Ловци на бисери

Завоюването на едно царство

Амали беше изненадан от броя на притеклите му се на помощ гемии. Той не предполагаше, че има толкова много съмишленици край рифовете на Манаар. Да му помогнат дойдоха над хиляда и двеста гемии и около шестнадесет хиляди синхали и индуси от Коромандел, отлично въоръжени и организирани.

Те знаеха за враждата между техния цар и махараджата на Яфнапатам. Щом чуха оръдейните изстрели откъм замъка на Амали те разбраха, че неприятелят е нападнал царя им. Веднага прекъснаха лова на бисерни миди и побързаха да му се притекат на помощ.

Амали прие водачите в голямата зала на своя замък и им каза:

— Приятели, благодаря ви за вашето неочаквано пристигане, което ни помогна да отблъснем нападателите в момента, когато бях в опасност.

— Изпълнихме нашия дълг — отвърна най-старият измежду водачите. — Щом чухме оръдейните изстрели, ние побързахме да се притечем на помощ. От името на всички мои другари аз ви моля да не губите време. Веднага пристъпете към осъществяването на вашите планове. Възползвайте се от поражението, което претърпя неприятелската ескадра.

— Тъкмо това ще направим.

— Кога тръгвате?

— Дадох заповед на Дурга да приготви гемията ми. С част от хората си ще тръгна и ще спра при Абалтор, където ще ви чакам. Всички ли сте въоръжени?

— Всеки от нас има пушка и меч. Освен това с нас плават и две гемии, пълни с муниции. След две денонощия всички ще бъдем там. Преди да сме провъзгласили нашия цар за махараджа на Яфнапатам, ние му пожелаваме добър път.

Флотата на ловците на бисери потегли. Те приветстваха възторжено своя предводител, който се качи на една височина, за да го виждат всички.

— Да се сбогуваме с Мизора — каза той на Жан Баре, — и да тръгваме. Трябва да изпреварим ловците на бисери и да подготвим мястото, където ще слязат.

— Тук ли ще оставим младото момиче?

— Да, също и Мадури.

— Не е лошо да вземете Мадури с нас; той трябва да бъде посветен във военните дела.

— Добре. Щом мислите, че така е по-добре, ще го вземем.

Отидоха да се сбогуват с Мизора. Тя бе тъжна и замислена. Нападението и бягството на синхалите я разтревожиха много.

— Мизора, ние заминаваме — каза Амали.

— За да завладеете трона ли? — попита тя с тъжен глас.

— Такава е повелята на съдбата. Двеста години вече моите близки живеят в изгнание и оплакват загубената корона.

Мизора мълчеше. Тя видя в очите на Амали особен блясък и потрепери.

— Ти ще убиеш брат ми — прошепна тя, — чета го в очите ти.

Жан Баре погледна Царя на ловците на бисери.

— Брат ми беше първородният син — каза Амали. — Той е мъртъв, но неговият син е жив. За да ти докажа любовта си, аз се отказвам от короната. Махараджа на Яфнапатам ще стане малкият Мадури. Аз ще бъда негов регент. Ти няма да бъдеш махарани и аз няма да бъда махараджа. Така ще бъдеш ли доволна, Мизора?

— Да — отвърна без колебание девойката. — Аз също ще жертвам своето честолюбие.

— Дай ми ръката си.

— Ето я, Амали.

Царят на ловците на бисери свали от безименния си пръст златен пръстен, украсен с черен, безценен бисер, сложи го на пръста на синхалката и произнесе тържествено:

— Ето знакът за нашия годеж. Да умре този, който измени на другия… Да вървим, Жан Баре. Ловците на бисери са на път за Цейлон. А ти, Мизора, моли се на Буда. Борбата ще спечели онзи, чието единствено желание е да те направи щастлива.

„Бангалор“ ги чакаше под въжената стълба. Щом те се качиха, гемията вдигна котва и напусна пещерата. Високо над мачтата се развяваше старото знаме на махараджата. Отдалеч се виждаше гербът му: три сини бисера на бял фон.

Тя ловко се промъкна между скалите и излезе в океана, поздравявайки с няколко оръдейни изстрела хората, останали да пазят замъка.

— При Абалтор ли ще спрем?

— Да.

— Дали ще срещнем отпор?

— Селото е открито, но във вътрешността има малка крепост, която ще обградим веднага. Смятам да я превземем още тази нощ, ако позволи времето.

— Времето ли? — попита французинът.

— Струва ми се, че времето ще се развали — каза Амали, загледан в един черен облак.

— От буря ли се страхувате?

— През този сезон често вилнеят опустошителни бури. Но това няма да ни попречи да слезем на брега. Напротив, ще се възползваме от бурята, за да нападнем неочаквано крепостта… Хайде да закусим, Жан Баре. Бенда и Мадури също ще дойдат в каютата ми.

Когато излязоха на палубата, черният облак напредваше бързо, тласкан от силния вятър, който се усилваше все повече. Огромни вълни се блъскаха в „Бангалор“ и го люлееха.

— Бурята ще започне скоро — каза Жан Баре.

— Да, тази нощ ще има голямо вълнение.

— А ловците на бисери?

— Техните гемии не са много големи, но са здрави и ще устоят на вълните. Сигурно ще позакъснеят.

Към шест часа вечерта океанът бе все така развълнуван. Вълните продължаваха да се гонят и да люлеят гемията. В това време заваля силен дъжд. Тласкана от силния вятър, „Бангалор“ се носеше бързо към бреговете на Цейлон.

Към десет часа вечерта в гъстия мрак се появи една светла точка. Това беше Абалтор. Амали застана на руля.

— Ще пристигнем, преди бурята да се разрази — обърна се той към Жан Баре.

„Бангалор“ се приближаваше до брега, ориентирайки се по фара. Амали добре познаваше тези места и направляваше със сигурна ръка гемията си. Той сръчно заобиколи един малък остров, който пречеше, и въведе „Бангалор“ в лимана.

— Хвърлете котва и свалете платната — нареди той на моряците.

Заповедта му веднага бе изпълнена.

Амали отиде до носа и внимателно огледа селото което се състоеше от малки колиби, скупчени на няколко места.

— Всички спят — каза той на французина. — Не се вижда никаква светлина.

— Веднага ли ще слезем на брега?

— Нека се възползваме от тъмнината и бурята и да минем през селото, без да вдигаме тревога.

След това даде сигнал за слизане на брега. Деветдесет души наскачаха от гемията по пясъчната ивица. Амали, французинът и Мадури слязоха последни.

Бурята се засили. Една светкавица проблясна сред черните облаци и освети за миг селото. Последва ужасен гръм. Бурята започна. Страшен вятър преви дърветата по брега.

Амали и хората му прекосиха селото и навлязоха в гората. Предвождаше ги един моряк, живял дълги години по тези места. Внезапно Жан Баре се приближи до Амали.

— Видях сянката на човек, които изтича пред нас — съобщи той.

— Към гората ли избяга?

— Да.

— Трябва да го настигнем, преди да е взел преднина.

Групата тръгна под грамадните дървета, чиито клони плющяха под напора на силния вятър. Водачът внезапно спря, обърна се към Амали и каза:

— Белият човек има право. Някой ни е изпреварил. В храстите има хора.

— Сигурно срещу нас идва гарнизонът на крепостта.

— Ще го нападнем ли? — попита Жан Баре.

— Налага се.

Ловците на бисери се приготвиха за атака.

Под светлината на една светкавица те забелязаха между дърветата група полуголи хора, наредени в кръг, въоръжени с копия. Ловците на бисери напълниха карабините си и се наредиха в две колони.

За момент всичко утихна. След това се чуха викове. Ловците на бисери и синхалите се нахвърлиха едни срещу други и започнаха да си нанасят удари с копия, саби и приклади.

Амали и Жан Баре бяха първи. Те поваляха всички по пътя си и се впиха като клин между неприятеля. Хората им ги следваха.

Имаше нещо пъклено в тази битка, която се водеше по време на разразилата се буря, под светлината на светкавиците и грохота на гръмотевиците.

Тя продължи не повече от десет минути. Синхалите отстъпиха на няколко места и по този начин се изложиха на безмилостна сеч.

В гората се разнесоха диви викове. Синхалите бягаха през глава, оставяйки след себе си множество убити и ранени. Амали даде заповед на хората си да спрат.

— Оставете ги да се оттеглят към селото — каза той.

— Колко наши паднаха? — попита Жан Баре.

— Шестнадесет — съобщи Дурга, след като направи проверка.

— Останалите са достатъчно за атаката на крепостта — каза Амали. — След този първи неуспех на гарнизона съпротивата няма да бъде голяма.

— Веднага ли ще предприемем атаката?

— Да, Жан Баре. Трябва да се възползваме от въодушевлението на нашите хора и от паниката на синхалите.

— Напред към втората, по-славна битка — изкомандва французинът.