Любен Гоцев — истинският Кръстник

ГЛАВА 10

Загубихме почти цял месец в безплодни търсения на сблъсък с Таки и хората му. Нямаше начин Таки да не е разбрал, че го търсим, по-вероятно бе все още да не се чувства подготвен за подобна евентуална среща. Нормално беше да се страхува от нас, защото бяхме направили сериозна коалиция с Пехливанов и Киро, подкрепяни от Щангата, зад когото стояха Маргина и Димата. Едва ли който и да е от моментните играчи би искал да се конфронтира с нас. В случая Златко Баретата, без никой да го пита, пръв понесе ударите от този наш съюз, който до този момент бе в ролята на опозиция. Големия Маргин финансира идването на петдесетина здрави селяндури, които Пешо бе подбрал от провинцията. Наеха им апартаменти и стояха в постоянна бойна готовност. В хероина, който Пепи искаше да превземе, много трудно се намираха добри дилъри. До един бяха наркомани, на които не можеше да се разчита. Този тип дрога по принцип се продаваше сутрин, когато настъпваше и хероиновият глад. Но всички, които го разпространяваха, след сутрешното разпределяне на стоката първо го тестваха върху себе си.

Свръхамбициозният Фюрер стана нещо като новатор в този бизнес. Импровизира кастинг за хероинови дилъри и за първи път подбра абсолютно деградирали типове, които бяха готови да работят всичко, за да преживяват, но не бяха наркомани. Едва след като беше сформирал дилърската група, пусна бойната, за да разчисти улицата и да я подготви за своите дилъри. Практика бе, ако разгониш вече утвърдилите се и не поставиш сериозни заместници, да загубиш клиентите си, които ще потърсят своите доставчици в друг район. Затова Фюрера направи своя схема, за да задържи клиентите си. И не можеше да не се признае, че нововъведенията му имаха резултат. За първи път всеки от обикновените дилъри имаше и персонална охрана. Превърна бойната си група в охранителна.

Пепи обикаляше улиците денонощно, за да упражнява контрол. Въпреки че му бе потръгнало, все още не бе върнал инвестициите на Маргина, а знаеше, че веднъж да стъпиш накриво, никой няма да ти помогне, напротив — щяха да се погрижат никога да не се изправиш.

Според уговорката си с Димата, която бях? ме направили още преди заминаването му за Щатите, Пехливанов изпрати брат си с голяма група на автокъща „Капитолия“. Идеята беше да поискат процент от продажбите на най-оборотните автотърговци в България, които до този момент се отчитаха на вече покойния Бай Миле. Малкият Пехливанов се бе държал мъжки и ги бе уплашил до смърт. Използвал думите на Димата — да се оплачат на Бай Миле или да намерят Маджо. Беше въпрос на дни собствениците да склонят глави и да започнат да отчисляват пари. Като всички притиснати, използваха последния си шанс да потърсят закрила някъде другаде и понеже Димата го нямаше, се бяха свързали с някакви корумпирани служители от НСБОП, които също имаха апетити към този бизнес. Бопаджиите се обадиха на Жоро Пехливанов. Срещнахме се в едно заведение и след кратка увертюра относно „как сме със здравето и върви ли бизнесът“, минахме по същество.

— Брат ти е ходил при едни наши хора — започна най-старшият от тях.

— Не знаех, че „Капитолия“ е ваша — запази самообладание Пехливанов. — Мислех че ги пази Бай Миле — реши да ги уязви той.

— Виж, Жорка… — заговориха в един глас бопаджиите, — и ние трябва да се храним… А знаеш, че не е добре да влизаш в конфронтация с нас. Все някой ден можеш да опреш до нашите възможности — направи неприличен намек един отракан младок.

— Окей — веднага свали гарда Пехливанов, който всячески избягваше неприятности с куките. — Да разбирам, че като се отказвам от „Капитолия“, вече ми дължите услуга — изправи се леко поизнервен той, като все пак искаше последната дума да е негова.

— При това голяма услуга — разхилиха се предоволните бопаджии.

— Защо им пусна тази аванта? — попитах го веднага след като напуснахме заведението.

— Ами, какво да направя? — сконфузи се той. — Димата изчезна, не мога да поемам всички удари сам. Знаеш, че идеята бе брат ми да ги натисне, а после Димата да се оправя с тях.

— Не разбра ли, че те просто те пробваха? — подразних го аз.

— Знам, че ако се бях изпокарал с тях, щяхме да вземем автокъщата — започна да ме убеждава той. — Но сега тези изгладнели вълци ще са ни благодарни винаги. Подарихме им бизнес. А никога не е лошо да си близък с бопаджиите. Ти нали чу — сами потвърдиха, че ми дължат голяма услуга.

Оставих го да си вярва, тъй като прекрасно знаех, че благодарни полицаи няма, а тези дори се изгавриха с него. И аз обаче претърпях провал по едно от поръченията на Димата. Трябваше да се обадя на стария ми кадър Крейзи и да го накарам да предаде на Славчо Христов, че Димата „любезно“ го „моли“ да работят заедно. „В противен случай му предай, че ще го пратя при стария му ортак Бай Миле“ — бяха точните му думи.

— Как си, Сашко — започнах внимателно аз, като се свързах с него. — Какво ще кажеш да изпием по едно кафе?

— Не, брат’чед! — за първи път не ме нарече по име или „шефе“.

— К’во е т’ва „брат’чед“? — ядосах се аз.

— Така ни учи шефът да разговаряме с хората, които не са ни близки! — изцепи се Крейзи. — И още нещо… — прозвуча леко нагло. — Имам забрана да се виждам с теб.

— Абе, Сашко, ти да не си полудял съвсем, бе? — овладях гнева си и заговорих спокойно. — Не разбираш ли, че утре Славчо ще отиде при Бай Миле и ти ще дойдеш да ми се молиш да работиш при мен.

— Не, брат’чед никога няма да работя при теб! — изненада ме с твърдостта си Крейзи, която по-скоро се дължеше на факта, че не стоеше пред мен. Впоследствие разбрах, че беше в Швейцария, където в момента се криеха Славчо и Младен и присъствали на разговора, за да чуят дали ще се държи мъжки.

— Твоя воля, приятелю! — продължих спокойно аз. — Все пак предай на Славчо, че има още малко време да помисли дали да се присъедини към нас.

Затворих телефона, без да дочакам отговора на Крейзи.

Сашко ми беше ясен — кукла на конци, която всеки, който хванеше, разиграваше по какъвто начин си иска. Не можех да разбера как Славчо Жената имаше кураж да се дърви и защо все още беше верен на Младен. Открай бреме бе известен с това, че се присламчва към силните на деня. Този път обаче явно Маджо го бе оплел в мрежите си.

Бях сигурен за какво на Младен му е нужна бълха като Славчо. Макар и върл Костовист, превърнал се в последните години в най-големия спонсор на СДС, след появата на Симеон Втори бе един от първите, които си уредиха среща с него. Според разказа на Крейзи, Славчо и Симеон Сакскобургготски прекарали заедно девет часа на Боровец. Сашко дори се кълнеше, че той и част от охраната три пъти слизали до банката, която тогава все още била собственост на Славчо (СИБанк), и донесли четири различни по големина куфара. Последният, според думите на Крейзи, бил с най-големи размери. За радост на цялата охрана, която измръзнала в джиповете, чакайки приключването на проточилата се среща, скоро след това си тръгнали.

С приповдигнато настроение Славчо, който не пропускаше да се похвали, обяснил, че дори СДС да си замине, имат нов съюзник в лицето на Царя, който обещал, че няма да им търси сметка за изминалите години.

По-късно съвсем естествено Славчо загуби банката, но отношенията им със Симеон продължаваха да бъдат добри. Дори никой не му потърси сметка за приватизацията на РМД „Златни пясъци“.

Крейзи още тогава твърдеше, че срещата с Негово величество я е уредил Маджо през генерал Любен Гоцев. Доста по-късно Славчо бе разбрал, че е изиграл ролята на преебаното другарче, защото, освен че е инвестирал в собственото си бъдеще, той е платил и за Маджо.

В цялата тази схема най-много спечели Любен Гоцев. Заради ласките, които Маджо му даряваше, той му се отблагодаряваше с бизнес. Хитрият старец бе намерил тарикатски начин любовта на Маджо да му излезе безплатна, като използваше новото си протеже Симеон. Убеждаваше Младен, че трябва да платят на царя, за да се възползват от протекциите му и да не изпаднат от играта. В последствие двамата с Кобурга разделяха парите. И така намаляваше разходите по любовника си.

Сега Славчо не съжаляваше, че е преебан. Както е известно, благодарен цар няма, а Симеон бе изиграл всички. Впоследствие отказа да свърши каквито и да е било услуги на Любен Гоцев, дори не си направи труда да помогне на Маджо да запази 40-те декара, които бе закупил на безценица в Южния парк, след като опозицията се бе противопоставила на фалшивата сделка.

Самият Славчо имаше далеч по-малко претенции към Величеството и за разлика от Маджо, който се бе дискредитирал, бе запазил добрите си отношения с него.

Но докато Маджо имаше своите блянове на власт да дойдат неговите хора — комунистите все още разчиташе да има полза, пък макар и дребна, от добрите отношения между Симеон и Славчо.

А самият той вече бе подготвил почвата на БСП, на която чрез приятеля си Младен Мутафчийски, оръжейния магнат, бе подарил 50% от активите на банката си.