Малка сметка със Суидин Хол

I

След като огледа внимателно за последен път ненарушения от нищо кръгозор на морето, Дейвид

Грийф се смъкна от салинга и бавно и мрачно заслиза по вантите на палубата.

— Атолът Люлю е потънал, господин Сноу — каза той на чакащия го загрижен млад помощниккапитан. — Ако навигацията не греши, атолът положително е на морското дъно, защото вече два пъти сме минали точно над него… или над мястото, където би трябвало да бъде. Или това е така, или хронометърът ни се е повредил, или аз съм забравил навигационната наука.

— Трябва да е хронометърът, господине — потвърди съмненията на собственика на яхтата помощниккапитанът. — Нали знаете, аз отделно направих:

наблюдения, изчислих ги и те съвпадаха с вашите..

— Да — промърмори Грийф и навъсено кимна, — и там, където се пресичаха вашите съмнърови линии, се пресякоха и моите, там трябваше да бъде самият център на атола ЛюЛю. Сигурно нещо не е наред с хронометъра: прескача някой зъбец или нещо такова.

Той отиде до релинга, върна се и хвърли тревожен поглед към килватера на „Чичо Тоби“. При доста силния попътен бриз шхуната се движеше с девет или десет възла.

— По-добре застанете срещу вятъра, господин

Сноу. Намалете платната и лавирайте срещу вятъра, по един-два часа на галс. Заоблачава се и не виждам как ще можем да направим наблюдения на звездите довечера; затова ще държим срещу вятъра, Ще определим широтата утре и ще открием ЛюЛю, като вървим по неговата широта. Така са правили всички стари мореплаватели.

Със своя бъчвообразен корпус, с тежкия си рангоут, високи бордове и холандски нос „Чичо Тоби“ беше най-бавната и най-надеждната яхта на Дейвид Грийф. Тя плаваше до островите от групите Банкс

и Санта Крус и на северозапад между няколко отделни атола, където туземците търговски агенти на Грийф събираха копра, коруби от костенурки и по някой и друг тон седеф. Понеже беше заварил капитана на легло с особено остър пристъп на треска, Грийф го беше заместил и бе поел командуването на „Чичо Тоби“ на шестмесечната му обиколка из атолите. Беше решил първото му пристанище да бъде ЛюЛю, който се намираше най-далече, и сега се оказа изгубен сред морето, с хронометър, който му играеше номера.