Ловци на бисери

Бясното нападение

На носа на „Бангалор“ нямаше никой и всички моряци се спуснаха натам.

Петдесетина диваци, въоръжени с боздугани, саби и ножове, се покатериха на гемията. В същия миг войнствените им викове се замениха с крясъци, предизвикани от силна болка.

Нашествието бе прекъснато. Босите им ходила се разраниха от дългите бодли на дурионите и от тях потече кръв.

Наранените диваци искаха да се върнат назад, но бяха тласнати от кандиотите, които в това време се бяха покачили на гемията и започнаха да се търкалят по покритата с дуриони палуба.

Този момент беше използван от техните противници. Дурга насочи към търкалящите се диваци оръдието, а останалите моряци започнаха да стрелят с карабините си по приближаващите се към кърмата лодки.

Внезапно вятърът наду платната на „Бангалор“ и го подкара към лодките на нападателите. Екипажът направи последно усилие. Моряците нямаха време да напълнят пушките си и започнаха да нанасят удари с приклади и ятагани.

Преграждащите пътя на „Бангалор“ лодки бяха потопени и той навлезе в езерото. Вятърът се усили. Вече нямаше никаква опасност от преследване.

— Спасени сме — каза Амали на французина. — Ако диваците се осмелят да навлязат тук, крокодилите ще нападнат лодките им и ще ги преобърнат.

— Ами ние? — попита французинът, като видя чудовищата, оградили гемията.

— Стените на „Бангалор“ са достатъчно високи и няма от какво да се страхуваме.

— Тук ли ще спрем?

— Не. Ще прекосим езерото и ще хвърлим котва на едно добре познато място.

— Сигурен ли сте, че диваците няма да ни последват?

— Те се страхуват от крокодилите.

— Ами ако заобиколят по брега?

— Няма да посмеят. Горите са пълни с тигри, диви биволи и носорози, а те изобщо не са гостоприемни.

— Знам. Миналата нощ едва не ме разкъса един тигър.

— Простете — каза малко смутен Амали, — сега, когато избегнахме опасността, бихте ли казали как попаднахте в този малко известен канал?

— Аз съм ловец на диви животни и моята страст ме доведе на тези брегове. Обходихме Индия надлъж и нашир и аз убих много тигри, носорози, пантери, биволи и чакали. След това ми хрумна да половувам в горите на Цейлон. Чувал съм, че там било пълно с диви животни. Купих една гемия, наех четирима индуси от Коромандел и тръгнах насам. Съвсем случайно открих този канал и поех по него, без да знам къде извежда. Тази сутрин, тъкмо когато се канех да си почина, тъй като ловувах цяла нощ, ме нападнаха диваците. Явно искаха да заграбят гемията и най-вече оръжието ми. Заповядах на хората си да навлязат в океана, но гемията ми заседна в една плитчина. Ако не бяхте пристигнали, щяха да ни избият. Бях решил да хвръкна във въздуха заедно с гемията, но да не попадам жив в ръцете на тези диваци. Когато се намесихте, фитилът вече беше запален.

— Французин от Пондишери ли сте?

— Познахте.

— Веднага ли ще се върнете в Индия?

— Бих предпочел да поскитам малко по този остров, но, както видяхте, изгубих всичко при експлозията и трябва да се върна в Пондишери, за да си наема нова гемия.

— Вие имате карабина и петима души на ваше разположение.

— И нито петак в джоба си.

— Не се безпокойте за това. Ако искате, аз мога да ви дам десет хиляди лири стерлинги.

Французинът погледна учудено Амали.

— Но това е огромна сума, а вие говорите за нея, сякаш се отнася за един франк. Толкова ли сте богат?

— Аз съм Царят на ловците на бисери.

— Да, когато бях в Южна Индия, чух да се говори за вас. Казваха, че Царят на ловците на бисери бил богат като набаб и храбър като бога на войната. Освен това чух, че претендирал за трона на Цейлон. Наистина ли сте Царят на ловците на бисери?

— Да — потвърди с усмивка Амали.

— И аз си помислих така, когато видях как се защищавате от диваците. Но ще ми кажете ли защо сте тук? Би трябвало да сте при рифовете на Манаар, тъй като сега е сезонът за лов на бисерни миди.

— Ще ви кажа, след като се нахраним. Запомнете само, че за днес предвиждам да се изправя срещу махараджата на Яфнапатам и да го принудя да слезе от трона.

Французинът сложи ръка върху рамото на своя събеседник и го понита:

— Приличам ли ти на добър войник?

— Няма никакво съмнение, ако съдя по това, което видях преди малко.

— Съдено ми е да прекарам живота си в непрекъснати приключения. Силните емоции са моята единствена страст. Никога не съм изпитвал страх. Аз ви дължа живота си. Съгласете се да се присъединя към вас. Сигурен съм, че няма да съжалявате. Какво ще кажете?

— Как се казвате?

— Жан Баре. А вие?

— Амали.

Докато французинът и Царят на ловците на бисери се уговаряха и разкриваха своите планове, „Бангалор“ прекосяваше езерото, следван от стадо крокодили. От време на време те разтваряха огромните си зъбати челюсти в очакване на плячка.

Езерото беше дълго няколко километра. Бреговете му бяха покрити с великолепни гори. В тях имаше най-различни видове дървета — хлебни, бананови, тикови и още много други.

В езерото се виждаха множество островчета с палми. Почвата на остров Цейлон е много плодородна и затова той е покрит с най-разнообразна растителност. Над островчетата летяха ята птици с лъскави пера: необикновено големи папагали, ястреби, тукани с грамадни човки. Те съвсем не изглеждаха изплашени от появата на „Бангалор“ и дори кацаха по мачтите и въжетата.

След като заобиколи няколко от тези островчета, гемията навлезе в нещо като басейн. По бреговете му растяха огромни дървета, чиито клони висяха над водата.

— Можем да спрем тук. — каза Амали. — Намираме се на доста голямо разстояние от канала и диваците няма да ни нападнат. Трябва да закусим. След това ще ви разкрия плановете си и причината, която ме води тук.

Те слязоха. Дурга нареди да разпънат една шатра.

По време на закуската Царят на ловците на бисери разказа на французина за необикновените си приключения. Той му каза и за хубавата Мизора, сестрата на махараджата.

— Струва ми се, че тази млада принцеса е засегнала сърцето ви — вметна Жан Баре.

— Да — отвърна Амали с дълбока въздишка. — Но за съжаление това е една безнадеждна любов. Между нея и мен стоят омразата на махараджата и трупът на моя брат. До вчера аз я ужасявах, но мисля, че сега Мизора изпитва някакви по-особени чувства към мен.

— Обстоятелствата, които ви разделят и свързват, са много сложни и затова ви съветвам да не мислите често за нея.

— Но аз няма да бъда щастлив, ако тя не стане моя жена.

— Махараджата никога няма да ви я даде, защото претендирате за неговия трон. Впрочем, ако наистина искате да се ожените за принцесата, ще трябва да се откажете от короната и отмъщението си.

— Никога! — заяви твърдо Амали. — Аз ще постигна целта си и ще отмъстя за смъртта на моя брат. Заклех се върху гроба му. Наказанието на убиеца ще бъде неговото сваляне от трона. Всички ловци на бисери ме признават за свой цар и сляпо ми се подчиняват. Само една моя заповед и срещу Яфнапатам ще тръгнат петнадесет хиляди смели и добре въоръжени люде.

— Защо не дадете тази заповед?

— Казах ви, че махараджата държи в ръцете си моя племенник и ако го направя, той ще го убие.

И Амали обясни на французина размяната, която възнамеряваше да направи.

— Искате ли да чуете моето мнение? — попита Жан Баре.

— Кажете.

— На ваше място не бих рискувал. Махараджата е способен да се възползва от вашата поява и да постъпи с вас по същия начин, по който е постъпил с брат ви.

— Мизора е гаранция за живота и свободата ми.

— Хм! Тиранин като него едва ли ще се поколебае да пожертва сестра си в името на своето благоденствие. Вие сте опасен противник. Когато научат за смъртта ви, вашите хора ще убият Мизора, но това няма да ви съживи и вие ще се простите с отмъщението, короната и брака с прекрасната принцеса.

— Какво бихте направили на мое място?

— Можете ли да разчитате напълно на вашите хора?

— Напълно.

— Сигурен ли сте, че никой от тях няма да предупреди махараджата за плановете ви?

— За нищо на света! Отговарям за тях като за себе си.

— Нямат ли някакви връзки с двора на махараджата?

— В палата има един наш човек, подкупен от мен, който се е заклел да отмъсти за брат ми.

— Кой е той?

— Бенда, главатар на телохранителите на махараджата.

— Прекрасно; той ще ни бъде от полза. Познават ли в Яфнапатам вашите хора?

— Не!

— В такъв случай изпратете някого при този Бенда, за да го предупреди, че сте тук и чакате удобен момент за освобождаването на детето. Ако е ловък, ще успее да осъществи отвличането. Когато изпратите племенника си в замъка на скалата, ще обявим война и ще свалим тиранина от трона… Не може ли аз да отида в Яфнапатам?

— Вие?

— Защо не! Аз съм французин, освен това съм и ловец и мога спокойно да дойда тук за диви животни. Няма от какво да се страхувам. Искате ли да ми се доверите? Обичам авантюрите.

— Рискувате главата си.

— Струва ми се, че тя е закрепена здраво за раменете ми. Имате ли някой сърцат мъж, който да познава вашия човек?

— Дурга, моят помощник.

— Няма ли да го познаят в Яфнапатам?

— Едва ли. Отдавна не е стъпвал там.

— Освен това ще го гримираме — добави Жан Баре. — Отивам да се приготвя. Надявам се още тази вечер да се срещна в Яфнапатам с приятеля ви.

— Толкова бързо?

— Такъв съм си по характер. Щом взема решение, веднага тръгвам към целта…