Малка сметка със Суидин Хол

VII

Мина една седмица и през това време „Чичо Тоби“ бе подготвена да отплава, а Грийф беше успял да приспи всичките подозрения на шайката на брега. Дори Горман и Уотсън бяха приели, че е този, за когото се представяше. През цялата седмица Грийф им се молеше и им вадеше душата да му кажат на каква дължина е разположен островът.

— Нима ще ме оставите да тръгна оттука, без да зная къде съм? — решително настоя той най-после. — Без вашата дължина не мога да сверя хронометъра с линията на местонахождението си.

Хол със смях му отказа.

— Вие сте твърде добър навигатор, господин Ан за да не можете да стигнете до Нова Гвинея или някоя друга суша.

— А вие сте твърде добър навигатор, господин Хол, за да не знаете, че мога много лесно да стигна

до вашия остров ако плавам по неговата ширина..

Последния ден, както винаги поканен на вечеря Грийф видя за първи път бисерите, които те бяха събрали. Госпожа Хол изпадна във възторг и помоли мъжа си да донесе „ненагледните“ и половин час ги показва на Грийф. Възхищението му от тях бе непресторено, също както и изненадата, че са имали такъв богат улов.

— Лагуната не е била пипана — обясни Хол. — Вие сам видяхте, че повечето миди са едри и стари, Но интересното е, че повечето от ценните бисери извадихме само за една седмица от малко заливче. Това беше малка съкровищница. Като че нямаше празна мида: цели кварти, вярно, с дребни бисери, но и тези с идеална форма, почти всички от тая купчинка, са все от същото заливче.

Грийф ги прегледа и прецени, че стойността им е от сто до хиляда долара всеки, а няколкото отбрани големи струват много повече.

— Ах, ненагледните! Ненагледните ми! — повтаряше госпожа Хол и изведнъж се наведе и ги зацелува.

След няколко минути тя стана и пожела „лека нощ“.

— То е „сбогом“ — каза Грийф, когато й стисна ръка. — Ние потегляме призори.

— Толкова неочаквано! — възкликна тя, но Грийф неволно забеляза в очите на мъжа й да светва задоволство.

— Да — продължи Грийф, — поправките са довършени. Не мога да изкопча от мъжа ви дължината, на която е разположен островът, но все още се надявам, че той ще се смили.

Хол се изсмя и поклати глава, а когато жена му напусна стаята, предложи да пият по една прощална чаша преди лягане. Те пиеха, без да бързат, пушеха . и си приказваха.!

— На колко ги оценявате? — запита Грийф, като посочи наредените на масата бисери. — Искам да кажа, какво биха ви дали закупчиците на свободния

пазар?

— Ами седемдесет и пет до осемдесет хиляди нехайно каза Хол.

— Боя се, че ги подценявате. Аз разбирам малко от бисери. Да вземем тоя, големия. Той е съвършен.

Не по-малко от пет хиляди долара. Някой мултимилионер ще плати за него два пъти повече един ден, когато търговците вземат своя дял. Да не говорим за дребните, но вие имате цели кварти бисери с неправилна форма, а те сега стават модни. Цената им се покачва и удвоява от година на година.

Хол разгледа добитите бисери с по-голямо внимание, преброи отделните видове и направи сметката на глас.

— Вие сте прав — съгласи се той. — Ей така и сега струват сто хиляди.

— А на колко изчислявате разноските по работата? — продължи Грийф. — Вашето време, на двамата ви помощници и на ловците?

— Едно на друго пет хиляди.

— Тогава за вас остават чисти деветдесет и пет?

— Нещо такова. Но защо толкова ви интересува?

— Ами само се мъча… — Грийф позамълча и допи чашата си. — Само се мъча да стигна до някакво безпристрастно решение. Да речем, че ще закарам вас и вашите хора безплатно до Сидней и ще ви дам пет хиляди долара. .. или по-добре седем хиляди и петстотин. Поработили сте здравата.

Без да прояви вълнение, без да му трепне мускулче на лицето, събеседникът му застана нащрек и се стегна. Сърдечността изчезна от кръглото му лице като пламъче на духната свещ. Никакъв смях не замъгляваше погледа на очите, а дълбоко в тях прогледна безмилостната, опасна душа на този човек. Той заговори с нисък, предпазлив тон:

— Какво всъщност, по дяволите, искате да кажете с това?

Грийф нехайно запали изгасналата си пура.

— Не зная как точно да започна — подхвана той. — Положението е.. . ъъъ… неудобно. . . за вас. Виждате ли, аз се мъча да бъда справедлив. Доколкото виждам, вие сте поработили здравата. Не искам Да конфискувам бисерите. Искам да ви платя за времето и труда, и разноските.

В миг лицето на другия замръзна в изражение на непоклатимо убеждение.

— Аз пък мислех, че сте в Европа — измънка той. В очите му замъждука краткотрайна надежда — Хей, вие се шегувате с мен. Отде да зная дали сте Суидин Хол?

Грийф сви рамене.

— Би било проява на лош вкус да се пошегувам така след вашето гостоприемство. И проява на същия лош вкус би било да има двама СуидинХоловци на острова.

— Понеже вие сте Суидни Хол, тогава кой, по дяволите, съм аз? И това ли знаете?

— Не — безгрижно отговори Грийф. — Но бих искал да зная.

— Е, това не ви влиза в работата.

— Съгласен съм. Вашата самоличност не е толкова от значение. Между впрочем зная шхуната ви и по това мога да узная кой сте.

— Как й е името?

— „Емили Л.“.

— Вярно. Аз съм капитан Рафи, собственикът и капитанът й.

— Тюленовият бракониер? Чувал съм за вас. Какво, за бога, ви е докарало тук, в моите резервати?

— Трябваха ми пари. Тюленовите стада са на свършване.

— А в закътаните места по света полицията следи! по-строго, тъй ли?

— Горе-долу улучихте. А сега за това положенийце, господин Хол. Аз може да не ви се дам току-така. Какво ще правите тогава?

— Каквото казах. Дори и още нещо. Колко струва вашата „Емили Л.“?

— Тя си е изпяла песента. Не повече от десет хиляди, и то би било грабеж. Всеки път, като попадне на по-голямо вълнение, ме хваща страх, че баластът ще издъни обшивката.

— Той вече я е издънил, капитан Рафи. Аз я видях преобърната с дъното нагоре. Да речем, че би струвала седем хиляди и петстотин. Аз ще ви наброЯ петнадесет хиляди и ще ви закарам в Сидней. Не мърдайте ръцете от скута си. — Грийф се изправи отиде при него и взе револвера му. — Само една необходима предпазна мярка, капитане. Сега ще дой дете с мене на шхуната. Аз ще съобщя новината на госпожа Рафи и ще я доведа при вас.

— Трябва да ви кажа, че се държите много великодушно, господин Хол — заговори капитан Раф когато велботът се изравни с „Чичо Тоби“. — внимавайте с Горман и Уотсън. Те са опасни.

И между другото, не ми се ще да повдигам този въпрос, но вие опознахте жена ми. Аз й подарих четири-пет бисера. Уотсън и Горман нямаха нищо против.

— Нито дума повече, капитане. Нито дума. Те ще си останат нейни. Вие ли сте, господин Сноу? Водя ви един приятел, за когото искам да се погрижите:

капитан Рафи. Аз отивам на брега да взема жена му.