Малка сметка със Суидин Хол

IV

Велботът спря на малкия коралов пристан и Дейвид Грийф и неговият помощниккапитан слязоха на брега.

— Човек би рекъл, че жилището е изоставено — забеляза Грийф, когато двамата се запътиха по пясъчната пътека към бунгалото. — Но аз усещам миризма, която съм усещал твърде често. Тука се работи или носът ми ме лъже. Лагуната е постлана с бисерни миди. Те не ги оставят да гният на хиляда мили далече оттук. Усещаш ли миризмата?

Това бунгало на Суидин Хол не приличаше на никое друго бунгало в тропиците. Сградата беше в стила на католическите мисии, а когато Грийф и помощникът му влязоха през отключената решетеста врата, видяха украса и мебели в същия стил на мисиите. Подът на голямата всекидневна бе постлан с най-изящни самоански рогозки. Имаше кушетки, канапенца в нишите на прозорците, уютни кътчета и билярд. Масичка за ръкоделие и кошничка, от която се подаваше тънък ленен плат с френска бродерия и забодена в него игла, свидетелствуваше за присъствието на жена. Решетките на прозорците и верандата смекчаваха ослепителната слънчева светлина до прохладно бледо сияние. Отблясъкът на бисерните електрически копчета привлече вниманието на Грийф.

— Акумулаторни батерии, дявол да го вземе, зареждани от вятърната мелница! — възкликна той и натисна копчетата. — И скрито осветление!

Припламнаха невидими крушки и стаята се изпълни с разсеяна златиста светлина. По стените имаше

много лавици с книги. Грииф запреглежда заглавията. Доста начетен за един любител на приключения, той забеляза широта и разнообразие на интереси, които надминаваха неговите знания. Срещаше стари познати и други, за които бе чувал, но не беше чел.. Имаше пълни събрания на съчиненията на Толстой, Тургенев и Горки, Фенимор Купър и Марк Твен, Юго, Зола и Сю, Флобер, Мопасан и Пол дьо Кок. Той запрелиства с любопитство Мечников, Вайнингер Шопенхауер и с учудване отвори страниците на Елис, Лидстън, КрафтЕбинг2, Форел3. В ръцете му беше „Разпространяването на расите“ от Удръф4, когато Сноу се завърна от по-подробно проучване на къщата.

— Емайлирана вана, отделно помещение за душ и плитка вана! — възкликна той. — Достойно за един цар! А сигурно и известна част от моите пари е отишла за всичко това. Трябва да има някой в къщата. Намерих скоро отворени кутии с масло и мляко и закачено прясно месо от костенурка. Отивам да видя какво друго ще намеря.

Грийф също излезе през врата в срещуположния край на всекидневната. Намери се в стая, която очевидно служеше за спалня на жена. Той надникна през врата от телена мрежа в засенчена и затъмнена лоджия. Там на кушетка спеше жена. В меката светлина изглеждаше необикновено хубава, с мургава испанска красота. На един стол до нея лежеше захлупен отворен роман. По цвета на бузите и Грийф прецени, че е отскоро в тропиците. След бърз оглед, той тихичко се върна тъкмо когато Сноу влезе във всекидневната през другата врата. Беше стиснал за ръката сбръчкан от старост чернокож, който се хилеше и обясняваше със знаци, че е ням.

——

1Елие, Хавелюк (1859–1939) — и лекар. Б. пр.

американски есеис

2рафтЕбинг, Ричард (1840–1902) хиатър и сексопсихопатолог. Б. пр.

невронен

3 Ф оре л, Огюст (1848–1931) — швейцарски невропатолог и психиатър, водил борба против алкохолизма, проституцията и венерическите болести („Половият въпрос“, 1905). Б. п^-

4 Удръф, Уилфорд (1807–1898) — американски мормонски мормонски историк, премахнал полигамията в мормонската секта. Б. пр.

— Намерих го да дреме в една колибка зад къщата — обясни помощниккапитанът. — Трябва да е готвачът. Не мога да измъкна от него нито дума. А вие какво намерихте?

— Една спяща царкиня. Шшшт! Някой идва.

— Ако е Хол — промърмори Сноу и стисна юмруци.

Грийф поклати глава:

— Няма да се сбивате. Тука има жена. Но ако е Хол, преди да си тръгнем, ще докарам работата така, че да можете да му теглите един бой.

Вратата се отвори и влезе едър, набит мъж. На колана си носеше тежък колт с дълга цев. След като им хвърли бърз, неспокоен поглед, той разтегна устата си в сърдечна усмивка и протегна ръка.

— Добре дошли, непознати гости. Но ако нямате нищо против, ще ви попитам как, за бога, намерихте моя остров?

— Ами, като сбъркахме курса — отговори Грийф и се ръкува.

— Казвам се Суидин Хол — продължи мъжът и се обърна да се ръкува със Сноу. — И нямам нищо против да кажа, че сте първите гости, които посрещам тук.

— А това е тайният ви остров, за който от години се говори по всички брегове — допълни Грийф. — Е, сега зная формулата за намирането му.

— И каква е тя? — живо запита Хол.

— Разбиваш хронометъра, забъркваш се с ураган и си отваряш очите, докато видиш да изникват от морето кокосови палми.

— А как се казвате? — попита Хол, след като се позасмя от немай-къде.

— Аксти. .. Фил Ансти — отвърна, без да се замисля Грийф. — Плавам с „Чичо Тоби“ от Гилбъртовите острови за Нова Гвинея и се мъча да установя на коя широта съм. Това е господин Грей, моят помощниккапитан, по-добър навигатор от мен, който въпреки това също се е скарал с хронометъра.

Грийф не знаеше какво го накара да излъже, но нещо му бе подсказало да го направи и той се беше подчинил. Смътно се догаждаше, че нещо не е наред, но не можеше да си обясни какво. Суидин Хол беше дебел, кръглолик мъж с усмихната уста и бръчици от смях около очите. Обаче Грийф от младини

беше разбрал колко измамен може да бъде този тип,. както и измамността на сините очи, които, премрежени външно от веселост, прикриват истинските мисли.

— Какво правите с моя готвач? … Загубили сте своя и се мъчите да го отмъкнете ли? — казваше Хол. — По-добре ще е да го пуснете, ако искате да вечеряте. Жена ми е тука и ще се радва да се запознае с вас… на обеда,- както го нарича тя, и все ми се кара, че го наричам „вечеря“, но аз съм старомоден. Нашите у дома обядваха по пладне. Не мога да се отърва от наученото в детството. Не искате ли да се поизмиете? Аз искам. Само ме погледнете.. Работих като каторжник… с ловците на бисери: вадим мидите, нали разбирате? Но то се знае, че вече сте го подушили.