Малка сметка със Суидин Хол

III

След шеметна нощ на невъобразимо подмятане ту от бури, ту от стихващи вълни, без най-малък

полъх на вятъра, който да му върне устойчивостта, и след като „Чичо Тоби“ бе изтъркалял и оставил;

без душа всичко живо на борда, излезе слаб бриз и те вдигнаха платната. Към пладне повърхността на океана се успокои, облаците изтъняха, небето се изясни и те измериха височината на слънцето. Наблюдението им даде два градуса и петнадесет минути южна широта. С повредения хронометър не можеше да става и дума за измерване на дължината;.

— Ние сме някъде в границите от петстотин до хиляда мили по тая широта — забеляза Грийф, когато помощниккапитанът се наведе над картата. — ЛюЛю’ е някъде на юг, а тая част на океана е съвсем празна. Няма нито остров, нито риф, по който да регулираме! хронометъра. Остава ни само да. . . — Земя, капитане! — извика през люка боцманът. Грийф погледна празното място на картата, изсвири от изненада и безсилно се отпусна на стола.;

— Умът ми не го побира! — заговори той. — На:

това място не може да има земя. Никога още не сме дрейфували, нито сме се носили така. Цялото плаване е объркано. Ще бъдете ли така добър да се

качите горе, господин Сноу, и да видите какво му е станало на Джаки?

— Наистина е земя — викна след минута помощниккапитанът отгоре. — Вижда се от палубата. ..

върхове на кокосови палми… някакъв атол. . . В края на краищата може да е ЛюЛю. Грийф кимна утвърдително, когато загледа редицата палми: виждаха се само върховете, които като че ли изникваха от морето.

— Дръжте срещу вятъра, господин Сноу, и ще видим. Може само да се приближим на юг и ако островът се простира в тая посока, ще стигнем югозападния му край.

Палмите вероятно бяха много близо, за да се виждат от ниската палуба на шхуната, и колкото бавно да плаваше „Чичо Тоби“, ниската суша изникна от морето и големият брой палми ясно рисува кръга на атола.

— Красив е! — рече помощниккапитанът. — Съвършен кръг… изглежда като че е с диаметър осем-девет мили… Интересно, дали има вход в лагуната… Кой знае? Може да сме открили нов остров.

Те продължиха да плават покрай западната страна на атола и на къси галсове ту се доближаваха, ту се отдалечаваха от прибоя, разбиващ се в кораловата скала. От топа на мачтата канаката съобщи, че през палмите вижда лагуната с малко островче по средата.

— Аз зная какво мислите — подхвърли Грийф на помощника си.

Сноу, който нещо си мърмореше и клатеше глава, рязко вдигна очи с предизвикателно недоверие.

— Вие мислите, че входът ще бъде на северозапад — продължи Грийф, сякаш повтаряше научен урок. — Широк е два кабелта и се познава по три самотни кокосови палми на северната страна и пандануоови дървета на южната. Осем мили в диаметър, съвършен кръг и остров точно по средата.

— Да, това мислех — призна Сноу.

— А ето го и входа, тъкмо където трябваше да бъде…

— И трите палми — почти шепнешком отрони Сноу, — и панданусовите дървета. Ако на острова има и вятърна мелница, тогава това е. .. островът на Суидин Хол. Но то е невъзможно! Кой ли не го е търсил през последните десет години!

— Хол ви е изиграл мръсен номер в миналото, нали така? — запита Грийф. Сноу кимна:

— Затова сега работя при вас. Той направо ме разори. То беше явен грабеж. Бях купил в Сидней претърпялата крушение „Каскада“ с първите пари, които бях получил от едно наследство в родината.

— Тя пострада на остров Рождество, нали?

— Да, една нощ се блъснала в брега и се преобърнала. Пътниците и пощата били спасени. Тогава си купих малка островна шхуна, за която дадох всичките си останали пари, и трябваше да чакам окончателната сметка от изпълнителите на завещанието, за Да я стъкмя. И знаете ли какво направил Суидин Хол (той е бил по това време в Хонолулу): отплавал направо за остров Рождество. Не е имал нито права,. нито пълномощия. Когато аз стигнах там, от „КаскаДата“ бяха останали само корпусът и двигателят.

На борда й имаше и доста голям товар коприна. И тя дори се бе запазила неповредена. Това го научих после направо от неговия представител. Хол спечелил някъде около шейсет хиляди долара. Сноу сви рамене и загледа с празен поглед гладката повърхност на лагуната, където малки вълнички танцуваха на следобедното слънце. — Корабът си беше мой. Бях го купил на публичен търг. Бях рискувал на едро и бях загубил. Когато се върнах в Сидней, екипажът и някои от търговците, които ми бяха отпуснали кредит, предявиха иск за шхуната. Заложих часовника си и секстанта;

и работих известно време като огняр; най-после постъпих на служба в Новите Хибриди с осем лири

на месец. Сетне опитах късмета си като самостоятелен търговец и фалирах; постъпих като помощниккапитан на кораб, който отиваше да вербува работници в Тана и нататък във Фиджи, станах надзирател в германска плантация чак в Апия и накрая се настаних на „Чичо Тоби“.

— Виждали ли сте се някога със Суидин Хол?

Сноу поклати глава.

— Е, не е изключено да се видите с него сега. Ето

я и вятърната мелница. . Когато минаха през прохода, в центъра на лагуната пред тях се откри гъсто залесено островче; между, дърветата ясно се виждаше голяма холандска вятърна мелница.

— Както изглежда, няма никой вкъщи — каза Грийф, — иначе може би щяхте да сполучите да си

вземете парите.

По лицето на помощниккапитана се изписа жажда

за отмъщение, той стисна юмруци.:

— Не мога да го пипна по законен път. Той има твърде много пари сега. Но мога да му смъкна кожата колкото за шейсет хиляди долара. Надявам се да си е у дома.

— В такъв случай и аз се надявам да е тук

каза Грийф с одобрителна усмивка. — Предполага! че знаете описанието на острова от Бау-Оти?

— Да, както кажи-речи и всички други. Бедата е че Бау-Оти не знае нито ширината, нито дължината. Казва, че са плавали дълго от Гилбъртовите острови. това е всичко, което знае. Интересно, какво е станало с него.

— Преди една година го видях на брега на Таити.

Каза, че се канел да тръгне на плаване към островите Паумоту. Е, ето че пристигнахме. Хвърли лота,

ДжакиДжаки. Пригответе се да пуснете котвата, господин Сноу. Според Бау-Оти котвеното място е на триста ярда от западния бряг с дълбочина девет клафтера и коралови плитчини на югоизток. Ей ги ги плитчините. Колко измери, Джаки? и

— Девет клафтера.

— Пускайте, господин Сноу.

„Чичо Тоби“ се завъртя на котвата си, предните и платна заслизаха, моряците се втурнаха към фок и гротшкотите и фаловете.