Любен Гоцев — истинският Кръстник

ГЛАВА 11

След провала на Пехливанов с „Капитолия“ и моят със Славчо, двамата решихме да изчакаме завръщането на Димата, без чиято помощ явно нямаше да успеем да сложим ръка върху част от осиротелия бизнес на Бай Миле. Вечер често минавахме парадно с джиповете покрай дома на Таки и никой не ни обръщаше внимание, дори охранителите му пред кооперацията, които вече пазеха в бял мерцедес G класа, заменила прословутата лада „Нива“. Момчетата се правеха, че не ни виждат, и това още повече ни накара да се замислим, че може би слухът, който се носеше за Джуджето, че е извън България, е истина.

Забавлявахме се по цели нощи в заведенията на Пехливанов „Текила“ и „О’Азис“. Компания ни правеше един странен тип, с когото Пехливанов се бе сближил преди известно време — Величко Тонев, известен като „краля на ДДС-то“. Величко си бе създал славата на „изключително коректен измамник“.

„Мамя само държавата, никога партньорите си!“ — беше девизът му.

Величко често взимаше по стотина хиляди лева назаем от Пехливанов, при това без никаква гаранция. След около месец връщаше сто и двайсет. Работеше по този начин със силовите босове още от времето на Васил Илиев. Нямаше врагове в нито една групировка, само приятели. Често дори играеше ролята на помирител между силовите играчи. Имаше и други особености. Харчеше всичките си пари в стриптийз баровете.

По цели нощи пиеше, обграден от стриптийзьорки. Но връзката между тях беше далеч по-различна от платежоспособните мъже, които отиваха там за разпускане и секс.

Той помагаше винаги на всяко едно момиче, изпаднало в затруднение. На тези, с които имаше по-дълго приятелство, с лека ръка подаряваше коли и бижута. Винаги бе готов да се притече на помощ на някое от момичетата, без значение какви проблеми имаше. Дори ги прибираше в дома си, ако закъсаха с квартирата. Често наемаше новопостъпили млади момичета уж за секс, но после с часове им развиваше лекции за вредата от проституцията и безразборните връзки, след което караше шофьорът му да ги изпрати и им буташе тлъст бакшиш. Беше изключителен джентълмен и когато приключваше поредната си мимолетна авантюра, оставяше по някакъв скъп подарък за спомен на момичето или го подсигуряваше финансово, докато си намери нов спонсор.

Чичко Паричко, както го наричаха всички стриптийзьорки, напоследък имаше ново увлечение. Бе прехвърлил интереса си към новоизгряващите фолкпевици. Дори и да не му допадаше дадена певица, не й пускаше бакшиш по-малко от 1000 лева, а харесаше ли си някоя, на драго сърце й даваше най-малко 5000. Отново не търсеше секс.

Макар едва на 39 години, страдаше от тежка цироза на черния дроб, а от години имаше проблемни с ерекцията.

Една вечер бяхме седнали в „Текила бар“ с Пехливанов, когато към нас се присъедини и Величко. Имаше доста блед и болнав вид и си поръча безалкохолна бира. Обясни, че сутринта бил на изследвания и му забранили да пие алкохол, защото здравето му никак не било добро.

— Айде да те водя в „О’Азис“ да те поразвеселя малко! — плесна го по коляното Пехливанов, който му се чувстваше задължен.

Освен всичко останало Величко бе първи братовчед на генерал Тонев, шеф на Военна болница. Навремето, когато простреляха малкия Пехливанов, именно с негова помощ го бяха приели във ВМА. Дори се бе разразил скандал, при който вътрешният министър бе наредил да го преместят в „Пирогов“. Тогава Величко убеди братовчед си да каже тежката си дума и цялото лечение на Любен Пехливанов протече под негово наблюдение.

В „О’Азис“ тази вечер пееше Ивана. Вече бе започнала да се утвърждава като голяма звезда и при гостуванията си събираше най-много фенове. Величко я огледа критично. Имаше съвсем друг вкус. Харесваше слабички, тип манекенки. Но след като изпи петата си безалкохолна бира, изненадващо прати по шофьора си, който винаги го придружаваше, 5000 лева на Ивана.

Ние стояхме точно в сепарето срещу нея и през цялото време я наблюдавах. Като привърши поредната си песен, се обърна с гръб явно скришом да преброи парите, след което ни огледа и премита глуповато. Приближи до нашата маса и учтиво поиска разрешение от Пехливанов да остане. Запозна се с Величко и до края на вечерта му пя на ушенце и удължи програмата с повече от два часа. Величко се размекна и прати шофьора си за още 5000 лева. Това вбеси Пехливанов.

Мразеше такива разточителства. Самият той даваше бакшиш на фолкпевиците, но не надвишаваше стотина лева. За миг забрави, че Величко му е приятел, и ми пошушна на ухото:

— Давай да си ходим! Този е изкукал напълно.

— Да не би случайно да се напи от безалкохолната бира? — усмихнах се аз.

— Вероятно! — продължи да злобее Пехливанов. — И може би затова забрави, че е импотентен. Така че тази дори и да му се пусне, няма да свърши работа.

Пехливанов вкара в действие фалшивата си усмивка, ръкува се любезно с Величко и напуснахме заведението.

Основният проблем на Пехливанов бе, че половината от бакшиша на певиците прибираше той. Такава беше практиката на всички собственици на по-големи заведения. В случая нямаше как да прибере бакшиша на Ивана. Опасяваше се, че тя може да се оплаче на Величко и така да си развалят отношенията.

Чалга дискотеката „О’Азис“ заработи по идея на малкия брат на Пехливанов, който се чудеше как да изкара повече пари. Беше се запознал с продуцента на „Съни мюзик“ — Крум. От дума на дума Любен обяснил, че имат невървяща дискотека, а Крум предложил да използват името на златната кокошка Азис. Първоначално Жоро бе твърдо против. Не искаше името му да се свързва с някакъв ромски педераст, още повече че го играеше културен, интелигент, който не харесва чалгата. Все пак бе израснал в центъра на София и се срамуваше да казва пред приятелите си, че изобщо посещава чалга заведения. Близо година кракът му не стъпи в „О’Азис“.

Когато видя, че заведението носи добри приходи, реши да го посети. Не за друго, а искаше лично да се увери как точно печели заведението и дали случайно не се събират повече хора, отколкото му обявяваха. По молба на Крум дори се запозна с Азис. Продуцентът бе обяснил, че протежето му е чувствително и се чувствало малко некомфортно, че не се познава с Големия бос. За зла участ на Пехливанов запознанството станало по много странен начин.

Азис му се представил и приседнал до него да размени няколко приказки в сепарето. В същото време пристигнал и Драго Чая, който бил съученик на Пехливанов от гимназията, и седнал от другата му страна. Жоро изпаднал в много неловка ситуация, когато двете „звезди“ започнали да си подхвърлят обиди една на друга. Едва устискал около час от благоприличие в тяхната компания и след това изхвърчал от заведението под любопитните погледи на персонала и посетителите.

Иначе в дискотеката се водеше двойно счетоводство. От една страна, Пехливанов имаше управителка, а от друга — Крум и Азис бяха сложили циганката Гала (която роди дете на Азис) да съблюдава техните интереси.

Гала изпълняваше и други функции. Предимно на сводница. Знаеше тарифите за секс на всяка фолкзвезда. На всичко отгоре познаваше най-съкровените мечти и желания на тези, които все още не бяха обявили своите, и успяваше до уреди различни ВИП персони с някоя от тях, като им подаваше нужната информация. И в двата случая печелеше добре. Получаваше благодарности и процент от звездите и от клиентите им. Пехливанов съвсем наскоро се бе запознал и с нея. Бързо се бе усетил, че е ценна, и въпреки имиджа си й разрешаваше да стои с часове наред в сепарето му, като я черпеше с марково уиски.

— С моя помощ можеш да имаш всяка, която си пожелаеш — уверяваше го Гала.

— Че аз не ги познавам повечето, бе! — дивеше се той.

— Лесна работа… Пускаш фолкканалите, само си записваш името на тази, която ти хареса, и ми звъниш — дуеше се циганката.

Затова в последно време Пехливанов прекарваше дълго време с лист и химикалка пред телевизора с намерението да провери възможностите на Гала.