.

Джейсън изруга.

По такъв начин в Обиколка 18, когато оставаха само още две, Джейсън продължаваше да е четвърти в състезание, което по същество се беше превърнало в надбягване между четири коня. Продължаваше да кара след трима от най-добрите пилоти в училището: Зейвиър, Уошингтън и Кришна.

Сега, когато от началото на състезанието вече бяха минали почти осем часа, всички караха с изтощени магнитни дискове, изхабени нерви и изчерпани сили. Ожесточението на битката означаваше, че всеки от четиримата водачи в класирането през последните няколко обиколки се е плъзвал над „дяволските фенери“, губейки допълнително сцепление.

Което пък означаваше, че при оставащите им две обиколки и падаща мощност на дисковете те трябва да влязат за последен път в питстоповете.

Някъде в средата на Обиколка 18 в ушите на Джейсън прозвуча гласът на Сали Макдъф:

— Джейсън, другите екипи се подготвят за последния питстоп. Сега ли искаш да влезеш, или ще изчакаш следващата обиколка?

Джейсън изду устни и се опита да прецени положението.

Магнитните му дискове бяха паднали на 39% от първоначалната си мощност. Две обиколки по това трасе щяха да глътнат около 30% от енергията: 15% на обиколка. Оставащите 9% му осигуряваха може би три плъзгания по размагнетизиращите ивици.

„Трябва да спечелиш! Второто място днес не е решение.“

Бъг сякаш прочете мислите му и го каза гласно.

— Трийсет и девет процента — повтори Джейсън. — Можем да се справим.

Бъг обаче се съмняваше.

Сали, която слушаше по отворения канал, се намеси:

— Джейсън, хич не си и помисляй. Не и този път.

— Те няма да го очакват — възрази той.

— Джейсън, в тренировъчното състезание с Уонг и Уошингтън не проработи. Нали помниш статистиката, която изнесе Сиракюз. Пропускането на последния питстоп е довело до победа в 0,005 от случаите.

В този миг Бъг му припомни друга от мъдростите на Скот Сиракюз: „Да се греши, е човешко, да повтаряш грешката е глупаво“.

Джейсън присви очи.

— Ще го направим!

И когато трите коли начело в класирането свиха в питлейна, за пълна изненада на тълпите „Аргонавт“ профуча край отклонението и се стрелна по старт/финалната права, опитвайки се да увеличи колкото може повече дистанцията от останалите участници, преди да са изскочили от боксовете и да го погнат като побесняла глутница.

Джейсън стигна до входния тунел на прекия път и се стрелна вътре. И воден от фотографската памет на Бъг, който беше запаметил предишното им минаване през изоставената мина, пое по същия път.

Излязоха от другата страна, Джейсън взе малко по-широк завой и задницата му докосна външния край на размагнетизиращата ивица. Равнището на мощността в магнитните дискове падна с 3%.

— Джейсън, другите вече се на питлейна и се насочват към трасето! — предупреди го Сали. — Сега ще те погнат!

„Аргонавт“ се стрелна по пистата.

Джейсън се съсредоточи напълно върху пилотирането. Другите три автомобила започнаха да скъсяват дистанцията — носеха се по трасето с нови магнитни дискове. Обаче Уошингтън и Кришна нямаха смелостта да последват Зейвиър в лабиринта на прекия път и завиха надясно по обичайния по-дълъг маршрут. С което на практика се изключиха от финалното преследване.

Зейвиър обаче смело се гмурна в тунела и продължи да топи преднината на „Аргонавт“.

От другата страна на трасето Джейсън отново закачи „дяволските фенери“, докато взимаше острия завой около планината Крейдъл — беше само леко докосване, но въпреки това в същия миг магнитометърът му падна с още 3%.

„Острие на скоростта“ продължи да наваксва. На правите Джейсън го виждаше в страничните си огледала как лети към него.

Равнище на мощността: 18%.

„Аргонавт“ стигна до острите завои близо до боксовете и въпреки че Джейсън се опита да ги вземе много внимателно, за негов ужас на почти обратния десен завой преди старт/финала отново закачи „дяволския фенер“ и равнището на мощността му изведнъж се срути до 15%.

Джейсън знаеше какво означава това.

Оставаше още само една обиколка, но при непрекъснато намаляваща мощност и преследван от безскрупулен противник, той имаше само един шанс: да пилотира без грешки.

„Аргонавт“ се стрелна наляво в широк завой към прекия път преди провлака. Започваше последната обиколка.

Тълпите по трибуните бяха наскачали от местата си. Хенри Чейсър остана седнал, притиснал устата си с ръка. Марта Чейсър до него изглеждаше съвсем доволна и навела глава, спокойно плетеше.

„Аргонавт“ влетя във входния тунел на лабиринта за последен път.

„Острие на скоростта“ също се плъзна наляво, насочи се към провлака и започна последната обиколка.

„Аргонавт“ се стрелна нагоре по крайбрежието.

„Острие на скоростта“ влетя в прекия път.

„Аргонавт“ описваше осморки между горните острови.

„Острие на скоростта“ полетя с рев покрай брега.

При планина Крейдъл Джейсън намали драматично, за да вземе завоя, който в предната обиколка му беше струвал 3% мощност. Сега „Аргонавт“ се плъзгаше в завоя като човек, който се опитва да бърза по лед, следвайки трасето като костенурка с 450 км/ч.

„Острие на скоростта“ се носеше с 600 км/ч и увеличаваше бързината си.

След като Джейсън мина половината завои, равнището на мощността в магнитните дискове беше паднало на 7,5%. Само колкото да стигне до финала — стига да не докосне някой „дяволски фенер“.

Надолу по дивото крайбрежие на Тасмания — сега „Острие на скоростта“ се виждаше ясно в огледалата му и създаваше усещането, че се извисява над него.

Колата на Зейвиър се движеше сигурно и безопасно и непрекъснато увеличаваше скоростта. „Аргонавт“ се плъзгаше и поднасяше, куцаше към старт/финала.

Всеки можеше да разбере до какво ще доведе това.

„Острие на скоростта“ щеше да настигне „Аргонавт“ точно преди края.

Равнище на мощност в дисковете: 3%.

— Хайде… — викна Джейсън. — Давай…

Черният „Локхийд“ на принц Зейвиър вече изпълваше огледалата на „Аргонавт“.

„Аргонавт“ взе левия завой в залива Сторм с жалките 325 км/ч. Червените светлини на „дяволските фенери“ се стрелкаха от двете му страни.

Част от секундата по-късно „Острие на скоростта“ взе същия завой с 450 км/ч.

„Аргонавт“ прелетя край боксовете и намали до пълзене, за да вземе първия остър десен завой.

„Острие на скоростта“ се стрелна в същия завой. Двете коли бяха почти на една линия.

Равнище на мощността в магнитните дискове: 1%.

Джейсън зави наляво — последният остър завой в състезанието — и точно в този миг „Острие на скоростта“ се залепи до задния му стабилизатор.

И понеже това беше последният завой в състезанието, остър десен, Зейвиър реши да нанесе своя удар и да надмине Джейсън от външната страна!

Двете коли влязоха в завоя страна до страна.

Хенри Чейсър скочи на крака.

Сали Макдъф започна да се моли пред монитора си.

Тълпите по трибуните също се изправиха.

Двата летящи болида — бяло-сребристосинята Кола 55 и черната Кола 1 — изскочиха от последния завой, стрелнаха се по финалната права и в екстаза на скоростта пресякоха финала едновременно.

Обиколка 20 (от 20)

За невъоръженото око изглеждаше сякаш двете коли пресякоха финала едновременно. Обаче по-късно официалната лазерна дигитална снимка от финала на Състезание 25 показа, че след осем часа състезание, след 20 обиколки яростно съперничество, Кола №1, „Острие на бръснача“, пилотирана от Зонора, З., която се движеше с 365 километра в час и ускоряваше, е пресякла финиша 4,2 см след Кола №55, „Аргонавт“, управлявана от Чейсър, Дж., която се движеше с 320 километра в час.

След съвършената обиколка на смелия млад пилот Чейсър „Аргонавт“ се беше класирал за Спонсорския турнир, изпреварвайки съперника си с една боя.