Любен Гоцев — истинският Кръстник

ГЛАВА 8

Към девет сутринта вече нямаше какво да правим в „Домби“ и се изнесохме, след като часове наред с присъствието си унижавахме висаджиите. Гвоздеят на вечерта бе, когато диджеят започна да поздравява с всяка втора песен Пехливанов. Изнервен, че забравят за него, а и за да подскаже все пак кой е, Фюрера заплаши диджея и до напускането ни всички поздрави вече бяха предназначени за него. Таки нямаше никакво намерение да се появява, а дори босът му Жоро Илиев не предприе никакви мерки.

Качихме Пехливанов и Силвия в бронирания му джип. Настояваше да я изпрати, след което да се прибере вкъщи. Не пожела никой от охранителите да го придружи. В тежко бронирания джип се чувстваше напълно спокоен. При положение че нямаше намерение да слиза никъде, а и явно, освен да изпрати, смяташе още веднъж да изклати Силвия, преди да я пусне.

Аз, Пепи и Киро с целия кортеж се отправихме към Симеоновско шосе. Малко преди да си тръгнем, Пепи се присети, че Димитър Вучев — Демби му дължал двайсет хиляди лева. След смъртта на Косьо Самоковеца Демби бе потърсил протекции при новоизгряващия Фюрер. В типичния си стил му бе завлякъл двайсет хиляди лева за хероин, който да раздаде на дилърите си. Демби бе известен с разточителството си и вместо да купи стоката, профукал за една вечер парите в Playboy бара. След което, уплашен от последиците — той добре знаеше, че зад Щангата стои Маргина, — отишъл и предложил услугите си на Златко Баретата.

Новият апартамент на Демби се намираше на Симеоновско шосе. Имахме информация, че пред блока му в кола денонощно бдят охранители. Така се и оказа. Нашите момчета ги наобиколиха, а Пепи ги заплаши, че ще ги осакати, ако не изкарат Демби от дома му. Уплашените момчета се качиха да го повикат. Киро предвидливо остави един от тях за заложник. След половин час разбрахме, че са прежалили заложника и никой няма да се появи. Фюрера бе особено упорит. Дръпна настрана мен и Киро и предложи на висок глас пред заложника да се направим уж на уморени, след което да завардим Студентския град. Беше сигурен, че по-късно Демби ще излезе и ще мине да изпие обичайната си доза кафе в „Марсилия“ — та, без да се притеснява от неприятности. Не приемаше много присърце нещата. Вучев бе изключително лекомислен.

Така и направихме. Настанихме в една денонощна пицария охранителите си, които едва стояха на краката си. Свеж бе единствено Тупана, който прекара цялата нощ в сън, свит надве на седалката на джипа. Сега единственото, за което си мислеше, бе солидна порция закуска и една пица щеше да му се отрази добре.

Пепи се оказа прав. Към дванайсет съгледвачите, които бяхме оставили, ни докладваха, че Демби е влязъл в кафенето. Малко по-късно нахлухме и го изкарахме навън.

— Къде са ми парите, бе? — хвана го за яката Фюрера, особено заинтригуван да си ги върне, защото ги бе взел от Маргина. И макар че играеше ролята на голям бос, си беше обикновено подставено лице, щеше да му отнеме доста време, докато ги събере. А, от друга страна, не вървеше да признае пред големия Маргин, че не може да се справи с бълха като Демби.

— Ше ги върна, Пешо, ше ги върна — сви се уплашеният Демби.

— Кога, бе? — намеси се Киро.

— Амиии, скоро — загледа се в небето Демби, сякаш пресмяташе колко време ще му бъде нужно да ги събере. Въобще не ми се вярваше, че ще ги върне, но не се намесих. Знаех, че да си получиш от Вучев заем, е равносилно на това да чакаш писмо от умрял.

— Давам ти срок до другата седмица — заби му няколко леки шамара Киро, колкото да го унижи пред хората му, които за пореден път не си направиха труда да го предпазят.

Унизеният Демби, който уж влезе да си допие кафето, явно веднага се бе обадил на покровителя си Златко Баретата. Тъкмо се канехме да се разотиваме, когато Златко потърси Щангата.

— Разбрах, че си притеснявал мои хора, Пешо! — крещеше в слушалката Златко.

— Ти май го играеш застъпник — спокойно отговори Щангата. — И при това положение трябва да знаеш правилата. Застъпникът винаги плаща дълговете. Чакам те до двайсет минути да слезеш от бърлогата си в Драгалевци и да ми донесеш двайсетте хиляди лева.

След като в отговор получи мълчание от прехвалената Барета, на когото вероятно в такива моменти му трябваше повече време да реагира, Фюрера съвсем се развилия:

— Какво бе, гъз? Нямаш пари ли? Или ти трябва време да събереш охраната си? Хващай едно такси и ще те чакам пред сградата на „БулИнс“. Аз ще ти го платя.

Когато не му изнасяше, Златко просто затваряше телефона и повече не го вдигаше. Така постъпи и този път. Омразата между него и Щангата датираше от доста време и явно сега бе на границата да ескалира. След като реши да се настани трайно в бизнеса с наркотиците, Златко потърси протекции от Маргина и Димата. По това време те нямаха намерение да се забъркват лично, но имаха крещяща нужда от човек, който да контролира улицата. Според офертата на Димата, който преговаряше в подобни случаи, не се интересуваха на кого и колко дава от стоката, просто трябваше да я купува само и единствено от тях. Златко се издъни още от самото начало. Оказа се, че прехвалените му структури са обикновен мит. Не можеше да разчисти конкуренцията. Тогава Маргина му прикрепи Щангата, който с помощта на килъра си Серафим за нула време освободи терена. Вместо благодарност Златко започна да купува дрога от Киро Японеца, с когото се съюзи, а за Щангата, който го превърна в бос, забрави напълно.

Вечно не разбралите журналисти прикачиха всички убийства на Златко. Така и не можаха да разберат, че по този начин го издигаха в култ пред дилърите, които работеха за него. Една подобна статия по вестниците за вдигане на тиража по-скоро правеше имидж на дадения бос, а това създаваше респект сред обкръжението му и определено се показваше неговата недосегаемост. Поради тази причина сега Щангата бълваше змии и гущери срещу него. Той продължаваше да е на ниво наемен работник, докато Баретата се изживяваше като хероиновия крал.