Летящ старт

Чейсър с/у Пайпър

Двете летящи коли стояха една до друга на пистата. Отдясно „Аргонавт“, а отляво — „Свирачът от Хамелн“.

Всичко, което Джейсън можеше да види от кабината, беше широк, наподобяващ стъкло коридор от плексиглас, простиращ се напред, преди да завие рязко в джунглата на градските сгради.

Двукратен вой на сирена, стартовият светофар светна зелено и двете коли се стрелнаха напред от местата си в стартовата решетка, а тълпите по трибуните ревнаха възторжено.

Два болида.

Една затворена писта.

Ослепително слънце.

Размазани стени.

„Аргонавт“ и „Свирачът от Хамелн“ се наклониха и завиха, докато се носеха като два куршума по пистата и се накланяха, и връхлитаха, разминавайки се на косъм, докато се бореха за позиция.

С крайчеца на окото си Джейсън видя червено-белия нос на „Свирачът“ да се носи по пистата до него.

След пет бързи обиколки не се беше променило нищо.

След десет също.

Размазаната писта се стрелкаше покрай кабината.

Правеха обиколка след обиколка, стрелкаха се отгоре и отдолу по пистата с формата на леко сплескана осмица — в някои точки един до друг, на други — преследвайки другия по петите, водачеството се сменяше, но не можаха да избягат един от друг на повече от няколко дължини на колите.

Тълпата беше омаяна.

Точно тогава, сякаш кон губи подковата си, Джейсън най-неочаквано изгуби един от магнитните си дискове и макар по никакъв начин да не искаше да влиза пръв, зави към питлейна.

Ериъл остана на пистата и извъртя следващата 30-секундна обиколка.

Тълпата замря от вълнение.

Джейсън разполагаше с 30 секунди.

Влезе в питстопа. Тарантула се спусна.

7 секунди… 8…

„Свирачът от Хамелн“ изфуча през градската част.

Нови магнитни дискове. Охладителна течност.

„Свирачът“ пресече пресечната точка на осмицата.

13 секунди… 14 секунди.

— Сали…

— Почти свършвам… Окей! Давай!

Сали съкрати престоя в пита, Тарантула се вдигна под тавана, а Джейсън натисна газта и изхвърча с рев от питлейна точно в мига, когато Ериъл излетя от последния завой. „Свирачът“ се залепи за петите на „Аргонавт“ и беше само на няколко дължини от него!

Беше класическо надбягване на двойки — сега бяха във фазата, известна като „преследване“.

„Свирачът от Хамелн“ (без питстоп досега) се беше залепил за опашката на „Аргонавт“ (1 питстоп) и яростно го преследваше. Ако Джейсън допуснеше и най-малката грешка, която да позволи на Ериъл да излезе и милиметър начело, състезанието щеше да приключи.

Дори да беше десета от милиметъра, монтираните в предните криле микрочипове щяха да започнат да вият веднага щом едната кола излезе с обиколка пред другата.

Джейсън трябваше да задържи Ериъл, докато не дойдеше време да влезе в боксовете.

Обаче тя не влизаше и не влизаше.

Вместо това продължи да го преследва.

Направо се беше залепила за него.

Преследваше го, взимаше всеки завой със съвършен наклон, с всяка обиколка го доближаваше все повече. Придърпваше го като рибар риба метър след жесток метър.

След една обиколка беше на две дължини от „Аргонавт“.

След две — на една.

След три обиколки вече беше преполовила и едната!

Нямаше милост. Ериъл хвърляше всички сили срещу него, взимаше чисто всеки завой, непрекъснато търсеше пролука, за да се стрелне покрай болида му, превръщаше тази битка в състезанието на живота му.

На четвъртата такава обиколка преднината на Джейсън се стопи до половин дължина на болид.

„Запази спокойствие… — каза си той. — Запази спокойствие…“

Пет обиколки. В повечето случаи фазата преследване завършваше около петата обиколка, когато или преследвачът трябваше да влезе в боксовете, или преследваният не издържаше и катастрофираше.

Шест обиколки.

Ериъл се промъкна до него!

„Опитва се да те накара да направиш грешка.“

Седем обиколки.

Сега се състезаваха един до друг!

Джейсън продължаваше да впива очи в пистата пред себе си — страхуваше се, че ако посмее да стрелне поглед встрани, ще види очите на Ериъл зад визьора на каската й.

Осем обиколки и хората по трибуните започнаха да стават на крака.

Осем обиколки! Вътре в себе си Джейсън виеше. Докога Ериъл щеше да продължава така? Кога щеше да влезе за питстоп?

На деветата обиколка носът на болида на Ериъл започна да се промъква напред.

„Не! Ще ме надмине!“

Зрителите започнаха да викат.

„Никога не се отказвай! Никога не казвай: «Не мога повече».“

И докато се носеха по основната права, започвайки Обиколка 20 — десетата обиколка от фазата преследване — Ериъл зави и влезе в питлейна.

Тълпата избухна в аплодисменти: Джейсън току-що беше оцелял в преследване, продължило девет обиколки — почти двойно повече от средностатистическите.

Питстопът на Ериъл мина почти перфектно и тя успя да излезе на пистата с малка преднина пред Джейсън, но вече в същата обиколка.

Мина Обиколка 40, но нямаше никакви промени.

Друга фаза преследване имаше между Обиколка 50 и 55, но Джейсън оцеля и този път.

Около Обиколка 81 Джейсън влезе в ролята на преследващия, но Ериъл решително го отбиваше.

Ериъл опита отново, когато Джейсън трябваше да влезе в пита в Обиколка 90, но нямаше успех.

Това означаваше, че след 96 обиколки и суперсблъсък на двойки в продължение на 48 минути, през последните четири обиколки им остава само да се втурнат към финала.

Двата болида се носеха по пистата, като се накланяха на завоите като ракети. Цветните ивици по фюзелажите им почти съвпадаха.

Когато оставаха още три обиколки, Джейсън почувства изтощение, нервите и рефлексите му бяха напрегнати докрай. Нямаше престава дали ще може да продължи дори още секунди…

Още две обиколки… Погледът му започна да се замъглява… а Ериъл изпълзя леко напред.

60 секунди до края.

Влетяха в градския участък и Джейсън даде пълна тяга на дюзите.

„Аргонавт“ прелетя през надлеза, влезе в десния завой с наклон почти 90 градуса спрямо земята и успя да изскочи един метър пред „Свирачът“.

Двете коли излетяха с рев от последния завой и започнаха последната обиколка. Сега „Свирачът“ беше на по-малко от метър пред „Аргонавт“.

Джейсън стисна зъби. Даде газ.

Виеше му се свят.

Между градските сгради, остър наклон, „Свирачът“ — червена сянка малко пред него; ревът на тълпата пръскаше мозъка му.

През надлеза и към десния завой — всички педали и циферблати на червено!

И тогава, за частица от секундата, видя.

Видя, че Ериъл Пайпър направи грешка.

Взимаше последния завой прекалено отворено. Последният завой от 200-те досега в това изтощаващо нервите и съсипващо рефлексите състезание.

Джейсън мобилизира последните си запаси от енергия и умения и се стрелна напред. Започна завоя широко, но после се гмурна от вътрешната страна на Ериъл.

Когато започнаха да завиват едновременно, „Аргонавт“ се оказа от вътрешната страна на „Свирача“…

… изравни се с него…

… и двата болида се стрелнаха заедно по финалната права и след най-невъобразимото и напрегнато състезание на двойки в продължение на 100 обиколки пресякоха финала с почти изравнени предници. Победителят беше…

… „Аргонавт“.

С носа на предния спойлер.

Официалната разлика, довела до победата му, която беше извлечена от микрочиповете в предните им крила, се оказа 0,04 секунди — „четири стотни от секундата в полза на Дж. Чейсър“.

Джейсън се върна в бокса уморен физически и психически изтощен.

Турнирът продължаваше с неотслабваща сила: другите двама състезатели вече бяха заели стартовата решетка и се приготвяха да тръгнат.

Вдигащият пара „Аргонавт“ се пъхна в бокса си — от болида се носеше острата миризма на изразходвани магнитни дискове.

Джейсън и Бъг се измъкнаха от кабината, свалиха каските от потните си глави — и веднага се озоваха в прегръдките на Сали Макдъф и гордите им родители.

— Джейсън Чейсър, ти си голям куражлия и великолепен състезател! — възкликна Сали. — Смятах, че ще те глътне още през първата фаза на преследване.

— Аз също — включи се Хенри. — Девет обиколки! Успя да я отбиваш в продължение на девет обиколки! Никога не съм виждал подобно нещо! Как успя да го направиш?

Джейсън хвърли кос поглед към Скот Сиракюз, който бе застанал наблизо.

— Никога не се отказвай! Никога не казвай: „Не мога повече“.

Родителите на Джейсън се задоволиха с това обяснение и ги оставиха с Бъг да се стоварят на столовете си в дъното на бокса.

Сиракюз дойде при тях, огледа ги — Джейсън и Бъг бяха изтощени, косата им беше мокра от пот и чорлава…

… и се усмихна.

— Добро състезание, момчета. Много добро. Господин Чейсър, от дълго време не бях виждал пилот да запазва подобно самообладание.

— Благодаря, сър — отговори Джейсън.

— Вземете душ и си починете. Следващият рунд ще настъпи по-бързо, отколкото предполагате, и трябва да сте свежи за него.

След десет минути Джейсън излезе от своя душ в бокса — точно навреме, за да види как Ериъл разговаря оживено с Фабиан.

Всъщност говореше само тя.

Той се отдалечаваше — и не само това, но махна пренебрежително с ръка на сълзливите й молби.

Ериъл остана сама в бокса си, с обляно в сълзи лице.

Джейсън знаеше какво става. Снощи Ериъл беше отишла в стаята на Фабиан — той не искаше да мисли за онова, което се е случило там — а сега беше изгубила още в първия кръг на турнира и франсето вече не искаше да знае за нея.

Сега, докато я гледаше вторачено, Джейсън изпита съчувствие към нея. Снощи тя беше дала нещо на Фабиан — част от себе си, но по твърде сбъркани причини, а той просто се беше възползвал от нея…

В този миг Ериъл се обърна и го видя.

Стояха от двете страни на питлейна и безмълвно се гледаха.

Джейсън не отклони очи. И не възнамеряваше да го прави. Ериъл беше тази, която се обърна и изчезна в бокса.

— Съжалявам, Ериъл — прошепна той в празното пространство, — но на пистата няма приятели.

Турнирът продължаваше с неотслабваща сила, а карнавалната атмосфера се засилваше още повече. Между състезанията свиреха рок групи, а под тентите за ВИП гостите спонсорите и представителите на спортното училище сключваха сделки, стиснали чаши шампанско.

От първите шест надбягвания това на Джейсън и Ериъл се оказа най-дълго. Останалите бяха по-къси, без толкова напрежение, и бяха спечелени главно заради катастрофи или грешки при питстопа. Никоя от двойките дори не се доближи до повратните 50 обиколки, да не говорим за 100.

След завършването на първия рунд класирането в турнира изглеждаше по следния начин:

Вторият кръг, или четвъртфиналът, обещаваше някои интересни сблъсъци и не разочарова публиката.

Четвъртфинали

Зейвиър Зонора, начело в ранглистата, се появи за пръв път на пистата в първото състезание от четвъртфинала. И показа на всички защо точно той е фаворит в турнира.

Беше чисто и просто безмилостен срещу съотборника на Джейсън Хорейшо Уонг.

Карането му по пистата с форма на осмица беше безпогрешно. Не правеше завой на повече от сантиметър от оптималната линия и за осем обиколки се озова на една трета обиколка преди Уонг.

Точно тогава Уонг влезе в бокса — огромна тактическа грешка, каза Бъг на Джейсън; човек не влиза в питлейна, когато е толкова назад — и изведнъж Зейвиър се озова върху му като екзема.

Черното „Острие на скоростта“ изведнъж се извиси зад колата на Уонг като огромен лешояд — Хорейшо започна да се защитава, затваряше всяка пролука, но се паникьоса и трудно се оправяше с джойстика.

Зейвиър направи няколко лениви лъжливи атаки отляво, а после, в Обиколка 11, профуча лесно покрай Уонг от вътрешната страна и състезанието свърши още преди да е започнало.

То се оказа най-краткото до този момент. Някои го сравниха с игра на шах, където майсторът в пет хода дава мат на новака. Други твърдяха, че това си е направо екзекуция на по-слаб пилот от майстор в занаята.

Късата битка привлече вниманието дори на събраните спонсори.

Зейвиър Зонора беше много, много добър. И беше стигнал до полуфинала, без дори да се изпоти.

Напрегнато и трудно състезание между талантливия, но непредсказуем мексикански пилот Хоакин Кортес и класирания под №4 в ранглистата много талантлив 18-годишен състезател от Индия Варишна Кришна.

Състезанието беше спечелено от индиеца в Обиколка 74 по време на шестата фаза преследване.

Всички бяха единодушни, че това състезание е нагледен пример за жестокостта в надбягванията по двойки.

Германецът Шумахер водеше през цялото състезание. Влизанията му в питстопа бяха великолепни — всичките за не повече от 8 секунди — и след това той се изстрелваше на пистата като куршум.

До Обиколка 50 вече си беше осигурил солидна преднина от половин обиколка пред Бейкър и всички коментатори бяха сигурни, че след поредното влизане в боксовете с нови магнитни дискове той ще дръпне напред.

Обаче при този стоп питмашината на Шумахер неочаквано замръзна насред работа.

Системна грешка.

И докато старшият механик на Шумахер ругаеше и се опитваше да стартира наново компютъра, Барнаби Бейкър се носеше по пистата, сам, с полуизразходвани двигатели, и надмина Шумахер по най-баламския начин, докато той висеше в бокса. Така спечели състезанието, което никой не очакваше от него, защото всички бяха на мнението, че не заслужава.

Но всички се съгласиха, че при състезанията по двойки е така.

Оставаше още един четвъртфинал и тълпата зашумя в очакване.

Публиката знаеше, че двамата състезатели се обучават при един същ преподавател — това винаги беше гаранция за интересно надбягване.

Обаче всички в училището знаеха, че има и нещо друго: Айзая Уошингтън презираше дълбоко своя млад съотборник — смяташе го за прекалено самонадеян.

Сцената беше готова.

Колите заеха местата си в стартовата решетка.

Надбягването между Уошингтън и Чейсър беше направо наелектризиращо.

За разлика от повечето състезания до момента, в това имаше чувство. Тълпата усети напрежението във въздуха, докато двете коли заемаха местата си в решетката и Айзая Уошингтън се вторачи гневно в Джейсън и Бъг.

Дойде стартът и те се стрелнаха по пистата, състезанието се развиваше при шеметна скорост, с многократна смяна на водачеството и смели надминавания, които караха тълпата да крещи и ръкопляска.

След 20 обиколки нищо не се беше променило. Водачеството се сменяше след всяко спиране в бокса.

Обиколка 40 — по настояване на Бъг Джейсън пропусна едно влизане в пита и в продължение на три обиколки преследваше противника си, но Уошингтън отбиваше решително всички опити да бъде надминат. След това той самият се впусна да преследва Джейсън, но неговият опит също се провали.

И тогава в Обиколка 57 — грешка!

В тази напрегната обстановка беше само въпрос на време някой да допусне грешка и тя се оказа дело на човека, от когото най-малко се очакваше нещо подобно — Сали Макдъф.

Беше нехарактерна за нея грешка на новак — в стремежа си да координира добре идващия питстоп, Сали неволно смеси използвани и нови магнитни дискове и захрани Тарантула с вече използвани, за да бъдат монтирани на „Аргонавт“.

Стопът завърши, Джейсън даде газ, за да излезе от питлейна, но на мига разбра, че нещо не е наред. Не разполагаше с пълна мощност.

Това се оказа скъпа грешка.

Защото „Аргонавт“ трябваше отново да влезе в бокса — още на следващата обиколка.

— Джейсън, ужасно съжалявам! — проплака Сали, докато Тарантула сменяше дисковете. — Вината е изцяло моя.

— Не се тревожи за това! — извика Джейсън. — Просто гледай да се върнем бързо на трасето.

След секунди отпраши към пистата…

… и изведнъж се озова на сантиметри пред „Черният куршум“ и ненаситната му паст. Вече изоставаше с цяла обиколка и трябваше да лети за живота си: Уошингтън беше с нови дискове, пълен с охладителна течност резервоар — и според Бъг очите му били смъртоносни.

Обаче Джейсън не се предаваше. Караше здраво. Съсредоточаваше се с мрачна решителност.

Първата фаза преследване премина във втора, а тя в трета. Когато се налагаше влизане в бокса, Джейсън можеше да го прави само след Уошингтън, защото другото би означавало да се признае за победен.

„Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече…».“

В Обиколка 82 Уошингтън отново зави по питлейна — съвсем навреме за Джейсън. „Аргонавт“ беше останал почти без охладителна течност, а магнитните дискове бяха на път да сдадат багажа.

При следващата обиколка Джейсън се шмугна в бокса за зареждане догоре с охладителна течност и нови магнити.

И изведнъж щастието му се усмихна.

Когато влезе в своя питстоп, Айзая Уошингтън още беше в бокса.

Питмашината му беше замръзнала насред работа и старшият му механик трескаво се опитваше ръчно да я издърпа настрана от „Черният куршум“.

Джейсън си спомни думите на Скот Сиракюз отпреди няколко дни: „Пистопът е Х-факторът в състезанията по двойки, защото щом спреш болида си, рискуваш никога повече да не тръгнеш“.

Което означаваше, че Джейсън си е върнал изгубената преди малко обиколка и в момента са в една и съща.

Джеймс вмъкна „Аргонавт“ в питстопа — и установи, че разстроената от предишната си грешка Сали не е разбрала указанията на Бъг по радиото за пълно зареждане.

Беше подготвила питмашината само за доливане.

— О, Джейсън, толкова съжалявам!

— Дай ми каквото си приготвила, защото трябва да тръгваме! — изкрещя той.

Маркучът на Тарантула впръска малко маслиненозелена охладителна течност в резервоара на „Аргонавт“ и Джейсън даде газ…

… а Уошингтън остана в своя пит.

„Аргонавт“ се понесе по пистата със скоростта на куршум. Сам.

Беше успял да направи почти цяла обиколка, когато „Черният куршум“ изхвърча от питлейна — точно навреме — и зае мястото си на пистата веднага след като Джейсън взе последния завой.

Картите рязко се бяха обърнали.

Уошингтън беше прекарал по-голямата част от състезанието, настъпвайки Джейсън по петите, но сега, когато оставаха само 16 обиколки до финала, беше дошъл редът на Джейсън да играе ролята на преследвач.

И въпреки физическото си изтощение Джейсън направи точно това.

През следващите шест обиколки той настъпваше задния спойлер на „Черният куршум“, тормозеше го, плашеше го, като се промъкваше встрани и изравняваше нос с болида на Айзая.

Единственото, което можеше да направи Уошингтън, беше да се опитва да остане отпред.

Обаче точно в този момент Бъг направи предупреждение.

Равнището на охладителната течност в резервоарите на „Аргонавт“ беше опасно ниско, което от своя страна означаваше, че температурата на магнитните двигатели е опасно висока.

Доливането на Сали се беше оказало недостатъчно. Нямаше да могат да изкарат до края на състезанието. Налагаше се да влязат в пита още веднъж, а това щеше да унищожи преднината, която бяха спечелили, и щеше да превърне състезанието в битка до самия край.

— Ааа! Не мога да го направя! — изрева Джейсън.

Обаче в Обиколка 90 се случи нещо съвсем неочаквано.

Точно когато Джейсън се готвеше да се откаже от преследването, да влезе в отклонението за питлейна и да се сбогува с победата…

… Айзая Уошингтън се отказа.

Накрая на нервите си от непрекъснатите атаки на Джейсън — и без да знае за неговия проблем с охладителната течност — Уошингтън свърна в питлейна, с което позволи на „Аргонавт“ да мине пред него и да спечели състезанието.

Тълпата зарева.

Джейсън беше удивен.

Поразяващата умора, която само допреди миг го беше обхванала напълно, се превърна в шок. Току-що беше стигнал до полуфинала!

Когато „Аргонавт“ се върна в бокса, магнитните му двигатели на практика вече пушеха.

Сали Макдъф изтича при болида и прегърна Джейсън и Бъг. Започна да се извинява многословно, но Джейсън не искаше да я слуша.

— Сали — каза той, — спри. Аз направих много повече грешки на пистата, отколкото ти тук, а ти винаги ми помагаш да ги поправя. Виж, печелим като отбор и губим като отбор. Повече не мисли за това.

След минути дойде Айзая Уошингтън, а зад него Скот Сиракюз. За изненада на Джейсън Уошингтън му стисна ръката.

— Добро състезание, Чейсър.

— Ти също кара страхотно.

В този момент Айзая Уошингтън погледна Тарантула и видя данните за магнитните дискове и равнището на охладителната течност на „Аргонавт“, изписани на компютърния екран. Всички бяха дълбоко в червената зона, малко преди пълното блокиране.

Челюстта на Уошингтън увисна.

— Какво?! Магнитите и охладителната ти течност са били на червено, когато се отказах?

— Ами… да.

— Но… Боже, не… Ти си бил с празни… — Изведнъж погледът му стана леден и подозрителен. — Кой те научи на това?

Джейсън вдигна рамене.

— Господин Сиракюз. В часовете вчера.

— И какво точно ви каза? — настоя Айзая.

Джейсън остави Сиракюз да отговори вместо него.

— Никога не се отказвай — каза учителят им.

Беше три следобед и вече беше дошло време за полуфиналите. Схемата на участниците изглеждаше така:

Дойде краят на подгряването в турнира.

Дойде времето за сериозни надбягвания.

Времето на полуфиналите.

Полуфинали

Първото състезание на Зейвиър Зонора в турнира беше на практика екзекуция в единайсет обиколки. Полуфиналът му срещу Варишна Кришна беше малко по-удължена версия на същото упражнение.

Състезанието продължи малко по-дълго — 14 обиколки.

След първото си влизане в боксовете в Обиколка 10 младият индиец откри, че е получил два изтощени магнитни диска. Следващата обиколка влезе отново и смяната беше извършена много бързо, но за младия индиец състезанието вече беше свършило.

Зейвиър Зонора не оставяше подобни грешки ненаказани. След четири обиколки надмина Кришна и завърши състезанието, като избави талантливия индийски пилот от страданията му.

Така, след като по време на турнира беше направил само 25 обиколки — продължили общо 25 минути — Черния принц стигна до финала.

Следващото състезание между двойката Джейсън Чейсър и Барнаби Бейкър щеше да определи кой ще се изправи срещу него.

— Нима вече свърши? — попита Джейсън невярващо.

Току-що беше излязъл от душа в задната част на бокса, загърнат в хавлия, и Сали Макдъф го посрещна с новината, че Зейвиър Зонора вече е победил Варишна Кришна и че трябва да са на пистата след десет минути.

— Какво стана с Кришна? — попита той. — Зейвиър е добър, но не чак толкова. Кришна също е твърде талантлив пилот, за да падне само за четиринайсет обиколки.

— Изглежда, са му дали изтощени дискове — обясни Сали. — Тайнственият демон по магнитите отново е нанесъл удар. Побързай, шампионе. Наш ред е.

Джейсън грабна състезателния си гащеризон.

— Олеле, а аз още се съвземам от предишното надбягване.

Двете летящи коли стояха на стартовата решетка, заобиколени от своите старши механици, учители и фенове.

Джейсън погледна кафявия „Локхийд“ на Барнаби. Зейвиър Зонора, пресен-пресен от победата си над Варишна Кришна, му даваше някакви съвети, а Зороастро откровено се беше вторачил в Джейсън, опитвайки се да го сплаши психически.

— Пет минути до старта. Всички, освен състезателите, незабавно да напуснат пистата — заехтя от високоговорителите гласът на директора Колдър.

— Бъди нащрек — каза Сали и го тупна по каската за късмет. — Не изпускай от очи това подло копеле. — Обърна се към Бъг и също го потупа по каската. — А ти се грижи за брат си, разбра ли?

Бъг рязко вирна палци пред лицето й.

— Ей, Сали — каза многозначително Джейсън.

Тя се обърна.

— Да?

— Ще победим този тип в бокса.

— И още как — съгласи се тя.

И понечи да си тръгне, но в този момент при „Аргонавт“ дойде още някой, който я накара да остане.

Беше Варишна Кришна.

Чернокос, красив, с гладка шоколадова кожа, Кришна беше много учтив и велеречив. Още беше с мокрия от пот състезателен гащеризон. Изглежда, идваше право от колата си, след като беше изгубил срещу Зейвиър.

— Здравейте всички.

— Кришна? — Джейсън се намръщи. — Какво има?

— Един съвет, момче. Както може би вече знаеш, имах проблеми с дисковете. Нека ти кажа какво се случи. Два от дисковете бяха изтощени, когато машината ги монтира на колата ми. Обаче Дураяс, моят старши механик, е проверил всички преди това и всички били наред. Което означава, че в някакъв момент по време на състезанието магнитните ми дискове са били изтощени. След състезанието намерихме това до сандъка с магнитите.

И показа малък подобен на радио уред с големината на кутия за сандвичи.

Джейсън веднага разбра какво е.

Преносим микровълнов предавател. Често се използваше като резервна радиовръзка от отборите и всички много внимаваха да не се окаже близо до магнитните дискове. По простата причина, че когато бе включен, предавателят изсмукваше магнитната енергия от тях.

— Реших да ви предупредя — продължи Кришна и хвърли неодобрителен поглед към Барнаби, Зейвиър и Зороастро. — Не мога да докажа нищо, но Барнаби е от същия отбор като Зейвиър… е, имам предвид твоят старши механик да си отваря очите за нещо подобно.

Джейсън кимна.

— Благодаря, Кришна. Не знаех, че те е грижа.

Макар да беше загубил, Кришна се усмихна и сложи ръка на рамото му.

— Чейсър, не подценявай впечатлението, което направи. Зная, че имаше трудни мигове тук в училището. Обаче трябва да знаеш, че някои от нас се наслаждават да гледат как се състезаваш. Имаш възхитителния навик да се държиш със зъби и нокти чак до края. Реших, че е време да научиш, че имаш приятел.

Кимна, обърна се и си тръгна.

„Аргонавт“ и кафявата „Дяволска колесница“ стояха един до друг на стартовата решетка.

— Ей, Джейсън, време е да се откажеш! — подвикна Барнаби Бейкър.

Джейсън му отговори само:

— Млъквай и се състезавай!

И се състезаваха в една наистина брутална надпревара.

Пълнокръвно надбягване.

С две думи, Джейсън пилотираше като демон. Но Барнаби беше на ниво и през първите 30 обиколки ставаше дума повече за битка на волите, отколкото за добро каране. Двамата завиваха заедно, летяха един до друг по правите и дори заедно влизаха в боксовете.

През първите 30 обиколки никой от двамата не се опита да влезе във фаза преследване — и тълпите зрители разбраха, че това няма да е преследване, а състезание от 100 обиколки до финала.

Накрая равенството беше нарушено в питстоповете.

След Обиколка 30 Сали вдигна залозите, като започна да връща „Аргонавт“ на пистата напълно зареден и със сменени дискове за 8 секунди и веднъж дори за 7 — първият питстоп този ден под отметката 8.

В резултат Джейсън можеше да се радва на непрекъснато нарастваща преднина.

„Аргонавт“ започна полека-лека да се откъсва от „Дяволска колесница“ и Джейсън вече водеше с цяла четвърт обиколка. Като се имаше предвид развитието на състезанието досега, това щеше да се окаже преднина, която Барнаби нямаше да успее да навакса.

Обаче в Обиколка 75, докато Сали гледаше на монитора как Джейсън профучава по финалната права, една черна фигура се вмъкна в бокса на „Аргонавт“ зад нея и постави нещо до комплекта магнитни дискове.

Микровълнов предавател.

Сали така и не видя злосторника. Когато се обърна и започна подготовката за следващия стоп, той беше изчезнал.

След няколко обиколки „Аргонавт“ влезе за смяна на магнитните дискове и дозареждане и бързо излетя обратно на пистата. В следващия момент Джейсън осъзна, че новите дискове са боклук.

— По дяволите! — изрева той. — Не сега!

Трябваше да влезе отново за смяна.

Но Барнаби нямаше нужда да го прави.

„Аргонавт“ влезе в питстопа, а „Дяволска колесница“ профуча напред и само за две обиколки преднината на Джейсън се стопи, а Барнаби излезе с половин обиколка напред. При оставащите само 19 обиколки до края Джейсън едва ли щеше да успее да навакса.

За жалост на Чейсър преднината на противника му се оказа прекалено голяма. Той отчаяно преследва Барнаби до самия край, но без резултат.

Барнаби запази преднината си и след 100 ужасно оспорвани обиколки пресече линията и си осигури място във финала.

На Джейсън му оставаше само да блъска по волана от яд и да върне „Аргонавт“ в бокса.

Беше изхвръкнал от турнира.

„Аргонавт“ се върна в бокса…

… и около него се събра огромна тълпа.

Обаче това не беше обичайната тълпа. Беше тълпа от официални лица и учители, включително директорът по състезанията Станислаос Колдър, човекът, който отговаряше за организацията на турнира, и Жан-Пиер Леклерк, който беше направил едно от редките си посещения във ВИП тентата.

А по средата на всички тези хора стоеше Сали Макдъф със скръстени ръце — и изглеждаше адски доволна от себе си.

Джейсън се измъкна от „Аргонавт“ и се намръщи. След три надбягвания беше уморен до смърт и единственото, което искаше, беше душ и легло.

— Сали — попита той, — какво става?

Сали се обърна към него и се усмихна.

— Не си сваляй още каската, мой млади и талантливи приятелю — още не сме извън играта.

— Какво искаш да кажеш?

— Съдиите проверяват видеозаписите — обясни Сали. — Ела и виж сам.

Официалните лица наистина гледаха два монитора: те бяха свързани с двете видеокамери, монтирани в бокса на „Аргонавт“; а мониторите бяха онези, които Скот Сиракюз беше сложил, за да може Сали и момчетата да се видят как действат. Сега на единия се виждаше ясна черно-бяла картина от бокса на „Аргонавт“: на нея Сали работеше по Тарантула по време на полуфинала срещу Барнаби. Компютърният екран показваше всички жизненоважни статистики от състезанието, от които се разбираше, че картината е от Обиколка 75, състезателно време 37:30 минути.

Сали се премести в края на екрана и надникна в питстопа и когато го направи, една черна фигура се промъкна в бокса на „Аргонавт“ зад гърба й и бързо остави преносим микровълнов предавател до купчината с магнитни дискове.

Когато започна да се измъква, черната фигура несъзнателно погледна нагоре — лицето й се озова право срещу камерата — и всички видяха кой е това.

Гуидо Моралес.

Старши механикът на Барнаби Бейкър.

— Господи… — възкликна някой.

— Господа! — провикна се директорът по състезанията. — След десет минути свиквам извънредно прослушване в залата за пресконференции. Моля господата Бейкър и Гонзалес да бъдат предупредени, че присъствието им е наложително. Налага се да отговорят на някои въпроси.

След трийсет минути прослушването беше завършило.

Пред лицето на съкрушителните видеодоказателства на Сали, на които се виждаше как Моралес поставя магнитния предавател до дисковете за „Аргонавт“, за да ги изтощи и да принуди Джейсън да влезе отново в пита, Барнаби Бейкър беше дисквалифициран и победата му беше анулирана.

Колдър беше особено остър в оценките си.

Каза, че ако зависело от него, Барнаби и Моралес щели да бъдат изхвърлени от спортното училище за толкова безчестно поведение. Обаче по молба на техния учител Зороастро, който твърдеше, че това е случайна постъпка, отчаяно действие в разгорещеността на състезанието, спаси задниците им и те трябваше да понесат само унижението да бъдат лишени от победата.

След това изявление дойде ред на съобщението, което 250 000 хиляди зрители посрещнаха с възторжени викове и ръкопляскания.

„Аргонавт“ щеше да се състезава на финала.

На излизане от залата за пресконференции директорът по състезанията каза на Джейсън:

— Господин Чейсър, финалът е след двайсет минути. Ще се видим на стартовата решетка.

— Ще бъдем там навреме, сър — отвърна Джейсън.

И закрачи към боксовете. Сали тръгна в крак с него, усмихната като сфинкс.

Джейсън я погледна отстрани.

— Защо се хилиш така?

Тя само повдигна вежди.

— Не си включвала камерите по време на другите състезания, нали? — попита Джейсън.

— Да. Не съм.

— Обаче за полуфинала си ги включила?

— Да. След онова, което каза Кришна, реших, че няма да е зле да вземем известни предпазни мерки. — За миг замълча. — Джейсън, ти се състезаваш с конкурентите на пистата, но аз също се надпреварвам с тях — в бокса. Бях решена да ги победя. И го направих. Това беше най-доброто ми състезание досега и аз нямаше да позволя на някой да ни прецака с изтощени магнитни дискове.

Джейсън я погледна. По свой начин Сали Макдъф беше не по-малко горда и решителна от него.

Той кимна.

— Да, Сали, ти наистина си голяма работа.

Следващите двайсет минути отминаха като миг.

Слънцето вече залязваше и огромната писта и заливът бяха окъпани в мека оранжева светлина. Изведнъж блеснаха прожекторите.

Тълпите по трибуните шумяха развълнувано.

От схемата за участие се виждаше, че денят е минал във вълнуващи надбягвания:

Обаче сега всичко се свеждаше до едно състезание и двама състезатели: Зейвиър Зонора и Джейсън Чейсър.

Двамата просто не можеха да са по-различни.

Зейвиър — с помощта на бай в първия кръг и двете леки победи в четвърт и полуфинала — беше завъртял само 25 обиколки за целия ден.

А Джейсън беше последният състезател, успял да се класира за турнира, и беше участвал в трите най-изтощителни сблъсъка през този ден. По време на тези състезания, две от които продължиха пълни 100 обиколки, беше навъртял удивителните 290 обиколки, които се равняваха на 2 часа и 20 минути състезателно време.

Двете коли застанаха на стартовата решетка.

„Острие на скоростта“ и „Аргонавт“.

Кола №1 и Кола №55.

Тълпите се умълчаха.

Дори спонсорите във ВИП тентата оставиха чашите шампанско, за да гледат.

Това беше големият миг.

Финалът.

Финал

Финалът в Спонсорския турнир се превърна в спортна класика.

По една много проста причина: започна с катастрофа.

Със своя супербърз „Локхийд“ Зейвиър поведе от старта и при първия ляв завой пресече остро пътя на Джейсън и откъсна левия преден спойлер на „Аргонавт“.

Така след само една обиколка Джейсън трябваше да влезе в бокса и когато излезе за Обиколка 2, се озова на една кола дължина пред „Острие на скоростта“.

Последвалата фаза преследване беше крайно безмилостна.

Точно както беше направил с Хорейшо Уонг по-рано, Зейвиър погна Джейсън.

Пилотирането му беше съвършено: истински урок по пилотиране на летяща кола, при това с хирургическа точност. С всяка обиколка Зейвиър се доближаваше малко към „Аргонавт“.

Обаче там, където Уонг се беше провалил, Джейсън дори не се поколеба. Отблъскваше нападението на Зейвиър по единствения възможен начин — караше също толкова добре.

След всяка обиколка тълпата надаваше високи възгласи. След произшествието с предния спойлер никой не очакваше Джейсън да оцелее повече от няколко обиколки. От друга страна, това беше момчето, което днес беше оцеляло в преследване, продължило 9 обиколки.

Една обиколка се превърна в пет.

Фазата преследване продължаваше.

Ловуването на Зейвиър не спираше.

Девет обиколи… десет… единайсет…

Джейсън караше и решително стискаше зъби.

Зейвиър го преследваше като хрътка — обиколка след съвършена обиколка — и в един момент дори се изхитри да доближи предния си спойлер на 6 сантиметра от задницата на Джейсън… но не успя да се промъкне.

Джейсън успя да отбива атаките му в продължение на удивителните дванайсет обиколки, преди на Зонора да му се наложи да влезе в питлейна.

Джейсън така и не успя да възстанови изгубеното време заради принудителното влизане в бокса.

Резултатът беше жесток. Това означаваше, че ако продължават да се преследват от питстоп на питстоп и той винаги влиза втори, винаги ще е на обиколка след Зейвиър и винаги ще бъде преследван.

И състезанието наистина се превърна в една безкрайна фаза преследване: Джейсън не спираше да бяга, а Зейвиър го преследваше безогледно и жестоко — и винаги беше на една грешка от победата.

Дори влизането в бокса не помагаше. Сали успяваше да свърши питстопа за 8 секунди, но старшият механик на Зейвиър, Оливър Кох, беше също толкова добър.

Минаха 20 обиколки — Джейсън, изтощен и капнал, караше на ръба на безсъзнанието.

40 обиколки — на Сали не й беше позволена и най-малката грешка и тя не допусна нито една.

60 обиколки — вратът на Бъг започна да се схваща от непрестанното обръщане, за да провери какво прави Зейвиър зад тях.

80 обиколки — Зейвиър продължаваше да ги следва по петите.

Не спираше да стоварва съвършените си обиколки върху Джейсън, а Джейсън нямаше какво друго да направи, освен да продължава да кара все така перфектно — подобно на механичния заек при кучешките надбягвания, който вечно е на ръка разстояние от муцуните на кучетата, но никога няма да бъде настигнат.

Когато обиколките станаха 90, зрителите се изправиха на крака. Сред учениците мнозина твърдяха, че ако надбягването между Бейкър и Чейсър е било ненавистно, то това е смъртоносно и ще продължи до последната, стотната обиколка.

Случи се в Обиколка 98.

Нещо, което никой не можеше да си представи.

Двамата пилоти влязоха в боксовете — Зейвиър първи, Джейсън след него, понеже трябваше да направи пълна обиколка, преди да успее да се прибере за това жизненоважно последно спиране.

Спря и видя, че Зейвиър е още вътре. Оливър Кох подскачаше като луд около „Острие на скоростта“, а Зейвиър крещеше и размахваше юмруци.

В този миг Джейсън видя какво се е случило.

Накрайникът на маркуча с охладителна течност на Кох се беше счупил и от него пръскаше из целия бокс.

Това означаваше, че най-неочаквано „Аргонавт“ и „Острие на скоростта“ отново са в равностойни позиции.

Сали проведе блестящ стоп…

… точно в мига, когато Кох успя да се оправи с маркуча. Двете коли излязоха от питлейна в един и същ момент, с тази разлика, че сега „Аргонавт“ беше малко по-напред от „Острие на скоростта“!

Бяха пак на пистата, но в оставащите две обиколки Джейсън имаше преднина!

Оставаше една минута гонка до финала.

Джейсън летеше напред.

Зейвиър го преследваше.

Руум! Руум!

Оставаше още една обиколка, а Джейсън продължаваше да води с половин дължина.

Тълпите скочиха на крака.

Последна обиколка.

Джейсън не откъсваше очи от пистата.

Наляво в широкия завой през града… размазани сгради прелитаха от двете му страни…

Нагоре и по надлеза…

Когато влезе в последния десен завой, видя с периферното си зрение, че носът на „Острие на скоростта“ се промъква отляво, чу рева на двигателя му в ушите си.

„Острие“ се изравни с него. Зейвиър не се отказваше.

Двете коли взеха последния завой една до друга.

Джейсън стискаше волана толкова здраво, че кокалчетата му бяха побелели. Стискаше и зъби. Кървясалите му очи бяха широко отворени, на крачка от сензорно претоварване.

„Острие на скоростта“ продължаваше да напредва… и бавно и съвсем малко по малко да го надминава!

Джейсън направо не можеше да повярва. Не можеше да направи нищо!

И тогава осъзна.

Че Зейвиър е прекалено добър, прекалено бърз.

Състезанието се изплъзваше от ръцете на Джейсън.

Пред тях се откри финалната права и „Аргонавт“ и „Острие на скоростта“ се понесоха един до друг по нея и след това през лазерния лъч на финиша… и победителят — във финала — в еднодневното състезание — в целия турнир беше…

… Зейвиър.

С 0,003 секунди. С три хилядни от секундата.

Джейсън всъщност изпита облекчение.

Да, беше изгубил. Беше загубил финала — и беше горчиво разочарован — обаче също така се радваше, че този дълъг, безкраен състезателен ден най-сетне е свършил.

Почти всички 250 000 хиляди зрители останаха по местата си за церемонията по награждаването.

Хората започнаха да ръкопляскат, когато Зейвиър се качи на почетната стълбичка, за да приеме купата на победителя от директора по състезанията Колдър и Жан-Пиер Леклерк.

Единственото, което можеше да направи Джейсън, беше да стои зад стъпалото за класирания на второ място и също да пляска с ръце.

Беше стигнал толкова далеч, беше се състезавал толкова упорито, бе оцелял в четири от най-трудните сблъсъци в живота си — и беше пропуснал победата за някаква частица от секундата.

Ръкоплясканията за Зейвиър и неговия отбор постепенно замряха и тогава от високоговорителите отново се понесе гласът на говорителя:

— На второ място Кола №55, отбор „Аргонавт“. Пилот: Джейсън Чейсър. Навигатор: Бъг Чейсър. Старши механик: Сали Макдъф.

С наведена от разочарование глава Джейсън скочи леко на подиума.

Онова, което се случи в този момент, го накара да замръзне.

Тълпата направо полудя.

Съвършено, абсолютно подивя.

Гръмогласният рев, с който поздравиха него, Бъг и Сали, можеше като нищо да отнесе пистата и трибуните.

Засвяткаха светкавици, засвириха вувузели, хората ръкопляскаха с високо вдигнати над главите ръце. Дори Зейвиър се смая от силата на приветствието.

Но беше истина.

Тълпата поздравяваше много по-топло и шумно пилота, класирал се на второ място, отколкото заелия първото!

Джейсън беше удивен и в първия момент не можа да разбере защо е така.

Въпреки това заедно с Бъг и Сали заеха мястото си на подиума на второто място и той, облечен в якия си нов състезателен гащеризон, колебливо помаха на тълпите.

При този жест хората полудяха още повече. Над виковете и свирките се понесе скандиране: „Джейсън! Джейсън! Джейсън!“.

И тогава Джейсън видя майка им. Тя плачеше от радост. До нея баща им беше зает да прави записи и дигитални снимки за семейния албум.

В този миг Джейсън започна да разбира.

Зейвиър беше спечелил турнира и беше карал добре. Тълпата уважаваше това.

Джейсън пък беше загубил, но беше загубил с чест.

След удивителните 390 обиколки, на границата на пълното изтощение, той беше загубил с по-малко от секунда от човек, който беше разбил всеки свой противник, с когото се беше сблъскал. Тълпата уважаваше това дори повече.

Сети се нещо, което му беше казвал баща му. „Джейсън, не това как печелим ни определя, а как губим. Победителите идват и си отиват, но загубилите, които не се предават, а се борят до последно, ще намерят място в сърцата на зрителите.“

Усмихна се при тази мисъл, докато гледаше ревящата ръкопляскаща тълпа, която го поздравяваше.

Колдър даде на всички от отбора на победителите по една огромна бутилка шампанско. Принцът изстреля тапата, разклати шишето и изпрати струя пенлива течност право нагоре над стълбичката на победителите.

Вечерта семейство Чейсър плюс Сали и Скот Сиракюз пак отидоха в пилешкия грил за втора празнична вечеря.

— Знаете ли какво? — обади се Сали, без да спира да дъвче. — Чух, че след награждаването на победителите шефът на професионалния отбор на „Локхийд-Мартин“, Антъни Нелсън, попитал Зейвиър дали не иска да чиракува при тях по време на следващото Италианско бягане, което е другия месец.

— Че как иначе! — изсумтя Джейсън. — Фирменият отбор на „Локхийд“. О! Даа, победителят взима всичко.

— Спокойно де — обади се Хенри Чейсър, когато видя разочарованието му. — Ще дойде и твоето време. Мисля, че днешните ти усилия не са останали незабелязани.

— Така ли? — Джейсън се усмихна криво. — Не виждам някакви шефове на професионални отбори да са направили пътека до нас да ни предлагат да участваме например в някое от състезанията на Големия шлем.

И още докато го казваше, в ресторанта влезе един едър, почти огромен мъж.

Хората започнаха да извръщат глави и да шушукат — не можеш да видиш често милиардер в пилешки грил.

Беше Умберто Ломбарди.

— Аха! — избоботи италианецът. — Това е място точно по мой вкус! Моля, госпожо, три супербургера с допълнително сирене. Някой друг да иска нещо?

Настани се до Марта Чейсър и продължи:

— Сеньора Чейсър, моите най-искрени извинения, че се натрапвам на празненството ви. Моля за вашата снизходителност и ви обещавам, че няма да остана дълго, но преди това трябва да задам един сериозен въпрос на този млад отбор.

Всички на масата го гледаха и мълчаха.

Ломбарди сниши глас.

— Днес всички вие се състезавахте добре. Много добре. Нито един от останалите отбори не се доближи и на йота до това да оцелее в почти 400 обиколки от състезания на двойки. Но ти го направи, Джейсън. Нещо повече — не само го направи, а почти спечели!… Та значи така. Както сигурно знаете много добре, Италианското бягане ще се проведе след три седмици. Досега отборът ми участваше само с една кола в професионалните турнири, но от известно време обмислям да разширя отбора… и да добавя още един болид.

Джейсън усети как по гръбнака му полазиха тръпки.

— И…?

Ломбарди продължи:

— И значи се питам дали членовете на отбора „Аргонавт“ биха искали да се състезават с втория болид на отбора „Ломбарди“ в тазгодишното Италианско бягане.

Джейсън си изпусна вилицата. Бъг пребледня. Сали зяпна. Хенри Чейсър спря да дъвче. Долната устна на Марта Чейсър затрепери. Само Скот Сиракюз спокойно продължи да се храни.

— Искате… — попита Джейсън невярващо, — искате да се състезаваме за вас в следващия турнир от Големия шлем?

— Ами да — простичко отговори Ломбарди.

Джейсън преглътна.

Това беше прекалено. Важността на казаното от Ломбарди го разтърси като земетресение.

Това нямаше да е като никое от състезанията от старата школа. Дори нямаше да е като Спонсорския турнир тук в спортното училище. Щеше да е нещо по-голямо — мнооого по-голямо. Щеше да е професионално състезание срещу професионални състезатели. В Италия, откъдето се предаваше на живо по целия свят.

— Е? — попита Ломбарди. — Ще се състезавате ли за мен?

Джейсън погледна Бъг, който кимна едва забележимо.

Обърна се към Сали, която, онемяла от шока, също можа само да кимне.

След това се обърна към Ломбарди и каза:

— Да. Ще се състезаваме.

Въпросът беше решен.

„Аргонавт“ заминаваше за Италия.