Дейвид Грийф седеше и пишеше на библиотечната маса във всекидневната на бунгалото. Вън зората се сипваше. Беше имал много работа тази нощ. В продължение на два истерични часа госпожа Рафи бе прибирала багажа на двамата. Горман го бяха хванали както спеше, но Уотсън, който стоеше на пост при ловците на бисери, се беше опитал да се съпротивлява. Работата не стигна до стрелба, но той се съгласи да отиде при другарите си на борда чак когато се увери, че всичко е проиграно. Временно, за удобство, той и Горман бяха сложени с белезници в кабината на помощниккапитана, госпожа Рафи затвориха в кабината на Грийф, а капитан Рафи вързаха за масата в каюткомпанията.
Грийф довърши документа и препрочете каквото бе написал:
На Суидин Хол за бисери, добити от лагуната му (по приблизителна оценка) 100000. На Хърбърт Сноу, изплатени в бисери за спасения след крушение параход „Каскада“ (по приблизителна оценка) 60000 На кап. Рафи заплата и разноски за добиване на бисери 7500 На кап. Рафи обезщетение за шхуната „Емили Л.“, загубена в ураган 7500 На гжа Рафи дарение, 5 големи бисера (по приблизителна оценка) 1000 За превоз до Сидней на 4 души по 120 480 Оловно белило за боядисване на двата велбота на Суидни Хол 9
На Суидин Хол разликата в бисери (по приблизителна оценка), които се намират в чекмеджето на библиотечната маса 23411
Всичко 100000 100000
Грийф се подписа, сложи датата, помисли и добави под сметката:
П. П. Дължа на Суидин Хол три книги, взети назаем от библиотеката: „Законът на психическите явления“ от Хъдсън, „Париж“ от Зола и „Проблемът на Азия“ от Махан. Тези книги или пълната им стойност може да се получат от кантората на Дейвид Грийф в Сидней.
Той изключи електрическото осветление, взе купчинката книги, грижливо сложи резето на входната врата и се запъти към чакащия го велбот.